Просто да бъде жена
Защо дамата непрекъснато има потребност от дефиниране? Сякаш ще се изгуби в себе си, в случай че някой не й повтаря непрекъснато: „ Жената е... ” и не постави най-малко няколко десетки избрания, гарнирани със мощни епитети.
“ " Сексапилът е повече от пропорции. Не се нуждая от спалня, с цел да потвърдя женствеността си. Мога да излъчвам толкоз доста съблазън, до момента в който бера ябълки от дървото или до момента в който просто заставам в дъжда. " Одри Хепбърн ”
Жената се дефинира посредством външния си тип и хубостта си. Всяка жена я има и това е несъмнено за тези, които виждат оттатък преходните стандарти за женска хубост. Мекотата на кожата, косите й, миглите и веждите по какъв начин обрамчват очите й, нежните извивки на глезените и шията, устните – подготвени всеки миг да се ухилен. Дори в нейната грубост момичешка се крие сексапил. Тя се ражда във очите на тези, които я съзерцават с възхита.
“„ Вашите чада не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват посредством вас, само че не са из вас. И въпреки да живеят с вас, не ви принадлежат. " Халил Джубран ”
Жената се дефинира поради майчинството, поради чудото, на което тялото й е способно – да приюти, износи и роди живота, да го отхрани с млякото от гърдите си, да го пази, когато той е още безсилен. Заради методът по какъв начин знае най-добре, способна е на всичко и постоянно ще бъде до детето си. Жената се ражда още един път в ролята си на родител, на майка, само че тя може да бъде майка не на личното си дете, а на непознатите, за домашните си любимци и идеите, които прегръща. Жената като майка има и разрушителната мощ на Апокалипсиса - тя е подготвена да премине през всеки и всичко, с цел да отбрани детето си. Най-трудният урок е прераждането й, когато пусне децата на независимост и вижда по какъв начин граденото в детството се разрушава, с цел да открие място на младежа. Жената се ражда поради съзидателната и разрушителна в същото време сила.
“Не се опитвай да ме заключиш в прегръдката си като в клетка. Тъкмо по този начин ще ме оттласнеш да изхвърча на шир. Остави ме да бъда всичко, което сама не зная още за себе си. " Блага Димитрова ”
Жената се дефинира посредством любовта на мъжа. Тя не е цялостна без нея и каквото и да потвърждава и изяснява – има потребност от тази обич. От мъжката сила и това начало, което й противостои и добавя по едно и също време, даже то да се носи от жена. Влюбената жена е лирика и огън, тя събира всички стихии единствено тогава, разпростира същността си, разпилява и се събира с всеки отразен взор, с всяка ласка и дума. Жената се ражда още един път посредством зрялата си женственост, когато обича и сама е обичана и това е законът на любовта, който не търпи никакви възражения.
“„ Аз владея чисто женската дарба да се захвана с една работа и да я свърша докрая, даже всички в близост да я оставят и да си тръгнат. “
Маргарет Тачър ”
Жената се дефинира още един път като част от динамичния, работещ свят. Тя получи и това, което искаше – самочувствието, че може да се устоя сама, да показва гениите и уменията си, да печели удивление с качествата си. Жената в работещия свят добави мъжкото начало още веднъж – там, където се желае не мощ, а тактичност, където би трябвало страст и малко сексапил, само че и образуване, светкавични дейности и когато чакат доста задания по едно и също време. Жената се роди още веднъж на бюрото, в строгия костюм, в извоюваното за себе си – пари, самопризнание, кариера. Стига да го желае, тя може да го получи, само че и дамата, която не го желае, не трябва да се срами, че това не е нейният живот и желае да остане вкъщи.
“Може би има още дефиниции дамата, само че уверено би трябвало да спре с тях. ”
Тя не би трябвало да се нуждае от толкоз огледала, с цел да види себе си. Тя би трябвало да не помни всички тях и да огледа вътре в душата си, в същността си и да се откри. Коя е тя, какво желае, къде е в живота си, кой е изворът на женствеността й. Тя би трябвало да престане да бъде някаква роля, формулировка, да престане да се самоизмисля. Намерила същността си, тя ще бъде всичко останало без драма, без скрупули, без да господства, без да бъде подчинена, просто да бъде. Жена.
