Евгений Кънев: България още се лута между Европа и Евразия frognews.bg
Затова е редно да слагаме в по-широк исторически и геополитически подтекст войната в Украйна и по какъв начин се стигна до това яростно противоборство в нашето обществено пространство с характера на студена революция.
Вярно е, че доста хора у нас имат мислене, построено от комунизма и неговите написани под редакцията на Москва учебници по история.
През това огледало, войната в Украйна е оправдана, тъй като няма нищо по-нормално от това Русия да си има пояс от подчинени страни и да не позволява прилежаща страна да взема решение кое е най-хубаво за нейната сигурност. Защото видите ли – в случай че имаше тази страна такова право – тогава щеше да разположи американски ракети против към този момент близката Москва. Разбира се, евентуално на никой от тези хора не му хрумва въпросът – за какво ѝ е на тази страна да разполага ракети против Москва, в случай че нямаше опасност за самата нея?
Да забележим в този момент по какъв начин международната геополитическа система стигна до този проблем.
Първата система за сигурност в Европа е договорът от Вестфалия през 1648 година, в който тогава великите сили на континента стигат до решение на паритет на своите ползи и сили, тъй че никой да не е в положение да господства над другите и да стартира война.
Тази система завършва с Френската гражданска война и последвалите наполеонови войни.
Парадоксално или не, точно войната на Наполеон против Русия я вкарва в Европа и се появява нова система за сигурност с Виенския контракт от 1815 година, която да “акомодира ” новия колос Русия в геополитическия ред. Според него, всяка страна признава съществуващите граници и става поръчител за тяхното съблюдаване като влиза в съюз с другите против страната извършител. (Това е и повода за Берлинския конгрес от 1878 г.). Този ред се разклаща с появяването на нова супер мощ в Европа – Германия, която търси полагаемата ѝ тежест, което ще докара до Първата международна война.
Следващият геополитически ред в Европа, а и света се крепи на Версайския кротичък контракт от 1919 година Той обаче е изначално жертван заради големите разлики във визията за света и мира сред Съединени американски щати, отпред с президента Уилсън, и реваншистки настроените победителки от Европа, отпред с Франция, които раздробяват страните, изгубили войната (Ньойския договор). А и в никакъв случай един международен ред не може да е резистентен без да включва – за пръв и финален път – двете супер сили тогава – победената Германия и към този момент болшевишка Русия, които не вземат участие и стават по-късно инициаторки на Втората международна война.
Но нещо доста по-важно се случва за ставащото през днешния ден, 100 години по-късно – за пръв път се обрисуват двата комплекта полезности, които ще групират страните съгласно тях: блокът на демократичните страни, отпред със Съединени американски щати, против този на властническите, чийто водач сред войните е Германия, по-късно Съюз на съветските социалистически републики до края на Първата студена война и в този момент Китай, при започване на Втората студена война – която може да стане и Трета гореща Световна война.
Все отново новият международен ред се утвърждава след Втората международна война без да дава безапелационен превес на някой от двата блока, както проличава и от състава на Съвета за сигурност.
Така продължава до през днешния ден острият спор на база полезности. За първия блок – значими са хората в съответната държава; за втория блок – значима е страната и нейното териториално господство (в изгода на управническия елит).
Та доста хора – изключително днешните русофили – слагат знак на тъждество сред двата блока с изцяло законни ползи. Но няма по какъв начин да има такова тъждество. Единият блок взема транспарантни решения посредством определени в свободни демократични избори държавни управления, съгласно волята и в полза на своите нации. Показателно е, че няма войни сред страни от този блок.
Другият блок взема непрозрачни решения от тесни управнически елити – без утвърждението, а постоянно и против ползите на своите нации. Затова и войните през последните над 100 години са започвали главно от такива страни.
Затова и няма по какъв начин Съединени американски щати през днешния ден да се съгласят с доктрината за делба на (териториални) сфери на въздействие на Русия и Китай. С Русия – поради и против ползите на народа на Украйна. А с Китай – поради и против ползите на народа на Тайван.
Дали в случай че народите на тези две страни проведат свободни референдуми в чия зона на сигурност да бъдат Съединени американски щати няма да почитат този избор? А Русия и Китай?
И най-после да завърша с образец.
Защо Конрад Аденауер – първият следвоенен канцлер на Германия, е популярен общественик?
Не единствено тъй като, когато германците след войната няма какво да ядат, приоритет за него не е стопанската система, а учебната стратегия на децата. С която ги учи на полезностите на демокрацията и ужаса на нацизма – и по този начин денацифира Германия, с цел да стане пример за народна власт.
А и тъй като, когато получава предложение от Съюз на съветските социалистически републики – изплашен от вероятността за участие на Федерална Република Германия в НАТО – да получи и Източна Германия против неутралитет, Аденауер отхвърля. Защото за него значима е по-малка демократична Германия, само че предпазена от комунизма, с цел да просперира народът ѝ. Отколкото обединена Германия, лутаща се сред полезностите на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики.
