Слънцето играе важна роля в разпространението на вирусните заболявания
Защо множеството вирусни епидемии се популяризират циклично през есента и зимата в умерените райони на планетата? Според интердисциплинарен екип италиански учени отговорът на този въпрос е тясно обвързван със слънцето.
Разработеният от експерти от Италианския народен институт по астрофизика, университета в Милано, районната организация по околна среда в Ломбардия и фондация " Дон Ньоки " научен модел демонстрира, че разпространяването и развиването на епидемиите е тясно обвързвано с количеството на ден слънчево облъчване на несъмнено място на Земята в несъмнено време на годината. Резултатите от проучванията на италиански екип бяха оповестени в сп. " айСайънс ".
" Нашият модел дава елементарен отговор на значим, към момента неуреден теоретичен въпрос ", споделя Фабрицио Никастро, откривател в института по астрофизика и началник на проучването. " Защо толкоз доста вирусни респираторни епидемии като грипа се развиват циклично през есента и зимата единствено в умерените региони на северното и на южното полукълбо, в случай, че те са там от самото начало? Какво отключва и дефинира сезонността? Ние считаме, че сезонността при излъчените по въздуха епидемии е тъкмо същият механизъм, който провокира сезоните на нашата планета - количеството дневна слънчева радиация на Земята ".
Добре знае се, че ултравиолетовата (УВ) светлина може да деактивира разнообразни типове вируси и бактерии. Слънчевата ултравиолетова светлина, която доближава Земята, би трябвало да има също дезинфекцираща мощ върху огряваните елементи на планетата. Ефикасността на УВ деактивиране на избран вирус или бактерия зависи от тях, само че за несъмнено място на Земята тя без подозрение е по-висока, когато слънчевата радиация е по-силна (през лятото) и по-ниска, когато радиацията е по-слаба (през зимата).
Тази цикличност в слънчевата интензивност резонира с цикличността в загубата на имунитет против вируса поради антигенна смяна. Комбинацията от тези два механизма провокира сезонността при епидемиите в интервали от няколко години до десетки години, според от честотата на антигенната смяна.
Разработеният от експерти от Италианския народен институт по астрофизика, университета в Милано, районната организация по околна среда в Ломбардия и фондация " Дон Ньоки " научен модел демонстрира, че разпространяването и развиването на епидемиите е тясно обвързвано с количеството на ден слънчево облъчване на несъмнено място на Земята в несъмнено време на годината. Резултатите от проучванията на италиански екип бяха оповестени в сп. " айСайънс ".
" Нашият модел дава елементарен отговор на значим, към момента неуреден теоретичен въпрос ", споделя Фабрицио Никастро, откривател в института по астрофизика и началник на проучването. " Защо толкоз доста вирусни респираторни епидемии като грипа се развиват циклично през есента и зимата единствено в умерените региони на северното и на южното полукълбо, в случай, че те са там от самото начало? Какво отключва и дефинира сезонността? Ние считаме, че сезонността при излъчените по въздуха епидемии е тъкмо същият механизъм, който провокира сезоните на нашата планета - количеството дневна слънчева радиация на Земята ".
Добре знае се, че ултравиолетовата (УВ) светлина може да деактивира разнообразни типове вируси и бактерии. Слънчевата ултравиолетова светлина, която доближава Земята, би трябвало да има също дезинфекцираща мощ върху огряваните елементи на планетата. Ефикасността на УВ деактивиране на избран вирус или бактерия зависи от тях, само че за несъмнено място на Земята тя без подозрение е по-висока, когато слънчевата радиация е по-силна (през лятото) и по-ниска, когато радиацията е по-слаба (през зимата).
Тази цикличност в слънчевата интензивност резонира с цикличността в загубата на имунитет против вируса поради антигенна смяна. Комбинацията от тези два механизма провокира сезонността при епидемиите в интервали от няколко години до десетки години, според от честотата на антигенната смяна.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