Димитър Ганев пред novini.bg: Все повече хора ще се дистанцират от политическия процес
Защо всички партии са в доброволна изолираност и отхвърлят да работят едни с други в коалиция, каквато е волята на гласувалите българи, изпратили разнообразни партии в Народното събрание? Докъде ще докара това опълчване и неналичието на разговор? Има ли излаз от основания Параграф 22 в политиката ни през последните 3 години?
По тези тематики поканих за коментар политолога Димитър Ганев от „ Тренд ”:
Партиите не са склонни на обединения, тъй като сходно обединяване ще им коства висока политическа цена.
В последните месеци дискутираните разновидности за кабинети са най-общо два. Първият е стъпилият на евроатлантическа основа - ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България. При такава настройка обаче Политическа партия ще заплати висока политическа цена, тъй като в последните месеци се нарежда като партия бореща се главно против връщането на ГЕРБ във властта. Ако влезе в коалиция с тях, то на идващия ден 2/3 от нейните гласоподаватели ще я изоставен. Ето за какво Политическа партия не желаят да заплащат тази цена.
Вторият вид е ГЕРБ-БСП-ДПС, така наречен „ хартиена коалиция ”. И той е недопустим, само че в този формат за ГЕРБ, тъй като политическата цена за една такава непопулярна коалиция няма да се схване добре от последователите на партията на Борисов, както и от цялото общество. ГЕРБ от своя страна не желае да заплаща сходна висока политическа цена.
Това е политическата логичност, през която минава неналичието на опция за сформиране на коалиция.
Но има един фактор, който кара партиите да са още по-резервирани към заплащането на каквато и да е цена – локалните избори.
Никой не желае да я заплаща, тъй като това би му коствало положителното показване на идния локален избор, който всъщност е най-важният за партиите, тъй като им дава пиедестал на властта за 4 години напред.
Най-вероятният сюжет при едни последващи избори е продължаващ спад на изборната интензивност.
Все повече хора ще се дистанцират от политическия развой и все по-трудно ще си намират за кого да гласоподават.
Като нищо може да осъмнем с още по-ниска изборна интензивност от рекордно ниската, която имахме тази година.
От това ще произлязат две ясни политически следствия: нелегитимен парламент, определен от 2-2,5 млн.души. Ако половината от по този начин определени народни представители си стинат ръцете и създадат болшинство след сходни избори, зад кабинета действително ще са към 1-1.2 млн. дали своят вот жители. Колко законно и устойчиво може да е такова държавно управление? На каква устойчива социална основа може да стъпи?
Изходът от създалата се политическа обстановка през последните 2 години е политическите водачи да се държат малко по-отговорно и да слагат на маса няколко ясни целта, които да бъдат изпълнени от едно постоянно държавно управление с стеснен мандат. Така партиите ще платят общо някаква политическа цена. Няма различен метод. Всички приказки за промяна на модела на политическата система у нас и впрочем, са кьорфишеци. В рамките на този модел и на тази партийна система би трябвало да се излезе от рецесията, стига воля по тази причина да имат партийните водачи.
По тези тематики поканих за коментар политолога Димитър Ганев от „ Тренд ”:
Партиите не са склонни на обединения, тъй като сходно обединяване ще им коства висока политическа цена.
В последните месеци дискутираните разновидности за кабинети са най-общо два. Първият е стъпилият на евроатлантическа основа - ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България. При такава настройка обаче Политическа партия ще заплати висока политическа цена, тъй като в последните месеци се нарежда като партия бореща се главно против връщането на ГЕРБ във властта. Ако влезе в коалиция с тях, то на идващия ден 2/3 от нейните гласоподаватели ще я изоставен. Ето за какво Политическа партия не желаят да заплащат тази цена.
Вторият вид е ГЕРБ-БСП-ДПС, така наречен „ хартиена коалиция ”. И той е недопустим, само че в този формат за ГЕРБ, тъй като политическата цена за една такава непопулярна коалиция няма да се схване добре от последователите на партията на Борисов, както и от цялото общество. ГЕРБ от своя страна не желае да заплаща сходна висока политическа цена.
Това е политическата логичност, през която минава неналичието на опция за сформиране на коалиция.
Но има един фактор, който кара партиите да са още по-резервирани към заплащането на каквато и да е цена – локалните избори.
Никой не желае да я заплаща, тъй като това би му коствало положителното показване на идния локален избор, който всъщност е най-важният за партиите, тъй като им дава пиедестал на властта за 4 години напред.
Най-вероятният сюжет при едни последващи избори е продължаващ спад на изборната интензивност.
Все повече хора ще се дистанцират от политическия развой и все по-трудно ще си намират за кого да гласоподават.
Като нищо може да осъмнем с още по-ниска изборна интензивност от рекордно ниската, която имахме тази година.
От това ще произлязат две ясни политически следствия: нелегитимен парламент, определен от 2-2,5 млн.души. Ако половината от по този начин определени народни представители си стинат ръцете и създадат болшинство след сходни избори, зад кабинета действително ще са към 1-1.2 млн. дали своят вот жители. Колко законно и устойчиво може да е такова държавно управление? На каква устойчива социална основа може да стъпи?
Изходът от създалата се политическа обстановка през последните 2 години е политическите водачи да се държат малко по-отговорно и да слагат на маса няколко ясни целта, които да бъдат изпълнени от едно постоянно държавно управление с стеснен мандат. Така партиите ще платят общо някаква политическа цена. Няма различен метод. Всички приказки за промяна на модела на политическата система у нас и впрочем, са кьорфишеци. В рамките на този модел и на тази партийна система би трябвало да се излезе от рецесията, стига воля по тази причина да имат партийните водачи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