Защо му е Гренландия на Тръмп: Репортаж от мястото
" Защо яхтите на Бил Гейтс и Пол Алън са в Рейкявик? Защото постоянно плават до Гренландия, с цел да наблюдават изследванията за невероятните находища на петрол и газ, които се крият в шелфа и недрата и и в които милиардерите влагат ", това ми дадоха отговор на място, когато посетих Исландия и Гренландия. И което изяснява сякаш неочаквания, най-малко за тези, които не наблюдават тематиката, интерес на президента Тръмп към най-големия остров в света. Заедно с конкуренцията за асимилиране на Арктика, в която за Съединени американски щати е супер значимо да вземат участие, защото с изключение на естествени благосъстояния, там се откриват и чисто нови и супер къси търговски пътища за Азия, които руснаците към този момент усвояват.
От Рейкявик до източното летище на Гренландия се лети не от интернационалната аерогара, а от остарялата - в центъра на исландската столица. Полетът е с дребен аероплан за двадесетина пасажери и лишава нещо като два часа. Кацането е като над атоли в тихия океан - виждат се дребни островчета с бледосиня вода към тях посред ледовития океан. Отблизо към този момент се вижда, че " атолите " в действителност са айсберги като оня, потопил Титаник някъде в близост.
Пистата в действителност е заравнено тъмносиво прашно поле сред планини, назъбени като Тоблерон - доста наподобяват на величавите Алпи. Самото летище е колиба със заличка и магазинче. В магазинчето незабавно прави усещане, че сувенирите са с гренландското, не с датското знаме. Флагът на острова е като индонезийския - алено и бяло, само че със слънце, обагрено наобратно - в бяло и алено. Питам по тематиката и ми дават отговор: " Да, ние сме самостоятелни и ще си отвоюваме обособяване от Дания ".
Ръждясала количка за багаж, по-скоро дребен резервоар, събира куфарите на групичката ни туристи, с цел да ги придвижи на неколкостотин метра по коларския път в единствения хотел, в случай че по този начин може да се назова най-внушителното здание в селцето или градчето, което ни приютява.
Другата по-значима постройка е черквата. Местните споделят, че са я сглобили от дъските на разрушил се в залива им транспортен съд преди време.
Живеят много оскъдно като за жители на втората по благосъстояние страна в Европейски Съюз - Дания. Къщичките им в ярки цветове са прогнили и пред разрушение, нямат бани, с изключение на обща. Нещото като магазин е заредено като нашите селски при соца - някоя и друга консерва, някоя и друга кутия датски бисквити и тем сходни, заплаща се в крони.
Има и неподготвено магазинче за сувенири, където оферират всевъзможни неща - дори къси панталони, направени от козината на кучета - човек ги и вижда в близост с впечатляващите им кожуси, пригодени за локалните условия.
Понеже бяхме в лятно време на най-големия остров в света, изслушахме клетвите на локалните към световното стопляне - температурите при тях през юли към този момент надминават 20 градуса, което е незапомнено.
Докато вървят, опасали главите си с мрежи, с цел да не ги нервират супер досадните локални мухи, локалните хора разправят по какъв начин стоят нещата при тях. Разчитат на самостоятелност, тъй като дребното им население - колкото на Перник примерно, което се простира на територия съвсем 20 пъти по-голяма от площта на цяла България, чака джакпот от създаването на потребните изкопаеми, чиито залежи към този момент са открити на техния остров. Въобще не се тормозят, че източните и западните гренландци нямат никаква връзка между тях, дори приказват разнообразни езици.
Иначе няма по какъв начин да задържат младите. Нашата лидерка е студентка в Дания и не счита да се връща, откакто приключи. Така са и връстниците й. По-възрастните хора пък са много необразовани и не могат да вършат друго, с изключение на да карат моторници в близост и да ловят риба.
Те са същински ескимоси - с необятни монголоидни лица и единствено цепки за очи, обаче заради високите температури, лете с съвсем черна от пресилното слънце кожи.
