Защо Арктика се затопля по-бързо и какво означава това за нас?
Затоплянето в Арктика е към 3 пъти по-бързо от междинното за света, а този факт се назовава полярно увеличаване. Само през последните 10 години регионът на Арктика се е затоплил с към 0,75°C. Причините за това включват голям брой физически механизми, като най-същественият от тях е връзката сред топенето на морския лед и спомагателното усвояване на слънчева сила от по-тъмната океанска вода. При най-песимистичните сюжети на IPCC, до края на века стоплянето в региона евентуално ще надвиши 8°C, тотално променяйки характерностите му. Затоплянето има голям брой последици – от топенето на леда и вечнозамръзналата почва в Гренландия, до резултати върху времето в разнообразни краища на света.
Според IPCC, междинната температура на Земята се е повишила с към 1,2°C от края на 19 век насам. Това стопляне обаче не е отмерено – то е по-силно изразено над сушата, в сравнение с над океаните. В Европа стоплянето е 2 пъти над междинното за света, а в региона на Арктика покачването на температурата е към 3 пъти над междинното (Фиг. 1). Изминалата година в Арктика бе шестата най-топла в историята, като четирите най-топли години са били след 2016 година
По-силното стопляне в полярните географски ширини бива наричано полярно увеличаване (англ.polar amplification). Аналогичен развой се следи и при температурата на Северния ледовит океан – горните 2 километра на океана се затоплят над 2 пъти по-бързо от междинното за международните морски води.
Какви са аргументите за по-голямото стопляне над Арктика?
Въпреки, че аргументите за по-голямото стопляне над Арктика към момента не са изцяло изяснени, съществуват няколко физически механизма, които могат да обяснят полярното увеличаване.
Най-съществена е връзката сред топенето на морския лед и покачването на температурата.
По този метод се основава позитивна противоположна връзка – механизъм, при който смяна в положението на една система води до спомагателни резултати, които още повече усилват първичната смяна. Така в Арктика, вместо съвсем цялата слънчева светлина да се отразява от леда, при покачване на температурата на въздуха ледът стартира да се топи и се открива по-голяма повърхност от тъмна морска вода, която гълтам повече слънчева сила. Това води до още по-голямо стопляне на водата, което провокира от своя страна още по-ускорено размразяване на ледовете.
Качеството на леда понижава – той е по-тънък и “по-млад ”. През последните 15 години съвсем липсва дълготраен лед, защото по-голямата част от него се разтопява в границите на 1 – 2 години.
Още по-съществени са загубите, в случай че се регистрира размерът на арктичния лед – за интервала 1979 – 2016 намаляването на размера на морския лед се прави оценка на над 70% през месец септември, когато стартира полярната нощ и е сезонният най-малко на морския лед.
Намаление на леда се следи през цялата година. Например, площта на леда в Арктика през миналия март, когато той доближава своя годишен най-много, бе петата най-ниска в историята на сателитните наблюдения.
Вероятно е понижението на леда в Арктика да е невиждано за последните 1450 години,
съгласно резултати от научно проучване. В разбора е осъществена така наречен реорганизация на база индиректни данни (англ. proxy data) – употребявани са измервания от ледени ядра, дървесни пръстени, езерни седименти и други от 69 места в региона на Арктика, на база на които е направена субективна оценка за положението на морския лед през миналите 15 века. Макар и резултатите от изследването да съдържат огромна доза неустановеност, поради, че употребяваните данни са показателни за осреднените метеорологичните условия (като температура и влага), те демонстрират, че е малко евентуално да е имало толкоз ниско равнище на морски лед в Арктика през последните 15 века, в съпоставяне със актуалните.
Част от другите фактори, които евентуално способстват за полярното увеличаване, са:
Намаляването на дните със снежна завивка през последните десетилетия в Скандинавския полуостров, Сибир и Северна Америка. Това води до сходна противоположна връзка, като при топенето на морски лед и стоплянето на водата.
Промяна на отвесния температурен профил – в регионите с температурни инверсии (когато температурата се покачва с височината), както е постоянно казусът в полярните региони, по-бързото стопляне на повърхността може да докара до намаляване на отделянето на топлота в космоса, т.е. до задържане на сила.
Транспорт на водна пара – съгласно някои климатолози, заради отслабването на полярния ураган се улавя повече водна пара, която доближава до полярните ширини. А защото водната пара е парников газ, това е в допълнение пояснение за усиленото стопляне в Арктика.
