Точно 15 години, след като Бойко Борисов се изправи пред

Точно 15 години, откакто Бойко Борисов се изправи пред пагубните последици от некомпетентността на Симеон Дянков и осъзна, че нито бюджетния дефицит е бил стеснен, нито стопанската система е била съхранена, ГЕРБ още веднъж ръководят в години на бюджетна оскъдност и несъизмерим блян към еврозоната. Макар и в коалиция, рискуват да повторят остарялата неточност.

За да придвижат България към еврозоната ръководещите пробват да сформират бюджет с недостиг, равняващ се на едвам три % по отношение на брутния вътрешен артикул. Самият Борисов дефинира единната валута като първа всред стратегическите цели на партията му, за която са работили толкоз доста години. Затова уточни и, че в проектобюджета ще има мъчителни ограничения.

Воден от безконечната неустановеност и предпочитание боязън да не се окаже отговорен за нещо, трикратният министър председател на България клъвна на кукичката на „ Продължаваме промяната “ – „ Демократична България “. Реши да им угоди и да изиска Европейската централна банка и Европейската комисия да оценят подготвеността на България да размени лв. с евро в миг, когато е ясно, че не изпълняваме стабилно два критерия от Маастрихт – инфлационния и бюджетния.

ППДБ се провалиха във всичко, което дадоха обещание и подхванаха. Промениха Конституцията по пагубен метод, погребаха обещанието за правосъдна промяна и най-после не сполучиха в основаването на „ хигиеничен кордон “ към Делян Пеевски. Така след три години бюджетна безнаказаност и проинфлационна политика, взеха решение да се върнат към припева за влизане в еврозоната.

Да ме простят почитателите на ЦСКА за аналогията, само че мисля, че е изцяло уместна. През 90-те години те имаха два лозунга против почитателите на „ Левски “. Единият беше „ 5:0 “, с което припомняха, че до момента в който сините имат победа със 7:2, то те имат две победи със 5:0. След като през май 1998 „ Левски “ ги победи с 5:0, им остана единствено другият девиз, който е безсрамен и няма смисъл да се загатва. Рефренът „ 5:0 “ умря и на цесекарите им остана единствено един.

Точно в същия дух идеите на ППДБ се провалиха и внезапно се оказаха радетели и покровители за еврото. Като един от най-гласовитите критици на концепцията България да размени лв. с евро на този стадий от развиването ни като стопанска система и на този стадий от развиването на валутния съюз, не си припомням изобщо в миналото ППДБ да са били на картата на евролобистите, с цел да ги подлагам на критика, или опровергавам. Напротив, постоянно съм считал, че никой не ни пази по-добре от еврозоната от Асен Василев. Той обясняваше, че дисциплинираната фискална политика е цинизъм към бедните. Кирил Петков обещаваше 40 милиарда вложения. Георги Ганев обясняваше, че дефицитът в бюджет 2024 не е проблем. 

С всичко това обосновавам концепцията, че „ Продължаваме промяната – Демократична България “ се придържат към еврото като идея само с цел да легитимират съществуването си откакто всички предходни дела са или в заспалост, или погинали в резултат на личната им несръчност.

Понеже Борисов не желае да наподобява по-малко европеец от съперниците си, е на път да падне в клопката. От боязън да изтипосат като зложелател на еврото рискува да повтори остарели неточности като оплете променчивост и несигурност със импулсивност и да сътвори безпорядък и вреди за всички.

Какво има да им се изяснява на ППДБ. Той и финансовият му министър Владислав Горанов вкараха България в чакалнята на еврозоната и в Европейския банков съюз. Декларираха го като цел през 2018, и за две години си я реализираха. Постигнаха я макар публичното отрицание, макар рецензиите. Защо в този момент заплащат налог „ мнение на ППДБ “.

Фискалната политика, както и стопанската система си имат ход на развиване.
Германия, която е флагман на европейската стопанска система, предефинира модела си на напредък и развиване, само че го прави под принудата на тежка рецесия. Колко дълго ще продължи времевият лаг, след който нейните проблеми ще се пренесат и у нас, които изнасяме две трети от продукцията си точно към Германия и останалите страни от Европейския съюз.

Какви ограничения би трябвало да вземем с цел да смекчим шоковете и да се подготвим за измененията?

България най-сетне осъзна, че светът е по-опасно място за живеене и стартира да модернизира въоръжените си сили. Започна да влага, както в хардуера, по този начин и в повишение на качествата на персоналния състав, посредством материални тласъци. Те би трябвало ще дадат морално съображение на командирите да изискват повече, и да привлекат нови военнослужещи, с които освен да оправят недокомплекта, само че да влеят ново мислене, с нови умения, които подхождат на сложността на модерното въоръжение. Явно е добре планувано, тъй че една от най-смислените акции за привличане на фрагменти, създадена от военното министерство и осъществена явно в продължение на месеци, а може и на повече от година, да съвпадне с годината, в която заплатите на военнослужещите се покачват, тъй че и най-ниските звания да получават приблизително за страната заплащане.

На фона на всичко това да се подхващат ограничения „ ангро “, или както Кирил Петков споделя „ алангро “, ще е неточност. На британски изразът е „ cross the board “ и даже фискалните фундаменталисти от Международния валутен фонд считат, че това би трябвало да е мярка от последна инстанция преди банкрут и финансова рецесия, а не преди отлагането на някакъв политически приоритет. 

