ШОКИРАЩ КОМЕНТАР!: Защо Путин не трябва да напада НАТО
Защо Путин би постъпил неуместно, в случай че нападне НАТО? Отговор на този въпрос дава Дженифър Кавана – старши помощник и шеф на отдела за военни разбори в Defense Priorities в собствен извънреден коментар.
Докато Русия бомбардира Украйна с най-мащабната офанзива с дронове по време на войната, страните по североизточния фланг на НАТО към този момент предизвестяват за идната военна акция на Москва: нахлуване против самия алианс.
Посочвайки признаци на ново съветско военно строителство и разширено произвеждане на отбранителни артикули, чиновници във Финландия и балтийските страни злокобно предвиждат, че Русия се готви за война с НАТО и може да е подготвена да нанесе удар единствено след пет години.
Тази оценка обаче е пресилена и подвеждаща. Няма доказателства, че съветският президент Владимир Путин е заинтригуван да води война с НАТО или че даже по-големи, осъвременени съветски военни сили биха били в положение сполучливо да завземат огромни елементи от територията на НАТО, преди да бъдат спрени от европейските бранители, със или без поддръжката на Съединените щати.
Доналд Тръмп не трябва да разрешава всяването на боязън или обвиняванията от страна на Кремъл, че е прекомерно прочувствен да нарушат проектите му за понижаване на американската роля в сигурността на Европа в близко бъдеще.
От 2022 година насам съветската войска е съсредоточена напълно върху войната си в Украйна.
Производството на отбранителни артикули е отдадено на снабдяването на войските на фронтовата линия, а военният личен състав е изтеглен от родните си бази, с цел да поддържа бойните интервенции. На североизточния фланг на НАТО това означаваше дълги интервали от време с лимитирано съветско военно наличие – отклоняване от типичната съветска гранична позиция.
Фактът, че Москва възнамерява и се приготвя да върне силите си в този район след края на войната, не е знак за идна съветска експанзия, а по-скоро изненадващо връщане към довоенното статукво. Нещо повече, като се има поради, че съседите на Русия от НАТО вложиха доста във военните си сили след 2022 година, изграждайки по-модерни отбранителни и нападателни качества, Русия съвсем несъмнено ще отговори със същото, повишавайки броя и качеството на силите, които изпраща в северозападната част на страната – не с цел да се приготви за война, а като реакция на променения боен баланс на границата си.
Дори при плануваната военна рационализация и скупчване на сили на Русия, няма доказателства, че Путин има желание да нападне държава-членка на НАТО.
Всъщност съветският водач старателно заобикаля директен спор с НАТО, даже когато от 2014 година насам уголемява интервенциите си в Украйна. Русия не е атакувала колета с американско и европейско военно съоръжение по пътя им към украинските сили, ограничи ракетните удари в западните региони на Украйна, където рискът от попадане на заблудена ракета на територията на НАТО е висок, и се въздържа от съзнателно нахлуване във въздушното пространство на НАТО наоколо до границите на Украйна. Като се имат поради тези образци на въздържаност, наподобява малко евентуално идващият ход на Путин да бъде започване на война, каквато той избягваше до този миг.
Но даже в случай че Москва стартира такава акция, Европа би трябвало да е уверена в способността си да отблъсне съветските сили, макар военните си дефекти и пропуски.
Ако една дребна страна като Украйна може да се бори с Москва до невъзможност, макар лимитираните човешки запаси и дефицита на оръжие, то Европа, която води война като колектив – с неведнъж по-голям Брутният вътрешен продукт и население от Русия – би трябвало да е в положение да спре нахлуването и да отблъсне силите на Путин, даже без военна поддръжка от Съединени американски щати.
Европа има два фактора, които работят в нейна изгода: военните дефекти на Русия и преимуществата на отбранителната война.
Първо, войната в Украйна разкри обилни недостатъци на съветската войска, в това число лимитираната ѝ дарба да проектира мощ на огромни дистанции, каквато би била нужна за нахлуване на територията на НАТО. Второ, украинското полесражение акцентира преимуществата, които получава бранителят в актуалната война.
В отговор на съветска офанзива Европа ще може да се възползва от тези преимущества, като сътвори бариери като минни полета и окопи и употребява безпилотни летателни апарати, с цел да затрудни напредването на агресора.
За политиците във Вашингтон най-важното е, че даже по-голяма и осъвременена съветска войска не съставлява директна опасност за Съединените щати или техните ползи в Европа, нито пък съставлява предизвикателство, с което Европа не може да се оправи сама.
Администрацията на Тръмп не трябва да разрешава страшните предизвестия на Европа да провалят напъните ѝ да се откъсне от бремето на континенталната сигурност или да забави проектите си за понижаване на американското военно наличие в района. Вместо това Тръмп и неговите съветници би трябвало да продължат с цялостна мощ напред, без значение от измененията на хоризонта за военната мощ на Русия.
Източник: Дженифър Кавана – старши помощник и шеф на отдела за военни разбори в Defense Priorities – разбор за UnHerd/Превод:SafeNews
Още вести четете в: Uncategorized, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News