Вицепрезидентът Йотова: Рапортуваме пред големия брат
Засили се наклонността България да се държи като страна от периферията, да чака какво ще й кажат европейските сътрудници. Трябва да се постави завършек на тази сервилна политика. Европейският съюз не почита „ йес “ политиката. Това съобщи вицепрезидентът в изявление за предаването “Брюксел 1 ” по България он еър.
Йотова разяснява отпадането на възбраната за импорт на украинско зърно.
„ Нямам пояснение за какво България, за разлика от Полша, Унгария, Словакия, Румъния, реши да вдигне възбраната за импорт на украинско зърно. Защо беше належащо това решение на Народното събрание, в случай че 2 дни по-късно изтичаше възбраната? Ние сме поели задължения към европейските институции, без даже да попитаме съответните сектори в България, без съответния разбор и оценка. Рапортуваш пред огромния брат “, акцентира вицепрезидентът.
Йотова даде за образец острата реакция на Полша, която пази националния си интерес, и съобщи, че в разнообразни формати в границите на Европейски Съюз се отстояват позиции. „ А в България министър-председателят твърди, че хората, които ни дават хляба, са терористи. Недопустимо е “, уточни вицепрезидентът пред водещата Милена Милотинова.
„ Европейският съюз е скъп, тъй като всички страни са равноправни и България не би трябвало да чака какво ще ѝ кажат по-големите “, съобщи. По въпроса за Шенген вицепрезидентът уточни, че държавното управление не е задоволително интензивно, „ може би водено още веднъж от неправилната политика да разчита на милостта на нашите сътрудници “.
„ България извърши критериите за участие още през 2011 година, неточност на българската дипломация е, че позволи политически съображения да се употребяват като изискване за приемането ни ”, акцентира Йотова.
Сред главните тематики на изявлението беше Република Северна Македония. “Години наред България не искаше да приказва на всеослушание за проблемите на македонските българи. Този въпрос се пропускаше в най-важните документи, даже в Договора за другарство, добросъседство и съдействие го няма. За първи път за правата на българите, за дискриминирането им на всички нива заговори президентът. Той сложи този въпрос доста остро в една от последните етапи на договаряния на Северна Македония с Европейския съюз. Европейски Съюз е права, един от най-важните критерии за участие е точно зачитането на човешките права “, съобщи вицепрезидентът.
Тя изрази очакване българите да бъдат вписани в Конституцията на РСМ, тъй като „ това е непроменяемо изискване за българската поддръжка за участие в Европейски Съюз “. „ България ще следи прецизно освен процеса по вписването, само че и спазването на правата на българите на процедура “, акцентира Йотова. Тя напомни и „ неуверения интервал в българската политика към Северна Македония при ръководството на Кирил Петков “.
Вицепрезидентът даде изявление за “Брюксел 1 ” броени дни след завръщането си от посещаване в Албания. Тя беше там в навечерието на преброяването на популацията – значим миг за българската общественост. Преброяването е първо след формалното признание на българското национално малцинство през 2017 година Тогава вицепрезидентът беше първият български общественик, който посети българската общественост. В рамките на визитата си Йотова получи уверения от най-високо равнище – при срещите си с президента, заместител министър-председателя, ръководителя на Народното събрание, вътрешния министър, че преброяването ще се организира транспарантно, със ценене правата на всички етнически общности. „ Срещнахме се с българската общественост от региона на Голо бърдо, в Елбасан. В Тирана представихме на албански книгата на доцент Спас Ташев „ Българите в Албания “. Българите би трябвало да защитят своя статут, с цел да могат да се употребяват от правата, които им дава албанската страна ”, уточни вицепрезидентът. „ Расте ползата към българския език. В българските неделни учебни заведения, които стават от ден на ден, преподават учители, които са приключили в България “, показа Йотова.
Вицепрезидентът разяснява и признатите на първо четене промени в Закона за българското поданство. „ За мен е извънредно значимо, че се одобриха оферти, за които от доста години настояваме аз и екипът ми. Едно от тях е изискването за притежаване на български език за всички, които аплайват за българско поданство ”, съобщи. Според нея би трябвало да има опция за лишаване на българско поданство за антибългарска активност.