Затопляне на водите – над 90% от уловената от спомагателния парников резултат сила бива поета от океана. По последни данни, океаните са поели рекордно количество топлота.
Увеличение на изпарението – в резултат на понижаване на морския лед, се усилва изпарението, т.е. се усилва влагата и се образуват повече облаци. Според изследване, от 90-те години насам се следи внезапно повишаване на облачната завивка над Арктика, което води до задържане на повече сила и е още един образец за позитивна противоположна връзка.
Замърсяване със сажди – при изгарянето на горива, биомаса, както и при пожари в Северното полукълбо, се отделят сажди и немалка част от тях се озовават над Арктика. При утаяването си върху ледената завивка те я затъмняват, което води до усвояване на повече слънчева сила.
Последствията от стоплянето в Арктика не се лимитират единствено до топенето на морския лед
Затоплянето в Арктика има и доста други въздействия, както върху неживата, по този начин и върху живата природа.
Огромна част от пермафроста е заплашен от разрушение.
Пермафрост съставлява постоянно замръзнала земна повърхнина, намираща се в северните ширини и високите планини. Около 15% от сушата в Северното полукълбо е с такива характерности. Пермафростът съдържа големи количества въглерод – останки от растения и органична материя, които не са съумели да се разложат в замръзналата среда. При стоплянето на климата, пермафростът се топи и тази материя стартира да се разгражда от бактерии, в резултат на което се отделят въглероден диоксид, метан и диазотен оксид. Арктическият пермафрост съдържа над 1700 милиарда тона въглерод, което е близо 50 пъти повече от годишните световни излъчвания на въглероден диоксид. Тези парникови газове в допълнение форсират процесите на парников резултат и стопляне и се основава още една позитивна противоположна връзка. През последните десетилетия се следи доста оттегляне на пермафроста в северните региони на Европа, Азия и Северна Америка.
Огромна част от пермафроста е заплашен от разрушение даже и при удобен климатичен сюжет, сочат резултати от научно проучване. Според него замръзналата земя в крайните северни региони на Европа и в Западен Сибир ще се свие с 58% до края на века, при ограничение на световното стопляне до към 1,8°C.
При достигането на избрани равнища на световно стопляне е допустимо да бъде премината повратна точка, след която отделянето на обилни излъчвания на парникови газове и в допълнение стопляне да бъде необратимо. За момента към момента няма точни оценки и изследвания какъв брой тъкмо от въглерода в пермафроста ще се отдели.
Освен световни последици, топенето на пермафроста е допустимо да аргументи обилни вреди върху релефа – проваляне на земята, формиране на езера, свлачища, което унищожава растенията и инфраструктурата.
Топенето на ледниците в Гренландия е измежду най-опасните въздействия
Ледниците заемат към 80% от площта на най-големия остров в света и са приблизително 3 километра дебели. Загубата на лед в Гренландия се усилва съвсем всяка година – сега приблизително се топят 270 милиарда тона годишно. Освен това, ледниците в Гренландия се топят 100 пъти по-бързо от предстоящото, съгласно резултати от разбор, основан на изчислителни модели.
Сред аргументите за ускоряването на процесите на размразяване е, че при топенето им, част от стопената вода доближава под ледниците, което спомага за напредването им към океана. Други аргументи включват увеличението на продължителността на интервала на размразяване през годината и фактът, че все по-голяма повърхност от ледовете претърпява такова размразяване. Например, през юли 2012 година в резултат на транспорт на извънредно топла въздушна маса, в избрани дни 97% от повърхността на ледовете в Гренландия претърпяват размразяване (обичайно не повече от половината от площта на леда на острова се топи през лятото, като по-голямата част от него бързо замръзва обратно). А през миналата година, сезонът на размразяване на леда продължи и през рекордно топлия месец септември, в Гренландия той бе с близо 6 °C по-топъл от междинното за интервала 1991 – 2020 година
В разследване на загубите през последните десетилетия ледниците губят височина, размер и повърхност, като последното елементарно може да бъде проследено посредством сателитни фотоси.
Гренландия е един от регионите, където има изключително висок риск от постигане на повратна точка на стопляне,
след която засиленото размразяване на ледовете ще стане неизбежно и даже необратимо, даже и при стабилизиране на покачването на международната температура.
