Защо започваме да пушим? Често това се случва още в

Защо започваме да пушим? Често това се случва още в съвсем детските ни години. Казват, че всяка взаимозависимост идва с цел да запълни някаква липса в живота ни, а те – главните ни потребности, били: сигурност, неустановеност, значителност, непосредственост и обич. Следователно, в случай че нещо от това отсъства си го набираме по различен метод, с така наречените метаудоволствия.

Може да вземем за образец едно момиче, което към момента не пуши и даже има отрицателно отношение към пушенето. При покана от страна на някой да възпламени, тя би могла да одобри, макар досегашното си мнение, в случай че с това приемане ще се почувства по-важна, по-голяма или по-близка със съответния човек. И по този начин поради едно преоблечено в „ да ”, „ не ” се стартира, а никотинът бързо си свършва останалата работа – провокира зависимостта. Годините стартират да се търкалят, а цигарата се трансформира в нейна неизменима спътничка. Не я мисли, тя просто е там, като сериозна и постоянно вярна другарка. Споделя насладите й: нощите в дискотеката, пикниците и разходките измежду природата, блаженото лятно разформироване на плажа, взетите изпити, сладката отмалялост след секс, сантименталните пътувания, тези особени трепети в корема от влюбването, които оставят на назад във времето даже храната и съня, приказната женитба и удовлетворението от изкачените професионални стълбици …

Като същинска другарка цигарата е с нея и в тъгата й: когато плаче след скарванията й с мама и баща, когато я разочароват другари, когато се усеща празна след влюбване в несъответствуващия и опустошена от загубата на обичан човек …

Тя не я оставя сама в самотата й и даже в скуката: чака дружно с нея по спирките, до момента в който пристигна рейсът, занимава я до момента в който и съхне лакът за нокти, играе си с ръцете й до момента в който й донесат поръчката в ресторанта и запълва времето й до момента в който подготвя палачинки –струва й се, че като че ли стават по-бързо до момента в който пуши.

Цигарата я подканя да си почине, когато към този момент се е уморила, мисли дружно с нея, когато би трябвало да написа безбройните курсови работи и я успокоява в стресовите моменти. А едно от най-важните й достолепия е способността й да притъпява глада.

На цялата тази честност се отвръща с честност. Тя – момичето, към този момент жена, е подготвена да стане в пет часа сутринта, да извърви не малко разстояние до най-близкия денонощен магазин, с цел да си купи цигари, тъй като на снощния ваучър ги е изпушила всичките, а има потребност от най-малко две със утринното кафе преди работа. Готова е да отиде до магазина в горещина, проливен дъжд или кучешки мраз. Готова е, въпреки и с принуда, да заплати и по-високата цена, която от време на време става факт. Може да не си купи това ужасно червило от рекламата, само че ще си купи цигари, а неохотата ден след ден се стапя, правопропорционално на закупените кутии, до момента в който просто един ден новата цена се трансформира в табиет и спре да й прави усещане. Верността й се показва и в рутинното потупване на джобовете или пребъркването на чантата преди да излезе от къщи – би трябвало да е сигурна, че кутията си е на мястото.

Историята на всяко пристрастяване, било то към цигари, алкохол или опиати, при множеството хора е сходна – липса, запълване на неналичието, краткотрайно равнодушие, осъзнаване на зависимостта. При осъзнаването могат да се случат две неща – да се вършим, че проблем няма също както го вършат щраусите и да се опитваме да заглушим това гласче, което ни подсказва, че е време да спрем, измисляйки си изгоди. Другият вид е да стартираме да се тормозим от нездравословния си табиет, само че да продължаваме да го практикуваме. В последна сметка по-добър се оказва вторият, тъй като най-вероятно рано или късно ще ни докара до действието т.е пристъпването към свободата.

Началото
„ Да откажеш цигарите е елементарно ” това твърди Алън Кар някогашен пушач и създател на бестселър за отричане от тютюнопушенето. Тази концепция е доста вдъхновяваща, а всеки има потребност от ентусиазъм при пристъпването към нещо ново. Някои „ другари ” към решилия да спре да пуши биха споделили: „ Защо се мъчиш, я си възпламени. ” или „ Абсурд аз нямам доверие да успееш. ”. Тези, да ги назовем по този начин – демотиватори, е най-добре да се възприемат като удавници. Истинският другар даже и да се дави не би желал другарят му да потъва с него. Имаме потребност от същински другари в такива моменти.

Мотиви
Верните претекстове за отвод от цигарите за всеки са самостоятелни. Но най-общо има два вида хора – едните стопират да пушат поради себе си, тъй като ценят здравето си и не желаят да го разрушат, поради детето, тъй като не желаят да му дават неприятен образец или пък поради любимия…
Другите вземат решение да прекратят с нездравословния си табиет благодарение на волята и ината си, някак като че ли правейки го на инат на себе си или пък под въздействие на страха.
И двата вида могат да се оправят сполучливо, само че първият несъмнено ще го направи по-лесно.

Игра със страховете
Тук важи поговорката „ Мечка боязън, мене не ”. За хората, решили да спрат пушенето е по-добре да не помнят препоръки от рода: „ Избягвайте за известно време кафето, алкохола или фирмите. ”. Напротив, в случай че човек одобри предизвикването на страха от това да си изпие кафето без цигара или да се срещне с другар, само че без нея, бързо ще се убеди, че страшното е единствено в главата му. Ограничаването и на други неща, с които е привикнал някогашният пушач единствено ще го накара да се почувства по-лишен. Всеки си има лични привички, свързани с цигарите – някои са привикнали да пушат постоянно до момента в който пътуват с колата, други свързват пушенето с усмиряване, трети друго. Влизайки съзнателно и целеустремено в тези обстановки, само че самичък, без цигарата, бързо изчистваш асоциативната връзка, която си е основал мозъкът и той ще не ще си основава нова. Обикновено са задоволителни не повече от три повторения.

Игра на асоциации
В гореспоменатата книга създателят прави асоциация сред зависимостта към никотина и страшилище, което е в пушача. Решавайки да спре да пуши той не подава храна на чудовището и то постепенно, само че несъмнено умира, дращи, само че умира. Всеки може да си измисли вдъхновяваща го асоциация. Въображението оказва помощ. Зависимостта може да си я представим и като огън, а цигарите като подпалки. Логично е като не слагаш дърва в огъня той все в миналото да угасне и да спре да изгаря самия някогашен пушач.
И на края още една асоциация: „ Отказът от пушене е като излизане на пандизчия на независимост след дълъг престой зад решетките. Колкото престоят е бил по-голям толкоз по-страшна наподобява свободата за свободния. Той като че ли не знае какво да прави с нея, а свободата си е независимост – можеш да правиш с нея каквото пожелаеш. ”.
Когато усети някое леко съмнение всеки може да си зададе въпроса самичък: „ Искаш ли отново да влезеш в пандиза по дяволите?! ”.