“ " Сексапилът е повече от пропорции. Не се нуждая от спалня, с цел да потвърдя женствеността си. Мога да излъчвам толкоз доста съблазън, до момента в който бера ябълки от дървото или до момента в който просто заставам в дъжда. " Одри Хепбърн ”
Жената се дефинира посредством външния си тип и хубостта си. Всяка жена я има и това е несъмнено за тези, които виждат оттатък преходните стандарти за женска хубост. Мекотата на кожата, косите й, миглите и веждите по какъв начин обрамчват очите й, нежните извивки на глезените и шията, устните – подготвени всеки миг да се ухилен. Дори в нейната грубост момичешка се крие сексапил. Тя се ражда във очите на тези, които я съзерцават с възхита.
“„ Вашите чада не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват посредством вас, само че не са из вас. И въпреки да живеят с вас, не ви принадлежат. " Халил Джубран ”
Жената се дефинира поради майчинството, поради чудото, на което тялото й е способно – да приюти, износи и роди живота, да го отхрани с млякото от гърдите си, да го пази, когато той е още безсилен. Заради методът по какъв начин знае най-добре, способна е на всичко и постоянно ще бъде до детето си. Жената се ражда още един път в ролята си на родител, на майка, само че тя може да бъде майка не на личното си дете, а на непознатите, за домашните си любимци и идеите, които прегръща. Жената като майка има и разрушителната мощ на Апокалипсиса - тя е подготвена да премине през всеки и всичко, с цел да отбрани детето си. Най-трудният урок е прераждането й, когато пусне децата на независимост и вижда по какъв начин граденото в детството се разрушава, с цел да открие място на младежа. Жената се ражда поради съзидателната и разрушителна в същото време сила.
“Не се опитвай да ме заключиш в прегръдката си като в клетка. Тъкмо по този начин ще ме оттласнеш да изхвърча на шир. Остави ме да бъда всичко, което сама не зная още за себе си. " Блага Димитрова ”
Жената се дефинира посредством любовта на мъжа. Тя не е цялостна без нея и каквото и да потвърждава и изяснява – има потребност от тази обич. От мъжката сила и това начало, което й противостои и добавя по едно и също време, даже то да се носи от жена. Влюбената жена е лирика и огън, тя събира всички стихии единствено тогава, разпростира същността си, разпилява и се събира с всеки отразен взор, с всяка ласка и дума. Жената се ражда още един път посредством зрялата си женственост, когато обича и сама е обичана и това е законът на любовта, който не търпи никакви възражения.
“„ Аз владея чисто женската дарба да се захвана с една работа и да я свърша докрая, даже всички в близост да я оставят и да си тръгнат. “
Маргарет Тачър ”
Жената се дефинира още един път като част от динамичния, работещ свят. Тя получи и това, което искаше – самочувствието, че може да се устоя сама, да показва гениите и уменията си, да печели удивление с качествата си. Жената в работещия свят добави мъжкото начало още веднъж – там, където се желае не мощ, а тактичност, където би трябвало страст и малко сексапил, само че и образуване, светкавични дейности и когато чакат доста задания по едно и също време. Жената се роди още веднъж на бюрото, в строгия костюм, в извоюваното за себе си – пари, самопризнание, кариера. Стига да го желае, тя може да го получи, само че и дамата, която не го желае, не трябва да се срами, че това не е нейният живот и желае да остане вкъщи.
“Може би има още дефиниции дамата, само че уверено би трябвало да спре с тях. ”
Тя не би трябвало да се нуждае от толкоз огледала, с цел да види себе си. Тя би трябвало да не помни всички тях и да огледа вътре в душата си, в същността си и да се откри. Коя е тя, какво желае, къде е в живота си, кой е изворът на женствеността й. Тя би трябвало да престане да бъде някаква роля, формулировка, да престане да се самоизмисля. Намерила същността си, тя ще бъде всичко останало без драма, без скрупули, без да господства, без да бъде подчинена, просто да бъде. Жена.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