Техники да укротим агресията и да не крещим на децата
Защо не би трябвало да крещим на децата и по какъв начин да се постараем да отгледаме от тях психически здрави хора, споделя професорът по логика на психиката Джонис Уеб.
„ Спри да плачеш и, апелирам те, най-сетне си обуй обувките, към този момент 10 минути ти се апелирам! “ – крещи татко на 6-годишния си наследник. И всякога, когато той споделя нещо сходно, някъде в душата му се появява безпокойствие. В паметта му нахлуват милион сходни обстановки, когато тридесет години по-рано тъкмо по този начин е крещял татко му.
Съзнателно или не, само че през годините си носим спомените за това по какъв начин родителите ни са разговаряли с нас, когато сме били деца. Чуваме тези думи в главата си още веднъж и още веднъж, само че в никакъв случай не се обръщаме към някого по този метод.
Докато не станем родители. Защото се оказваме в ролята на нашите майка и баща, и в това време усещаме възприятията на детето си. Това може да бъде много мъчително, изключително в случай че сме съществени и фактически желаеме да станем положителни родители.
„ Хайде, приключвай към този момент! “
„ Не бъди дете! “
„ Престани да плачеш! “
„ Върви си в стаята и остани там, до момента в който не се успокоиш! “
„ Я не ме разигравай! “
„ Ти тъп ли си?! “
„ Ама, че си прасе! “
Тези и сходни изречения изскачат от нас като стрели. Произнасяме ги автоматизирано, без да се замисляме от кое място са се взели. Тук би трябвало да проявим разбирането, че по този метод ние просто пренебрегваме или принизяваме страстите на детето си и повтаряме това, което родителите ни са правили с нас. В последна сметка не е елементарно да осъзнаем значимостта на своите и непознатите усеща, в случай че родителите ни не са ни научили на това.
Съвременната логика на психиката ни учи на избрани техники, които ние, родителите, можем да отреагираме на възприятията на нашите деца, като се постараем по опция да не ги травмираме. Но, уви, доста от нас не знаят тези техники. И виновността не е наша.
За да разберете по какъв начин би трябвало да говорите с детето си, следвайте тези 4 правила:
1. Спрете и издишайте
Вместо да осъждате държанието на детето, пробвайте се да разберете по какъв начин то се усеща в дадения миг и говорете за това.
2. Намерете повода
Помогнете на детето да разбере, че едно или друго възприятие е зародило поради съответна причина, и му дайте да разбере, че това е значимо за вас.
3. Съпреживявайте
Опитайте се да погледнете на обстановката през очите на детето си и да усетите зародилите у него страсти. Това основава миг на единство с него, което е необикновено скъпо за вашите връзки.
