Защо Полша и Германия са извоювали години за затварянето на

Защо Полша и Германия са извоювали години за затварянето на техните производства, за каквито са упорствали, а ние не можем? Това попита някогашният зам.-финансов министър и енергиен специалист Георги Кадиев. Той уточни, че за Германия посоченият период е 2038 година, а за Полша – 2049 година

Въпросните крайни периоди са признати със закон от парламентите на тези страни. Има тъкмо написан проект коя година коя централа се затваря. От разсекретениете териториални планова, които кабинетът изпрати в петък на Европейска комисия, излиза наяве, че 80% от индустриалните мощности на България ще бъдат затворени до 2030 година

„ Всички се съмняват, че това са компаниите, които ще завоюват от „ справедливия “ преход “, коментира пред БНР Кадиев по отношение на огласените индикативни описи от компании, които ще получат финансиране в процеса на енергийна промяна. Според Кадиев няма никаква прозрачност и всички остават с усещане, че „ някой ще прибере едни пари “. Той уточни като образец една от компаниите, за която са предвидени 700 милиона евро за създаване на фотоволтаици против уговорката да се основат едвам 20 работни места.

Това на процедура е единствената стопанска система, която има област Стара Загора. Лишавайки я от сърцето ѝ, тя на процедура става безсмислена, посочи Кадиев.

Най-ощетени ще бъдат в комплекса „ Марица Изток “. Ако мините и централата „ Марица Изток 2 “ затворят бързо, внезапно, без да се обезпечи различна работа, ще пострада освен област Стара Загора, само че и областите Хасково, Ямбол и Сливен. Първите, които ще си заминат от района, са младежите. Това обезлюдяване, което е особено за периферни области на България, ще го забележим в центъра ѝ, разясни Георги Кадиев в предаването „ Преди всички “.

Лигнитните въглища са си наш запас. Кадиев назова незаконни дейностите на държавното управление: „ Абсолютно престъпление е да затворим това произвеждане, разчитайки единствено и само на интернационалните пазари. “

Епицентър: Как властта лъже енергетиците, че тецовете ще работят до 2038 г. 

В последната редакция на териториалните проекти е записано следното:  „ С възходящата роля на производството на електрическа сила от нискоемисионни източници, в прехода се чака 80% понижение на излъчванията на CO2 в енергийния бранш до 2030 година спрямо 1990 година и над 90% понижение на излъчванията на CO2 в енергийния бранш от 2035 година нататък “.

Нека да разбираем какво значи това в числа: 

За базова година се приема 1990. Тогава България към момента е била мощно индустриализирана страна и въглеродните излъчвания в бранш „ Енергетика “ възлизат на 68,27 млн. тона.

Целите за редукция до 2030 година с 80% по отношение на 1990 година значат оптимално издаване на 13,65 млн. тона СО2. Редукция с 90% до 2035 година значи оптимално издаване на 6,82 млн. тона СО2.

Към момента според „ Статистическа брошура за 2022 година “, издадена от ЕСО в България съществуват следните конфигурирани мощности на въглища:

Топлоелектрическа централа на лигнитни въглища: 4119 МВт 
Топлоелектрическа централа на черни въглища: 356 МВт 
Общо: 4475 МВт

През последните няколко години бранш “Eнергетика ” емитира СО2 в границите на 40 – 45 млн. тона според от размера на производството и натоварването на мощностите.

Това значи повече от трикратно понижение в границите на идващите 6 години и шесткратно до 2035 година!

Редукцията на СО2 до 13.65 млн. тона до 2030 година подхожда на редукция на мощностите от 4475 МВт до 1450 МВт.

Редукцията на СО2 до 6.82 млн. тона до 2035 година подхожда на редукция на мощностите от 4475 МВт до 800 МВт.

За да се изпълнят напътствията на териториалните проекти, е безусловно невероятно да не се затварят Топлоелектрическа централа до 2038 година, както звучат обещанията и уверенията на министър-председателя.

Всички други изказвания са погрешни и съставляват очевидно и целеустремено деформиране на действителната обстановка, въвеждайки в подвеждане както протестиращите миньори и заетите в Топлоелектрическа централа, по този начин и всички български жители.

Въпреки че са отстранени предходните клаузи за поетапно закриване на мощности (2900 МВт до 2030 и 1000 МВ до 2035), в реалност условието за редукция на СО2 е още по-рестриктивно и даже усилва нуждата от затваряне на мощности и цели централи.

Разбира се, ориста на въглищните мини, намиращи се в Западна България и Маришкия басейн, е предизвестена, заради неналичието на пазар, където те да осъществят създаваната продукция.

Изчисленията демонстрират, че до 2030 година ММИ ще би трябвало да свие производството си от 30 млн. тона годишно до към 14 млн. тона годишно, а до 2035 – под 9 млн. тона годишно. Това ще докара до ликвидирането на цели рудници и освобождение на работещия в тях личен състав, макар че наличните запаси в комплекса разрешават безпроблемен рандеман през идващите 60 години!

Териториалните проекти заплашват националната енергийна сигурност, предвещават бърз и неизбежен завършек на българската въглищна енергетика, без да обрисуват ясно и съответно по какъв начин, по кое време и с какво ще се заменят тези мощности, нито пък дават ясно и оптимистично бъдеще за заетите (пряко и косвено) над 40 хиляди души в районите Перник, Кюстендил и Стара Загора.

В допълнение на това България с към 1000 МВт е чист експортьор на електрическа енергия и стабилизира потребността от сила в целия район. При гореспоменатото понижаване на индустриални мощности, износът напълно ще се прекрати, а нуждата на страната за поддържане на енергиен баланс ще докара до импорт от над 1500 МВт.

Както се случи през зимата на 2017 година, въпросът е по-скоро може ли България да внася такива количества сила, имайки поради, че всички наши прилежащи страни изпитват изострен недостиг по същото време. В подобен случай верният въпрос би бил не на каква цена, а въобще това допустимо ли е и рискуваме ли да допуснем режим на тока?

Източници: obektivno.bg, БНР, " Епицентър "