Не искат хора с увреждания, деца бежанци, наркозависими. Настъпва ли фашизъм в България, или не си е отивал
Протести против центрове за хора с интелектуални увреждания, митинги против жилища за деца бежанци, оставяне на наркозависими без протекция. Някои виждат в това предстоящ фашизъм. Това отношение обаче не си е отивало още от времето на социализма. Ето за какво.
В края на октомври 2024 година поданици на Варна против построяването на дневен център за хора с интелектуални увреждания. Той би бил от помощ на родителите и околните, на чиито рамене лежи грижата.
Понякога те би трябвало да свършат нещо наложително. Или пък се разболяват. В такива моменти биха могли да оставят нуждаещия се от денонощна грижа собствен непосредствен в центъра.
Ала съгласно протестиращите техните съграждани с умствени увреждания са евентуално рискови. Те се тормозят „ тези хора “ да не създадат нещо на децата им. „ Какво ще вършим, в случай че тези хора тръгнат из квартала? “, питат протестиращите.
Страховете им бяха прегърнати от общински съветници от партия „ Възраждане “ . Въпреки политическия напън локалната администрация не се отхвърли от плана. Скоро по-късно обаче против центъра стачкува и. Така че на този стадий ориста му е неразбираема.
Този случай не е изолиран
Без толкоз огромна шумотевица беше отразено сходно неодобрение по-рано през септември. Тогава направиха подписка против построяването на обществен дом за хора с увреждания.
Инициаторите на подписката изясняват, че в новото място ще бъдат настанени мъже, които съгласно тях са „ тежки психологични отклонения и нападателно държание “, „ не се заключват и през целия ден ще обикалят улиците и домовете ни “, което може да докара (сякаш психологичните заболявания са заразни) даже до „ епидемии “.
Насред предизборната акция през октомври пък софийските общини „ Витоша “ и „ Оборище “ се огънаха пред публичен и политически напън – отхвърлиха се на тяхна територия да има две предпазени жилища за общо 20 деца бежанци. Въпреки че самите те бяха потърсили и получили финансиране за тях.
Навръх „ най-българския празник “ 24 май пък. А тя беше комай единственото място, където всеки човек със зависимости можеше да получи поддръжка – от опцията да похапне нещо и да си изпере облеклата до ориентиране към терапия и подпомагане за намиране на работа. И да срещнат човешко отношение.
Парадоксалното е, че два месеца преди този момент „ Розовата къща “. Средствата ѝ бяха нужни за построяването на нова постройка от контейнери върху възложен от Столична община терен, откакто стана ясно, че не може да остане повече в розовия си дом, който обитаваше преди.
В подтекста на следващата предизборна акция „ Розовата къща “ се оказа неуместна. Сещате се – съгласно някои „ тези хора “ са рискови, хайде да не ядосваме никого.
„ За интервала от 24 май до момента починаха 8 индивида от хората, с които сме работили интензивно, “, която стои зад „ Розовата къща “.
„ Не споделям, че това нямаше да се случи, в случай че имаше къща, само че те щяха да имат най-малко някакъв късмет. “
Не от през вчерашния ден е по този начин
Обявяването на избрани групи хора за рисково зло сами по себе си – тъй като са с увреждане или са с друг цвят на кожата или етнос, или с нещо друго се отличават от болшинството – е един от детайлите на неонацизма. Широко публикувано е той да се назовава фашизъм, въпреки нацизмът на Хитлер да е по-човеконенавистен от фашизма на Мусолини.
„ Фашизмът настава. Първо бяха против гейове и наркомани. После против мигранти. Сега против заболели... Горко ни! “ - това е реакцията на един от коментиращите за митингите против дневния център във Варна [оригиналният правопис е поправен - бел. а.]. Подобни констатации се споделят и в обществените мрежи.
Със споменаването на „ гейове “ коментиращият евентуално има поради от 7 август. С тях на процедура беше неразрешено споменаването и изразяването на всичко, обвързвано с ЛГБТИ хората (лесбийки, гей мъже, транс и интерсекс).
