Защо така гръмко заклеймяваме богатите с техния начин на живот

Защо по този начин гръмко жигосваме богатите с техния метод на живот и в това време буйно се стремим към техния начин на живот, следим ги в Инстаграм претърпяваме насладите, пристрастеностите, празниците им и желаеме да бъдем едни от тях? Желанието за по-добър живот е заложен в човешката природа. Това тласка развиването на света напред.Библията споделя: „ Не единствено с самун живее човек “. И колкото по-висок е стандартът на живот, към който някой е свикнал, толкоз по-голям е броят и разнообразието на нужните за него неща.Много е мъчно да се дефинира луксът.  Материалните богатства на света са лимитирани, както и приходите на множеството от нас. Ние построяваме поредност от стремежи, като им придаваме значение съгласно потребностите си. Доза разкош ни оказва помощ да станем изискани, дава ни просвета и добър усет и покачва стандарта и качеството на живот.Няма ясни критерии, посредством които човек може да мери дали едно нещо е разкош. Има доста богати хора, които не престават да харчат, само че не получават задоволство. Желанието на обособения човек, условията му, с цел да бъде ефикасен, разликите в статуса и разликите в способността да се употребява той и да се извлече приятност от него би трябвало да бъдат взети под внимание, с цел да се реши дали даден разход, който даден човек прави, е или не е разкош.Винаги притежанието на първокласни предмети е било метод да се съобщи обществен статус. В Древния Рим лилавият цвят на облеклото се е считал за най-престижен и висшите съсловия го носели, с цел да покажат своята икономическа мощност. Причината – за него са употребявани най-скъпите багрила. Така той става синоним на благосъстояние и власт. Хората в актуалните общества имат същото предпочитание да покажат друго публично позициониране. Както висшата класа в Римската империя в миналото е правила, те харчат парите си за специфични артикули.Луксозните марки основават друг обществен статус. Това, което е разкош за една класа или в една страна, или в един интервал, може да бъде належащо за друга класа, в друга страна или в различен интервал. С повишението на стандарта на живот нещата, които са били разкош за дядовците, стават нужда за техните внуци.Икономистите класифицират потреблението на стоките като такива от първа нужда и такива за разкош. Необходими за живот и успеваемост са задоволително количество пълноценна храна, топло облекло, гориво и заслон. Ако човек ги има, той поддържа живота си и физическата си форма.Колкото по-висок е стандартът на живот, с който всеки съответен човек е привикнал, толкоз по-голям е броят и разнообразието на нужните неща.Едно дете, отгледано в дом на безпаричен работещ човек, се усеща много комфортно и е предостатъчно с доста малко неща; само че дете, отгледано в заможно семейство, толкоз привиква с избран стандарт на къща, мебели, храна, облекло, прислуга и разнообразни улеснения, че би било безусловно нещастно, в случай че бъде насила да живее в среда и условия, в които живее фамилията от работническата класа. Тези неща, които за по-бедния човек биха били разкош, са за него просто необходими; тъй като макар че може да съществува без тях, то не би могло да живее (в най-пълния смисъл на думата) без тях.Друг образец. За припрян академик книгите (които за доста от нас са разкош и напълно ненужни) са по-необходими даже и от храна, питиета и подслон; и би предпочел да остане без огън в студена нощ, в сравнение с да се лиши от тях.Луксът обаче в разговорната тирада постоянно придобива колорит на отрицателно значение. Нещо, което би трябвало да бъде наказано. Днес разграничителната линия е толкоз неразбираема, че е мъчно да стигнем до „ греховното “ разсипничество.Според Кристофър Бери луксът е „ разход, който надвишава това, което е належащо “. Във времето визиите за разкош се трансформират трагично.Някога е бил непокътнат единствено за аристокрацията и се е изразявал в обилни празненства, съдове с позлата, луксозни дворци, хайвер, шампанско и прислуги. Френската монархия задава стандартите за разточителен първокласен живот, непокътнат единствено за малко на брой определени. В днешни времена хората към този момент не са в положение да дешифрират какво е разкош. Той е станал по-емоционално задвижван и захласнат от себе си, което го прави по-малко обвързван с традициите на аристокрацията и повече с това по какъв начин се самоопределяме. „ Луксът е неизмеримо наслаждение “ (Пол Смит), построено върху стремежи. Тези стремежи през днешния ден се основават от известни персони, които играят значима роля в обществото. Основната функционалност на лукса остава да построява статус и да показва власт. Луксозните артикули основават прочувствена обязаност, възприятие за личностна естетика, връзки със света на вътрешно красивото. Те оказват огромно въздействие върху самочувствието.Шестдесет % от бизнеса на първокласната промишленост се управляват от 35 огромни марката. Какво обаче прави една компания първокласна? Обикновено това са марки с дългогодишна история и богато завещание, чиито артикули съумяват да основават обществен статус и да карат хората да се усещат доста специфични.В този случай даже единствено дизайнът на логото на марката е в положение да сътвори прочувствена обвързаност. Компютрите на Apple ви карат да се чувствате по-креативни, приобщават ви към престижа на вида хора, които употребяват марката. Премиум цените са също извънреден фактор, който основава имидж, произлизащ от наследството на марката да се грижи за богатата висша класа.  Публичните персони в изключителна степен укрепват желанието за притежаването ѝ.  Различните култури могат да възприемат лукса по друг метод и хората в разнообразни стопански съсловия ще употребяват лукса друго.Но в последна сметка всички желаят разкош. Той е и диференциация. Изключително значимо е да се открояваш, да бъдеш неповторим и друг. Това е ключът към поддържането на желанието за избран имидж. Коко Шанел споделя: „ За да бъде незаместим, човек постоянно би трябвало да бъде друг “.Луксът е обвързван с премеждие и риск, защото, с цел да бъде друг, човек постоянно би трябвало да поема риск.Луксът значи положение на огромен комфорт или ексцентричен живот, или непотребен, само че мечтан предмет. Той е глезене, приятност от улеснения и удоволствия. Много селективен е и извънреден, обвързван е с чувството за изисканост и усет. Днес със обществените мрежи, където животът на богатите е забележим, желанията са отприщени, стремежът за владение на статус знаци е форсиран, ползата към паметните артикули е неправдоподобен. Луксът обаче е повече от паметно украшение, той е цялостна идея за метода на живот и ползване. Затова и разликата сред обособените съсловия остава.