Застаряването на населението в Европа отдавна не е новина. Според

Застаряването на популацията в Европа от дълго време не е вест. Според данни на Евростат за 2024 година, междинната възраст в Европейския съюз е достигнала 44,7 години и продължава да пораства в съвсем всички страни. На този фон устойчивостта и успеваемостта на пенсионните системи стават все по-голям въпрос – освен за обществената политика, само че и за финансовата непоклатимост на обществените системи.

В собствен настоящ разбор Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) сравнява ключови детайли от пенсионните модели на пет страни от Централна и Източна Европа – България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния.

Изборът не е инцидентен: тези страни са със подобен исторически и институционален подтекст, изправени са пред сходни демографски провокации и имат близки нива на приходи. Те се намират и на сравнителни позиции по повод на дела на пенсионерите в риск от бедност – макар България да се показва по-добре от Естония и Хърватия, тя изостава по отношение на Унгария и Румъния, като последната е и единствената измежду тях с по-добри резултати от междинното за Европейски Съюз.

Пенсионните системи на обсъжданите страни са многостълбови, като основният източник на приход за пенсионерите остава първият стълб – обществената разходно-покривна система. Освен него съществуват и капиталови модели – наложителни или доброволни, във втори и трети дирек. Правото на пенсия на всички места е обвързано с осигурителен стаж и направени вноски, като страните ползват механизми за поощряване на по-късно пенсиониране и по-дълъг трудов живот. Системите включват също по този начин съставни елементи като наследствени и инвалидни пенсии.

Макар да съществуват прилики, анализът на ИПИ акцентира основни разлики в обособени детайли. Например, при наследствените пенсии България ползва закрепена вдовишка добавка от 30% от пенсията на умрелия сътрудник. В Румъния обаче, при брак над 15 години, се трансферира 50% от пенсията, а в Хърватия – до 77% от пенсията на умрелия, в случай че тя е по-висока от тази на наследника.

При инвалидните пенсии също се следи разнообразие В България и Хърватия право на пенсия поражда при загуба на над 50% работоспособност. Румъния употребява по-сложна формула, обвързана със степента на увреждане. Най-сериозните промени обаче са осъществени в Естония и Унгария, където инвалидността е изведена отвън пенсионната система.

В Естония пенсиите са сменени с помощи за загуба на работоспособност, управлявани от бюрото по труда, а в Унгария – с рехабилитационна и инвалидна помощ, финансирани от здравната система. Тези промени целят по едно и също време понижаване на фискалния напън и усилване на мотивацията за включване в пазара на труда.

Различия има и при механизма за индексация на пенсиите. В България той се базира на равни пропорции от растежа на междинния застрахователен приход и годишната инфлация, като актуализацията се прави един път годишно. Хърватия ползва по-щедър модел, с два индексации годишно, като преобладаващата тежест е на растежа на приходите. В Естония тежестта пада главно върху приходите, с известна еластичност, до момента в който Унгария се концентрира съвсем напълно върху инфлацията. Румъния ползва най-щедрата формула – 100% от насъбраната инфлация и 50% от растежа на приходите. 

Значителни разлики се следят и във връзка с по този начин наречения коефициент на заменяне на приходите, който мери какъв дял от трудовия приход се „ замества “ от пенсията след пенсиониране. Данните на Евростат за 2024 година демонстрират, че Унгария е водач с коефициент от 77%, следвана от Естония с 50% и Румъния с 46%. България остава под тези равнища с 44%, а Хърватия се подрежда на последно място освен измежду тази група, само че и в целия Европейски Съюз – с едвам 35%. Тук би трябвало да се означи, че става дума за брутни стойности, които не регистрират резултата на подоходното облагане. Това е значително, защото в някои от страните – в това число Естония, Румъния и Хърватия – пенсиите се таксуват с подоходен налог.

Стимулите за отсрочено пенсиониране също варират доста. В България се предлага 4% нарастване на пенсията за всяка спомагателна година след навършване на пенсионна възраст. В Хърватия бонусът е 0,45% месечно (до 27% за пет години), а в Унгария – 0,5% месечно. Най-щедри обаче са тласъците в Естония – 0,9% месечно, което се равнява на 10,8% годишно. Румъния употребява точкова система, която също подтиква по-дълъг стаж.

Изводите на ИПИ сочат ясно, че макар българската система да споделя общи правила със системите в прилежащи страни, тя изостава по няколко основни показателя – както във връзка с адекватността на пенсиите, по този начин и по линията на тласъците за по-дълго присъединяване в трудовия живот. Практики като индексацията в Румъния, радикалните промени на инвалидните пенсии в Естония и великодушните бонуси за отсрочване на пенсиониране в Унгария оферират съответни образци за вероятни усъвършенствания и у нас.

В изискванията на застаряващо население, възходящ фискален напън и потребност от обществена непоклатимост, промените в пенсионната система на България не могат да бъдат отлагани. Анализът на ИПИ ясно демонстрира, че страната има какво да научи от опита на своите съседи.