Много обичат да изясняват за " измамата " на географските карти, които показват техния остров като по-малък от Австралия, до момента в който той в действителност е по-голям с 3 и нещо Българии. И обстойно разправят за грешката на посочилите двата най-северни острова наобратно - Гренландия, което иде от зелено, е по-подходящото име за Исландия, защото там има доста зеленина. Исландия пък, което идва от лед, е доста по-точното наименование за това, което е Гренландия с безконечните ледове.
Глухарчетата са може би единствената зеленина, пък и отпратка към нашите ширини от тази най-северна земя на света.
Попаднал там, човек схваща легендата за няколкото думи на ескимосите за лед. Просто вижда, че той фактически има разнообразни цветови оттенъци. Има синкав, има жълтеникав, има с други отсенки.
Това най-добре се вижда, когато го качат на моторница и навлезе с нея във вътрешността в океана. Почти безвкусен по усет на водата, той е умерено море край крайбрежията на Гренландия. Докато каращият лодката ескимос прави слалом посред дребните, огромни и още по-големи айсберги, вятърът толкоз се усилва, че човек инстинктивно се свива на равнището на ръбовете на дребния кораб.
По някое време моторът стопира. Вятърът като че ли изчезва крепко пушек. С усмивка на черното монголоидно лице докаралият ни дотук ескимос подава другарски термос с чай и пакет бисквити. А ние се оглеждаме в близост към чутовните върхове на Тоблерона от планини във фиорда.
Най-чистата, безспорната тишина се стеле в близост. Тя е невъзможна на континента.
Природата в действителност е велика. А индивидът единствено си мисли, че я владее.
В тези дни си го мислят и ръководещите безметежното след Хамлет кралство Дания. В което, напълно съгласно Шекспир, има нещо гнило. Националната рана за пияния външен министър, който при договарянията за самостоятелност на Норвегия в самото начало на 20-и век оставя на локалните шелфа и акваторията, без никой да го кара. И по този начин обезпечава на нововъзникналото кралство опцията да стане това, което е през днешния ден - най-богатата страна на планетата и с най-голям в света стандарт. Понеже създава наличните в шелфа и акваторията й находища на естествени благосъстояния.
Ще се повтори ли датската покруса с Гренландия? Като фарс ли?
Само след 10 дни Тръмп става президент на Съединени американски щати и надали ще има огромно самообладание, с цел да ни опише края на тази история...
Снимки:
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
От Рейкявик до източното летище на Гренландия се лети не от интернационалната аерогара, а от остарялата - в центъра на исландската столица. Полетът е с дребен аероплан за двадесетина пасажери и лишава нещо като два часа. Кацането е като над атоли в тихия океан - виждат се дребни островчета с бледосиня вода към тях посред ледовития океан. Отблизо към този момент се вижда, че " атолите " в действителност са айсберги като оня, потопил Титаник някъде в близост.
Пистата в действителност е заравнено тъмносиво прашно поле сред планини, назъбени като Тоблерон - доста наподобяват на величавите Алпи. Самото летище е колиба със заличка и магазинче. В магазинчето незабавно прави усещане, че сувенирите са с гренландското, не с датското знаме. Флагът на острова е като индонезийския - алено и бяло, само че със слънце, обагрено наобратно - в бяло и алено. Питам по тематиката и ми дават отговор: " Да, ние сме самостоятелни и ще си отвоюваме обособяване от Дания ".
Ръждясала количка за багаж, по-скоро дребен резервоар, събира куфарите на групичката ни туристи, с цел да ги придвижи на неколкостотин метра по коларския път в единствения хотел, в случай че по този начин може да се назова най-внушителното здание в селцето или градчето, което ни приютява.
Другата по-значима постройка е черквата. Местните споделят, че са я сглобили от дъските на разрушил се в залива им транспортен съд преди време.
