Защо му е на някой да купува стар мост? Отговор

Защо му е на някой да купува остарял мост? Отговор на този въпрос може да даде американският бизнесмен Робърт Маккълъч.

Когато англичаните решили да се отърват от своят мост, Робърт Маккълъч видял решението на своите проблеми.

През 1968 година Лейк Хавасу Сити, в щата Аризона е просто изсъхнало и горещо място с население по-малко от 4000 души. Индустриалецът Робърт Маккълъч има предпочитание да промени това и да оживи града.

Как да го реализира? Отговорът е от другата страна на океана – в Англия. По същото време Лондонският мост е разгласен на търг. Разбира се, че Робърт ще се възползва като го купи. Все отново не може да се каже, че му липсват пари. Мостът е пренесен през океана и по-късно е съединен напълно в пустинята.

В началото на 60-те години на предишния век англичаните виждат проблем: Лондонският мост е пред опустошение. Преживял Втората международна, издържал 130 години, само че въпреки всичко остарял. Мостът не бил основан за модерния трафик и това го разрушавало. На всеки осем години мостът потъвал с 2.5 см., съгласно точни измервания. Ремонтирането не било алтернатива. Решението било много просто – изграждане на нов и по-устойчив мост.

Предложението мостът да бъде продаден в Съединени американски щати дава член на столичния съвет, малко преди мостът да бъде изхвърлен на сметището. Слухът за продажбата на Лондонския мост, е изненада за множеството американци, само че за един от тях е прелестна опция.

Родом от Мисури, индустриалецът Робърт Маккълъч, има милиони от компании, продаващи машинно масло, мотори и резачки. Да даде популярност на градчето Лейк Хавасу Сити в Аризона и да го трансформира в туристическа дестинация е новата му цел. Как да притегли повече гости обаче?

Точно в този миг бизнес съдружникът му К. Ууд му подмята, че Лондонският мост е в развой на продажба. Така те вземат решение, че това е нещото, от което Лейк Хавасу има потребност.

Маккълъч и Ууд би трябвало да победят в търга.

Демонтирането на моста коства на Лондон 1.2 млн. $ и двамата се възползват от това като оферират двойно повече, с цел да стане тяхна благосъстоятелност. Продажбата се реализира през април 1968 година Крайната цена е 2 460 000 $, а Робърт Маккълъч публично е новият собственик на Лондонският мост.

Как се транспортира цялостен мост от Англия до Съединени американски щати? Преди да разглобят моста, служащите надписали всяка една тухла и мястото на което се намирала. После пакетирали моста, натоварили го и го изпратили през океана като крайният адрес бил в  Лонг Бийч, Калифорния през Панамския канал.

Веднъж пристигайки, дребна войска от камиони ескортира частите от Лондонският мост през пустинята до новият им дом – Лейк Хавасу.  За да може да издържи на трафика, служащи строят стоманена основа, над която по-късно е подложен истинския гранит.

За да бъде докаран до Съединени американски щати и издигнат отначало са изхарчени 7 млн. $. Процесът лишава три години.

Официалното разкриване на Лондонският мост в Съединени американски щати е на 10 октомври 1971 година

По случая Маккълъч дава богат банкет включващ въздушно шоу, церемониален марш, фойерверки, летящи балони и празнична вечеря. В менюто влизат омари и печено телешко – тъкмо както е било и на първото разкриване на моста през далечната 1831 година по времето на крал Уилям IV.

Участник в церемонията по откриването на моста бил лондонският кмет. Присъствали са и други звезди, които придавали звезден и малко изящен искра на събитието.

Заветната цел Маккълъч и Ууд е изпълнена.

През 1974 година популацията на Лейк Хавасу се усилва от няколко стотин поданици до над 10 000. Година по-късно статистиката демонстрира, че точно мостът е докарал на градчето близо 2 млн. туристи повече през миналата година.

Въпреки, че Робърт Маккълъч напуща този свят през 1977 година, делото му си остава. Градът процъфтява и през днешния ден наброява над 50 000 непрекъснати поданици.

Автор: Божидара Иванова