Абсолютно никой не спори, че в структурно отношение страната е докарана до бюджетен недостиг от три % по отношение на брутния вътрешен артикул и може би даже до повече. В момента това е малко повече от шест милиарда лв.. Не го отхвърлят даже и от ППДБ, които в макрорамката на последния бюджет, който одобриха – този за предходната година, още през декември 2023 си признаха, че ще поддържат недостиг на трипроцентовата граница до 2026 година.

Ако се проследят факторите, които водят до недостига – това са нарастванията на настоящите разноски. Пенсии, заплати, енергийни помощи за бизнеса. Техният растеж, дружно с енергийните помощи за бизнеса, които в някои години надвишават общите доходи от налог облага са факторите с максимален принос за нарастването на бюджетните заплащания по отношение на 2019 година, когато за последно имахме „ естествен “ бюджет.

Държавните вложения си следват едно историческо предписание – постоянно да са в размер, който устройва ръководещите. Не потребностите на стопанската система. Те не тежат. Но в година, когато европейската стопанска система пълзи по стомах, те ще са определящи дали и България може да срещне рецесията, или ще се размине с нея. Правилото е просто: мощна европейска стопанска система и държавни вложения у нас – водят до интензивен прогрес. Слаба европейска стопанска система и поддържане на вложенията у нас, водят до някакво приблизително състояние. Слаба европейска стопанска система и орязване на вложенията, ще провокират меланхолия в България.

Да има фискална промяна значи 28 години след започване на работа по единната сметка, най-сетне да се вкара фискален програмен продукт, който да следи и за поемането на задължения и в настоящо време да демонстрира какво е положението на бюджета, изчислено на начислена основа.

Реформа е да се вкарат ограничения, с които учителите ще стартират да заслужават близо десетилетното нарастване на заплатите си и образователният развой да се усъвършенства, тъй че системите на началното, главното и междинното обучение да спрат да бълват безпомощни неграмотници. Например, следващи повдигания на заплащането се спрат, до момента в който България не стартира да регистрира покачване на резултатите в тестванията PISA, може самата система да предложи и изиска тези спомагателни ограничения, от които се нуждае образователният развой, с цел да се изравни с този в страните първенци.

Обхватът на такива ограничения, както и най-сетне осъзнаването на Борисов, че любимците му от ресторантьорския бранш не би трябвало да крият злоупотребите си зад ставка по Данък добавена стойност са първи стъпки. Дано го осъзнае и Делян Пеевски. Всичко това няма да свие бюджетния недостиг в границите на три % по отношение на Брутният вътрешен продукт. Ще го свие отводът от над половината от плануваните държавни вложения. Ще го свие отводът от нужните корекции в подоходната политика на силовите министерства.

Но да се върви по този път жертвите ще са като при строителството на Санкт Петербург. Петър Велики нехае за мужиците, изгубили живота си в студените води на Прибалтика, до момента в който издигат най-красивия съветски град. Разликата е, че Борисов също може да жертва положението на стопанската система, и цялостното доверие на българина в бъдещето, също както Дянков преди 16 година. Но резултатът надалеч няма да е хубав като Санкт Петербург.

Идната седмица Теменужка Петкова би трябвало да показа в Брюксел план на бюджет за 2025 година, с който да убеди Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата, че можем да ограничим недостига си до три % по отношение на Брутният вътрешен продукт. Ако предложи бюджет с недомислени съкращения, ще е неприятно. Надеждата ще е, че до приемането му, ще стане ясно, че България е със свръхдефицит на начислена основа още за предходната година. Тогава еврозоната ще се отдалечи по естествени аргументи и без да ни тежи фиксацията по нея, възможен рестриктивен и нездравословен бюджет ще може да се поправя в придвижване – сред първото си и второ четене.

А би могло да е толкоз по просто. Да си приоретизираме стопанската система и личните проблеми. Да си ги решим преди да бързаме към някаква еврозона. Да се пренебрегват евробръщолевенията на ППДБ, които са чист опит да се препозиционират преди интервалите на полуразпад да се ускорят.

В понеделник един от дребното трезви гласове, получавали достъп до ефир -бившият подуправител на Българска народна банка Калин Христов прати обръщение, че голям недостиг не се свива в едно година:

" Очакван недостиг от 9% не може да бъде позволен с възстановяване на събираемостта. Тук би трябвало структурна смяна във фискалната политика. Това значи да се съкратят разноски и да се прегледа данъчната политика и да се реши дали не би трябвало да се усилват налозите, което би било мощно отрицателно за стопанската система. Да се смъкна дефицитът с 6 пункта в една година, не може да бъде направено. Дори да вземете Гърция в най-лошата ѝ година, с европейската помощ, те редуцираха бюджетния си недостиг с 5.5 процентни пункта "

Най-големият риск за Борисов е да не осъмне България в обстановка, при която няма еврозона от 2026, само че и стопанската система е понесла дълготрайни вреди. При днешната отпадналост на ППДБ, ГЕРБ още веднъж наподобяват незаменими, само че историята е показвала, че те сами могат да са максимален зложелател на себе си и да катализират даже невъзможното. Симеон Дянков постоянно ще е лице на първия стопански неуспех на ГЕРБ. Ще е извънредно в случай че провокират още един неуспех от същия вид, само че този път няма да има персони за жертвоприношение. Тук става дума за групово схващане, което би трябвало да се е формирало и за групова отговорност, която би трябвало да им се държи.