Ключовото следствие от топенето на ледниците в Гренландия е приносът за покачването на морското ниво. При вероятно цялостно стопяване на ледниците в Гренландия, морското ниво ще се увеличи със 7 метра. Макар и това да е малко евентуално, все пак, изключително при по-големи равнища на излъчвания на парникови газове в бъдеще, ниско разположените градове, мегаполиси и региони ще бъдат застрашени, даже и морското ниво да се повиши единствено с 1 метър. Според Световната метеорологична организация, над 900 милиона души в тези региони са под опасност.
Едно едва, само че непрекъснато повишаване на водите във към този момент ниски региони, значи по-голяма възможност от наводнения и от навлизане на морска вода в аграрни региони, което води до загуба на културите. А даже и в този момент в някои островни страни като Вануату и Фиджи към този момент се постановат изселвания на общности заради покачилото се ниво на океана.
Какво е въздействието върху времето в света?
Както е известно, покачването на междинната температура води до зачестяването на рискови метеорологични феномени. Например, през първите шест месеца на 2020 година Сибир претърпя интервал на извънредно високи температури, в това число рекордните 38 °C в разположения оттатък Полярния кръг град Верхоянск на 20 юни 2020 година Това докара до широкомащабни последствия, в това число горски пожари, загуба на пермафрост и настъпление на вредители. Такова събитие е евентуално да се повтори един път на 130 години, съгласно разбор на World Weather Attribution. Според изводите от отчета на Climate Crisis Advisory Group (CCAG) от 2021 година
стоплянето в региона на Арктика се смята за евентуален извършител на рискови метеорологични феномени освен за самия регион, само че и за целия свят.
Основният метод, по който асиметричното стопляне в Арктика би могло да повлияе на времето в Европа ще бъде посредством смяна на атмосферната циркулация. Съществуват доста изследвания, съгласно които разнообразни физически механизми (напр. отслабването на полярния вихър) имат въздействие върху по-чести захлаждания и/или по-ниски междинни зимни температури в регионите на умерените ширини. Тази тематика е обект на спомагателни изследвания и разбори, с цел да се откри какво по-конкретно ще бъде въздействието на стоплянето върху рисковите феномени. Със сигурност може да се каже, че зимите в Европа (и в България) са станали по-топли през последните десетилетия. А останалите въздействия предстоят да бъдат проучени по-добре.
Забавяне на морските течения
Морските течения в Атлантическия океан ще отслабнат с 19% до 2050 година съгласно извършена симулация на световен климатичен модел на океаните и континенталните ледове, симулиращ държанието на океана и морския лед при сюжета на най-високи излъчвания на IPCC. Това демонстрират резултатите от труд на австралийски учени, който е с главен фокус върху региона на Антарктида. При бъдещо намаляване на морските течения в Атлантическия океан евентуално би се следило понижение на стоплянето на температурата на въздуха в Северното полукълбо и понижение на преваляванията в региона на Северния Атлантически океан. Всъщност, към този момент има следено такова намаляване, и надлежно намаляване на междинната температура на водите в региона южно от Гренландия и Исландия.
Забавянето на океанските течения също по този начин в допълнение би ускорило климатичните промени, защото следователно би се забавило и поглъщането на въглероден диоксид в океана (понастоящем се гълтам половината от антропогенния CO2).
Какви са изгледите за в бъдеще?
Северният ледовит океан може да остане на практика без лед по време на сезонния си най-малко преди 2050 година, като вероятността това да се случи е над 66% съгласно изводите от шестия оценъчен отчет на IPCC.
Един от дребното позитивни аспекти би бил отварянето на Северния ледовит океан за прекосяването от кораби и улеснение на търговията. Но има риск една доста по-топла Арктика да бъде експлоатирана откъм естествени запаси – за рандеман на горива и потребни изкопаеми. Това крие неизбежни опасности от замърсяване на локалната природа, с въздействия и върху локалните популации.
Промени при биоразнообразието ще продължат да се следят, изключително при по-големи равнища на стопляне. Например, сега интервалите на разцвет на морски фитопланктон, който е в основата на хранителната верига, не престават за по-дълго време. Това води до миграцията на риби от по-южни региони. В същото време, доста локални типове като морски птици, тюлени и полярни мечки са под опасност. Техният метод на живот е директно обвързван с съществуването на лед и популациите им към този момент са намалели. За хората, живеещи в региона на Арктика, като инуитските общности, понижението на биоразнообразието е опасност за обичайния им метод на изхранване, което при неналичието на други възможности, е допустимо да докара до дефицит на храна.
