Живко Георгиев: По-добре служебен, отколкото клатещ се редов...
- Защо се оказа, че стойностни фигури - професор, учен, не могат да станат мост към основаване на кабинет?
- Не е въпросът в купите. Никой в България не може да се оправи с тази непостижима задача. Още повече когато на хоризонта доста ясно се задават избори. Дори да не са предварителни парламентарни, идват локални избори следващата година. Ясно е, че единственото, за което политическите партии мислят, са идните избори. Неслучайно в Народното събрание започнаха с промени в Изборния кодекс. Защо върнаха хартията? Пак ли ще забележим старите трикове? Върнаха хартиените бюлетини основно поради локалните избори, огромния залог за партийните централи. Представям си по какъв начин тогава ще се понагласят нещата в някои общини.
- Г-н Георгиев, какви са възможностите на " Продължаваме промяната " за сформиране на кабинет с втория мандат?
- Не са доста по-големи от възможностите за първия мандат. Далече по-вероятната догадка е, че вървим към избори. Политиците от Политическа партия несъмнено желаят да създадат кабинет, и с третия мандат ще има искащи. Не че и в този момент не желаят откровено, и ГЕРБ искаше откровено, само че не става - въпреки всичко политиката е изкуство на вероятното. Политическата карта е такава, че болшинство няма. Може да има ситуативни болшинства, само че самата политическа сцена, а и обществото ни като цяло са разграничени по всеки важен мотив за полемика - без значение дали ще е икономическа, или обществена политика, геополитически алтернативи - еврозоната, Шенген, помощ за Украйна. Нямаме консенсус по нито един важен мотив. И партиите в едни случаи са единомишленици с едни партии, в други случаи са единомишленици с други.
В тази обстановка не знам до каква степен потребен ход е и съставянето на държавно управление. Ако се образува кабинет при такива нестабилни пясъци, той ще изкара най-много някакъв стеснен мандат и ще е напълно подвластен от политическата обстановка в Народното събрание и отвън него.
Дори да бъде основан някакъв кабинет на малцинството, само че той ще е напълно в плен на другите болшинства, формиращи се по всеки един мотив. Т.е. отново бихме имали постоянно, само че безумно едва и неефективно държавно управление.
- Не виждате ли по-голяма опция за компромис с третия мандат?
- На който и да го даде президентът, няма потребен късмет за кабинет. Единствено може да отложим предварителните парламентарни избори до месеци. Нищо значимо не може да се случи. Дори да съумеят да сформират официално държавно управление, то ще е недоносче, освен това в плен на безумно комплицирани подмолни договорености и пленник на плуващи болшинства и малцинства в Народното събрание.
И защото сме в обстановка, при която у нас няма огромни партии, в най-хубавия случай има няколко междинни и дребни, политическото пространство е толкоз фрагментирано, че не виждам какво би трябвало да се случи, с цел да има монолитно кардинално болшинство, което само може да подсигурява устойчиво и дейно държавно управление.
- Предсрочни избори през пролетта няма да трансформират нищо съществено
- Какво ще трансформират предварителни избори през пролетта?
- Нищо значително няма да трансформират. Няма време за поява на огромен нов състезател, а и подобен не се вижда на хоризонта, няма от кое място да се вземе. Дори не можем да го изфантазираме.
Влизаме в полоса на политическа неустойчивост, която може би ще трае десетилетия и не е ясно по какъв начин ще приключи. Подобна е обстановката в Израел, в Италия, в доста други страни, по-развити от позиция на демократични стандарти.
- По-добре ли е да изкараме зимата със служебно държавно управление, в сравнение с политиците да скалъпят неустойчив постоянен кабинет?
