Защо се примиряваме с емоционалната болка и как ни вреди това
Защо когато ни се забие треска в крайници, концентрираме напъните си, с цел да я извадим, само че не постъпваме по този начин и с прочувствената болежка? Защо сме склонни да поносим психическите тресчици, без да подхващаме нищо, с изключение на да се оплакваме?
Според терапевта Таня Луна това се дължи на успеваемостта на механизмите ни за справяне. Станали сме толкоз положителни в потискането на своите негативни емоции, че нямаме никаква мотивация да работим по разрешаването на казуса, който ни ги предизвиква. От друга страна, мозъкът ни е станал толкоз добър експерт в адаптирането, че е овладял изцяло изкуството да пренебрегва отрицателните тласъци – дотам, че неприятното положение на непрекъсната незадоволеност стартира да се усеща като естествено и обикновено.
Единственият метод да излезем от тази рутина и да извадим всички тресчици, забили се в прочувственото ни здраве, е да се надигнем против болката си, а не да се крием от нея или да я потискаме.
Вижте 5 метода, които ще ви оказват помощ да идентифицирате и опознаете отрицателните си страсти и да ги накарате да работят за вас, а не против вас.
Създайте си безшумно пространство
Поставете си за цел да не гледате телевизия, да не слушате радио, музика и да не следите осведомителния поток в продължение на една седмица. Не се обаждайте на другари, въздържайте се от алкохол, купони, дълги диалози... Просто се пробвайте да си създадете празно и безшумно пространство, в което да останете уединено с мислите и възприятията си.
Определете си краен период
Много хора са склонни да потискат страстите си, тъй като са спънка за проектите им: " Имам толкоз задължения, не мога да си разреша да се отдам на болката си " или " Трябва да спра да мисля за това, което ме тормози, и да се съсредоточа върху работата си ".
Но тази тактика е неправилна. Нужно е да отделите време, което да посветите на болката си. Вслушайте се в нея и я опознайте, даже в случай че сте уверени, че това е непостижимо за вас.
Не отлагайте и не се оправдавайте с неналичието на време или смисъл да се ровите в раните си. Това прекарване не е прелестно, само че несъмнено е едно от най-смислените в живота ви.
Определете си период, в който да се срещнете с болката си, без да се разсейвате с нищо друго.
Анализирайте всичко на един мирис
Когато би трябвало да изследвате болката си, не го правете на серии.
Проведете дълъг диалог със себе си, а в случай че е належащо и с индивида, забъркан в казуса, и не спирайте да говорите и изяснявате, до момента в който не обхванете всички вероятни страни на обстановката, от която не виждате излаз.
Променете гледната точка
Когато сме засегнати или претърпяваме интервал на тествания, е доста мъчно да бъдем мъдри и да гледаме метафизичен на нещата. Но има нещо, което може да ви върне най-малко част от спокойствието, и то е напомнянето, че негативните страсти в действителност са наши правилни помощници. Благодарение на тях ние разбираме кое е това, което ни прави нещастни, кое е това, което ни наранява и ни кара да се усещаме зле в личния си живот.
За да накараме отрицателните страсти да работят за нас, е нужно единствено да сменим гледната точка и да ги възприемем като пътни знаци към нашето задоволство и благополучие. След като сме наясно какво не желаеме, ние доста по-лесно можем да си отговорим на въпроса какво желаеме и надлежно да си начертаем маршрут към задачата си. Не забравяйте: точно болката е най-хубавият пътен знак в пътешествието ни към щастието!
Психологът Таня Луна дава няколко образеца:
Изпитваме горест в резултат на загуба или боязън от такава, само че с цел да разберем това възприятие и да го превъзмогнем, би трябвало да си отговорим на въпроса какво желаеме да задържим, кое е това скъпо нещо в живота ни, което толкоз се опасяваме, че ще изгубим.
Стресът е в резултат на убеждението, че не разполагаме с задоволително запаси (независимо дали става въпрос за пари, време или съответни умения), с цел да успеем да реализираме задачите, които сме си сложили. Тук въпросите, които ще ни оказват помощ да променим гледната си точка и да разберем какво стои зад напрежението, обсебил съзнанието ни, са: „ Какво може да ме направи по-способен и пореден ” или „ Кои са целите ми и какво да направя, с цел да не ги изгубвам от фокуса си ”.
Страхът е в резултат на неустановеност, а с цел да разберем какво стои зад него, би трябвало да сме наясно от какво имаме потребност да се защитим и какво може да ни накара да се усещаме по-сигурни.
Изразявайте признателност
Когато се научите да гледате на негативните си страсти по позитивен метод, ще се освобождавате от тях доста по-лесно. Затова, колкото и необичайно да ви звучи, кажете „ благодаря “ на болката си за усилието й да ви отбрани и да ви покаже какво не можете да понесете. Когато оставите болката си да ви каже всичко, което има да ви показа, когато й дадете опция да се „ накрещи и да си поплаче ”, тя ще си отиде, тъй като към този момент е била изслушана и разбрана.
Нашето най-съкровено предпочитание е да живеем, без да страдаме и без да се постанова да понасяме болежка, разочарования, несгоди. Но истината е, че точно болката е нашият най-хубав преподавател. Ако се научим да се вслушваме в нея, доста по-лесно ще откриваме какво липсва в живота ни и какво ни идва допълнително.