А може да приказва и за многочислените акции против филми, книги, акции и прочие на ЛГБТИ тема. Или за против ЛГБТИ хората като такива.
Ала публичните недоволства с мирис на неонацизъм не стартират нито това лято, нито тази година. Дори да оставим настрани отношението към ЛГБТИ хората.
През 2021 година да вземем за пример поданици на благоевградското недоволстваха против проектите за създаване на център за хора с умствени увреждания. Аргументите им? Аналогични на тези във Варна и Желязово.
През 2019 година пък в стачкуваха против преместването на център за наркозависими, в който подвластните могат да получават терапия с метадон.
А трите изгонени бежански фамилии в Розово и нежеланите бежанчета първокласници в Калище преди десетина години? А католическия духовник Паоло Кортези , който за няколко месеца след отправяни против него смъртни закани? „ Грехът “ му беше, че е приютил сирийски бежанци.
Защо се случват тези неща
Ако няма хора с умствени или душевен увреждания, които да имат късмет да стартират да участват свободно измежду останалите, няма да има и митинги против тях. Същото е и в случай че няма бежанци. И в случай че ЛГБТИ хората си се крият „ в килера “, а не са открити и не желаят равни права.
Желанието на протестиращите против хората с интелектуални или душевен увреждания е те да са някъде надалеч от погледа им, заключени. Така, както по времето на социализма „ лудите “ са в „ лудниците “, в случай че използваме тогавашния (и незабравен и до днес) известен език. А и наказвани да работят в тухларни.
„ Сакатите “ пък по този начин и по този начин и нямат огромни благоприятни условия да се придвижват по улиците и да се демонстрират пред хорските очи заради неналичието на налична среда.
А какво се случва с „ лудите “ или „ сакатите “ не е проблем на членовете на социалистическото общество, откакто по този начин и по този начин не ги виждат.
Това отношение прочее не си е отишло изцяло. Достъпна среда продължава да няма. А доста хора с умствени и душевен увреждания са затворени в институции, в които отношението към тях е нечовешко.
През август т.г. да вземем за пример при пожар във варненска психиатрия. Преди него през октомври 2023 година пациент от психиатрията в Ловеч.
Общото сред двата трагични случая не е единствено пожарът, а и че двамата пациенти са били в изолатор и вързани – за „ наказване “. И не са били под наблюдаване, до момента в който не могат да се движат, въпреки това да е неразрешено.
Случаи като тези не са изолирани, просто хвърлят светлина върху античовешкото отношение към „ клиентите “ (казано на сегашен език) на тези „ обществени услуги “.
Да върнем още малко лентата.
Помните ли дома концлагер за деца с увреждания в Могилино , за който английската журналистка Кейт Блюет беше снимала кино лентата от 2007 година „ “ Тогава президентът Георги Първанов съобщи, че филмът „ не е изработен с обич към България и е щрих от антибългарска акция “. А обществената министърка Емилия Масларова – че „ тези деца толкоз си могат “. Тоест това, което могат, е да умират от апетит и неглижиране.
11 години по-късно Блюет прави трети следващ филм по тематиката. И установи, че. Междувременно изоставените деца на България.
Не единствено Кейт Блюет вижда дехуманизиращото отношение в институциите за хора с интелектуални и душевен увреждания в България. установи случаи на малтретиране в тях, в това число пердах с пръчки.
обръща внимание върху физическото принуждение, неприятната хигиена, обществената изолираност. И това не са единствените организации, които сигнализират за тези десетилетни античовешки практики.
През 2020 година да изготви проект за закриване на 28 институции за хора с психологични и умствени проблеми в идващите 7 години. Този развой се назовава деинституционализация. Тя обаче е допустима единствено е обвързвана с интеграция на тези хора в обществото.
Ала до момента в който поданици на градове и села стачкуват, тъй като не желаят да ги виждат, а страховете им се експлоатират политически, деинституционализацията няма по какъв начин да се организира до дъно.
