Хайде да си поговорим за прехода. Славки приказки от една панелка
Защо би трябвало макет на панелка да бъде показван в изложба? Две художнички при започване на 20-те си години са подготвени да отговорят на това в деня на дебютната си галерия. С плана " Славки приказки " Анна и Калина канят публиката да се прибере " вкъщи " и да си зададе въпроси за социалистическото минало.
На холната масичка са приготвени луканка, ракия и салата. В кухнята има филии самун с лютеница и сирене. Кръгла кутия е цялостна с шивашки материали, вместо с бисквити, а опаковка от шоколадови пурички служи за моливник на детското бюро. Чехли и пантофи са струпани в коридора, тв приемникът е затрупан с " мильо ", а кристалните чаши са грижливо прибрани в секцията в очакване на " специфичен случай ".
Много хора от България евентуално биха разпознали личните си домове в това изложение и таман това е задачата на художничките зад плана " Славки приказки " . Името препраща към известните в обществените мрежи страници, иронизиращи " славянския " метод на живот. Но в тази ситуация концепцията е противоположната - да го романтизира.
Анна Иванова и Калина Иванова създават макети на панелен блок и на един от жилищата в него, като пресъздават даже най-малките елементи от българското ежедневие.
В жилището се открояват белезите на социализма, само че доста от движимостите свидетелстват за прехода и навлизането на западната просвета в България.
" Липсваше ми да виждам по какъв начин някой седмокласник със спрей за графити е изразил любовта си към някоя Мария на фасадата на блока ѝ ", споделя Калина пред Свободна Европа. " Не съм мислила, че ще ми липсва такова нещо, само че в Англия разбрах какъв брой доста е означавало за мен. "
" Намерихме огромна разлика в това по какъв начин се чувствахме за България, откакто я напуснахме за известно време ", прибавя Анна пред Свободна Европа.
Това подтиква девойките да се запитат за какво българите имат отрицателно възприятие към личната си просвета и какво въобще значи тя. Откъде идва " това предпочитание да отидеш някъде, където има нещо по-добро, да търсиш това, което не е България "?
Според тях отговорите се коренят в близкото минало, което се отразява върху живота на хората, родени след демократичните промени .
" Ние сме възпитани от родители, които са израснали в социализма ", споделя Анна, а Калина продължава, че доста от тях по този начин и не са дали отговор на най-важните въпроси, свързани с контузиите и паметта.
С плана „ Славки приказки “ желаеме да кажем на хората: „ Хайде да си поговорим за прехода. “Калина Иванова
" Затова с плана желаеме да кажем на хората: " Хайде да си поговорим за прехода. Какво става там, още ли сме в него ", споделя Калина.
" Искаме да дадем една по-конкретна визия, която човек може да огледа и да каже: " Да, това е методът, по който съм израснал. Знам тази панелка, знам този апартамент. Това е моята България ", прибавя Анна.
" Вертикалната махала " на " Блок 1989 "
Анна и Калина следват изобразяване и илюстрация, по тази причина за тях е естествено да преглеждат тези тематики от артистична позиция.
В края на следването си в университета във Фалмут и двете работят по дипломни работи, свързани с близкото минало и архитектурния образ на Източна Европа . Занимават ги и личните им мемоари като " деца на прехода ".
Една вечер, по време на следващия диалог по тези тематики в общата им квартира, Анна и Калина вземат решение да създадат макет на панелен блок като академични план. Докато Анна обича детайлностите и дребните елементи, Калина мисли за огромната картина и техническото осъществяване на макетите, по тази причина двете се сработват доста добре.
" На смешка си казахме - за какво да не си създадем панелка ", споделя Калина, за която е забавно да провокира преподавателите си в Англия с нещо непознато за тях.
" Те обаче не можаха да видят тези блокове и тераси по метода, по който ги виждаме ние, тъй като не са израснали с тях ", споделя Анна.
Освен че основават детайлна имитация на типичния панелен блок, Анна и Калина му придават живот посредством измислени от тях герои . Във всеки от десетте жилището на блока живее по едно семейство и всяко си има лична житейска история.
