Боряна Маринкова: Откровена спекулация е, че липсващите лекарства се ``трупат в складовете на едро за износ`` -
Защо в аптеките липсват медикаменти, заплащани изцяло или отчасти от НЗОК? Трупат ли се количества в складовете на търговците на едро за реекспорт? Създава ли се неестествен недостиг на лекарства? Има ли привилегировани аптеки? Как ще бъдат предпазени правата на пациентите, които са принудени да купуват медикаментите си от чужбина, където даже могат да ги намерят на по-ниска цена? Това са въпроси, по които разногласието сред страните в лекарствоснабдяването е яростен. В опит да откри решение здравното министерство предложи Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2019 година за профилираната електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули (СЕСПА). Общественото разискване на плана завърши, само че становищата по него изкараха на ярко несъгласия, които тлеят от години.
Според вносителите задачата на предложената промяна е да се обезпечи опция за продан на информация между аптеките и търговците на едро за наличностите в складовете на медикаментите, включени в ПЛС - Позитивния лекарствен лист (списък на медикаментите, които Касата реимбурсира). За да се реализира въпросният продан от Министерство на здравеопазването оферират търговците на дребно да имат опция да наблюдават наличностите в СЕСПА и при определяне на неналичия, да предупредят навреме пациентите. Предложението беше посрещнато на нож от Българската асоциация на търговците на едро с лекарства. Отрицателно мнение дадоха и от Българска асоциация за развитие на паралелната търговия с медикаменти (БАРПТЛ). Сред претекстовете на асоциацията са, че проектът е в контраст на целта на основаването на въпросната система, че противоречи на правилото за гарантиране на регламентиран достъп до СЕСПА, нарушава Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина и дава достъп на аптеките (търговците на дребно) до сензитивна информация, която съставлява комерсиална загадка. Разговорът с изпълнителния шеф на Българската асоциация за развиване на паралелна търговия с медикаменти Боряна Маринкова е опит да изсветлим аргументите за несъгласията и да намерим безапелационно пояснение за неналичието на значими медикаменти в аптеките.
Госпожо Маринкова, съгласно здравното министерство, с измененията в Наредба 4 ще има предсказуемост, защото за аптеките ще е ясно авансово при кои медикаменти от ПЛС се обрисува недостиг, което допуска, че ще могат да се вземат ограничения, с цел да не се ощетяват пациентите или най-малко да бъдат в точния момент предизвестени. Това взема решение ли казуса с недостига на медикаменти?
Недостигът на медикаменти е световен феномен, който визира в друга степен и за разнообразни лекарствени артикули всяка страна. Проучвания в Европа и Съединени американски щати от последните години потвърждават, че той се дължи преди всичко на проблеми в производството и регулациите, а не на експорт. Пандемията сподели още едно лице на дефицита – свърхпотребление и презапасявяне. У нас породиха парадоксални феномени като „ съвременни “ медикаменти, които се закупуват на свободна продажба от аптеките и не остават задоволително за тези, на които са предписани.
БАРПТЛ построи първата у нас интернет-платформа за сигнали за дефицит на медикаменти, която действа към този момент 3 години. Получили и обработили сме над 1700 сигнала, които демонстрират аргументите за сигнализиране на дефицит на медикаменти от страна на пациентите.
Обобщените ни данни за интервала 9 юни 2019 – 09 август 2022 върху общо 1745 сигнала от пациенти сочат, че сигнализираните медикаменти липсват заради следните аргументи:
- 20,18% от сигналите се дължат на краткотрайно прекратен импорт главно по проблеми, свързани с нарушение на индустриалния цикъл, което прави лекарството дефицитно и мъчно за разкриване в аптечната мрежа заради изчерпващи се неравномерно наличности;
- 21,19% са заради дерегистрация - развой за изтриване на регистрацията на лекарството у нас, което го трансформира в изцяло изчезнало лекарство и е съществена причина за така наречен " аптечен туризъм ", при който българските жители са принудени да си го набират от прилежащи и даже далечни страни;
- 26,68% се дължат на трайно прекратен импорт , който евентуално ще бъде последван от развой на дерегистрация;
- в 2,78% от случаите лекарството няма регистрация в България и не може да бъде популяризирано на територията на България;
- 1,56% се дължи на търсене на болнични артикули в аптечната мрежа;
В 47% от всички случаи медикаментите са налични, само че не могат да бъдат открити в първата аптека, в която пациентът ги е потърсил . Това се дължи на спецификите на аптечния пазар, които следва да бъдат изяснени или най-малко в най-базов потребителски смисъл – всяка аптека сама взема решение какви медикаменти да зарежда, както и дали и какви медикаменти от тези, които НЗОК изцяло или отчасти заплаща, ще поддържа. Пациентите не знаят това и считат, че даже в дрогерия могат да получат скъпоструващо лекарство, което здравната каса покрива.