- Не виждам смисъл от подобен постоянен кабинет. Редовно държавно управление значи постоянен парламент най-малко за година-две. Единственият плюс на едно постоянно държавно управление по отношение на служебното е, че то може да се занимава със средносрочни и дълготрайни проблеми, политики и решения. Ако постоянният кабинет е с стеснен период, няма никакво изключително преимущество пред длъжностен кабинет с лимитирани пълномощия. Ако този парламент се активизира, може за два-три месеца, до изключителните избори, да одобри най-важните закони като тези, свързани със задействане на Плана за възобновяване и резистентност. Въпросът е, че и за приемането на закони са нужни болшинства. А в този парламент са налице плуващи болшинства, които може да стигнат до някакви рационални взаимни отстъпки във връзка с някои от законите, само че се колебая, че ще го реализиран за всички нужни закони.
Имам възприятието, че за политическите сили - без значение дали на статуквото, дали на смяната, локалните избори са по-важни.
- Влизаме в полоса на политическа неустойчивост, сходно на Израел и Италия, която може би ще трае десетилетия
- Това значи ли, че не възможни предварителни парламентарни, а локалните избори идната есен са фокусът на политиците ни сега?
- Местните избори са извънредно значими, те са поръчител за непоклатимост за всяка политическа мощ. Няма постоянна политическа мощ, която не се е вкоренила в локалната власт. Това важи и за ГЕРБ, а го осъзнават и съперниците им.
- Кой има по-големи шансове за триумф на локалния избор? Ще съумеят ли Политическа партия да наваксат, като основат бързо структури по места, или старите партии ще си вземат своето?
- По-вероятно е да отслабнат позициите на ГЕРБ в локалната власт. Но не трябва да забравяме, че е по-лесно да се смени централна власт, в сравнение с локална. В огромните общини нещата са доста покрай логиката на парламентарните избори, само че в дребните може и пожизнено да бъде избиран кмет. Моята догадка е, че ГЕРБ ще позагуби позиции в локалната власт следващата година, защото всички негови съперници евентуално ще играят против него на балотажите на локалните избори. Движение за права и свободи ще вземе това, което може да вземе.
Политическа партия имат шансове да вземат някои от огромните градове, където позициите на ГЕРБ са разколебани. Може би не от първи тур, само че в случай че се стигне до балотажи, евентуално Политическа партия може да реализират триумф. Местните избори са огромният залог, парламентарните няма да създадат значими промени.
- Ще продължи ли сривът вляво? Ще се появи ли нова левица?
- Потенциал за солидна лява партия има, само че Българска социалистическа партия влязоха в линия на държание, която е значително самоубийствена. Навярно и там би трябвало да се сменят поколенията. Без левица няма да останем, само че не виждам мощно ляво в околните пет-шест години. Нужно е време да се изчистят нещата, да се появят леви партии, които са в положение да приказват на езика на поколенията под 40-50 години.
- Конкурент ли са Политическа партия на партиите в левия набор?
- Виждам Политическа партия по-скоро като ляво-център. " Промяната " не е обичайно лява, а е по-близка до левицата в Западна Европа и лявото крило на Демократичната партия в Съединени американски щати.
И десните у нас не са обичайно десни. Единствено достоверни са националистите, популистите.
- По-лесно е да се смени централна власт, в сравнение с локална
- Дава ли обстановката шансове на " Възраждане " за напредък? Ще напомпи ли поддръжката за тях отводът на Европа да ни одобри в Шенген да вземем за пример?
- " Възраждане " имат късмет да порастват. И държанието на мейнстрийм партиите, и геополитическата обстановка работи за тях. Така че националистите у нас няма потребност да бързат, времето работи за тях към този момент. Впрочем в този бранш непрестанно има шупване, към този момент десетина години се сменят планове.
- Отписвате ли обединения като Има Такъв Народ? Могат ли отново да прескочат в Народното събрание?
- Позагубил съм ги от хоризонта. Много е мъчно връщането след неуспех. А " Атака " и Вътрешна македонска революционна организация имат мощен съперник, неизхабен с взаимни отстъпки, в тяхното политическо пространство.
