Защо пациенти в тежко здравословно състояние се прехвърлят от болница

Защо пациенти в тежко здравословно положение се трансферират от болница в болница, до момента в който най-после бъдат оставени да се оправят сами и да търсят избавление в чужбина?
Въпросът е на рап-изпълнителя Христо Балабанов – Кристо, който преди няколко седмици разгласява апел за незабавно кръводаряване за неговата майка, поради тежкото й положение.
Мариана Балабанова е била разкарвана сред няколко столични лечебни заведения, до момента в който й слагат диагноза левкемия. На по-късен стадий се оказва, че страда от рядко заболяване, отключено след прекаран Ковид и диагностицирано от хематолога проф. Чавдар Ботев. Жената към този момент се лекува в Турция. Според сина й това е избавило живота й.
От персоналния доктор през няколко столични лечебни заведения, прекачване сред разнообразни експерти, назначаващи друго лекуване, потребност от кръводарители за характерна процедура и край – лекуване в чужбина – този път изминават Мариана Балабанова и нейният наследник Христо, с цел да спасят живота на дамата.
Историята беше разказана още веднъж на конференция с присъединяване на хематолога Чавдар Ботев. Той твърди, че в Министерство на вътрешните работи болница са диагностицирали Балабанова с левкемия, а самият той разкрил, че дамата страда от рядкото заболяване Синдром на Мошковиц.
Този случай повдига тематиката за народен диалог – какво се случва с пациентите с тежки случаи в нашата здравна система, съобщи Христо Балабанов.
„ Майка ми беше подритвана от болница на болница, в извънредно тежко положение и най-после се принудихме да отидем в чужбина, тъй като тук никой не ни реши казуса.
Не единствено не ни взеха решение казуса, унизиха ни, наскърбиха ни с цинично отношение, потиснаха ни душевен и не ни дадоха решение. Сгрешени диагнози – очевидно диагностиката куца.
Познания за този вид болести и съответна реакция, което също го няма. Голям проблем се оказва и човешкият морал и отношение към най-тежките случаи. Когато имаш най-вече потребност от доктор, ти споделят – ние не можем да поемем отговорност.
Ако аз не мога да отида при доктор, който да поеме отговорност, къде да отида – в пожарната ли? “
Да се усили финансирането на клиничните пътеки за палиативни грижи – това приканиха от пациентската организация „ Заедно с теб “ по отношение на повдигнатия проблем какво се случва с пациентите в тежко положение в здравната ни система.
Пенка Георгиева удостовери, че тези хора се разкарват от болница в болница.
„ Ние получаваме десетки такива сигнали. Не ги желаят, тъй като харчат доста обществен запас, а защото тези лекувания са продължителни, даже да има някакви спестени средства фамилията, те свършват.
Публичният запас, който харчат, е огромен, а финансирането от НЗОК е малко и тези хора най-често са изхвърляни на грижите на околните, а околните не могат да се оправят – нито финансово, нито медицински. Държавата от години нехае по отношение на палиативните грижи. “
Заболяването Синдром на Мошковиц е животозастрашаващо, в това време е рядко и мъчно се слага диагноза, което значи и висока смъртност, не всеки път дължаща се на самото заболяване поради затрудненията, до които води то.
Това описа за „ Хоризонт “ Йоана Янакиева, ръководител на Българско съдружие „ Синдром на Мошковиц “. По думите й няма статистика какъв брой българи страдат от заболяването. Смята се, че четирима души на милион население годишно се диагностицират с нея, написа Блиц.
Поставянето на диагнозата е основно, акцентира тя.
„ Трудно е слагането на диагнозата, защото при другите пациенти може да протече по друг метод, признаците на болестта. По този метод пътят на пациента е доста друг. Това важи най-вече за новодиагностицирани пациенти.
Ако те не попаднат при хематолог, слагането на диагнозата закъснява, изходът постоянно може да бъде летален, защото болестта прогресира извънредно бързо и е съпроводено с доста затруднения.
За пациенти с това заболяване, които са в остра фаза, когато имат такава симптоматика, преди всичко би трябвало в най-спешен порядък да се направи плазмафереза.
За благополучие в България има подготвени експерти. Тази процедура се прави в София, в клиники във Варна и Пловдив. Въпросът е да се знае точната диагноза. “
Според Йоана Янакиева е значимо да се знае какъв брой са пациентите с това заболяване, по какъв начин и къде се лекуват, както и да има общи насоки за лекарите по какъв начин да организират лекуване.