Защо при стрес обичаме да преяждаме с вредни храни? Обичайно,

Защо при стрес обичаме да преяждаме с нездравословни храни? Обичайно, когато сме уплашени, избираме да се успокоим с храна, която не е здравословна. Най-често това са висококалорични храни. 

Комбинацията от стрес и такива храни води до промени в мозъка, поради които желаеме да ядем още висококалорични, нездравословни храни. Това може да докара до бързо повишение на килограмите и затлъстяване.

При стрес храните, които ядем, с цел да се успокоим, са с високо наличие на захар или мазнини, постоянно и на двете. Но за какво се случва по този начин, че продължаваме да ги ядем дълго откакто би трябвало да сме се заситили? Причината се крие в част от мозъка, наречена латерална хабенула. Когато ядем храни с високо наличие на захар или мазнини, невроните в тази хабенула се задействат и пращат сигнал, който да ни накара да спрем, с цел да не преяждаме.

Защо при стрес обичаме да преяждаме с нездравословни храни? 15.08.24 03:00 7 храни-убийци, които би трябвало да заобикаляме 15.08.24 02:00 6 сигнала, които езикът дава за влошено здраве 15.08.24 01:00 Струва си да опитаме! Ползите за тялото, в случай че спрем захарта 15.08.24 00:30 Полезни ли са крушите за диабетици? 15.08.24 00:00

Защо при стрес обичаме да преяждаме с нездравословни храни?

Стресът обаче нарушава някои функционалности в мозъка. В случая на хлатералната хабенула при стрес тя е изцяло „ изключена “. Научният труд сочи, че при продължителен стрес хабенулата не извършва функционалността си и мозъкът е продължавал да подтиква яденето на нездравословната храна. Хабенулата, която стопира чувството за наслаждение при ястие на храна, не може да си свърши работата и по тази причина се усещаме добре, колкото повече ядем.

Учените са разкрили отговора в молекула, наречена NPY. Тя се създава в организма в отговор на стрес. Когато учените са блокирали връзката сред молекулата NPY и хабенулата, се е следило ястие на по-малки количества храна, висока на мазнини.

Комбинацията от стрес и нездравословни храни води и до резултат, подобен на пристрастяване. При случаи на стрес и режим на хранене, изпълнен с храна, висока на мазнини и захар, организмът не желае просто повече храна – той копнее съответно за тази нездравословна, висококалорична храна, с която се е успокоявал от напрежението. Храненето по този метод може да промени структурата на мозъка.

Стресът е основен фактор в установяване на метода на хранене. Яденето поради стрес дава чувство за премия, за утешение, от което организмът има потребност. Но при нескончаем интервал от такова хранене, организмът може да се промени и да се появят нездравословни хранителни привички, както и хранителни разстройства.

Източник: puls

 

Още вести четете в: Здраве За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News