" Ние сме от разнообразни градове, само че когато измисляхме героите, стигнахме до извода, че хората на всички места са идентични ", споделя Калина. " Чрез тези герои доста по-лесно може да се водят диалози и да си представяш сюжети. Какво би изнесъл на терасата си Кольо, какво би си купила Светла от магазина? "
Анна и Калина вплитат тези истории в дизайна на всяка обособена тераса. Вижда се, да вземем за пример, че таксиметровият водач Ботьо обича да пие ракия на терасата си, а българското знаме, провесено през парапета, издава патриотичните му политически възгледи.
Галя от втория етаж пък е трансформирала хола и терасата си във фризьорски салон, с цел да може да се грижи за старата си майка. Любимо занятие на фризьорката е да разменя злословия с клиентките си, до момента в който пушат на терасата.
" Мисля, че доста от нашите съседи също биха се припознали в този блок, макар че показва българската действителност ", споделя Калина. " Няма потребност изобщо да се зачиташ, с цел да усетиш нещо. Дали си от Сърбия, Румъния или Северна Македония, ще се припознаеш, както се припознаваме ние. Това единствено изкуството може да го направи. "
Кой живее в " Апартамент 2007 "
Екстериорът на един панелен блок не е задоволителен за двете художнички. Скоро те стартират работа по идващ макет - този път на едно от жилищата в блока. Проектът им за " Апартамент 2007 " е подсилен от Национален фонд " Култура ".
" Живееш в свят, който няма нищо общо със света, който ти демонстрират като хубав, значим и културен ", споделя Анна. " На Запад има просвета, а нашето е просто българщина. "
Според нея точно това изяснява възприятието за непълнота у хората в България: " Това е контузия, която би трябвало да се сложи под лупа и да бъде премислена сериозно, с цел да не изпадаме в дисонанс. "
Подобно травматично завещание се вижда и при другите двама герои в жилището - родителите на Ан-Мари, които показват две архетипни реакции на прехода от социализъм към народна власт. Докато майката Таня е разочарована от живота в България и го употребява като опрощение за нещастието си, бащата Кольо " съставлява това обичайно " българско ", което е стабилно на всевъзможни политически режими ".
Добре пристигнали вкъщи
В в " Топлоцентрала " от 2 до 17 май девойките от " Славки приказки " канят публиката да се прибере " у дома ". " Човешката диря, която остава в терасите и жилищата, те кара да се чувстваш вкъщи ", споделя Анна.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
На холната масичка са приготвени луканка, ракия и салата. В кухнята има филии самун с лютеница и сирене. Кръгла кутия е цялостна с шивашки материали, вместо с бисквити, а опаковка от шоколадови пурички служи за моливник на детското бюро. Чехли и пантофи са струпани в коридора, тв приемникът е затрупан с " мильо ", а кристалните чаши са грижливо прибрани в секцията в очакване на " специфичен случай ".
Много хора от България евентуално биха разпознали личните си домове в това изложение и таман това е задачата на художничките зад плана " Славки приказки " . Името препраща към известните в обществените мрежи страници, иронизиращи " славянския " метод на живот. Но в тази ситуация концепцията е противоположната - да го романтизира.
Анна Иванова и Калина Иванова създават макети на панелен блок и на един от жилищата в него, като пресъздават даже най-малките елементи от българското ежедневие.
В жилището се открояват белезите на социализма, само че доста от движимостите свидетелстват за прехода и навлизането на западната просвета в България.
" Липсваше ми да виждам по какъв начин някой седмокласник със спрей за графити е изразил любовта си към някоя Мария на фасадата на блока ѝ ", споделя Калина пред Свободна Европа. " Не съм мислила, че ще ми липсва такова нещо, само че в Англия разбрах какъв брой доста е означавало за мен. "
" Намерихме огромна разлика в това по какъв начин се чувствахме за България, откакто я напуснахме за известно време ", прибавя Анна пред Свободна Европа.
Това подтиква девойките да се запитат за какво българите имат отрицателно възприятие към личната си просвета и какво въобще значи тя. Откъде идва " това предпочитание да отидеш някъде, където има нещо по-добро, да търсиш това, което не е България "?
Според тях отговорите се коренят в близкото минало, което се отразява върху живота на хората, родени след демократичните промени .
" Ние сме възпитани от родители, които са израснали в социализма ", споделя Анна, а Калина продължава, че доста от тях по този начин и не са дали отговор на най-важните въпроси, свързани с контузиите и паметта.