- Очаквате ли да се ускори евроскептицизмът у нас поради геополитическата обстановка и гафа с Шенген?
- Със сигурност ще се ускори, в целия Европейски Съюз пораства евроскептицизмът. А у нас с изключение на Шенген ще има втора версия на свадите към Северна Македония, евентуално ще дадем и нови мотиви за наказания, все някакви наставления на Брюксел няма да осъществим. Впрочем не е несъмнено дали по проблема " Шенген " Австрия и Нидерландия играят независимо или извършват политически задания от по-силните в алианса - Германия, Франция.
Но даже да демонстрираме 100-процентово смирение и да изпълняваме прецизно всичко, което желае от нас Европейски Съюз, и това работи за евроскептицизма.
- Как можем да излезем от порочния спешен кръг, в който се въртим?
- За страдание, не виждам избавление даже в подмятания вид президентска република. Може би може да има смяна, в случай че стане някакво геополитическо знамение и светът се върне към някаква непоклатимост, а ние станем по-суверенни. Когато си в такава тежка взаимозависимост като страна от външни фактори, няма мотивация и за гласоподавателите да отиват до урните. Със сигурност на евроизборите през 2024 година интензивността ще е напълно мижава.
Много ми се желае да видя положителен политически сюжет в навечерието на Коледа. Но освен аз, целия свят не го вижда. Ще продължим да плащаме цената на всички международни рецесии. Добре че сме специалисти по оцеляване.
Истината е, че идва тежко време за дребни страни като нас, без значение дали са членки на Европейски Съюз, или такива в периферията на алианса като Молдова, Грузия. А самостоятелни политики могат да си разрешат единствено огромните страни.
Визитка
Живко Георгиев е социолог, учител в СУ " Климент Охридски ". Бил е проучвателен шеф на " ББСС Галъп Интернешънъл ", а от 2001 година - притежател и шеф на " Джи Кънсалтинг ", профилирана в изследователска и консултантска активност. С богат професионален опит в реализацията на проучвателен планове за Световната банка, UNDP, USAID. Бил е в управлението на Института за обществена интеграция.
- Не е въпросът в купите. Никой в България не може да се оправи с тази непостижима задача. Още повече когато на хоризонта доста ясно се задават избори. Дори да не са предварителни парламентарни, идват локални избори следващата година. Ясно е, че единственото, за което политическите партии мислят, са идните избори. Неслучайно в Народното събрание започнаха с промени в Изборния кодекс. Защо върнаха хартията? Пак ли ще забележим старите трикове? Върнаха хартиените бюлетини основно поради локалните избори, огромния залог за партийните централи. Представям си по какъв начин тогава ще се понагласят нещата в някои общини.
- Г-н Георгиев, какви са възможностите на " Продължаваме промяната " за сформиране на кабинет с втория мандат?
- Не са доста по-големи от възможностите за първия мандат. Далече по-вероятната догадка е, че вървим към избори. Политиците от Политическа партия несъмнено желаят да създадат кабинет, и с третия мандат ще има искащи. Не че и в този момент не желаят откровено, и ГЕРБ искаше откровено, само че не става - въпреки всичко политиката е изкуство на вероятното. Политическата карта е такава, че болшинство няма. Може да има ситуативни болшинства, само че самата политическа сцена, а и обществото ни като цяло са разграничени по всеки важен мотив за полемика - без значение дали ще е икономическа, или обществена политика, геополитически алтернативи - еврозоната, Шенген, помощ за Украйна. Нямаме консенсус по нито един важен мотив. И партиите в едни случаи са единомишленици с едни партии, в други случаи са единомишленици с други.
В тази обстановка не знам до каква степен потребен ход е и съставянето на държавно управление. Ако се образува кабинет при такива нестабилни пясъци, той ще изкара най-много някакъв стеснен мандат и ще е напълно подвластен от политическата обстановка в Народното събрание и отвън него.
