Защо за доброто получаваме зло?
Защо за положителното получаваме зло? Колко от нас всеки ден се замислят за вселенската неправда. Защо, когато вършим някому положително, той не го прави оценка и ни връща зло? Хората си затварят очите за нашите положителни действия и напряко ги зачертават. Защо за откровеното ни предпочитание да помогнем ни се изплюват в лицето? Нима сме го заслужили? В кого е казусът? В нас или в близките? Нужно ли е въобще да вършим положително? Струва ли си? Една необикновено поучителна алегория дава отговор на този непосилен въпрос.
***
Веднъж при едни остарял влъхва на вратата почукала млада непозната, която, заливайки се в сълзи, разказала на стареца своята история.
- Аз не зная по какъв начин да пребивавам - с боязън продумала тя и траяла - През целия си живот съм се отнасяла с хората по този начин, както бих желала те да се отнасят с мен, постоянно съм била откровена и съм им разкривала душата си. При всяка опция се стараех да правя положително, не съм очаквала нищо в подмяна. Винаги съм намирала метод да им оказвам помощ. Винаги съм го правила безплатно, а съм получавала в подмяна единствено подигравки и зло. Обидно ми е до болежка и съм доста огорчена от хората. Кажете ми, по какъв начин да пребивавам?
Мъдрецът я изслушал търпеливо и и споделил:
- Съблечи се чисто гола и излез по този начин на улицата.
- Простете, само че вие вероятно се шегувате. Или сте вманиачен. Ако направя това, аз не знам какво да чакам от минувачите. Още някой да ме наругае и да ме унижи.
Мъдрецът станал, отворил вратата и сложил на един стол огледало.
- Ти се срамуваш да тръгнеш гола по улицата, само че за какво не се срамуваш да вървиш по света с открита душа като тази врата. Ти пускаш вътре всеки. Твоята душа е огледало, точно по тази причина ти виждаш отражението си в другите хора. Тяхната душа е цялостна със зло и безнравственост и тъкмо такава черна картина виждат и те, когато погледнат твоята чиста душа. Те не имат мощ и геройство да признаят, че ти си по-добра от тях и да се трансформират. За страдание, това могат да създадат единствено смелите.
- И какво мога да направя? Как бих могла да променя обстановката, когато от мен нищо не зависи? - попитала хубавицата.
- Хайде, ела с мен, аз ще ти покажа нещо. Виж това е моята градина. От доста години обливам тези невиждано крависи цветя и се грижа за тях. Да ти кажа почтено в никакъв случай не съм виждал по какъв начин се отварят пъпките на цветовете. Всичко, което мога да видя, са тези прелестни цъфнали цветя, които сменят цветовете и аромата си.
Дете, чуи се от природата. Вижте тези прелестни цветя и прави като тях -отвори сърцето си към хората деликатно и незабележимо, тъй че никой да не забележи това. Отваряй сърцето си пред положителните хора. Избягвай тези, които не те имат за нищо, късат листенцата ти и ги тъпчат с крайници. Тези хора още не са дорасли до теб, по тази причина с нищо не можеш да им окажеш помощ. В теб те ще виждат единствено своето уродливо отражение. В света има доста нечистотия и зло. Но този, който желае остава чист… Бъди откровен и почтен пред себе си и пред другите. Винаги помни - не хвърляй бисери на прасетата. Това няма да донесе благополучие нито на тебе, нито на тях.
