Войната срещу пресата: Защо онлайн сайтовете на подсъдими бизнесмени скочиха на хартиените издания
Защо онлайн уеб страниците на подсъдимите предприемачи скочиха на хартиените издания. В интернет истината елементарно се подменя, вестниците обаче помнят всичко, разяснява в просторен разбор "Монитор ".
„ Пощите ще дотират разпространяването на печата със затварянето на „ Лафка “ (Клуб З, 27 февруари 2020 г.). “Като няма Кой, би трябвало някой” (Капитал, 27 февруари 2020 г.). “Ще се простреля ли Борисов с „ Лафка “ на Пеевски?” (Фрогнюз, 27 февруари 2020 г.). От взлом на пазара до банкрут за 3 дни. Чия беше „ Лафка “ (Свободна Европа, 27 февруари 2020 г.).
Какво е общото сред тези заглавия? Всъщност нещата са доста, само че като цяло се свеждат до 3. Таймингът – лавината се излива в един и същи ден. Съдържанието – последващо една и съща опорна точка.
И тук идваме до най-важното общо кратно – всички тези издания са благосъстоятелност и/или са финансирани все от подсъдими олигарси. „ Капитал “ е флагманът на мейнстрийма на разградския необут, обвиняем по едно и обвинен по друго дело, все свързани с приватизация.
„ Клуб З “ е на изправения пред Темида за данъчни закононарушения десетки милиони фармацевтичен необут Огнян Донев. „ Фрогнюз “ е формален пресцентър (дейност, която надали някой има вяра, че извършва про боно) на подсъдимия банкер Цветан Василев, който източи милиардите от КТБ. Две от въпросните лица – Прокопиев и Донев са и ядрото на
Съюза на издателите в България (СИБ),
които иронично, само че даже не издават ежедневници.
Печатните им издания са единствено седмичници и списания, които съставляват пренебрежим %, потопен в границите на статистическата неточност.
Така СИБ действително съставлява единствено онлайн уеб сайтове, последващи една и съща линия – тази на „ мейнстрийма “, държан от към този момент упоменатите лица.
Единственото изключение в групичката, чиито заглавия цитирахме, прави българската секция на „ Свободна Европа “, която обаче, макар че е част от издание, финансирано от Конгреса на Съединени американски щати, действително беше овладяна от вътрешната страна с инсталирането на екип, съвсем напълно формиран от фрагменти на кръга „ Капитал “.
Именно по тази причина, в случай че се информирате за новините напълно и единствено от онлайн пространството, най-вероятно ще попаднете в балон, бълващ само тяхната позиция. Причината е, че всички тези издания
всекидневно, ежечасно и
ежеминутно се цитират едно друго,
с цел да се построи онлайн верига и да се стартира най-много казаното от тях. Така работят настройките на обществените мрежи и търсачки, само че това е тематика на различен диалог.
Именно онлайн верига съставляват и към този момент цитираните заглавия. Внушенията в публикациите са основани на едни и същи остарели неистини, само че в нова посока. А с цел да отговорим на въпроса за какво тъкмо в този момент заливат онлайн пространството, би трябвало първо да дадем предисторията.
А тя е следната: мотивът за всички публикации е, че от среднощ на 1 март страната публично влиза в ролята на пропагандатор на печатните издания в страната. Решението беше от дълго време взето.
Таймингът обаче съответства с съобщение от притежателите на веригата „ Лафка “ да приключи оперативната си активност. Веригата държи близо 1100 от към 6500 крайни точни на продажба на печатни издания (цифрите са по данни на транспортното министерство и демонстрират, че компанията е държала малко под 20% от крайните точки за продажба).
Държавата в лицето на „ Български пощи “ поема разпространяването по две посоки. Влиза на мястото на компанията „ Национална дистрибуция “, която бе главен състезател на пазара и поема и превозването на изданията до точките на продажба, до момента правено от друга компания.
Тук е моментът да се означи, че до решението страната да се намеси в разпространяването се стигна след дългогодишна акция на към този момент упоменатите уеб сайтове и останалите гайки и болтчета в онлайн машината на Прокопиев и останалите му подсъдими ортаци, криещи се зад маската на издатели.
Кампанията вървеше в една и съща посока – заливане на публичното пространство и у нас, и в чужбина, че разпространяването било държано от издателя на „ Телеграф медиа “ и народен представител Делян Пеевски.
Това е откровена неистина, забележима и с просто око сега, в който се направи обикновена инспекция в регистрите у нас и в чужбина. Тя обаче продължаваше да се тиражира още веднъж и още веднъж, с цел да се обезпечи
комфортно прикритие за какво
никой не купува изданията
на към този момент упоменатите подсъдими предприемачи и да бъде прикрита истината. А тя е, че пазарът безусловно изхвърли ежедневниците, издавани от тях допреди няколко години, защото нямаше читателски интерес, и ги стопи до малотиражни седмичници, а част от тях се трансферираха напълно в онлайн пространството.