Но ускореното стопляне в Арктика е освен признак на промените на климата, само че и опасност за хората по целия свят. При липса на ограничения за преодоляването на измененията в климата, човечеството ще бъде изправено пред непредсказуеми последици – като повишаване на морското ниво, отрицателно въздействие върху времето и биоразнообразието.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Според IPCC, междинната температура на Земята се е повишила с към 1,2°C от края на 19 век насам. Това стопляне обаче не е отмерено – то е по-силно изразено над сушата, в сравнение с над океаните. В Европа стоплянето е 2 пъти над междинното за света, а в региона на Арктика покачването на температурата е към 3 пъти над междинното (Фиг. 1). Изминалата година в Арктика бе шестата най-топла в историята, като четирите най-топли години са били след 2016 година
По-силното стопляне в полярните географски ширини бива наричано полярно увеличаване (англ.polar amplification). Аналогичен развой се следи и при температурата на Северния ледовит океан – горните 2 километра на океана се затоплят над 2 пъти по-бързо от междинното за международните морски води.
Какви са аргументите за по-голямото стопляне над Арктика?
Въпреки, че аргументите за по-голямото стопляне над Арктика към момента не са изцяло изяснени, съществуват няколко физически механизма, които могат да обяснят полярното увеличаване.
Най-съществена е връзката сред топенето на морския лед и покачването на температурата.
По този метод се основава позитивна противоположна връзка – механизъм, при който смяна в положението на една система води до спомагателни резултати, които още повече усилват първичната смяна. Така в Арктика, вместо съвсем цялата слънчева светлина да се отразява от леда, при покачване на температурата на въздуха ледът стартира да се топи и се открива по-голяма повърхност от тъмна морска вода, която гълтам повече слънчева сила. Това води до още по-голямо стопляне на водата, което провокира от своя страна още по-ускорено размразяване на ледовете.
Качеството на леда понижава – той е по-тънък и “по-млад ”. През последните 15 години съвсем липсва дълготраен лед, защото по-голямата част от него се разтопява в границите на 1 – 2 години.
Още по-съществени са загубите, в случай че се регистрира размерът на арктичния лед – за интервала 1979 – 2016 намаляването на размера на морския лед се прави оценка на над 70% през месец септември, когато стартира полярната нощ и е сезонният най-малко на морския лед.
Намаление на леда се следи през цялата година. Например, площта на леда в Арктика през миналия март, когато той доближава своя годишен най-много, бе петата най-ниска в историята на сателитните наблюдения.
Вероятно е понижението на леда в Арктика да е невиждано за последните 1450 години,
съгласно резултати от научно проучване. В разбора е осъществена така наречен реорганизация на база индиректни данни (англ. proxy data) – употребявани са измервания от ледени ядра, дървесни пръстени, езерни седименти и други от 69 места в региона на Арктика, на база на които е направена субективна оценка за положението на морския лед през миналите 15 века. Макар и резултатите от изследването да съдържат огромна доза неустановеност, поради, че употребяваните данни са показателни за осреднените метеорологичните условия (като температура и влага), те демонстрират, че е малко евентуално да е имало толкоз ниско равнище на морски лед в Арктика през последните 15 века, в съпоставяне със актуалните.
Част от другите фактори, които евентуално способстват за полярното увеличаване, са:
Намаляването на дните със снежна завивка през последните десетилетия в Скандинавския полуостров, Сибир и Северна Америка. Това води до сходна противоположна връзка, като при топенето на морски лед и стоплянето на водата.
Промяна на отвесния температурен профил – в регионите с температурни инверсии (когато температурата се покачва с височината), както е постоянно казусът в полярните региони, по-бързото стопляне на повърхността може да докара до намаляване на отделянето на топлота в космоса, т.е. до задържане на сила.
Транспорт на водна пара – съгласно някои климатолози, заради отслабването на полярния ураган се улавя повече водна пара, която доближава до полярните ширини. А защото водната пара е парников газ, това е в допълнение пояснение за усиленото стопляне в Арктика.
Затопляне на водите – над 90% от уловената от спомагателния парников резултат сила бива поета от океана. По последни данни, океаните са поели рекордно количество топлота.
Увеличение на изпарението – в резултат на понижаване на морския лед, се усилва изпарението, т.е. се усилва влагата и се образуват повече облаци. Според изследване, от 90-те години насам се следи внезапно повишаване на облачната завивка над Арктика, което води до задържане на повече сила и е още един образец за позитивна противоположна връзка.