Живеят много оскъдно като за жители на втората по благосъстояние страна в Европейски Съюз - Дания. Къщичките им в ярки цветове са прогнили и пред разрушение, нямат бани, с изключение на обща. Нещото като магазин е заредено като нашите селски при соца - някоя и друга консерва, някоя и друга кутия датски бисквити и тем сходни, заплаща се в крони.
Има и неподготвено магазинче за сувенири, където оферират всевъзможни неща - дори къси панталони, направени от козината на кучета - човек ги и вижда в близост с впечатляващите им кожуси, пригодени за локалните условия.
Понеже бяхме в лятно време на най-големия остров в света, изслушахме клетвите на локалните към световното стопляне - температурите при тях през юли към този момент надминават 20 градуса, което е незапомнено.
Докато вървят, опасали главите си с мрежи, с цел да не ги нервират супер досадните локални мухи, локалните хора разправят по какъв начин стоят нещата при тях. Разчитат на самостоятелност, тъй като дребното им население - колкото на Перник примерно, което се простира на територия съвсем 20 пъти по-голяма от площта на цяла България, чака джакпот от създаването на потребните изкопаеми, чиито залежи към този момент са открити на техния остров. Въобще не се тормозят, че източните и западните гренландци нямат никаква връзка между тях, дори приказват разнообразни езици.
Иначе няма по какъв начин да задържат младите. Нашата лидерка е студентка в Дания и не счита да се връща, откакто приключи. Така са и връстниците й. По-възрастните хора пък са много необразовани и не могат да вършат друго, с изключение на да карат моторници в близост и да ловят риба.
Те са същински ескимоси - с необятни монголоидни лица и единствено цепки за очи, обаче заради високите температури, лете с съвсем черна от пресилното слънце кожи.
Много обичат да изясняват за " измамата " на географските карти, които показват техния остров като по-малък от Австралия, до момента в който той в действителност е по-голям с 3 и нещо Българии. И обстойно разправят за грешката на посочилите двата най-северни острова наобратно - Гренландия, което иде от зелено, е по-подходящото име за Исландия, защото там има доста зеленина. Исландия пък, което идва от лед, е доста по-точното наименование за това, което е Гренландия с безконечните ледове.
Глухарчетата са може би единствената зеленина, пък и отпратка към нашите ширини от тази най-северна земя на света.
Попаднал там, човек схваща легендата за няколкото думи на ескимосите за лед. Просто вижда, че той фактически има разнообразни цветови оттенъци. Има синкав, има жълтеникав, има с други отсенки.
Това най-добре се вижда, когато го качат на моторница и навлезе с нея във вътрешността в океана. Почти безвкусен по усет на водата, той е умерено море край крайбрежията на Гренландия. Докато каращият лодката ескимос прави слалом посред дребните, огромни и още по-големи айсберги, вятърът толкоз се усилва, че човек инстинктивно се свива на равнището на ръбовете на дребния кораб.
По някое време моторът стопира. Вятърът като че ли изчезва крепко пушек. С усмивка на черното монголоидно лице докаралият ни дотук ескимос подава другарски термос с чай и пакет бисквити. А ние се оглеждаме в близост към чутовните върхове на Тоблерона от планини във фиорда.
Най-чистата, безспорната тишина се стеле в близост. Тя е невъзможна на континента.
Природата в действителност е велика. А индивидът единствено си мисли, че я владее.
В тези дни си го мислят и ръководещите безметежното след Хамлет кралство Дания. В което, напълно съгласно Шекспир, има нещо гнило. Националната рана за пияния външен министър, който при договарянията за самостоятелност на Норвегия в самото начало на 20-и век оставя на локалните шелфа и акваторията, без никой да го кара. И по този начин обезпечава на нововъзникналото кралство опцията да стане това, което е през днешния ден - най-богатата страна на планетата и с най-голям в света стандарт. Понеже създава наличните в шелфа и акваторията й находища на естествени благосъстояния.
Ще се повтори ли датската покруса с Гренландия? Като фарс ли?
Само след 10 дни Тръмп става президент на Съединени американски щати и надали ще има огромно самообладание, с цел да ни опише края на тази история...
Снимки:
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