Многогодишният писък докара до ретранслиране на лъжата посредством редица свързани с кръга „ Капитал “ НПО-та в чужбина и след среща с „ Репортери без граници “ през декември министър председателят Бойко Борисов разгласи, че страната ще влезе като състезател в разпространяването.
Защо следователно, откакто беше подхваната крачка, сякаш желана от тях, в този момент онлайн изданията към кръга „ Капитал “ скачат против решението?
Отговорът се съдържа в думите на премиера Бойко Борисов и транспортния министър Росен Желязков – посредством поемането на дистрибуцията страната действително ще дотира печатните издания, тъй като досегашният опит е посочил, че тази активност е губеща и не носи доходи за този, който я прави.
И двамата признаха, че го вършат, с цел да бъде обезпечена свободата на словото. А това самопризнание съсича като с секира опорната точка на олигарсите и изданията им
за имагинерната връзка сред
дистрибуцията и Пеевски
Защото няма по какъв начин хем да е правилно изказванието им, че Пеевски е държал разпространяването и по този начин убивал свободата на словото, хем разкритото от кабинета, че този, който до момента е дистрибутирал вестниците действително е плащал за разпространяването им и по този начин е подсигурил свободата на словото.
Така че, при лансирането на клеветите си е добре господата и госпожите от СИБ да решат какво тъкмо настояват. Че Пеевски е убивал свободата на словото или че действително е бил неин избавител? Регистрите знаят каква е истината. Сега действително ще би трябвало и те да я признаят.
И защото очевидно са на път да осъзнаят, че прикритието им се сгромолясва с цялостна мощ, стартират старателно да претоплят и друга изстинала неистина – за също толкоз имагинерна връзка сред „ Лафка “ и Пеевски.
Новата ария е, че сдружението било губещо и в този момент Борисов бил принуждаван страната да го купи. На какви обстоятелства се дължат всички тези изказвания е мъчно да се каже, защото доказателства за тях не попадат на никое място в публикациите. За сметка на това са
цялостни с шизофренични тези.
В „ Свободна Европа “ да вземем за пример намираме следните фрази. Хем, че зад разрастването на „ Лафка “ през последните години стояло „ въздействието на депутата Делян Пеевски “, хем че във веригата на собствеността се „ намесва и името на холдинга към „ Винпром Пещера “.
И до момента в който се опитваме да осмислим тази самоопровергаваща се теза, попадаме на още по-голям парадокс. Твърдението, че „ Винпром Пещера “ стои зад „ Лафка “ се отхвърля от създателя а приори, тъй като – видиш ли – оттова отричали.
А това че Пеевски и комерсиалните регистри отхвърлят негово присъединяване от години нито се показва, нито се приема. Защото не обслужва опорката.
Насред целия този безпорядък в публикациите обаче се промушва главната болежка на подсъдимите-издатели. Защо страната ще дотира разпространяването, а оттова и печата? Отговорът още веднъж идва от страната и той е извънредно нелицеприятен за тях.
При обясненията си за какво „ Български пощи “ се намесва в разпространяването, макар че активността е губеща, властта ясно уточни, че го прави, с цел да подсигурява свободата на словото. И по този начин призна, че неин поръчител е не различен, а пресата.
Пресата, чийто притежатели са пределно ясни (за разлика от онлайн изданията). Пресата, при която е ясно кой приказва от публикациите и кой носи отговорност за оповестените материали.
Пресата, чийто изявления не могат да бъдат пренаписани, тъй като стоят в архивите, включително на Националната библиотека. За разлика от публикациите в онлайн изданията, които могат да се пренапишат с един клик. Пресата, която помни и написа историята.
Че точно печатните издания са притежател на свободата на словото е остаряла истина, потвърдена и от историята ни, където вестниците подпалват освободителното придвижване и посредством тях е събрана интернационална поддръжка за освобождението на страната.
А какво ще се случи, в случай че вестниците
изчезнат, е описал Оруел в „ 1984 “:
„ Който владее предишното, той владее и бъдещето. Който владее сегашното, владее предишното “. В „ 1984 “ прочее Биг брат променяше наличието на старите вестници, с цел да подхожда на настоящата идеология.
В действителността това няма по какъв начин да се случи, тъй като вестниците помнят и не могат да бъдат пренаписани. За разлика от публикациите, оповестени в изданията, които съществуват единствено в интернет. И това е болката на олигарсите-издатели и точно по тази причина те се борят против пресата.