Промените в наредбата не носят полза на потребителите. И все още аптеките имат опция да виждат във всички дистрибутори, с които работят, дали медикаментите са налични и на това е очевидец всеки пациент в аптеката.
Продуктите, които са под 65% ползване, са в листата на СЕСПА и са обществени, а тези, чийто импорт се прекратява се алармират от притежателите на позволение за приложимост авансово на ИАЛ и НЗОК, които на собствен ред осведомят аптеките публично.
В мнението на асоциацията посочвате, че измененията са в несъгласие със член 217б, ал.1 от ЗЛПХМ, защото регламентиран достъп до данните от СЕСПА имат единствено три институции. Контролните функционалности са на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ). Ако съдим по положението на пазара и затруднения достъп на пациентите до медикаменти от позитивния лист, вероятно този надзор не е съответен. Какво е решението в тази обстановка?
Ценният план на СЕСПА е да работи в интерес на българските пациенти и консуматори. Тя планува наложително, навременно и правилно подаване на информация към системата от 100% от задължените субекти. Тези данни се съпоставят с 65 % от нужните количества за облекчаване на здравните потребности на популацията за интервал от един месец, изчислени въз основа на средномесечното ползване на съответния лекарствен артикул за предходните 6 месеца, считано от деня на осъществяване на разбора.
СЕСПА е система от затворен вид и нейната мрежова сигурност се подсигурява от изпълнителния шеф на ИАЛ. Всеки длъжен индивид има достъп единствено до своите данни, с цел да не се позволяват злоупотреби. Тя бе одитирана и несъвършенствата ѝ бяха отстранени. Ние като дистрибутори и задължени субекти считаме, че все още системата действа и извършва заложените по закон цели. Всяка седмица автоматизирано се пресмята кои медикаменти следва да минат на специфичен режим и да не бъдат обект на експорт.
Смятаме, че режимът в ЗЛПХМ сега е най-благоприятен и следва да бъде изпълняван равнопоставено от всички задължени субекти и корекциите му да не се вършат през подчинени на главния закон наредби.
Собственици на аптеки настояват, че Така ли е?
Не, това не дава отговор на истината. Само преди две години обстановката беше сериозна и целият свят, и България трябваше да се оправят с КОВИД, нарушени доставки и прекратени вериги на доставяне. Несериозно е да се твърди, че в този момент има по-голям проблем. и то по, бих споделила, екзотични аргументи. Налице е свръхтърсене на едно лекарство за диабет, което от началото на годината стана „ съвременно “ и неконтролируемо се закупува на свободна продажба за не лекуване, а намаляване. Наблюдаваме даже парадокси в медийното пространство за фолк-певици, които са предозирали с него. Хора, които желаят да отслабнат, го изкупуват от аптеките, и то не стига за тези, на които се отпуска с протокол по НЗОК.
Като феномен в целия свят казусът с дефицита на медикаменти се изследва още от 1946 година, само че придобива необятна гласност от началото на новото хилядолетие, като ангажира вниманието на органите на общественото опазване на здравето в световен проект. Мащабът на казуса “недостиг на лекарствени артикули ” е задоволително важен и заради обстоятелството, че Европейската комисия приканва за координирани старания на държавите-членки за превъзмогването му на европейско равнище.