Както прочее България – още не познавайки същинската си история – отново се лута сред полезностите на Европа и Евразия.
Евгений Кънев
Вярно е, че доста хора у нас имат мислене, построено от комунизма и неговите написани под редакцията на Москва учебници по история.
През това огледало, войната в Украйна е оправдана, тъй като няма нищо по-нормално от това Русия да си има пояс от подчинени страни и да не позволява прилежаща страна да взема решение кое е най-хубаво за нейната сигурност. Защото видите ли – в случай че имаше тази страна такова право – тогава щеше да разположи американски ракети против към този момент близката Москва. Разбира се, евентуално на никой от тези хора не му хрумва въпросът – за какво ѝ е на тази страна да разполага ракети против Москва, в случай че нямаше опасност за самата нея?
Да забележим в този момент по какъв начин международната геополитическа система стигна до този проблем.
Първата система за сигурност в Европа е договорът от Вестфалия през 1648 година, в който тогава великите сили на континента стигат до решение на паритет на своите ползи и сили, тъй че никой да не е в положение да господства над другите и да стартира война.
Тази система завършва с Френската гражданска война и последвалите наполеонови войни.
Парадоксално или не, точно войната на Наполеон против Русия я вкарва в Европа и се появява нова система за сигурност с Виенския контракт от 1815 година, която да “акомодира ” новия колос Русия в геополитическия ред. Според него, всяка страна признава съществуващите граници и става поръчител за тяхното съблюдаване като влиза в съюз с другите против страната извършител. (Това е и повода за Берлинския конгрес от 1878 г.). Този ред се разклаща с появяването на нова супер мощ в Европа – Германия, която търси полагаемата ѝ тежест, което ще докара до Първата международна война.
Следващият геополитически ред в Европа, а и света се крепи на Версайския кротичък контракт от 1919 година Той обаче е изначално жертван заради големите разлики във визията за света и мира сред Съединени американски щати, отпред с президента Уилсън, и реваншистки настроените победителки от Европа, отпред с Франция, които раздробяват страните, изгубили войната (Ньойския договор). А и в никакъв случай един международен ред не може да е резистентен без да включва – за пръв и финален път – двете супер сили тогава – победената Германия и към този момент болшевишка Русия, които не вземат участие и стават по-късно инициаторки на Втората международна война.
Но нещо доста по-важно се случва за ставащото през днешния ден, 100 години по-късно – за пръв път се обрисуват двата комплекта полезности, които ще групират страните съгласно тях: блокът на демократичните страни, отпред със Съединени американски щати, против този на властническите, чийто водач сред войните е Германия, по-късно Съюз на съветските социалистически републики до края на Първата студена война и в този момент Китай, при започване на Втората студена война – която може да стане и Трета гореща Световна война.
Все отново новият международен ред се утвърждава след Втората международна война без да дава безапелационен превес на някой от двата блока, както проличава и от състава на Съвета за сигурност.
Така продължава до през днешния ден острият спор на база полезности. За първия блок – значими са хората в съответната държава; за втория блок – значима е страната и нейното териториално господство (в изгода на управническия елит).
Та доста хора – изключително днешните русофили – слагат знак на тъждество сред двата блока с изцяло законни ползи. Но няма по какъв начин да има такова тъждество. Единият блок взема транспарантни решения посредством определени в свободни демократични избори държавни управления, съгласно волята и в полза на своите нации. Показателно е, че няма войни сред страни от този блок.
Другият блок взема непрозрачни решения от тесни управнически елити – без утвърждението, а постоянно и против ползите на своите нации. Затова и войните през последните над 100 години са започвали главно от такива страни.
Затова и няма по какъв начин Съединени американски щати през днешния ден да се съгласят с доктрината за делба на (териториални) сфери на въздействие на Русия и Китай. С Русия – поради и против ползите на народа на Украйна. А с Китай – поради и против ползите на народа на Тайван.
Дали в случай че народите на тези две страни проведат свободни референдуми в чия зона на сигурност да бъдат Съединени американски щати няма да почитат този избор? А Русия и Китай?
И най-после да завърша с образец.
Защо Конрад Аденауер – първият следвоенен канцлер на Германия, е популярен общественик?
Не единствено тъй като, когато германците след войната няма какво да ядат, приоритет за него не е стопанската система, а учебната стратегия на децата. С която ги учи на полезностите на демокрацията и ужаса на нацизма – и по този начин денацифира Германия, с цел да стане пример за народна власт.
А и тъй като, когато получава предложение от Съюз на съветските социалистически републики – изплашен от вероятността за участие на Федерална Република Германия в НАТО – да получи и Източна Германия против неутралитет, Аденауер отхвърля. Защото за него значима е по-малка демократична Германия, само че предпазена от комунизма, с цел да просперира народът ѝ. Отколкото обединена Германия, лутаща се сред полезностите на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики.
Както прочее България – още не познавайки същинската си история – отново се лута сред полезностите на Европа и Евразия.
Евгений Кънев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