Защото, в случай че ги няма вестниците един ден, ровейки в интернет може да се окаже, че закононарушенията им въобще не са се случвали. Защото не попадат в мрежата.
„ Пощите ще дотират разпространяването на печата със затварянето на „ Лафка “ (Клуб З, 27 февруари 2020 г.). “Като няма Кой, би трябвало някой” (Капитал, 27 февруари 2020 г.). “Ще се простреля ли Борисов с „ Лафка “ на Пеевски?” (Фрогнюз, 27 февруари 2020 г.). От взлом на пазара до банкрут за 3 дни. Чия беше „ Лафка “ (Свободна Европа, 27 февруари 2020 г.).
Какво е общото сред тези заглавия? Всъщност нещата са доста, само че като цяло се свеждат до 3. Таймингът – лавината се излива в един и същи ден. Съдържанието – последващо една и съща опорна точка.
И тук идваме до най-важното общо кратно – всички тези издания са благосъстоятелност и/или са финансирани все от подсъдими олигарси. „ Капитал “ е флагманът на мейнстрийма на разградския необут, обвиняем по едно и обвинен по друго дело, все свързани с приватизация.
„ Клуб З “ е на изправения пред Темида за данъчни закононарушения десетки милиони фармацевтичен необут Огнян Донев. „ Фрогнюз “ е формален пресцентър (дейност, която надали някой има вяра, че извършва про боно) на подсъдимия банкер Цветан Василев, който източи милиардите от КТБ. Две от въпросните лица – Прокопиев и Донев са и ядрото на
Съюза на издателите в България (СИБ),
които иронично, само че даже не издават ежедневници.
Печатните им издания са единствено седмичници и списания, които съставляват пренебрежим %, потопен в границите на статистическата неточност.
Така СИБ действително съставлява единствено онлайн уеб сайтове, последващи една и съща линия – тази на „ мейнстрийма “, държан от към този момент упоменатите лица.
Единственото изключение в групичката, чиито заглавия цитирахме, прави българската секция на „ Свободна Европа “, която обаче, макар че е част от издание, финансирано от Конгреса на Съединени американски щати, действително беше овладяна от вътрешната страна с инсталирането на екип, съвсем напълно формиран от фрагменти на кръга „ Капитал “.
Именно по тази причина, в случай че се информирате за новините напълно и единствено от онлайн пространството, най-вероятно ще попаднете в балон, бълващ само тяхната позиция. Причината е, че всички тези издания
всекидневно, ежечасно и
ежеминутно се цитират едно друго,
с цел да се построи онлайн верига и да се стартира най-много казаното от тях. Така работят настройките на обществените мрежи и търсачки, само че това е тематика на различен диалог.
Именно онлайн верига съставляват и към този момент цитираните заглавия. Внушенията в публикациите са основани на едни и същи остарели неистини, само че в нова посока. А с цел да отговорим на въпроса за какво тъкмо в този момент заливат онлайн пространството, би трябвало първо да дадем предисторията.
А тя е следната: мотивът за всички публикации е, че от среднощ на 1 март страната публично влиза в ролята на пропагандатор на печатните издания в страната. Решението беше от дълго време взето.
Таймингът обаче съответства с съобщение от притежателите на веригата „ Лафка “ да приключи оперативната си активност. Веригата държи близо 1100 от към 6500 крайни точни на продажба на печатни издания (цифрите са по данни на транспортното министерство и демонстрират, че компанията е държала малко под 20% от крайните точки за продажба).
Държавата в лицето на „ Български пощи “ поема разпространяването по две посоки. Влиза на мястото на компанията „ Национална дистрибуция “, която бе главен състезател на пазара и поема и превозването на изданията до точките на продажба, до момента правено от друга компания.
Тук е моментът да се означи, че до решението страната да се намеси в разпространяването се стигна след дългогодишна акция на към този момент упоменатите уеб сайтове и останалите гайки и болтчета в онлайн машината на Прокопиев и останалите му подсъдими ортаци, криещи се зад маската на издатели.
Кампанията вървеше в една и съща посока – заливане на публичното пространство и у нас, и в чужбина, че разпространяването било държано от издателя на „ Телеграф медиа “ и народен представител Делян Пеевски.
Това е откровена неистина, забележима и с просто око сега, в който се направи обикновена инспекция в регистрите у нас и в чужбина. Тя обаче продължаваше да се тиражира още веднъж и още веднъж, с цел да се обезпечи
комфортно прикритие за какво
никой не купува изданията
на към този момент упоменатите подсъдими предприемачи и да бъде прикрита истината. А тя е, че пазарът безусловно изхвърли ежедневниците, издавани от тях допреди няколко години, защото нямаше читателски интерес, и ги стопи до малотиражни седмичници, а част от тях се трансферираха напълно в онлайн пространството.