В интервала 2000-2018 година случаите на дефицит на медикаменти в Европейски Съюз нарастват 20 пъти. Повишеният световен теоретичен и публичен интерес по тематиката се вижда от броя на цитиранията на тематика „ дефицит на медикаменти “ в одобрената база данни PubMed: 430 материала за целия интервал от 1946 година - 2000 година, а през последните години броят експоненциално нараства, като доближава 3383 материала от 2011 година до 11 март 2022 година Най-много са резултатите в интервала 2020 - 2022 – 1086, което респондира на актуалността на казуса по време на невижданата пандемия от КОВИД-19.
Ако погледнем близки до нас страни ще следим сходна картина за аргументи на дефицит, които демонстрират данните и от платформата ни за сигнали. Данните на ANMDM – Националният орган на Румъния за медикаменти и медицински произведения открояват единствено три аргументи за дефицит на медикаменти на територията на северната ни съседка - 68,16% от дефицита там е породен от проблеми с производството на медикаменти, 29,97% се дължи на маркетингови аргументи или както в Хърватия и България - заради липса на стопански интерес на притежателите на позволение за приложимост стопират да се поддържат избрани артикули на този пазар и трайно се изтеглят от пазара. Същите аргументи и близки по проценти данни разгласява и Италианската организация по медикаментите – AIFA през 2019.
В изследване на дефицита на медикаменти на организацията от асоциацията на магистър-фармацевтите в Европейски Съюз PGEU Medicine Shortages Survey 2021, терминът „ дефицит на медикаменти ” се дефинира като " всяка (временна) некадърност на открита или болнична аптека за доставяне на пациент с издирван лекарствен артикул, заради фактори отвън техния надзор, изискващи дозиране на различен сътрудник или даже преустановяване на настояща медикаментозна терапия ".
Според това изследване решението на казуса с неналичията на медикаменти в 92% е посредством генеричната субституция (замяна), която в България не е позволена по закон, а 60% от решенията съгласно европейските магистър-фармацевти е във вноса въпреки това в Европейски Съюз. Това се припокрива с тезата ни за поощряване на паралелната дистрибуция , което все още у нас не е на дневен ред макар многократните ни апели за понижаване на административната тежест и ускорение на процесите по вписване на цена на артикули от успореден импорт, както и опцията за достъп до тези от тях, включени в ПЛС. Във връзка с последното предлагаме малка смяна на Наредба 4 от 2009, която да разреши в аптеката да бъде провиснал наличния идентичен лекарствен артикул без значение кой е вносителят му.
Паралелната дистрибуция в Европа се основава с изключение на на свободното придвижване на артикули и на солидарността сред страните. А точно – взаимопомощ при дефицит в някоя страна-членка. Само с помощта на паралелния импорт половин година беше доставяно лекарство за рак на гърдата, когато главният вносител заяви, че не може да обезпечи доставки. По време на пандемията паралелният импорт спомогна да не се стигне до недостиг от съществени медикаменти в протоколите за лекуване, обект на свръхтърсене.
Ако ние не оказваме помощ на страните от европейското семейство с нужни за тях и надвишаващи търсенето у нас артикули, от кое място ще пристигна помощ, когато дребният ни и негостолюбив за доста от медикаментите пазар има нужда? Вътреобщностните доставки са гаранция, че има бързо и гъвкаво решение за пациентите при всяка изключителна обстановка на дефицит. Важно е също да подчертая, че все още медикаментите, които се внасят посредством паралелна дистрибуция трикратно надвишават броя на неразрешените за експорт. И броят им би могъл да бъде още по-висок при облекчение на административния режим.
Коректно ли е изказванието, че медикаментите са при търговците на едро, само че не стигат до пациентите? Ако в действителност има процедура " да се натрупат на склад медикаменти, с цел да доближат количества за експорт ", а в това време пациентите у нас да нямат достъп до тях, това не оправдава ли измененията в упоменатата разпоредба?
Тази теза е откровена нечиста сделка и изказванието, че има такива практики не дава отговор на истината. Износ се прави единствено и само, когато медикаментите са в задоволително количество у нас, с цел да задоволят изцяло потребностите на популацията. Това е написано в европейското законодателство, а в ЗЛПХМ е заложен точно правилото, на който действа СЕСПА. Тя пресмята и генерира в лист всеки артикул, паднал под 65% от нужните количества, с цел да не може да бъде обект на експорт.