Йотова разяснява отпадането на възбраната за импорт на украинско зърно.
„ Нямам пояснение за какво България, за разлика от Полша, Унгария, Словакия, Румъния, реши да вдигне възбраната за импорт на украинско зърно. Защо беше належащо това решение на Народното събрание, в случай че 2 дни по-късно изтичаше възбраната? Ние сме поели задължения към европейските институции, без даже да попитаме съответните сектори в България, без съответния разбор и оценка. Рапортуваш пред огромния брат “, акцентира вицепрезидентът.
Йотова даде за образец острата реакция на Полша, която пази националния си интерес, и съобщи, че в разнообразни формати в границите на Европейски Съюз се отстояват позиции. „ А в България министър-председателят твърди, че хората, които ни дават хляба, са терористи. Недопустимо е “, уточни вицепрезидентът пред водещата Милена Милотинова.
„ Европейският съюз е скъп, тъй като всички страни са равноправни и България не би трябвало да чака какво ще ѝ кажат по-големите “, съобщи. По въпроса за Шенген вицепрезидентът уточни, че държавното управление не е задоволително интензивно, „ може би водено още веднъж от неправилната политика да разчита на милостта на нашите сътрудници “.
„ България извърши критериите за участие още през 2011 година, неточност на българската дипломация е, че позволи политически съображения да се употребяват като изискване за приемането ни ”, акцентира Йотова.
Сред главните тематики на изявлението беше Република Северна Македония. “Години наред България не искаше да приказва на всеослушание за проблемите на македонските българи. Този въпрос се пропускаше в най-важните документи, даже в Договора за другарство, добросъседство и съдействие го няма. За първи път за правата на българите, за дискриминирането им на всички нива заговори президентът. Той сложи този въпрос доста остро в една от последните етапи на договаряния на Северна Македония с Европейския съюз. Европейски Съюз е права, един от най-важните критерии за участие е точно зачитането на човешките права “, съобщи вицепрезидентът.
Тя изрази очакване българите да бъдат вписани в Конституцията на РСМ, тъй като „ това е непроменяемо изискване за българската поддръжка за участие в Европейски Съюз “. „ България ще следи прецизно освен процеса по вписването, само че и спазването на правата на българите на процедура “, акцентира Йотова. Тя напомни и „ неуверения интервал в българската политика към Северна Македония при ръководството на Кирил Петков “.
Вицепрезидентът даде изявление за “Брюксел 1 ” броени дни след завръщането си от посещаване в Албания. Тя беше там в навечерието на преброяването на популацията – значим миг за българската общественост. Преброяването е първо след формалното признание на българското национално малцинство през 2017 година Тогава вицепрезидентът беше първият български общественик, който посети българската общественост. В рамките на визитата си Йотова получи уверения от най-високо равнище – при срещите си с президента, заместител министър-председателя, ръководителя на Народното събрание, вътрешния министър, че преброяването ще се организира транспарантно, със ценене правата на всички етнически общности. „ Срещнахме се с българската общественост от региона на Голо бърдо, в Елбасан. В Тирана представихме на албански книгата на доцент Спас Ташев „ Българите в Албания “. Българите би трябвало да защитят своя статут, с цел да могат да се употребяват от правата, които им дава албанската страна ”, уточни вицепрезидентът. „ Расте ползата към българския език. В българските неделни учебни заведения, които стават от ден на ден, преподават учители, които са приключили в България “, показа Йотова.
Вицепрезидентът разяснява и признатите на първо четене промени в Закона за българското поданство. „ За мен е извънредно значимо, че се одобриха оферти, за които от доста години настояваме аз и екипът ми. Едно от тях е изискването за притежаване на български език за всички, които аплайват за българско поданство ”, съобщи. Според нея би трябвало да има опция за лишаване на българско поданство за антибългарска активност.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