Замърсяване със сажди – при изгарянето на горива, биомаса, както и при пожари в Северното полукълбо, се отделят сажди и немалка част от тях се озовават над Арктика. При утаяването си върху ледената завивка те я затъмняват, което води до усвояване на повече слънчева сила.
Последствията от стоплянето в Арктика не се лимитират единствено до топенето на морския лед
Затоплянето в Арктика има и доста други въздействия, както върху неживата, по този начин и върху живата природа.
Огромна част от пермафроста е заплашен от разрушение.
Пермафрост съставлява постоянно замръзнала земна повърхнина, намираща се в северните ширини и високите планини. Около 15% от сушата в Северното полукълбо е с такива характерности. Пермафростът съдържа големи количества въглерод – останки от растения и органична материя, които не са съумели да се разложат в замръзналата среда. При стоплянето на климата, пермафростът се топи и тази материя стартира да се разгражда от бактерии, в резултат на което се отделят въглероден диоксид, метан и диазотен оксид. Арктическият пермафрост съдържа над 1700 милиарда тона въглерод, което е близо 50 пъти повече от годишните световни излъчвания на въглероден диоксид. Тези парникови газове в допълнение форсират процесите на парников резултат и стопляне и се основава още една позитивна противоположна връзка. През последните десетилетия се следи доста оттегляне на пермафроста в северните региони на Европа, Азия и Северна Америка.
Огромна част от пермафроста е заплашен от разрушение даже и при удобен климатичен сюжет, сочат резултати от научно проучване. Според него замръзналата земя в крайните северни региони на Европа и в Западен Сибир ще се свие с 58% до края на века, при ограничение на световното стопляне до към 1,8°C.
При достигането на избрани равнища на световно стопляне е допустимо да бъде премината повратна точка, след която отделянето на обилни излъчвания на парникови газове и в допълнение стопляне да бъде необратимо. За момента към момента няма точни оценки и изследвания какъв брой тъкмо от въглерода в пермафроста ще се отдели.
Освен световни последици, топенето на пермафроста е допустимо да аргументи обилни вреди върху релефа – проваляне на земята, формиране на езера, свлачища, което унищожава растенията и инфраструктурата.
Топенето на ледниците в Гренландия е измежду най-опасните въздействия
Ледниците заемат към 80% от площта на най-големия остров в света и са приблизително 3 километра дебели. Загубата на лед в Гренландия се усилва съвсем всяка година – сега приблизително се топят 270 милиарда тона годишно. Освен това, ледниците в Гренландия се топят 100 пъти по-бързо от предстоящото, съгласно резултати от разбор, основан на изчислителни модели.
Сред аргументите за ускоряването на процесите на размразяване е, че при топенето им, част от стопената вода доближава под ледниците, което спомага за напредването им към океана. Други аргументи включват увеличението на продължителността на интервала на размразяване през годината и фактът, че все по-голяма повърхност от ледовете претърпява такова размразяване. Например, през юли 2012 година в резултат на транспорт на извънредно топла въздушна маса, в избрани дни 97% от повърхността на ледовете в Гренландия претърпяват размразяване (обичайно не повече от половината от площта на леда на острова се топи през лятото, като по-голямата част от него бързо замръзва обратно). А през миналата година, сезонът на размразяване на леда продължи и през рекордно топлия месец септември, в Гренландия той бе с близо 6 °C по-топъл от междинното за интервала 1991 – 2020 година
В разследване на загубите през последните десетилетия ледниците губят височина, размер и повърхност, като последното елементарно може да бъде проследено посредством сателитни фотоси.
Гренландия е един от регионите, където има изключително висок риск от постигане на повратна точка на стопляне,
след която засиленото размразяване на ледовете ще стане неизбежно и даже необратимо, даже и при стабилизиране на покачването на международната температура.
Ключовото следствие от топенето на ледниците в Гренландия е приносът за покачването на морското ниво. При вероятно цялостно стопяване на ледниците в Гренландия, морското ниво ще се увеличи със 7 метра. Макар и това да е малко евентуално, все пак, изключително при по-големи равнища на излъчвания на парникови газове в бъдеще, ниско разположените градове, мегаполиси и региони ще бъдат застрашени, даже и морското ниво да се повиши единствено с 1 метър. Според Световната метеорологична организация, над 900 милиона души в тези региони са под опасност.
