Беше велико. Как София и Берлин си спомнят падането на Берлинската стена 35 години по-късно
Преди 35 години пада Берлинската стена. С това стартира да се разрушава целият Източен блок, към който принадлежи и България. Днес София, Берлин и светът означават годишнината от това събитие и повдигат нови въпроси: за какво продължаваме да издигаме още стени и по какъв начин да спрем да го вършим.
Хората са помъкнали от у дома чукове и отвертки, застанали са пред място, до което до през вчерашния ден никой не ги е пускал, и към този момент чегъртат тухлите от една сграда. Това е стена от десетки хиляди тухли и хората считат да ги разбият една по една. Те ще съумеят да го създадат.
Подобни картини заливат света на 9 ноември 1989 година Те влизат в историята като " рухване на Берлинската стена " – физическият знак на разделянето на Изток и Запад след Втората международна война.
Това е в близкото минало.
Сред хората, събаряли стената, и измежду техните немски сънародници, научили за това от радиото, още в този ден настава ново разделяне, годно до ден сегашен: едните са помагали на режима, построил оборудването, а другите са търсили освобождение от същия този режим.
„ За някои от [германците] това е щастливо събитие, което носи независимост и нови благоприятни условия. За други обаче е заплашителен миг, обвързван със загуба и неустановеност “, споделя пред Свободна Европа доктор Сара Борнхорст от фондация „ Берлинска стена “.
Борнхорст е измежду уредниците на една галерия в Берлин, която се състои от изявленията. В тях приказват хора, претърпели персонално рухването на стената.
Това е единствено едно от многочислените събития, с които Германия ще означи годишнината. Общото сред тях е в това, че те няма единствено да записват историята отпреди 35 години, а ще търсят и връзката й с това, което става през днешния ден.
Днешният празничен дух е белязан от две огромни войни – в и в, както и от за националистически и крайнодесни партии по света.
Културологът Александър Кьосев вижда и друга връзка сред събитията отпреди 35 години и днешния ден: " по какъв начин живеем в този абсурден свят, колеблив сред загатна за разрушаването на Берлинската стена и устрема да се строят нови стени “, споделя той пред Свободна Европа.
За да обърне внимание на този абсурд, професор Кьосев провежда за европейска взаимност, който ще протече в София. Първото му издание е наречено " Стени ". То желае да събере на едно място разнообразни генерации – тези, които имат мемоари отпреди 35 години, и тези, родени в света след 1989 година
Крачка обратно
След края на Втората международна война през 1945 година Германия е завладяна от съдружниците, победили Хитлер, само че те не са носители на една и съща политическа просвета. Армията на комунистическия Съюз на съветските социалистически републики е навлязла в източната част от Германия, която по-късно стартира да се назовава Германска демократична република ( Германска демократична република ). Останалата западна част е наречена Федерална република Германия ( Федерална Република Германия ). В десетилетията, които предстоят, светът назовава тези две елементи Източна и Западна Германия.
Германска демократична република става част от тоталитарния комунистически блок под контрола на Съюз на съветските социалистически републики , а Федерална Република Германия остава в капиталистическия Западен свят.
Столицата Берлин е ситуирана напълно в Източна Германия, само че и тя е разграничена на две – Западен и Източен Берлин. Двете елементи на града се управляват надлежно от Съединени американски щати и от Съюз на съветските социалистически републики.
Цели 16 години след войната сред двете елементи на града няма физическа граница. Но през 1961 тухла по тухла е издигната една стена с бодлива тел, разорана вадичка и комунистически граничари до нея. Светът я кръщава Берлинска стена. В идващите години тя се трансформира в знак на разделянето в Европа.
Приятели и фамилии остават разграничени от нея в двете елементи на Берлин, без да имат опция да се съберат. Хората, които се пробват да прескочат стената, са осъждани или убивани. Легалното пътешестване от източната до западната част е невероятно.
Хиляди германци от комунистическата част стартират да пътуват до други страни, останали под контрола на Съюз на съветските социалистически републики с вярата незаконно да преминат други граници и по този начин да се озоват в Западния свят. Те считат, че другите граници – да вземем за пример сред България и Турция или сред България и Гърция – не са охранявани толкоз строго. Но това е неточност. Тези хора също са убивани на място или арестувани и връщани назад в Източна Германия.
В средата на 80-те години обстановката в Съюз на съветските социалистически републики, а оттова и в целия Източен блок, стартира да се трансформира, а рестриктивните мерки се разхлабват.
Настъпва миг, в който управляващите в Източна Германия вземат решение последователно да анулират възбраната за пътешестване на Запад.
По време на конференция на 9 ноември 1989 година кореспондент пита секретаря по информацията на Германска демократична република Гюнтер Шабовски по кое време ще влязат в действие измененията, разрешаващи пътуването. Шабовски.
Хиляди поданици на Източен Берлин обаче чуват това и се насочат към стената, с цел да стартират да я унищожават с чукове, щанги и отвертки и да минават от другата страна.
Това събитие трансформира целия свят.
Минава още година и двете елементи на Германия. Били са разграничени в продължение на 44 години.
Днешно време. Фестивалът „ Стени “
Александър Кьосев, който е роден през 1953 година, добре си спомня тези събития. Разказва, че гледката на „ дребните хора с чукове, които танцуват върху стената “, оформя неговото потомство.
„ Стената изчезна, като че ли не е била. Беше велико прекарване “, споделя Кьосев, който е и шеф на Културния център на Софийския университет.
Той счита за драматичен факт това, че през днешния ден, 35 години по-късно, светът продължава да гради нови стени – физически и символни.
Това го подтиква към концепцията за фестивала „ Стени “, който се организира в София през октомври, ноември и декември като първото издание на Фестивала за европейска взаимност.
Целта му е да предложи концепция за национализъм, друга от популизма и национализма. Идея, съгласно която европейската принадлежност не е в несъгласие с българската национална еднаквост, а се съчетава с нея.
Първото издание на фестивала е отдадено точно на годишнината от рухването на стената. В него има концерти, изложения, литературни четения. Има и напълно академична, която ще се организира от 11 до 13 ноември с присъединяване на откриватели от България, Германия, Англия, Франция, Полша и други
Ще има и няколко обществени полемики:
„ Стените в актуалната образна просвета “ с образни актьори и куратори на ;„ Медиите, които разрушават и издигат стени “ с публицисти на ;„ Стени и мостове: вероятността на дипломатите “ с дипломати от няколко страни на.
Една от най-емоционалните прояви се чака да бъде един на 11 ноември, наименуван „ Ростропович против стената “. Това ще стане пред мемориала на Берлинската стена в градинката пред Националния замък на културата ( НДК ).
Тогава виолончелистът проф. Анатоли Кръстев ще повтори жеста на съветския виртуоз Мстислав Ростропович , който тъкмо 35 години по-рано прави спонтанен концерт със сюити на Йохан Себастиан Бах измежду отломките от стената в Берлин.
В дните сред 14 и 16 ноември ще се организира поредност от „ Литературни срещи “ на фондация „ Прочети София “. В тях ще вземат участие съветският публицист и публицист Михаил Зигар , украинската писателка Катя Петровская , немската журналистка и писателка Джаки Томе , българските създатели Георги Господинов, Надежда Радулова, Йоанна Елми, Стефан Иванов, Пламен Дойнов и други
За Кьосев е значимо фестивалът да сплотява и културни, и научни събития, „ тъй като солидарността в Европа е цивилен проблем, който визира всички специалности и обществени прослойки “.
Солидарността е освен това
Като част от фестивала още предишния месец се организира специфичен пърформанс за деца със заглавие „ Да строим, да бутаме “.
„ Децата бутаха една пародийна Берлинска стена от огромни картонени кубчета. Докато я строяха още веднъж, се получаваха други стени – сред Израел и Палестина, сред Мексико и Съединени американски щати “, споделя Кьосев.
За по-големите възпитаници пък е готова специфична лекция на Кьосев и проф. Светослав Малинов , която ще бъде препоръчана за включване в програмата по гражданско обучение за 11. и 12. клас.
„ Младите хора живеят в едно извънредно интензивно настояще, което по-малко се интересува от предишното. Затова държим на просветителния миг “, споделя Кьосев.
Това е обвързвано и със солидарността сред поколенията и мотото на фестивала, съгласно което „ солидарността е освен това “.
„ Солидарността е освен това от институционалното единение на Европейски Съюз. То е фантастично, само че не е постигнало едно значимо нещо и това е чувството за европейско „ ние “, което кара европейските жители да са солидарни един към различен и от време на време даже да рискуват живота си един за различен “, споделя Кьосев.
А какво става в Берлин
Германия също отбелязва 35-ата годишнина от рухването на стената с дълга поредност от, които мъчно ще съберем в един текст.
На 9 ноември в Берлин ще има огромен концерт под надпис „ Фестивал на свободата “. Планирани са десетки интерактивни изложения, специфични тематични турове и събития навън.
Свободна Европа се свърза с „ Берлинска стена “, която също провежда събития във връзка годишнината. Една от изложбите в посетителския ѝ център се състои от видео изявленията на 17 очевидци на рухването на Берлинската стена.
Това са хора както от Източна, по този начин и от Западна Германия, както младежи, по този начин и възрастни през 1989 година Затова и всеки от тях има друг спомен от рухването на стената.
Сред тях има жена, която се е борила за правата на бежанците в Западна Германия, и мъж, който е работил за полицията в Източна Германия и е изпаднал в невъзможност след рухването на стената.
„ За нас беше значимо да покажем тези разнообразни вероятности, тъй като формалното честване е мощно фокусирано върху щастливата страна на събитието. Но то има и друга страна, с повече неустановеност, възходящ расизъм, безработица и отчаяние “, споделя Сара Борнхорст от фондацията.
По думите ѝ другите прекарвания може да си опонират, само че това не е проблем. Няма едно правилно и едно неверно нещо. Вместо това би трябвало да има разговор сред другите гледни точки.
„ Живеем във време на поляризация и се надявам това да бъде една покана да си приказваме и да се слушаме взаимно “, споделя още Борнхорст.
Хората са помъкнали от у дома чукове и отвертки, застанали са пред място, до което до през вчерашния ден никой не ги е пускал, и към този момент чегъртат тухлите от една сграда. Това е стена от десетки хиляди тухли и хората считат да ги разбият една по една. Те ще съумеят да го създадат.
Подобни картини заливат света на 9 ноември 1989 година Те влизат в историята като " рухване на Берлинската стена " – физическият знак на разделянето на Изток и Запад след Втората международна война.
Това е в близкото минало.
Сред хората, събаряли стената, и измежду техните немски сънародници, научили за това от радиото, още в този ден настава ново разделяне, годно до ден сегашен: едните са помагали на режима, построил оборудването, а другите са търсили освобождение от същия този режим.
„ За някои от [германците] това е щастливо събитие, което носи независимост и нови благоприятни условия. За други обаче е заплашителен миг, обвързван със загуба и неустановеност “, споделя пред Свободна Европа доктор Сара Борнхорст от фондация „ Берлинска стена “.
Борнхорст е измежду уредниците на една галерия в Берлин, която се състои от изявленията. В тях приказват хора, претърпели персонално рухването на стената.
Това е единствено едно от многочислените събития, с които Германия ще означи годишнината. Общото сред тях е в това, че те няма единствено да записват историята отпреди 35 години, а ще търсят и връзката й с това, което става през днешния ден.
Днешният празничен дух е белязан от две огромни войни – в и в, както и от за националистически и крайнодесни партии по света.
Културологът Александър Кьосев вижда и друга връзка сред събитията отпреди 35 години и днешния ден: " по какъв начин живеем в този абсурден свят, колеблив сред загатна за разрушаването на Берлинската стена и устрема да се строят нови стени “, споделя той пред Свободна Европа.
За да обърне внимание на този абсурд, професор Кьосев провежда за европейска взаимност, който ще протече в София. Първото му издание е наречено " Стени ". То желае да събере на едно място разнообразни генерации – тези, които имат мемоари отпреди 35 години, и тези, родени в света след 1989 година
Крачка обратно След края на Втората международна война през 1945 година Германия е завладяна от съдружниците, победили Хитлер, само че те не са носители на една и съща политическа просвета. Армията на комунистическия Съюз на съветските социалистически републики е навлязла в източната част от Германия, която по-късно стартира да се назовава Германска демократична република ( Германска демократична република ). Останалата западна част е наречена Федерална република Германия ( Федерална Република Германия ). В десетилетията, които предстоят, светът назовава тези две елементи Източна и Западна Германия.
Германска демократична република става част от тоталитарния комунистически блок под контрола на Съюз на съветските социалистически републики , а Федерална Република Германия остава в капиталистическия Западен свят.
Столицата Берлин е ситуирана напълно в Източна Германия, само че и тя е разграничена на две – Западен и Източен Берлин. Двете елементи на града се управляват надлежно от Съединени американски щати и от Съюз на съветските социалистически републики.
Цели 16 години след войната сред двете елементи на града няма физическа граница. Но през 1961 тухла по тухла е издигната една стена с бодлива тел, разорана вадичка и комунистически граничари до нея. Светът я кръщава Берлинска стена. В идващите години тя се трансформира в знак на разделянето в Европа.
Приятели и фамилии остават разграничени от нея в двете елементи на Берлин, без да имат опция да се съберат. Хората, които се пробват да прескочат стената, са осъждани или убивани. Легалното пътешестване от източната до западната част е невероятно.
Хиляди германци от комунистическата част стартират да пътуват до други страни, останали под контрола на Съюз на съветските социалистически републики с вярата незаконно да преминат други граници и по този начин да се озоват в Западния свят. Те считат, че другите граници – да вземем за пример сред България и Турция или сред България и Гърция – не са охранявани толкоз строго. Но това е неточност. Тези хора също са убивани на място или арестувани и връщани назад в Източна Германия.
В средата на 80-те години обстановката в Съюз на съветските социалистически републики, а оттова и в целия Източен блок, стартира да се трансформира, а рестриктивните мерки се разхлабват.
Настъпва миг, в който управляващите в Източна Германия вземат решение последователно да анулират възбраната за пътешестване на Запад.
По време на конференция на 9 ноември 1989 година кореспондент пита секретаря по информацията на Германска демократична република Гюнтер Шабовски по кое време ще влязат в действие измененията, разрешаващи пътуването. Шабовски.
Хиляди поданици на Източен Берлин обаче чуват това и се насочат към стената, с цел да стартират да я унищожават с чукове, щанги и отвертки и да минават от другата страна.
Това събитие трансформира целия свят.
Минава още година и двете елементи на Германия. Били са разграничени в продължение на 44 години.
Днешно време. Фестивалът „ Стени “
Александър Кьосев, който е роден през 1953 година, добре си спомня тези събития. Разказва, че гледката на „ дребните хора с чукове, които танцуват върху стената “, оформя неговото потомство.
„ Стената изчезна, като че ли не е била. Беше велико прекарване “, споделя Кьосев, който е и шеф на Културния център на Софийския университет.
Той счита за драматичен факт това, че през днешния ден, 35 години по-късно, светът продължава да гради нови стени – физически и символни.
Това го подтиква към концепцията за фестивала „ Стени “, който се организира в София през октомври, ноември и декември като първото издание на Фестивала за европейска взаимност.
Целта му е да предложи концепция за национализъм, друга от популизма и национализма. Идея, съгласно която европейската принадлежност не е в несъгласие с българската национална еднаквост, а се съчетава с нея.