Нашите членове съблюдават закона и освен това – търсят и вземат решение проблеми посредством успореден импорт на артикули, които са в дефицит. Смятаме, че за следващ път вниманието се насочва към паралелната дистрибуция без съображение, когато аргументите за обособени неналичия на медикаменти са ясни на всички във веригата. В Европа от дълго време е регистриран високият принос и изгода за обществото от паневропейската дистрибуция на медикаменти и държавите-членки намерено я предизвикват, с цел да подобрят конкурентната среда и да не позволяват монополизиране на позиции в ущърб на пациентите.
Смятаме, че е време ловът на вещици да спре и да се вкарат от дълго време познати в развитите страни практики, които не се основават на рестрикции към свободното придвижване на артикули, а на ефикасни регулации и равнопоставеност на икономическите субекти.
Необходими ли са въобще промени в наредбата и в случай че са, какви би трябвало да бъдат?
Да, нужни са. Новият текст следва да отпадне от наредбата, с цел да бъде законосъобразна и в унисон с висшестоящия Закон за лекарствените артикули в хуманната медицина. Иначе в дълготраен проект и при идни нормативни промени ние ще предложим за разискване смяна на интервала на пресмятане на потреблението на лекарствените артикули предвид на обстоятелството, че описът се разгласява ежеседмично и е дейно за задачите на СЕСПА, то да бъде изчислявано от системата не като средномесечно ползване за 6 месеца обратно, а средноседмично ползване за 6 месеца обратно.
Боряна Маринкова e изпълнителен шеф на Българската асоциация за развиване на паралелна търговия с медикаменти (БАРПТЛ). Маринкова отговоря за осъществяването на задачите на БАРПТЛ, които са застраховане на достъпа на българските пациенти с лекарствени артикули и търсене на решения за бързо и стабилно превъзмогване на дефицита им. Има 11 години опит като маркетинг шеф на " Токуда болница ". В интервала 2012 - 2017 година оглавява връзките с обществеността на Националното съдружие на частните лечебни заведения. Завършила е магистратура по маркетинг в УНСС през 2004. Преминала е две сертификационни стратегии в BEIED - Professional Marketing Management и Professional Executive Management през 2015. Към момента е докторант по обществена администрация в УНСС. Автор е на изявления, отдадени на спешните обстановки в опазването на здравето, изследващи техния произход, типология и протичане в търсене на ефикасни способи за спешен мениджмънт и предварителна защита. Маринкова е и хабилитиран учител по интегрирани маркетингови връзки.
Според вносителите задачата на предложената промяна е да се обезпечи опция за продан на информация между аптеките и търговците на едро за наличностите в складовете на медикаментите, включени в ПЛС - Позитивния лекарствен лист (списък на медикаментите, които Касата реимбурсира). За да се реализира въпросният продан от Министерство на здравеопазването оферират търговците на дребно да имат опция да наблюдават наличностите в СЕСПА и при определяне на неналичия, да предупредят навреме пациентите. Предложението беше посрещнато на нож от Българската асоциация на търговците на едро с лекарства. Отрицателно мнение дадоха и от Българска асоциация за развитие на паралелната търговия с медикаменти (БАРПТЛ). Сред претекстовете на асоциацията са, че проектът е в контраст на целта на основаването на въпросната система, че противоречи на правилото за гарантиране на регламентиран достъп до СЕСПА, нарушава Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина и дава достъп на аптеките (търговците на дребно) до сензитивна информация, която съставлява комерсиална загадка. Разговорът с изпълнителния шеф на Българската асоциация за развиване на паралелна търговия с медикаменти Боряна Маринкова е опит да изсветлим аргументите за несъгласията и да намерим безапелационно пояснение за неналичието на значими медикаменти в аптеките.
Госпожо Маринкова, съгласно здравното министерство, с измененията в Наредба 4 ще има предсказуемост, защото за аптеките ще е ясно авансово при кои медикаменти от ПЛС се обрисува недостиг, което допуска, че ще могат да се вземат ограничения, с цел да не се ощетяват пациентите или най-малко да бъдат в точния момент предизвестени. Това взема решение ли казуса с недостига на медикаменти?
Недостигът на медикаменти е световен феномен, който визира в друга степен и за разнообразни лекарствени артикули всяка страна. Проучвания в Европа и Съединени американски щати от последните години потвърждават, че той се дължи преди всичко на проблеми в производството и регулациите, а не на експорт. Пандемията сподели още едно лице на дефицита – свърхпотребление и презапасявяне. У нас породиха парадоксални феномени като „ съвременни “ медикаменти, които се закупуват на свободна продажба от аптеките и не остават задоволително за тези, на които са предписани.
БАРПТЛ построи първата у нас интернет-платформа за сигнали за дефицит на медикаменти, която действа към този момент 3 години. Получили и обработили сме над 1700 сигнала, които демонстрират аргументите за сигнализиране на дефицит на медикаменти от страна на пациентите.
Обобщените ни данни за интервала 9 юни 2019 – 09 август 2022 върху общо 1745 сигнала от пациенти сочат, че сигнализираните медикаменти липсват заради следните аргументи:
- 20,18% от сигналите се дължат на краткотрайно прекратен импорт главно по проблеми, свързани с нарушение на индустриалния цикъл, което прави лекарството дефицитно и мъчно за разкриване в аптечната мрежа заради изчерпващи се неравномерно наличности;
- 21,19% са заради дерегистрация - развой за изтриване на регистрацията на лекарството у нас, което го трансформира в изцяло изчезнало лекарство и е съществена причина за така наречен " аптечен туризъм ", при който българските жители са принудени да си го набират от прилежащи и даже далечни страни;
- 26,68% се дължат на трайно прекратен импорт , който евентуално ще бъде последван от развой на дерегистрация;
- в 2,78% от случаите лекарството няма регистрация в България и не може да бъде популяризирано на територията на България;
- 1,56% се дължи на търсене на болнични артикули в аптечната мрежа;
В 47% от всички случаи медикаментите са налични, само че не могат да бъдат открити в първата аптека, в която пациентът ги е потърсил . Това се дължи на спецификите на аптечния пазар, които следва да бъдат изяснени или най-малко в най-базов потребителски смисъл – всяка аптека сама взема решение какви медикаменти да зарежда, както и дали и какви медикаменти от тези, които НЗОК изцяло или отчасти заплаща, ще поддържа. Пациентите не знаят това и считат, че даже в дрогерия могат да получат скъпоструващо лекарство, което здравната каса покрива.
Промените в наредбата не носят полза на потребителите. И все още аптеките имат опция да виждат във всички дистрибутори, с които работят, дали медикаментите са налични и на това е очевидец всеки пациент в аптеката.
Продуктите, които са под 65% ползване, са в листата на СЕСПА и са обществени, а тези, чийто импорт се прекратява се алармират от притежателите на позволение за приложимост авансово на ИАЛ и НЗОК, които на собствен ред осведомят аптеките публично.
В мнението на асоциацията посочвате, че измененията са в несъгласие със член 217б, ал.1 от ЗЛПХМ, защото регламентиран достъп до данните от СЕСПА имат единствено три институции. Контролните функционалности са на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ). Ако съдим по положението на пазара и затруднения достъп на пациентите до медикаменти от позитивния лист, вероятно този надзор не е съответен. Какво е решението в тази обстановка?
Ценният план на СЕСПА е да работи в интерес на българските пациенти и консуматори. Тя планува наложително, навременно и правилно подаване на информация към системата от 100% от задължените субекти. Тези данни се съпоставят с 65 % от нужните количества за облекчаване на здравните потребности на популацията за интервал от един месец, изчислени въз основа на средномесечното ползване на съответния лекарствен артикул за предходните 6 месеца, считано от деня на осъществяване на разбора.
СЕСПА е система от затворен вид и нейната мрежова сигурност се подсигурява от изпълнителния шеф на ИАЛ. Всеки длъжен индивид има достъп единствено до своите данни, с цел да не се позволяват злоупотреби. Тя бе одитирана и несъвършенствата ѝ бяха отстранени. Ние като дистрибутори и задължени субекти считаме, че все още системата действа и извършва заложените по закон цели. Всяка седмица автоматизирано се пресмята кои медикаменти следва да минат на специфичен режим и да не бъдат обект на експорт.