Многогодишният писък докара до ретранслиране на лъжата посредством редица свързани с кръга „ Капитал “ НПО-та в чужбина и след среща с „ Репортери без граници “ през декември министър председателят Бойко Борисов разгласи, че страната ще влезе като състезател в разпространяването.
Защо следователно, откакто беше подхваната крачка, сякаш желана от тях, в този момент онлайн изданията към кръга „ Капитал “ скачат против решението?
Отговорът се съдържа в думите на премиера Бойко Борисов и транспортния министър Росен Желязков – посредством поемането на дистрибуцията страната действително ще дотира печатните издания, тъй като досегашният опит е посочил, че тази активност е губеща и не носи доходи за този, който я прави.
И двамата признаха, че го вършат, с цел да бъде обезпечена свободата на словото. А това самопризнание съсича като с секира опорната точка на олигарсите и изданията им
за имагинерната връзка сред
дистрибуцията и Пеевски
Защото няма по какъв начин хем да е правилно изказванието им, че Пеевски е държал разпространяването и по този начин убивал свободата на словото, хем разкритото от кабинета, че този, който до момента е дистрибутирал вестниците действително е плащал за разпространяването им и по този начин е подсигурил свободата на словото.
Така че, при лансирането на клеветите си е добре господата и госпожите от СИБ да решат какво тъкмо настояват. Че Пеевски е убивал свободата на словото или че действително е бил неин избавител? Регистрите знаят каква е истината. Сега действително ще би трябвало и те да я признаят.
И защото очевидно са на път да осъзнаят, че прикритието им се сгромолясва с цялостна мощ, стартират старателно да претоплят и друга изстинала неистина – за също толкоз имагинерна връзка сред „ Лафка “ и Пеевски.
Новата ария е, че сдружението било губещо и в този момент Борисов бил принуждаван страната да го купи. На какви обстоятелства се дължат всички тези изказвания е мъчно да се каже, защото доказателства за тях не попадат на никое място в публикациите. За сметка на това са
цялостни с шизофренични тези.
В „ Свободна Европа “ да вземем за пример намираме следните фрази. Хем, че зад разрастването на „ Лафка “ през последните години стояло „ въздействието на депутата Делян Пеевски “, хем че във веригата на собствеността се „ намесва и името на холдинга към „ Винпром Пещера “.
И до момента в който се опитваме да осмислим тази самоопровергаваща се теза, попадаме на още по-голям парадокс. Твърдението, че „ Винпром Пещера “ стои зад „ Лафка “ се отхвърля от създателя а приори, тъй като – видиш ли – оттова отричали.
А това че Пеевски и комерсиалните регистри отхвърлят негово присъединяване от години нито се показва, нито се приема. Защото не обслужва опорката.
Насред целия този безпорядък в публикациите обаче се промушва главната болежка на подсъдимите-издатели. Защо страната ще дотира разпространяването, а оттова и печата? Отговорът още веднъж идва от страната и той е извънредно нелицеприятен за тях.
При обясненията си за какво „ Български пощи “ се намесва в разпространяването, макар че активността е губеща, властта ясно уточни, че го прави, с цел да подсигурява свободата на словото. И по този начин призна, че неин поръчител е не различен, а пресата.
Пресата, чийто притежатели са пределно ясни (за разлика от онлайн изданията). Пресата, при която е ясно кой приказва от публикациите и кой носи отговорност за оповестените материали.
Пресата, чийто изявления не могат да бъдат пренаписани, тъй като стоят в архивите, включително на Националната библиотека. За разлика от публикациите в онлайн изданията, които могат да се пренапишат с един клик. Пресата, която помни и написа историята.
Че точно печатните издания са притежател на свободата на словото е остаряла истина, потвърдена и от историята ни, където вестниците подпалват освободителното придвижване и посредством тях е събрана интернационална поддръжка за освобождението на страната.
А какво ще се случи, в случай че вестниците
изчезнат, е описал Оруел в „ 1984 “:
„ Който владее предишното, той владее и бъдещето. Който владее сегашното, владее предишното “. В „ 1984 “ прочее Биг брат променяше наличието на старите вестници, с цел да подхожда на настоящата идеология.
В действителността това няма по какъв начин да се случи, тъй като вестниците помнят и не могат да бъдат пренаписани. За разлика от публикациите, оповестени в изданията, които съществуват единствено в интернет. И това е болката на олигарсите-издатели и точно по тази причина те се борят против пресата.
Защото, в случай че ги няма вестниците един ден, ровейки в интернет може да се окаже, че закононарушенията им въобще не са се случвали. Защото не попадат в мрежата.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