Защо Камала Харис не очарова избирателите. Дни след категоричната победа

Защо Камала Харис не очарова гласоподавателите. Дни след безапелационната победа на Доналд Тръмп на президентските избори в Съединени американски щати редица коментатори оцениха кандидатурата и акцията на Камала Харис като слаби.

В този сериозен хор се включиха и доста демократични коментатори.

Те заговориха за дълбоки промени в Демократическата партия на Съединени американски щати. По думите им тя се е откъснала от действителността и следва идеологическа логичност, която е от голяма важност само за твърдите й последователи.

Тук е редно да подчертаем, че демократичният провал е годен освен за Съединени американски щати, само че и за редица европейски страни, в които антилиберални, консервативни или националистически обединения печелят избори или са все по-близо до успеха.

На какво се дължи демократичният застой?

В западния свят тази идеологическа наклонност господства в формалните медии, неправителствените организации, които я изповядват, получават постоянно финансиране посредством грантове, а демократичните коментатори, анализатори и университетски фигури са включени в редица планове, които още веднъж се финансират с обществени средства.

Тази наклонност на грантово финансиране съществува както в Съединени американски щати, по този начин и в Европа.

Финансирането се отпуска за най-различни действия, свързани с развиването на демократичната концепция, като се стартира от запазване на свободата на словото в неговия демократичен тип, премине се през отстояването на най-разнообразни малцинствени права и се стигне до разработване и внедряване на разнообразни закони в законодателните рамки на множеството страни от Западния свят.

За сходни действия се отделят десетки, в случай че не и стотици милиони долари под най-различни форми и все пак, крайният резултат е, че на изборите в другите западни страни се създава все по-силна и по-необратима консервативна реакция.

Първият явен извод от тази парадоксална обстановка е, че огромна част от парите за демократични дела са изхарчени неефективно.

Няма по какъв начин да бъде противоположното, откакто огромна част от самите демократични анализатори са на мнение, че даже Камала Харис и нейният екип не са съумели да изградят съответна акция, която да е конкурентоспособна във връзка с изявите на Тръмп.

В България се случва подобен развой, при който демократичните медии, включително и огромните малките екрани, се намират в рецесия на доверието и от ден на ден биват измествани от влогъри и подкастове, които притеглят вниманието на стотици хиляди фенове, без да получават обществено финансиране под една или друга форма.

В политически проект българските, европейските и американските либерали са съвсем постоянно в губеща позиция и се намират в наклонност на низходящ тренд.

И всичко това макар финансовата помощ, която получават. Тезата им, че всички, които не са либерали, са финансирани от Русия и Путин, е колкото погрешна, толкоз и рискова. Невярна е, тъй като огромна част от консервативните придвижвания в своята дълбочина са прозападни и се афишират не против Запада като подобен, а против опита радикалният демократизъм да бъде натрапен силово като държавна идеология.

В същото време тези изказвания са рискови, тъй като внушават, че съветският агитационен запас е надалеч по-ефективно ориентиран и надалеч по-могъщ от западния.

Едва ли може да бъде измислена по-опасна теза за самия Запад от внушението, че Доналд Тръмп е определен за президент на Съединени американски щати от Владимир Путин.

Самият Путин приветства горещо сходни тези, които внушават, че е световен състезател, който може да въздейства не просто в целия свят, само че и в самата вътрешност на Запада. От друга страна, сходни тези първо нареждат, а по-късно трансформират значително европейски и български консерватори от прозападни в проруски. Последното по никакъв метод не е от изгода за Европа.

Сами по себе си тези демократични изказвания и оправдания също са признак на беззащитност и интелектуална недоразвитост.

Най-видимият признак на интелектуалната недоразвитост е да обвиниш за личните си неуспехи всички останали като се изключи себе си. Защо се стига до сходно положение, откакто посредством грантовете са обезпечени всички финансови и битови предпоставки за създаване на демократична идеологическа, медийна и политическа инфраструктура, е един от най-значимите въпроси пред актуалните либерали.

Причината се корени тъкмо в грантовото финансиране, което има за цел да укрепи интелектуалните благоприятни условия на актуалния демократизъм в качеството му на държавна идеология, само че в действителност атрофира разсъдъка му и отслабва неговия интелектуален капацитет.

Причината е, че огромна част от получателите на грантове са се бюрократизирали и отделят по-голямата част от времето си не с цел да мислят за съответни хрумвания, а с цел да регистрират планове и да повтарят едни и същи банални тези.

По този метод плановият принцип на финансиране от средство се е трансформирал в цел.

Този синдром може да бъде забелязан в икономическите връзки. Икономики, които са добре субсидирани, губят своята конкурентоспособност и волята си за живот. В сходно положение се намира стопанската система на Европейски Съюз, която съгласно отчета на италианския финансист и политик Марио Драги е напът да изостане необратимо от стопанските системи на Съединени американски щати и Китай и да се трансформира в техен придатък.

В сходно положение се намира и демократичната мисъл, която става все по-тромава и мързелива с помощта на великодушните дотации, които употребява.

Със сигурност демократичното финансиране обезпечава комфорт и улеснение на своите ползватели, само че резултатът от него е пагубен за самата демократична концепция.

Позиционирана като държавна идеология, чиято цел е да оцелее, а не да победи, тя се е отказала да очарова, а нейните най-патетични пропагандатори от ден на ден наподобяват на партийните секретари от късния социализъм.

Порочният кръг, в който се върти актуалният демократизъм, се затваря точно от този вид добре финансирани и атрофирали в интелектуален проект либерали.

За да отчетат плановете, които са спечелили, те са длъжни да дават избран интелектуален или медиен артикул. И го доставят. За да оправдаят парите, които са дали, финансиращите употребяват този артикул. Накрая и едните, и другите се оказват изгубили от консерваторите и антилибералите. Защото продуктът е слаб и използването му освен не оказва помощ на либерализма да върне част от политическото си обаяние, само че и го слага в още по-лоша позиция.

Така очарованието бива сменено с принудата.

Демокрацията се трансформира в демократичен проблем, тъй като не дава стремежи резултат, а демократичната народна власт се разпада на борба сред индоктринираното демократично малцинство и желаещото да избира болшинство.

Доколко тази наклонност на интелектуална недоразвитост би могла да бъде спряна, е сложен въпрос. Със сигурност обаче отделянето на финансови средства за постигането на демократични цели става и ще става все по-безсмислено занятие.

Автор: Тома Биков, filternews

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews