Защо твърде много работен чат може да доведе до прегаряне

...
Защо твърде много работен чат може да доведе до прегаряне
Коментари Харесай

Защо твърде много работен чат може да доведе до прегаряне и как да го избегнем?

Защо прекалено много работен чат може да докара до прегаряне и по какъв начин да употребявате месинджър и други обществени канали, с цел да увеличите продуктивността на работата, споделя психолог. Преди 20 години не можехме даже да си представим какво място ще заемат обществените мрежи в живота ни.

Светът като цяло и методите на обществено взаимоотношение в частност се трансформират лавинообразно. За един ден през мозъка ни минава толкоз голямо количество информация, което преди 100 години не е съществувало даже за една година. В същото време нашата душeвност е много консервативна, няма време да се промени и приспособява към бързия дигитален напредък.

Това основава огромни психически проблеми. Нашето схващане е устроено по подобен метод, че можем по едно и също време да възприемаме от пет до девет вида информация - без напрежение. В противоположен случай нещо убягва на вниманието и се губи в паметта. Не можем да преработим несъразмерната информация едновременно; мозъкът включва защитни функционалности и просто забравяме за някои. Но те не престават да висят на неумишлено равнище, източвайки сила и причинявайки подсъзнателно възприятие на недостатъчност и незадоволеност от себе си.

Нуждата от бърза реакция и отговор, опитите да задържим вниманието върху няколко чатове и разнообразни задания по едно и също време, невъзможността да се откъснем от работа в свободното време - съществено изчерпват ресурсите на нашата душeвност. За жал, доста от нас имат пет до 10 работни часа, в които непрекъснато поддържат връзка с сътрудници, клиенти, подчинени и началници.

Взаимодействията са разнообразни и на всички места, би трябвало непрекъснато да наблюдавате новите известия, да отговаряте на тях навреме и от време на време да се занимавате с еднакъв въпрос няколко пъти. И това е в допълнение към главната работа, която всички тези диалози би трябвало да улеснят. Човек може даже да не осъзнава повода за непрекъснатата тревога и напрежение, което в последна сметка води до прегаряне.

Неврофизиологичен аспект:

Хроничният стрес, породен от непотребни работни общувания, работи освен на психическо, само че и на неврофизиологично равнище.

При този режим първо се създава хормонът адреналин. За да го " рециклирате “, би трябвало да отидете на разходка, джогинг или друга физическа интензивност. Но в реалност продължаваме да седим пред монитора, в офиса, на стола и да опитваме да откликнем на дилемите, които ни зашиват от всякъде в работните връзки, като лавина.

Неизразходваният адреналин провокира яд и неспокойствие, тогава хормонът на напрежението - кортизол се освобождава. Той се натрупва в кръвта ни, поддържайки с напрежение, възбудено положение. Искаме да се отпуснем и да издишаме, само че кортизолът не ни разрешава. Образно казано, този хормон " оправя " напрежението и тревогата на физическо равнище.

Как да избегнем хроничния стрес от работните връзки?

Как да ги използваме рационално - като инструмент, който улеснява работата, вместо да усложнява живота? Ще ви би трябвало умишлено предпочитание да измененията работния си развой към по-добро и малко старания, с цел да измененията нормалните модели на мислене и държание.

Съгласете се със себе си, че всяка работа лишава тъкмо толкоз време, колкото сте възнамерявали за нея. За да извършите това, създайте авансово явен, само че еластичен работен график, като оставите към час в него за разрешаване на непредвидени проблеми.

Така душeвността по-лесно ще превключи от работни задания към авансово планувана отмора. Извършете изчерпателен одит на чатовете в месинджърите. Без страдание изтрийте тези, които не сте употребявали дълго време. Ако наподобява, че чатът към момента може да бъде потребен, запишете в графика си, че ще се върнете към него след седмица/месец и тогава вземете дефинитивно решение.

Определете интервалите от време, в които проверявате работните чатове.

Например заран от 8:00 до 9:00 часа, следобяд от 13:00 до 14:00 часа и вечер в края на работния ден от 17:00 до 18:00 часа. Това е превъзходен метод за понижаване на безпокойството и напрежението.

В последна сметка за нашата душeвност е по-лесно да се оправи със дилемите, когато има постоянен, предвидим график.

Говорете с сътрудниците си. Първо, уведомете ги за вашия график и по кое време гледате работни чатове.

Второ, помислете дружно кои чатове могат да бъдат изцяло изоставени, без да се компрометира продуктивността.

Организирайте вашите чатове в папки.

Отделете - най-важните и незабавни, настрана оставете настрана - тези, които могат да почакат. По този метод няма да се удавите в безкрайна нишка от чатове, когато най-важните неща изчезват и се притеснявате, че сте пропуснали нещо скъпо.

Помага условно да разделите вашите папки с работни чатове съгласно правилото на светофара:

Зелено - няма да бъдете безпокоени в тези чатове, известията са деактивирани.

Жълто - от време на време се нуждае от вашето внимание.

Red е чат, където можете да пишете единствено по най-важните въпроси, които изискват вашето персонално присъединяване. Тези стъпки освен ще освободят доста време и ще понижат безпокойството.

Ще видите също по какъв начин ще се усили продуктивността ви, какъв брой по-малко ще има празно бръщолевене в чатовете и по какъв начин ще се увеличи успеваемостта ви при решение на работни проблеми, написа zdrave.to.
Източник: varna24.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР