Защо хората се обиждат? Първото, което ми хрумва е, защото

Защо хората се наскърбяват? Първото, което ми хрумва е, тъй като имат друга ценностна система, образование и възприятие за комизъм. Карлос Кастанеда споделя, че не се сърди на никого и че човек се наскърбява, когато му кажат нещо, което е значимо. Кое е значимо за един човек? Неговата осанка, специалност и персонален живот.

Преди време ходех в квартално барче, където се събираха първоначални хора с разнообразни занимания. За тях да поддържат връзка с публицист беше тестване за комплексите и предразсъдъците им. Те усетиха, че няма по какъв начин да приближат интелектуалното ми равнище и започнаха да се заяждат с външността и облеклото ми – защото нямаше защо друго да се заловен. Не им се сърдех, завистта е мощна отрова, която разяжда. Подиграваха се и с специалността ми, само че думите им минаваха през мен, като през вода. Понякога, с цел да се развеселя им отвръщах. Те се настървяваха още повече. Докато един ден, човек от компанията сподели: „ Вие не разбрахте ли, че Иво е най-интелигентният от нас? “ Не мисля, че го чуха и закачките посред ни продължиха. Скоро ми стана ясно, че тези словесни войни са безсмислени и стопирах да вървя в барчето. Обаче съм признателен на момчетата, тъй като ми споделяха, каквото мислят в очите. Не бяха прави, само че бяха откровени. Сега, когато се забележим виждам почитание. Нямам потребност от него, само че очевидно неналичието ми е породила размишления в първичните им души. Те са преходни хора в моя живот.

По комплицирано е, когато непосредствен човек се пробва да те засегне. Сестра ми живее в Румъния и сама отглежда двете си деца. По телефона общуването ни върви обикновено, само че когато се забележим стартира да ми прави забележки защо ли не. Отдавах го на нейната изнервеност, само че когато няколко пъти се засегнах от думите й се запитах: Защо го върша? Защо не отвръщам, както с момчетата от барчето? С възприятие за комизъм, подигравка и жлъч. Оказа се, че имам упования за държанието на сестра ми. Искам тя да е общителна с мен, както аз с нея. Обаче това е невероятно. В обстановката, в която се намира тя не може да е индивидът, който желая да бъде. На моменти е заядлива, саркастична и груба. Стигнах до извода, че казусът е в мен. Ако нямам упования, не обръщам внимание на това, което споделя и от време на време я отблъсквам, както с момчетата ще се усещам добре. Така и направих. Появи се различен проблем – в нея виждам властния си татко, който умря. С държанието си тя ми припомня за него. Оказа се, че имам контузии от детството и юношеството, които би трябвало да изцелявам. Ще го направя и както сподели моя другарка, когато го направя ще схващам сестра ми, както племенниците ми. На дете не можеш да се разсърдиш.

Забелязали ли сте какъв брой възрастни деца има към вас?

Иво Югов