Не, фашизмът не си е отивал от България. Просто започваме да го виждаме. Което в действителност може и да е, въпреки и дребен, позитивен знак.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
В края на октомври 2024 година поданици на Варна против построяването на дневен център за хора с интелектуални увреждания. Той би бил от помощ на родителите и околните, на чиито рамене лежи грижата.
Понякога те би трябвало да свършат нещо наложително. Или пък се разболяват. В такива моменти биха могли да оставят нуждаещия се от денонощна грижа собствен непосредствен в центъра.
Ала съгласно протестиращите техните съграждани с умствени увреждания са евентуално рискови. Те се тормозят „ тези хора “ да не създадат нещо на децата им. „ Какво ще вършим, в случай че тези хора тръгнат из квартала? “, питат протестиращите.
Страховете им бяха прегърнати от общински съветници от партия „ Възраждане “ . Въпреки политическия напън локалната администрация не се отхвърли от плана. Скоро по-късно обаче против центъра стачкува и. Така че на този стадий ориста му е неразбираема.
Този случай не е изолиран
Без толкоз огромна шумотевица беше отразено сходно неодобрение по-рано през септември. Тогава направиха подписка против построяването на обществен дом за хора с увреждания.
Инициаторите на подписката изясняват, че в новото място ще бъдат настанени мъже, които съгласно тях са „ тежки психологични отклонения и нападателно държание “, „ не се заключват и през целия ден ще обикалят улиците и домовете ни “, което може да докара (сякаш психологичните заболявания са заразни) даже до „ епидемии “.
Насред предизборната акция през октомври пък софийските общини „ Витоша “ и „ Оборище “ се огънаха пред публичен и политически напън – отхвърлиха се на тяхна територия да има две предпазени жилища за общо 20 деца бежанци. Въпреки че самите те бяха потърсили и получили финансиране за тях.
Навръх „ най-българския празник “ 24 май пък. А тя беше комай единственото място, където всеки човек със зависимости можеше да получи поддръжка – от опцията да похапне нещо и да си изпере облеклата до ориентиране към терапия и подпомагане за намиране на работа. И да срещнат човешко отношение.
Парадоксалното е, че два месеца преди този момент „ Розовата къща “. Средствата ѝ бяха нужни за построяването на нова постройка от контейнери върху възложен от Столична община терен, откакто стана ясно, че не може да остане повече в розовия си дом, който обитаваше преди.
В подтекста на следващата предизборна акция „ Розовата къща “ се оказа неуместна. Сещате се – съгласно някои „ тези хора “ са рискови, хайде да не ядосваме никого.
„ За интервала от 24 май до момента починаха 8 индивида от хората, с които сме работили интензивно, “, която стои зад „ Розовата къща “.
„ Не споделям, че това нямаше да се случи, в случай че имаше къща, само че те щяха да имат най-малко някакъв късмет. “
Не от през вчерашния ден е по този начин
Обявяването на избрани групи хора за рисково зло сами по себе си – тъй като са с увреждане или са с друг цвят на кожата или етнос, или с нещо друго се отличават от болшинството – е един от детайлите на неонацизма. Широко публикувано е той да се назовава фашизъм, въпреки нацизмът на Хитлер да е по-човеконенавистен от фашизма на Мусолини.
„ Фашизмът настава. Първо бяха против гейове и наркомани. После против мигранти. Сега против заболели... Горко ни! “ - това е реакцията на един от коментиращите за митингите против дневния център във Варна [оригиналният правопис е поправен - бел. а.]. Подобни констатации се споделят и в обществените мрежи.
Със споменаването на „ гейове “ коментиращият евентуално има поради от 7 август. С тях на процедура беше неразрешено споменаването и изразяването на всичко, обвързвано с ЛГБТИ хората (лесбийки, гей мъже, транс и интерсекс).
А може да приказва и за многочислените акции против филми, книги, акции и прочие на ЛГБТИ тема. Или за против ЛГБТИ хората като такива.
Ала публичните недоволства с мирис на неонацизъм не стартират нито това лято, нито тази година. Дори да оставим настрани отношението към ЛГБТИ хората.
През 2021 година да вземем за пример поданици на благоевградското недоволстваха против проектите за създаване на център за хора с умствени увреждания. Аргументите им? Аналогични на тези във Варна и Желязово.
През 2019 година пък в стачкуваха против преместването на център за наркозависими, в който подвластните могат да получават терапия с метадон.
А трите изгонени бежански фамилии в Розово и нежеланите бежанчета първокласници в Калище преди десетина години? А католическия духовник Паоло Кортези , който за няколко месеца след отправяни против него смъртни закани? „ Грехът “ му беше, че е приютил сирийски бежанци.
Защо се случват тези неща
Ако няма хора с умствени или душевен увреждания, които да имат късмет да стартират да участват свободно измежду останалите, няма да има и митинги против тях. Същото е и в случай че няма бежанци. И в случай че ЛГБТИ хората си се крият „ в килера “, а не са открити и не желаят равни права.
Желанието на протестиращите против хората с интелектуални или душевен увреждания е те да са някъде надалеч от погледа им, заключени. Така, както по времето на социализма „ лудите “ са в „ лудниците “, в случай че използваме тогавашния (и незабравен и до днес) известен език. А и наказвани да работят в тухларни.
„ Сакатите “ пък по този начин и по този начин и нямат огромни благоприятни условия да се придвижват по улиците и да се демонстрират пред хорските очи заради неналичието на налична среда.
А какво се случва с „ лудите “ или „ сакатите “ не е проблем на членовете на социалистическото общество, откакто по този начин и по този начин не ги виждат.
Това отношение прочее не си е отишло изцяло. Достъпна среда продължава да няма. А доста хора с умствени и душевен увреждания са затворени в институции, в които отношението към тях е нечовешко.
През август т.г. да вземем за пример при пожар във варненска психиатрия. Преди него през октомври 2023 година пациент от психиатрията в Ловеч.
Общото сред двата трагични случая не е единствено пожарът, а и че двамата пациенти са били в изолатор и вързани – за „ наказване “. И не са били под наблюдаване, до момента в който не могат да се движат, въпреки това да е неразрешено.
Случаи като тези не са изолирани, просто хвърлят светлина върху античовешкото отношение към „ клиентите “ (казано на сегашен език) на тези „ обществени услуги “.
Да върнем още малко лентата.
Помните ли дома концлагер за деца с увреждания в Могилино , за който английската журналистка Кейт Блюет беше снимала кино лентата от 2007 година „ “ Тогава президентът Георги Първанов съобщи, че филмът „ не е изработен с обич към България и е щрих от антибългарска акция “. А обществената министърка Емилия Масларова – че „ тези деца толкоз си могат “. Тоест това, което могат, е да умират от апетит и неглижиране.
11 години по-късно Блюет прави трети следващ филм по тематиката. И установи, че. Междувременно изоставените деца на България.
Не единствено Кейт Блюет вижда дехуманизиращото отношение в институциите за хора с интелектуални и душевен увреждания в България. установи случаи на малтретиране в тях, в това число пердах с пръчки.
обръща внимание върху физическото принуждение, неприятната хигиена, обществената изолираност. И това не са единствените организации, които сигнализират за тези десетилетни античовешки практики.
През 2020 година да изготви проект за закриване на 28 институции за хора с психологични и умствени проблеми в идващите 7 години. Този развой се назовава деинституционализация. Тя обаче е допустима единствено е обвързвана с интеграция на тези хора в обществото.
Ала до момента в който поданици на градове и села стачкуват, тъй като не желаят да ги виждат, а страховете им се експлоатират политически, деинституционализацията няма по какъв начин да се организира до дъно.
Не, фашизмът не си е отивал от България. Просто започваме да го виждаме. Което в действителност може и да е, въпреки и дребен, позитивен знак.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