Смятаме, че режимът в ЗЛПХМ сега е най-благоприятен и следва да бъде изпълняван равнопоставено от всички задължени субекти и корекциите му да не се вършат през подчинени на главния закон наредби.
Собственици на аптеки настояват, че Така ли е?
Не, това не дава отговор на истината. Само преди две години обстановката беше сериозна и целият свят, и България трябваше да се оправят с КОВИД, нарушени доставки и прекратени вериги на доставяне. Несериозно е да се твърди, че в този момент има по-голям проблем. и то по, бих споделила, екзотични аргументи. Налице е свръхтърсене на едно лекарство за диабет, което от началото на годината стана „ съвременно “ и неконтролируемо се закупува на свободна продажба за не лекуване, а намаляване. Наблюдаваме даже парадокси в медийното пространство за фолк-певици, които са предозирали с него. Хора, които желаят да отслабнат, го изкупуват от аптеките, и то не стига за тези, на които се отпуска с протокол по НЗОК.
Като феномен в целия свят казусът с дефицита на медикаменти се изследва още от 1946 година, само че придобива необятна гласност от началото на новото хилядолетие, като ангажира вниманието на органите на общественото опазване на здравето в световен проект. Мащабът на казуса “недостиг на лекарствени артикули ” е задоволително важен и заради обстоятелството, че Европейската комисия приканва за координирани старания на държавите-членки за превъзмогването му на европейско равнище.
В интервала 2000-2018 година случаите на дефицит на медикаменти в Европейски Съюз нарастват 20 пъти. Повишеният световен теоретичен и публичен интерес по тематиката се вижда от броя на цитиранията на тематика „ дефицит на медикаменти “ в одобрената база данни PubMed: 430 материала за целия интервал от 1946 година - 2000 година, а през последните години броят експоненциално нараства, като доближава 3383 материала от 2011 година до 11 март 2022 година Най-много са резултатите в интервала 2020 - 2022 – 1086, което респондира на актуалността на казуса по време на невижданата пандемия от КОВИД-19.
Ако погледнем близки до нас страни ще следим сходна картина за аргументи на дефицит, които демонстрират данните и от платформата ни за сигнали. Данните на ANMDM – Националният орган на Румъния за медикаменти и медицински произведения открояват единствено три аргументи за дефицит на медикаменти на територията на северната ни съседка - 68,16% от дефицита там е породен от проблеми с производството на медикаменти, 29,97% се дължи на маркетингови аргументи или както в Хърватия и България - заради липса на стопански интерес на притежателите на позволение за приложимост стопират да се поддържат избрани артикули на този пазар и трайно се изтеглят от пазара. Същите аргументи и близки по проценти данни разгласява и Италианската организация по медикаментите – AIFA през 2019.
В изследване на дефицита на медикаменти на организацията от асоциацията на магистър-фармацевтите в Европейски Съюз PGEU Medicine Shortages Survey 2021, терминът „ дефицит на медикаменти ” се дефинира като " всяка (временна) некадърност на открита или болнична аптека за доставяне на пациент с издирван лекарствен артикул, заради фактори отвън техния надзор, изискващи дозиране на различен сътрудник или даже преустановяване на настояща медикаментозна терапия ".
Според това изследване решението на казуса с неналичията на медикаменти в 92% е посредством генеричната субституция (замяна), която в България не е позволена по закон, а 60% от решенията съгласно европейските магистър-фармацевти е във вноса въпреки това в Европейски Съюз. Това се припокрива с тезата ни за поощряване на паралелната дистрибуция , което все още у нас не е на дневен ред макар многократните ни апели за понижаване на административната тежест и ускорение на процесите по вписване на цена на артикули от успореден импорт, както и опцията за достъп до тези от тях, включени в ПЛС. Във връзка с последното предлагаме малка смяна на Наредба 4 от 2009, която да разреши в аптеката да бъде провиснал наличния идентичен лекарствен артикул без значение кой е вносителят му.