Първото издание на фестивала е отдадено точно на годишнината от рухването на стената. В него има концерти, изложения, литературни четения. Има и напълно академична, която ще се организира от 11 до 13 ноември с присъединяване на откриватели от България, Германия, Англия, Франция, Полша и други
Ще има и няколко обществени полемики:
„ Стените в актуалната образна просвета “ с образни актьори и куратори на ;„ Медиите, които разрушават и издигат стени “ с публицисти на ;„ Стени и мостове: вероятността на дипломатите “ с дипломати от няколко страни на.
Една от най-емоционалните прояви се чака да бъде един на 11 ноември, наименуван „ Ростропович против стената “. Това ще стане пред мемориала на Берлинската стена в градинката пред Националния замък на културата ( НДК ).
Тогава виолончелистът проф. Анатоли Кръстев ще повтори жеста на съветския виртуоз Мстислав Ростропович , който тъкмо 35 години по-рано прави спонтанен концерт със сюити на Йохан Себастиан Бах измежду отломките от стената в Берлин.
В дните сред 14 и 16 ноември ще се организира поредност от „ Литературни срещи “ на фондация „ Прочети София “. В тях ще вземат участие съветският публицист и публицист Михаил Зигар , украинската писателка Катя Петровская , немската журналистка и писателка Джаки Томе , българските създатели Георги Господинов, Надежда Радулова, Йоанна Елми, Стефан Иванов, Пламен Дойнов и други
За Кьосев е значимо фестивалът да сплотява и културни, и научни събития, „ тъй като солидарността в Европа е цивилен проблем, който визира всички специалности и обществени прослойки “.
Солидарността е освен това
Като част от фестивала още предишния месец се организира специфичен пърформанс за деца със заглавие „ Да строим, да бутаме “.
„ Децата бутаха една пародийна Берлинска стена от огромни картонени кубчета. Докато я строяха още веднъж, се получаваха други стени – сред Израел и Палестина, сред Мексико и Съединени американски щати “, споделя Кьосев.
За по-големите възпитаници пък е готова специфична лекция на Кьосев и проф. Светослав Малинов , която ще бъде препоръчана за включване в програмата по гражданско обучение за 11. и 12. клас.
„ Младите хора живеят в едно извънредно интензивно настояще, което по-малко се интересува от предишното. Затова държим на просветителния миг “, споделя Кьосев.
Това е обвързвано и със солидарността сред поколенията и мотото на фестивала, съгласно което „ солидарността е освен това “.
„ Солидарността е освен това от институционалното единение на Европейски Съюз. То е фантастично, само че не е постигнало едно значимо нещо и това е чувството за европейско „ ние “, което кара европейските жители да са солидарни един към различен и от време на време даже да рискуват живота си един за различен “, споделя Кьосев.
А какво става в Берлин
Германия също отбелязва 35-ата годишнина от рухването на стената с дълга поредност от, които мъчно ще съберем в един текст.
На 9 ноември в Берлин ще има огромен концерт под надпис „ Фестивал на свободата “. Планирани са десетки интерактивни изложения, специфични тематични турове и събития навън.
Свободна Европа се свърза с „ Берлинска стена “, която също провежда събития във връзка годишнината. Една от изложбите в посетителския ѝ център се състои от видео изявленията на 17 очевидци на рухването на Берлинската стена.
Това са хора както от Източна, по този начин и от Западна Германия, както младежи, по този начин и възрастни през 1989 година Затова и всеки от тях има друг спомен от рухването на стената.
Сред тях има жена, която се е борила за правата на бежанците в Западна Германия, и мъж, който е работил за полицията в Източна Германия и е изпаднал в невъзможност след рухването на стената.
„ За нас беше значимо да покажем тези разнообразни вероятности, тъй като формалното честване е мощно фокусирано върху щастливата страна на събитието. Но то има и друга страна, с повече неустановеност, възходящ расизъм, безработица и отчаяние “, споделя Сара Борнхорст от фондацията.
По думите ѝ другите прекарвания може да си опонират, само че това не е проблем. Няма едно правилно и едно неверно нещо. Вместо това би трябвало да има разговор сред другите гледни точки.
„ Живеем във време на поляризация и се надявам това да бъде една покана да си приказваме и да се слушаме взаимно “, споделя още Борнхорст.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