Едно едва, само че непрекъснато повишаване на водите във към този момент ниски региони, значи по-голяма възможност от наводнения и от навлизане на морска вода в аграрни региони, което води до загуба на културите. А даже и в този момент в някои островни страни като Вануату и Фиджи към този момент се постановат изселвания на общности заради покачилото се ниво на океана.
Какво е въздействието върху времето в света?
Както е известно, покачването на междинната температура води до зачестяването на рискови метеорологични феномени. Например, през първите шест месеца на 2020 година Сибир претърпя интервал на извънредно високи температури, в това число рекордните 38 °C в разположения оттатък Полярния кръг град Верхоянск на 20 юни 2020 година Това докара до широкомащабни последствия, в това число горски пожари, загуба на пермафрост и настъпление на вредители. Такова събитие е евентуално да се повтори един път на 130 години, съгласно разбор на World Weather Attribution. Според изводите от отчета на Climate Crisis Advisory Group (CCAG) от 2021 година
стоплянето в региона на Арктика се смята за евентуален извършител на рискови метеорологични феномени освен за самия регион, само че и за целия свят.
Основният метод, по който асиметричното стопляне в Арктика би могло да повлияе на времето в Европа ще бъде посредством смяна на атмосферната циркулация. Съществуват доста изследвания, съгласно които разнообразни физически механизми (напр. отслабването на полярния вихър) имат въздействие върху по-чести захлаждания и/или по-ниски междинни зимни температури в регионите на умерените ширини. Тази тематика е обект на спомагателни изследвания и разбори, с цел да се откри какво по-конкретно ще бъде въздействието на стоплянето върху рисковите феномени. Със сигурност може да се каже, че зимите в Европа (и в България) са станали по-топли през последните десетилетия. А останалите въздействия предстоят да бъдат проучени по-добре.
Забавяне на морските течения
Морските течения в Атлантическия океан ще отслабнат с 19% до 2050 година съгласно извършена симулация на световен климатичен модел на океаните и континенталните ледове, симулиращ държанието на океана и морския лед при сюжета на най-високи излъчвания на IPCC. Това демонстрират резултатите от труд на австралийски учени, който е с главен фокус върху региона на Антарктида. При бъдещо намаляване на морските течения в Атлантическия океан евентуално би се следило понижение на стоплянето на температурата на въздуха в Северното полукълбо и понижение на преваляванията в региона на Северния Атлантически океан. Всъщност, към този момент има следено такова намаляване, и надлежно намаляване на междинната температура на водите в региона южно от Гренландия и Исландия.
Забавянето на океанските течения също по този начин в допълнение би ускорило климатичните промени, защото следователно би се забавило и поглъщането на въглероден диоксид в океана (понастоящем се гълтам половината от антропогенния CO2).
Какви са изгледите за в бъдеще?
Северният ледовит океан може да остане на практика без лед по време на сезонния си най-малко преди 2050 година, като вероятността това да се случи е над 66% съгласно изводите от шестия оценъчен отчет на IPCC.
Един от дребното позитивни аспекти би бил отварянето на Северния ледовит океан за прекосяването от кораби и улеснение на търговията. Но има риск една доста по-топла Арктика да бъде експлоатирана откъм естествени запаси – за рандеман на горива и потребни изкопаеми. Това крие неизбежни опасности от замърсяване на локалната природа, с въздействия и върху локалните популации.
Промени при биоразнообразието ще продължат да се следят, изключително при по-големи равнища на стопляне. Например, сега интервалите на разцвет на морски фитопланктон, който е в основата на хранителната верига, не престават за по-дълго време. Това води до миграцията на риби от по-южни региони. В същото време, доста локални типове като морски птици, тюлени и полярни мечки са под опасност. Техният метод на живот е директно обвързван с съществуването на лед и популациите им към този момент са намалели. За хората, живеещи в региона на Арктика, като инуитските общности, понижението на биоразнообразието е опасност за обичайния им метод на изхранване, което при неналичието на други възможности, е допустимо да докара до дефицит на храна.
Но ускореното стопляне в Арктика е освен признак на промените на климата, само че и опасност за хората по целия свят. При липса на ограничения за преодоляването на измененията в климата, човечеството ще бъде изправено пред непредсказуеми последици – като повишаване на морското ниво, отрицателно въздействие върху времето и биоразнообразието.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