Паралелната дистрибуция в Европа се основава с изключение на на свободното придвижване на артикули и на солидарността сред страните. А точно – взаимопомощ при дефицит в някоя страна-членка. Само с помощта на паралелния импорт половин година беше доставяно лекарство за рак на гърдата, когато главният вносител заяви, че не може да обезпечи доставки. По време на пандемията паралелният импорт спомогна да не се стигне до недостиг от съществени медикаменти в протоколите за лекуване, обект на свръхтърсене.
Ако ние не оказваме помощ на страните от европейското семейство с нужни за тях и надвишаващи търсенето у нас артикули, от кое място ще пристигна помощ, когато дребният ни и негостолюбив за доста от медикаментите пазар има нужда? Вътреобщностните доставки са гаранция, че има бързо и гъвкаво решение за пациентите при всяка изключителна обстановка на дефицит. Важно е също да подчертая, че все още медикаментите, които се внасят посредством паралелна дистрибуция трикратно надвишават броя на неразрешените за експорт. И броят им би могъл да бъде още по-висок при облекчение на административния режим.
Коректно ли е изказванието, че медикаментите са при търговците на едро, само че не стигат до пациентите? Ако в действителност има процедура " да се натрупат на склад медикаменти, с цел да доближат количества за експорт ", а в това време пациентите у нас да нямат достъп до тях, това не оправдава ли измененията в упоменатата разпоредба?
Тази теза е откровена нечиста сделка и изказванието, че има такива практики не дава отговор на истината. Износ се прави единствено и само, когато медикаментите са в задоволително количество у нас, с цел да задоволят изцяло потребностите на популацията. Това е написано в европейското законодателство, а в ЗЛПХМ е заложен точно правилото, на който действа СЕСПА. Тя пресмята и генерира в лист всеки артикул, паднал под 65% от нужните количества, с цел да не може да бъде обект на експорт.
Нашите членове съблюдават закона и освен това – търсят и вземат решение проблеми посредством успореден импорт на артикули, които са в дефицит. Смятаме, че за следващ път вниманието се насочва към паралелната дистрибуция без съображение, когато аргументите за обособени неналичия на медикаменти са ясни на всички във веригата. В Европа от дълго време е регистриран високият принос и изгода за обществото от паневропейската дистрибуция на медикаменти и държавите-членки намерено я предизвикват, с цел да подобрят конкурентната среда и да не позволяват монополизиране на позиции в ущърб на пациентите.
Смятаме, че е време ловът на вещици да спре и да се вкарат от дълго време познати в развитите страни практики, които не се основават на рестрикции към свободното придвижване на артикули, а на ефикасни регулации и равнопоставеност на икономическите субекти.
Необходими ли са въобще промени в наредбата и в случай че са, какви би трябвало да бъдат?
Да, нужни са. Новият текст следва да отпадне от наредбата, с цел да бъде законосъобразна и в унисон с висшестоящия Закон за лекарствените артикули в хуманната медицина. Иначе в дълготраен проект и при идни нормативни промени ние ще предложим за разискване смяна на интервала на пресмятане на потреблението на лекарствените артикули предвид на обстоятелството, че описът се разгласява ежеседмично и е дейно за задачите на СЕСПА, то да бъде изчислявано от системата не като средномесечно ползване за 6 месеца обратно, а средноседмично ползване за 6 месеца обратно.
Боряна Маринкова e изпълнителен шеф на Българската асоциация за развиване на паралелна търговия с медикаменти (БАРПТЛ). Маринкова отговоря за осъществяването на задачите на БАРПТЛ, които са застраховане на достъпа на българските пациенти с лекарствени артикули и търсене на решения за бързо и стабилно превъзмогване на дефицита им. Има 11 години опит като маркетинг шеф на " Токуда болница ". В интервала 2012 - 2017 година оглавява връзките с обществеността на Националното съдружие на частните лечебни заведения. Завършила е магистратура по маркетинг в УНСС през 2004. Преминала е две сертификационни стратегии в BEIED - Professional Marketing Management и Professional Executive Management през 2015. Към момента е докторант по обществена администрация в УНСС. Автор е на изявления, отдадени на спешните обстановки в опазването на здравето, изследващи техния произход, типология и протичане в търсене на ефикасни способи за спешен мениджмънт и предварителна защита. Маринкова е и хабилитиран учител по интегрирани маркетингови връзки.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