Защо се усмихваме или смеем пред лицето на опасността?
Защо се усмихваме и даже кикотим, когато ни е боязън? Да не би да се опитваме да изправим нещата? Или се опитваме да убедим всички, даже нашият нападател, че всичко е наред? Ето какво споделя науката по въпроса, написа io9.
Усмивката, подбудена от боязън, е една от най-ужасните човешки реакции. Хората постоянно прибягват до нея, когато се почувстват некомфортно в дадена обществена обстановка. По този метод те се надяват, че ще прикрият. Когато някой ви ограбва обаче, последното нещо, което би трябвало да вършиме, е да се усмихвате. Страхът би трябвало да отстрани тази реакция. Дори когато сме ужасени обаче, ние се усмихваме. В общи линии съществуват две съществени теории по въпроса.
Признаваме страха
Озъбено куче е симптом за експанзия. То „ демонстрира “ своите оръжия. Маймуните също се озъбват. При тях обаче това не е безусловно проява на експанзия. Когато приматологът Сигне Преушофт учи макаците, той вижда, че те демонстрират зъбите си в най-различни обществени обстановки. В нито един от случаите това не е предшествало борба. Обикновено озъбването е в моменти на напрежение сред по-доминантните и по-малко доминантните членове на групата. Именно последните са се „ усмихвали “ по-често. Впоследствие пък агресорът е ставал по-дружелюбен. Макаците не демонстрират своите оръжия по този метод. Те просто показват покорството си пред по-доминантните членове. Когато стартира да ги грози някаква опасност, те се усмихват. Едно държание, известно като усмивката на страха.