Дори да бъде основан някакъв кабинет на малцинството, само че той ще е напълно в плен на другите болшинства, формиращи се по всеки един мотив. Т.е. отново бихме имали постоянно, само че безумно едва и неефективно държавно управление.
- Не виждате ли по-голяма опция за компромис с третия мандат?
- На който и да го даде президентът, няма потребен късмет за кабинет. Единствено може да отложим предварителните парламентарни избори до месеци. Нищо значимо не може да се случи. Дори да съумеят да сформират официално държавно управление, то ще е недоносче, освен това в плен на безумно комплицирани подмолни договорености и пленник на плуващи болшинства и малцинства в Народното събрание.
И защото сме в обстановка, при която у нас няма огромни партии, в най-хубавия случай има няколко междинни и дребни, политическото пространство е толкоз фрагментирано, че не виждам какво би трябвало да се случи, с цел да има монолитно кардинално болшинство, което само може да подсигурява устойчиво и дейно държавно управление.
- Предсрочни избори през пролетта няма да трансформират нищо съществено
- Какво ще трансформират предварителни избори през пролетта?
- Нищо значително няма да трансформират. Няма време за поява на огромен нов състезател, а и подобен не се вижда на хоризонта, няма от кое място да се вземе. Дори не можем да го изфантазираме.
Влизаме в полоса на политическа неустойчивост, която може би ще трае десетилетия и не е ясно по какъв начин ще приключи. Подобна е обстановката в Израел, в Италия, в доста други страни, по-развити от позиция на демократични стандарти.
- По-добре ли е да изкараме зимата със служебно държавно управление, в сравнение с политиците да скалъпят неустойчив постоянен кабинет?
- Не виждам смисъл от подобен постоянен кабинет. Редовно държавно управление значи постоянен парламент най-малко за година-две. Единственият плюс на едно постоянно държавно управление по отношение на служебното е, че то може да се занимава със средносрочни и дълготрайни проблеми, политики и решения. Ако постоянният кабинет е с стеснен период, няма никакво изключително преимущество пред длъжностен кабинет с лимитирани пълномощия. Ако този парламент се активизира, може за два-три месеца, до изключителните избори, да одобри най-важните закони като тези, свързани със задействане на Плана за възобновяване и резистентност. Въпросът е, че и за приемането на закони са нужни болшинства. А в този парламент са налице плуващи болшинства, които може да стигнат до някакви рационални взаимни отстъпки във връзка с някои от законите, само че се колебая, че ще го реализиран за всички нужни закони.
Имам възприятието, че за политическите сили - без значение дали на статуквото, дали на смяната, локалните избори са по-важни.
- Влизаме в полоса на политическа неустойчивост, сходно на Израел и Италия, която може би ще трае десетилетия
- Това значи ли, че не възможни предварителни парламентарни, а локалните избори идната есен са фокусът на политиците ни сега?
- Местните избори са извънредно значими, те са поръчител за непоклатимост за всяка политическа мощ. Няма постоянна политическа мощ, която не се е вкоренила в локалната власт. Това важи и за ГЕРБ, а го осъзнават и съперниците им.
- Кой има по-големи шансове за триумф на локалния избор? Ще съумеят ли Политическа партия да наваксат, като основат бързо структури по места, или старите партии ще си вземат своето?
- По-вероятно е да отслабнат позициите на ГЕРБ в локалната власт. Но не трябва да забравяме, че е по-лесно да се смени централна власт, в сравнение с локална. В огромните общини нещата са доста покрай логиката на парламентарните избори, само че в дребните може и пожизнено да бъде избиран кмет. Моята догадка е, че ГЕРБ ще позагуби позиции в локалната власт следващата година, защото всички негови съперници евентуално ще играят против него на балотажите на локалните избори. Движение за права и свободи ще вземе това, което може да вземе.
Политическа партия имат шансове да вземат някои от огромните градове, където позициите на ГЕРБ са разколебани. Може би не от първи тур, само че в случай че се стигне до балотажи, евентуално Политическа партия може да реализират триумф. Местните избори са огромният залог, парламентарните няма да създадат значими промени.
