Защо ядем бърза храна, когато знаем, че е вредна за

Защо ядем бърза храна, когато знаем, че е нездравословна за нас? Защо вършим обикновени неточности и не се учим от тях? Защо се връзваме на подправени вести и забравяме за обстоятелствата?

Британският публицист Дейвид Робсън има отговор на тези въпроси. Нарича го “капанът на интелигентността”. И изяснява за какво умни хора имат вяра на нелепости.

" Двете най-важни аргументи се назовават " когнитивно сребролюбие " и " стимулирано размишление ". Когнитивно сребролюбие значи, че мислим мързеливо. Разчитаме прекалено много на интуицията си и не преглеждаме детайлите. Това ни прави уязвими на всевъзможни когнитивни пристрастия. Гледаме само дали обещано обръщение пасва на нашия светоглед. Но въобще не обръщаме внимание дали ни е показан съответен мотив, дали едно събитие в действителност води до друго събитие, дали източникът на дадена информация е меродавен. От друга страна, стимулираното размишление значи, че ангажираме мозъка си, само че преглеждаме проблемите едностранчиво. Приемаме само информацията, която поддържа нашата позиция. По този метод използваме мозъка си, с цел да защитим своята еднаквост. "

Човешкият разсъдък е мотор на напредъка. Но Робсън напомня, че има разнообразни видове просветеност. Едно е да бъдеш гросмайстор, друго е да композираш музика, а трето - да изследваш космоса. Когато забравим границите на личните си познания, попадаме в капан.

" В днешно време е елементарно да извадиш телефона си и да провериш нещо в интернет. Хрумва ти някакъв въпрос и влизаш в Google. Един час по-късно забравяш, че в действителност е трябвало да потърсиш тази информация и че не си я знаел преди този момент. Това дава чувство на хората, че знаят доста и схващат от всичко. Те стават свръхуверени, когато приказват за климатичните промени или за имунизациите, макар че не могат да вникнат в детайлите на тези тематики. По този метод хората построяват неверни вярвания и убеждения, без да осъзнават личното си незнание. Това може да бъде доста рисково. "

Някои от най-великите международни мозъци са работили извънредно безразсъдно. Един от тях е създателят на Шерлок Холмс.

" В своите истории за Шерлок Холмс Артър Конан Дойл ясно демонстрира, че схваща правилата на логическото размишление. Но в своя персонален живот той е вярвал в паранормалното и е прахосал доста пари за разнообразни медиуми измамници, които твърдели, че могат да приказват с мъртвите. В неговия случай можем ясно да забележим, че Артър Конан Дойл е употребявал своята просветеност, с цел да рационализира вярванията си, макар че те не са били рационални, " споделя Робсън.

Самият той признава, че също е правил неточности поради когнитивно сребролюбие.

" Понякога прочитам нещо в Туитър и допускам, че би трябвало да е правилно, а след това се оказва машинация или смешка. Старая се постоянно да си напомням да ревизирам източника на информация. Ако историята звучи прекомерно хубава, с цел да бъде истина, тогава най-вероятно в действителност е по този начин. Най-вероятно пропускате нещо, което ще ви покаже, че историята в действителност не е вярна. "

Според Робсън, макар вълната от дезинформация в интернет през последните години, множеството консуматори към момента не знаят по какъв начин да разграничат истината от измислицата.

" Малко съм отчаян, че няма по-голяма смяна и че хората към момента са толкоз уязвими на подправени вести. Видяхме го през първите години на пандемията, когато обществото повярва на какви ли не тайни теории. Първо беше, че вирусът не съществува. После - че вирусът не е рисков. После - че имунизациите са по-опасни от самия вирус и че са били основани, с цел да понижат международното население. Всички тези конспирации се разпространиха доста по-бързо, в сравнение с мен ми се искаше. Това е много разстройващ факт. "

Робсън споделя, че една от най-ефективните техники да се предпазим от неверни изказвания, е да допуснем противоположната позиция.

" Идеята е следната - поглеждате обещано изследване и си задавате въпроса, “Щях ли да допускам на това изследване, в случай че всичко беше същото, само че заключенията бяха разнообразни?”. Този метод ви кара да се замислите дали доказателствата са задоволително мощни, с цел да поддържат обещано изказване. Когато деликатно наблюдавате всички стъпки и логичен връзки, можете да ревизирате дали инцидентно не пропускате нещо, което би трансформирало мнението ви. "

Дори да нямате време за изчерпателен разбор, Робсън има различен съвет - просто бъдете любопитни.

" Любопитството е необикновено, тъй като те кара да обичаш да откриваш нова информация без значение дали тя съответствува с предходните ти вярвания. Ако схванеш, че си сбъркал, няма проблем, просто ще приемеш обстоятелствата. Ще искаш да схванеш за какво си бъркал. Ще бъдеш любопитен какво си пропуснал. По този метод любознанието се трансформира в лекарство против дезинформацията. "

Репортер: Петър Георгиев