С плана „ Славки приказки “ желаеме да кажем на хората: „ Хайде да си поговорим за прехода. “Калина Иванова
" Затова с плана желаеме да кажем на хората: " Хайде да си поговорим за прехода. Какво става там, още ли сме в него ", споделя Калина.
" Искаме да дадем една по-конкретна визия, която човек може да огледа и да каже: " Да, това е методът, по който съм израснал. Знам тази панелка, знам този апартамент. Това е моята България ", прибавя Анна.
" Вертикалната махала " на " Блок 1989 "
Анна и Калина следват изобразяване и илюстрация, по тази причина за тях е естествено да преглеждат тези тематики от артистична позиция.
В края на следването си в университета във Фалмут и двете работят по дипломни работи, свързани с близкото минало и архитектурния образ на Източна Европа . Занимават ги и личните им мемоари като " деца на прехода ".
Една вечер, по време на следващия диалог по тези тематики в общата им квартира, Анна и Калина вземат решение да създадат макет на панелен блок като академични план. Докато Анна обича детайлностите и дребните елементи, Калина мисли за огромната картина и техническото осъществяване на макетите, по тази причина двете се сработват доста добре.
" На смешка си казахме - за какво да не си създадем панелка ", споделя Калина, за която е забавно да провокира преподавателите си в Англия с нещо непознато за тях.
" Те обаче не можаха да видят тези блокове и тераси по метода, по който ги виждаме ние, тъй като не са израснали с тях ", споделя Анна.
Освен че основават детайлна имитация на типичния панелен блок, Анна и Калина му придават живот посредством измислени от тях герои . Във всеки от десетте жилището на блока живее по едно семейство и всяко си има лична житейска история.
" Ние сме от разнообразни градове, само че когато измисляхме героите, стигнахме до извода, че хората на всички места са идентични ", споделя Калина. " Чрез тези герои доста по-лесно може да се водят диалози и да си представяш сюжети. Какво би изнесъл на терасата си Кольо, какво би си купила Светла от магазина? "
Анна и Калина вплитат тези истории в дизайна на всяка обособена тераса. Вижда се, да вземем за пример, че таксиметровият водач Ботьо обича да пие ракия на терасата си, а българското знаме, провесено през парапета, издава патриотичните му политически възгледи.
Галя от втория етаж пък е трансформирала хола и терасата си във фризьорски салон, с цел да може да се грижи за старата си майка. Любимо занятие на фризьорката е да разменя злословия с клиентките си, до момента в който пушат на терасата.
" Мисля, че доста от нашите съседи също биха се припознали в този блок, макар че показва българската действителност ", споделя Калина. " Няма потребност изобщо да се зачиташ, с цел да усетиш нещо. Дали си от Сърбия, Румъния или Северна Македония, ще се припознаеш, както се припознаваме ние. Това единствено изкуството може да го направи. "
Кой живее в " Апартамент 2007 "
Екстериорът на един панелен блок не е задоволителен за двете художнички. Скоро те стартират работа по идващ макет - този път на едно от жилищата в блока. Проектът им за " Апартамент 2007 " е подсилен от Национален фонд " Култура ".
" Живееш в свят, който няма нищо общо със света, който ти демонстрират като хубав, значим и културен ", споделя Анна. " На Запад има просвета, а нашето е просто българщина. "
Според нея точно това изяснява възприятието за непълнота у хората в България: " Това е контузия, която би трябвало да се сложи под лупа и да бъде премислена сериозно, с цел да не изпадаме в дисонанс. "
Подобно травматично завещание се вижда и при другите двама герои в жилището - родителите на Ан-Мари, които показват две архетипни реакции на прехода от социализъм към народна власт. Докато майката Таня е разочарована от живота в България и го употребява като опрощение за нещастието си, бащата Кольо " съставлява това обичайно " българско ", което е стабилно на всевъзможни политически режими ".
Добре пристигнали вкъщи
В в " Топлоцентрала " от 2 до 17 май девойките от " Славки приказки " канят публиката да се прибере " у дома ". " Човешката диря, която остава в терасите и жилищата, те кара да се чувстваш вкъщи ", споделя Анна.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