- Ще продължи ли сривът вляво? Ще се появи ли нова левица?
- Потенциал за солидна лява партия има, само че Българска социалистическа партия влязоха в линия на държание, която е значително самоубийствена. Навярно и там би трябвало да се сменят поколенията. Без левица няма да останем, само че не виждам мощно ляво в околните пет-шест години. Нужно е време да се изчистят нещата, да се появят леви партии, които са в положение да приказват на езика на поколенията под 40-50 години.
- Конкурент ли са Политическа партия на партиите в левия набор?
- Виждам Политическа партия по-скоро като ляво-център. " Промяната " не е обичайно лява, а е по-близка до левицата в Западна Европа и лявото крило на Демократичната партия в Съединени американски щати.
И десните у нас не са обичайно десни. Единствено достоверни са националистите, популистите.
- По-лесно е да се смени централна власт, в сравнение с локална
- Дава ли обстановката шансове на " Възраждане " за напредък? Ще напомпи ли поддръжката за тях отводът на Европа да ни одобри в Шенген да вземем за пример?
- " Възраждане " имат късмет да порастват. И държанието на мейнстрийм партиите, и геополитическата обстановка работи за тях. Така че националистите у нас няма потребност да бързат, времето работи за тях към този момент. Впрочем в този бранш непрестанно има шупване, към този момент десетина години се сменят планове.
- Отписвате ли обединения като Има Такъв Народ? Могат ли отново да прескочат в Народното събрание?
- Позагубил съм ги от хоризонта. Много е мъчно връщането след неуспех. А " Атака " и Вътрешна македонска революционна организация имат мощен съперник, неизхабен с взаимни отстъпки, в тяхното политическо пространство.
- Очаквате ли да се ускори евроскептицизмът у нас поради геополитическата обстановка и гафа с Шенген?
- Със сигурност ще се ускори, в целия Европейски Съюз пораства евроскептицизмът. А у нас с изключение на Шенген ще има втора версия на свадите към Северна Македония, евентуално ще дадем и нови мотиви за наказания, все някакви наставления на Брюксел няма да осъществим. Впрочем не е несъмнено дали по проблема " Шенген " Австрия и Нидерландия играят независимо или извършват политически задания от по-силните в алианса - Германия, Франция.
Но даже да демонстрираме 100-процентово смирение и да изпълняваме прецизно всичко, което желае от нас Европейски Съюз, и това работи за евроскептицизма.
- Как можем да излезем от порочния спешен кръг, в който се въртим?
- За страдание, не виждам избавление даже в подмятания вид президентска република. Може би може да има смяна, в случай че стане някакво геополитическо знамение и светът се върне към някаква непоклатимост, а ние станем по-суверенни. Когато си в такава тежка взаимозависимост като страна от външни фактори, няма мотивация и за гласоподавателите да отиват до урните. Със сигурност на евроизборите през 2024 година интензивността ще е напълно мижава.
Много ми се желае да видя положителен политически сюжет в навечерието на Коледа. Но освен аз, целия свят не го вижда. Ще продължим да плащаме цената на всички международни рецесии. Добре че сме специалисти по оцеляване.
Истината е, че идва тежко време за дребни страни като нас, без значение дали са членки на Европейски Съюз, или такива в периферията на алианса като Молдова, Грузия. А самостоятелни политики могат да си разрешат единствено огромните страни.
Визитка
Живко Георгиев е социолог, учител в СУ " Климент Охридски ". Бил е проучвателен шеф на " ББСС Галъп Интернешънъл ", а от 2001 година - притежател и шеф на " Джи Кънсалтинг ", профилирана в изследователска и консултантска активност. С богат професионален опит в реализацията на проучвателен планове за Световната банка, UNDP, USAID. Бил е в управлението на Института за обществена интеграция.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