СПАС ОТ МОНТАНА: Никога няма да забравя деня, в който Николай Бареков ми даде крака и ме накара да се почувствам жив! Вярвам в идеите на Бареков и Сидеров - двамата трябва да направят това, от което има нужда България!
Защо системата убива хората с увреждания, за какво страната се е трансформирала в мащеха за тях, за какво държавното управление и в частност общественото министерство години на ред не съумяват да задоволят техните нужни, за какво властта отхвърля по този начин налeжащата промяна, импортираният под напън законопроект ще докара ли до дълго чаканото решение на този проблем. Тези и още куп въпроси вълнуват над един милион инвалиди в България.
За да разберем какво е да си човек в неравностойно състояние в България, медията ни се свърза с деятеля и държавник Спас Димитров от град Монтана, който години наред, прикрепен в инвалидна количка, се бори против смъртоносната система, както самият той я дефинира.
В искрено до болежка изявление за BNews той разкрива ужаса, през който е заставен да премине човек в неговото състояние, мъчителното безгрижие на страна, кой е индивидът, който с един жест трансформира живота му вечно, за какво не утвърждава политиката на ГЕРБ и Българска социалистическа партия и каква е алтернативата за България.
- Г-н Димитров, кои са най-големите проблеми, които един неработоспособен среща в всекидневието си?
- Най-големите проблеми, с които хората като мен се сблъскват са свързани с набиране на помощни средства за напредване. Причината е, че парите, които ни отпуска страната са извънредно незадоволителни. Налага се да доплащаме суми от порядъка на 300-400 лв., което е непостижимо за нас. Социалното министерство ни дава едни пари, отиваме в профилираните магазини и там ни се споделя, че би трябвало да извадим още. Освен това, има доста обстоятелства, които водят до подозрения, че министерството и въпросните магазини са в скица за източване на държавни пари.
Ще ви дам един образец. Вътрешната и външната гума за количка като моята на свободни пазар костват по 25 лв. всяка. Социалното министерство обаче отпуска сума в размер на 780 лв. за комплект от четири гуми. Аз отивам, заплащам, фактурира ми се и тогава министерството отпуска парите. Една патерица е 9 лв., а в тези магазини аз я закупувам за 18 лв.. 100% надценка! Една гумичка за патерица на пазара е едно левче, в този магазин – 1,50 лева Един лагер при тях е 12 лв., а на пазара 1,60 лв.. Една обувка за неработоспособен е на стойност 446 лв.. Това е срамотия, по какъв начин могат от хора като нас да печелят.
Къде отиват останалите пари? Това са кървави пари, това са пари от нашия джоб, от джоба на данъкоплатеца. Защо би трябвало по този низък и жесток метод някой да се облагодетелства? Имам странното възприятие, че всичките тези магазини са на някого, който желае да се облагодетелства и това са хора от властта.
И най-важното – в европейска страна нямаме достъп до институциите, доста от тях са направил някакъв безсрамен асансьор, който за нищо не става, то рингова количка не може да влезе, а камо ли електрическа такава.
- Защо съгласно Вас години наред страната не съумява да се оправи с проблемите на хора в неравностойно състояние? Неспособност или отвращение е повода?
- Държавната политика е неправилна. Управляващите не се допитват до нас, те или чиновниците в администрациите няма по какъв начин да схванат нашите потребности. Не може да си обществен министър, да си стоиш в канцеларията и да не посетиш хората, да изслушаш болките и проблемите им. Много пъти ги призовавах – облечете си едни естествени облекла, влезте в един профилиран за инвалиди магазин и вижте цените, по-късно погледнете размера на обществените ни помощи, направете една елементарна калкулация и влезте с предложение за смяна в Народното събрание. Резултат обаче и до през днешния ден няма.
- Смятате ли, че митингът на майките ще докара до някаква смяна за хората с увреждания?
- Силно се надявам. Но за жалост пребивавам към този момент с убеждението, че страната е абдикирала от тези проблеми, ние сме друго общество, по-добре да сме мъртви, в сравнение с да сме живи. Затова и системата постепенно и трудно ни убива.
- Дълго време Вие водихте борба, с цел да получите електрическа инвалидна количка и да не бъдете пандизчия на четири стени, страната оказа помощ ли Ви?
- Държавата не ми оказа помощ по никакъв метод, никоя врата не се отвори и никой от ръководещите тогава било то депутати, общински съветници и други представители на властта не откликнаха на моите апели. Исках просто две колела, с които да мога да социализирам, да бъда измежду хората, само че съгласно законодателя не отговарях на критериите да получа количка. Трябваше да съм без крайници, трябваше да съм с половин глава, без ръце и какво ли не, с цел да получа по този начин количка. Дълго време стоях у дома, гледах през един прозорец метър и двайсет на метър и двайсет и това беше.
- Твърдите, че тази инвалидна количка е трансформирала живота Ви, по какъв начин се сдобихте с нея откакто нямате нужните средства и страната Ви е отказала помощ?
- Случката, въпреки да имаше лек медиен отзив, е много забавна, само че евентуално към този момент забравена. Забравена, само че не и от мен. Цял живот ще помня този миг и ще описвам за стореното положително. Защото такива каузи би трябвало да се помнят. Годината беше 2013-а, денят – 29 май. Никога няма да не помни този ден. На площада в Монтана журналистът към момента по това време Николай Бареков водеше предаването „ България без цензура”. Бяхме се събрали доста хора от града, а на трибуната имаше претендент депутати от разнообразни партии. Взех микрофона и помолих някой от тях да ми даде средства, с цел да си закупя инвалидна количка, само че никой не отреагира. След края на предаването за моя голяма изненада с мен се свърза ПР-а на господин Бареков и ме попита дали мога в избран час да бъда на площада в Монтана. Когато отидох, ми споделиха, че би трябвало да отидем до инвалидния магазин в града. Там ми взеха размерите и единствено ден по-късно, на 30 май, с помощта на господин Бареков, аз седнах в новата си електрическа количка. Това прекатурна живота ми на 180 градуса, започнах да се срещам с хора, усещах се пълностоен, усещах се потребен, усещах се жив. След това с него станахме другари. Докато ми гледат очите, ще оказвам помощ с каквото мога. Много мога, без значение от това, че съм без крайници. Г-н Бареков ми е дал крайници и аз не се спирам пред нищо.
- Вие сте прочут с непримиримата си битка против нередностите в страната, кои са нещата, които съгласно Вас би трябвало да се трансформират?
- Аз направих филм. Казва се „ Изгубени сенки “. Ако не сте го гледали, гледайте го. Исках цялото българско общество да разбере по какъв начин се живее в нашия край. Имам връзка със Сливен, имам връзка с Враца, ние сме друга България, изоставена и забравена. Вода, която пием даже е негодна. Изследвайте я, с цел да се убедите в думите ми. Вижте с какво ни пълнят организма. Кучето ми идва, помирисва водата и не желае да пие от нея. Но хората я пият, нямат различен избор. Ние тук останахме едни голи къщи, ромите единствено грабят, единствено унижават, палят, изнасилват и убиват за два лв. възрастни дами. Гражданите тук нямаме никаква сигурност, органите на реда бездействат, не ни пазят. Нещо ужасно е.
84 години е междинната възраст в прилежащото село, в каква страна живеем, това ли е политиката на ГЕРБ?! Това ли е политиката на Българска социалистическа партия, тъй като Българска социалистическа партия не е никаква обществена партия,заявявам го най-отговорно, тя е основани от милионери.
Елате да видите на място по какъв начин се разграбва Монтана, по какъв начин се секат гори, по какъв начин се унищожава природата. Трябва да има гора, с цел да има вода, би трябвало да има гора. Нашата вода е най-скъпа в България, стигна 3 лв..Не е ли срамотия, че минералната вода в Кувейт, която внасят от Европа, е безвъзмездна?! А ние го имаме това, 4 извора минерална вода има в Монтана, само че няма кой да ги капкира. Не могат да си показват какво значи национално благосъстояние.
Предлагат на нашите роми при избори по 25 лв., толкоз ли коства животът му за 4-5 години? Много пари се дават за избори, доста пари, само че би трябвало да има някакъв надзор. В тези МИР-ове би трябвало да бъдат хора честни, почтени и непродажни, тъй като всичко потегля от избора.
- Говорите против ГЕРБ, против Българска социалистическа партия, виждате ли политическа опция за България?
- Категорично да. Ето, оня ден разбрах от малкия екран, че господин Бареков евентуално ще се коалира с различен почитан и подкрепян от мен родолюбец, националист и реакционер – Волен Сидеров. Няма мероприятие, проведено от партия АТАКА, на което да не участвам. Подкрепям и имам вяра в концепциите на тази групировка, тъй като се бори за ползите на българските жители и изповядва консервативната идеология. Това са двама същински българи, мъже, които знаят по какъв начин да приказват по тематиката „ България”.
Нещата са опрели ножа в кокала и в случай че не се подхващат незабавни дейности и България да тръгне по различен път, просто ние ставаме една територия. Без население, без нищо. Бареков и Сидеров фактически са в положение да създадат такова обединяване и по този метод да повдигнат консерватизма, национализма и патриотизма в страната и да сменим това статукво, тъй като на цялото българско общество ни омръзна.
Ако те съумеят, има и други сдружения, които са патриотично настроени, неправителствени организации, които са също патриотично въодушевление, в случай че съумеят да ги привлекат към тази коалиция, ще бъде нещо неповторимо. Ние ще тръгнем по различен път, България ще тръгне, различен избор няма. Омръзна ми от едни и същи партии и държавни управления - от корумпирани по-корумпирани. Двамата би трябвало да си свидлив ръцете и да създадат това, от което има потребност България.
За да разберем какво е да си човек в неравностойно състояние в България, медията ни се свърза с деятеля и държавник Спас Димитров от град Монтана, който години наред, прикрепен в инвалидна количка, се бори против смъртоносната система, както самият той я дефинира.
В искрено до болежка изявление за BNews той разкрива ужаса, през който е заставен да премине човек в неговото състояние, мъчителното безгрижие на страна, кой е индивидът, който с един жест трансформира живота му вечно, за какво не утвърждава политиката на ГЕРБ и Българска социалистическа партия и каква е алтернативата за България.
- Г-н Димитров, кои са най-големите проблеми, които един неработоспособен среща в всекидневието си?
- Най-големите проблеми, с които хората като мен се сблъскват са свързани с набиране на помощни средства за напредване. Причината е, че парите, които ни отпуска страната са извънредно незадоволителни. Налага се да доплащаме суми от порядъка на 300-400 лв., което е непостижимо за нас. Социалното министерство ни дава едни пари, отиваме в профилираните магазини и там ни се споделя, че би трябвало да извадим още. Освен това, има доста обстоятелства, които водят до подозрения, че министерството и въпросните магазини са в скица за източване на държавни пари.
Ще ви дам един образец. Вътрешната и външната гума за количка като моята на свободни пазар костват по 25 лв. всяка. Социалното министерство обаче отпуска сума в размер на 780 лв. за комплект от четири гуми. Аз отивам, заплащам, фактурира ми се и тогава министерството отпуска парите. Една патерица е 9 лв., а в тези магазини аз я закупувам за 18 лв.. 100% надценка! Една гумичка за патерица на пазара е едно левче, в този магазин – 1,50 лева Един лагер при тях е 12 лв., а на пазара 1,60 лв.. Една обувка за неработоспособен е на стойност 446 лв.. Това е срамотия, по какъв начин могат от хора като нас да печелят.
Къде отиват останалите пари? Това са кървави пари, това са пари от нашия джоб, от джоба на данъкоплатеца. Защо би трябвало по този низък и жесток метод някой да се облагодетелства? Имам странното възприятие, че всичките тези магазини са на някого, който желае да се облагодетелства и това са хора от властта.
И най-важното – в европейска страна нямаме достъп до институциите, доста от тях са направил някакъв безсрамен асансьор, който за нищо не става, то рингова количка не може да влезе, а камо ли електрическа такава.
- Защо съгласно Вас години наред страната не съумява да се оправи с проблемите на хора в неравностойно състояние? Неспособност или отвращение е повода?
- Държавната политика е неправилна. Управляващите не се допитват до нас, те или чиновниците в администрациите няма по какъв начин да схванат нашите потребности. Не може да си обществен министър, да си стоиш в канцеларията и да не посетиш хората, да изслушаш болките и проблемите им. Много пъти ги призовавах – облечете си едни естествени облекла, влезте в един профилиран за инвалиди магазин и вижте цените, по-късно погледнете размера на обществените ни помощи, направете една елементарна калкулация и влезте с предложение за смяна в Народното събрание. Резултат обаче и до през днешния ден няма.
- Смятате ли, че митингът на майките ще докара до някаква смяна за хората с увреждания?
- Силно се надявам. Но за жалост пребивавам към този момент с убеждението, че страната е абдикирала от тези проблеми, ние сме друго общество, по-добре да сме мъртви, в сравнение с да сме живи. Затова и системата постепенно и трудно ни убива.
- Дълго време Вие водихте борба, с цел да получите електрическа инвалидна количка и да не бъдете пандизчия на четири стени, страната оказа помощ ли Ви?
- Държавата не ми оказа помощ по никакъв метод, никоя врата не се отвори и никой от ръководещите тогава било то депутати, общински съветници и други представители на властта не откликнаха на моите апели. Исках просто две колела, с които да мога да социализирам, да бъда измежду хората, само че съгласно законодателя не отговарях на критериите да получа количка. Трябваше да съм без крайници, трябваше да съм с половин глава, без ръце и какво ли не, с цел да получа по този начин количка. Дълго време стоях у дома, гледах през един прозорец метър и двайсет на метър и двайсет и това беше.
- Твърдите, че тази инвалидна количка е трансформирала живота Ви, по какъв начин се сдобихте с нея откакто нямате нужните средства и страната Ви е отказала помощ?
- Случката, въпреки да имаше лек медиен отзив, е много забавна, само че евентуално към този момент забравена. Забравена, само че не и от мен. Цял живот ще помня този миг и ще описвам за стореното положително. Защото такива каузи би трябвало да се помнят. Годината беше 2013-а, денят – 29 май. Никога няма да не помни този ден. На площада в Монтана журналистът към момента по това време Николай Бареков водеше предаването „ България без цензура”. Бяхме се събрали доста хора от града, а на трибуната имаше претендент депутати от разнообразни партии. Взех микрофона и помолих някой от тях да ми даде средства, с цел да си закупя инвалидна количка, само че никой не отреагира. След края на предаването за моя голяма изненада с мен се свърза ПР-а на господин Бареков и ме попита дали мога в избран час да бъда на площада в Монтана. Когато отидох, ми споделиха, че би трябвало да отидем до инвалидния магазин в града. Там ми взеха размерите и единствено ден по-късно, на 30 май, с помощта на господин Бареков, аз седнах в новата си електрическа количка. Това прекатурна живота ми на 180 градуса, започнах да се срещам с хора, усещах се пълностоен, усещах се потребен, усещах се жив. След това с него станахме другари. Докато ми гледат очите, ще оказвам помощ с каквото мога. Много мога, без значение от това, че съм без крайници. Г-н Бареков ми е дал крайници и аз не се спирам пред нищо.
- Вие сте прочут с непримиримата си битка против нередностите в страната, кои са нещата, които съгласно Вас би трябвало да се трансформират?
- Аз направих филм. Казва се „ Изгубени сенки “. Ако не сте го гледали, гледайте го. Исках цялото българско общество да разбере по какъв начин се живее в нашия край. Имам връзка със Сливен, имам връзка с Враца, ние сме друга България, изоставена и забравена. Вода, която пием даже е негодна. Изследвайте я, с цел да се убедите в думите ми. Вижте с какво ни пълнят организма. Кучето ми идва, помирисва водата и не желае да пие от нея. Но хората я пият, нямат различен избор. Ние тук останахме едни голи къщи, ромите единствено грабят, единствено унижават, палят, изнасилват и убиват за два лв. възрастни дами. Гражданите тук нямаме никаква сигурност, органите на реда бездействат, не ни пазят. Нещо ужасно е.
84 години е междинната възраст в прилежащото село, в каква страна живеем, това ли е политиката на ГЕРБ?! Това ли е политиката на Българска социалистическа партия, тъй като Българска социалистическа партия не е никаква обществена партия,заявявам го най-отговорно, тя е основани от милионери.
Елате да видите на място по какъв начин се разграбва Монтана, по какъв начин се секат гори, по какъв начин се унищожава природата. Трябва да има гора, с цел да има вода, би трябвало да има гора. Нашата вода е най-скъпа в България, стигна 3 лв..Не е ли срамотия, че минералната вода в Кувейт, която внасят от Европа, е безвъзмездна?! А ние го имаме това, 4 извора минерална вода има в Монтана, само че няма кой да ги капкира. Не могат да си показват какво значи национално благосъстояние.
Предлагат на нашите роми при избори по 25 лв., толкоз ли коства животът му за 4-5 години? Много пари се дават за избори, доста пари, само че би трябвало да има някакъв надзор. В тези МИР-ове би трябвало да бъдат хора честни, почтени и непродажни, тъй като всичко потегля от избора.
- Говорите против ГЕРБ, против Българска социалистическа партия, виждате ли политическа опция за България?
- Категорично да. Ето, оня ден разбрах от малкия екран, че господин Бареков евентуално ще се коалира с различен почитан и подкрепян от мен родолюбец, националист и реакционер – Волен Сидеров. Няма мероприятие, проведено от партия АТАКА, на което да не участвам. Подкрепям и имам вяра в концепциите на тази групировка, тъй като се бори за ползите на българските жители и изповядва консервативната идеология. Това са двама същински българи, мъже, които знаят по какъв начин да приказват по тематиката „ България”.
Нещата са опрели ножа в кокала и в случай че не се подхващат незабавни дейности и България да тръгне по различен път, просто ние ставаме една територия. Без население, без нищо. Бареков и Сидеров фактически са в положение да създадат такова обединяване и по този метод да повдигнат консерватизма, национализма и патриотизма в страната и да сменим това статукво, тъй като на цялото българско общество ни омръзна.
Ако те съумеят, има и други сдружения, които са патриотично настроени, неправителствени организации, които са също патриотично въодушевление, в случай че съумеят да ги привлекат към тази коалиция, ще бъде нещо неповторимо. Ние ще тръгнем по различен път, България ще тръгне, различен избор няма. Омръзна ми от едни и същи партии и държавни управления - от корумпирани по-корумпирани. Двамата би трябвало да си свидлив ръцете и да създадат това, от което има потребност България.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