Вакуум, който само Бог може да запълни
Защо е по този начин? Защо желаеме неща, които не могат да удовлетворят трайно копнежа ни? Дали е допустимо жаждата, която се крие зад това, да е жаждата за самия живот? Отговори на тези въпроси търси в книгата си „ Вертикален старт. Курс към Бога ” Кристоф Хохмут Ние копнеем за самия живот, споделя Хохмут. Защото нашето битие не е самият живот. От деня на раждането си ние носим в себе си зародиша на гибелта. Преходни сме, не можем да задържим нищо – нито хубост, нито здраве, нито благосъстояние, нито притежания, нито хора.
Ние чезнем – а копнежът по живота остава. Този същностен, най-дълбок блян е ориентиран към безконечното и непреходното. Той е ориентиран към нашия първоизточник, към Бога. Ние носим у себе си инстинктивния нюх за своя Творец. И не можем трайно да изместим този блян посредством движимости, прекарвания или скъпи за нас хора. В някои моменти от живота копнежът ни превзема. Блез Паскал, великият математик и физик, дефинира този блян като вакуум, който единствено Бог може да запълни, вакуум, който Бог е вложил в сърцата ни, с цел да ни притегли към себе си. Бог е далнината, за която сме основани, и всичко друго ни е тясно.Той е хубостта, към която се стремим, Той е пълнотата на щастието, истината, Вечният.
Августин написа:„ За себе си си ни основал и сърцето ни няма по-кой, до момента в който в теб не откри покой. “(Августин, „ Изповеди “, книга първа)
Ние не намираме цялост в нещата, тъй като не сме основани за нещата, а за Твореца на всички неща. Бог е ключът към същинското задоволство, ключът към безконечния живот. В него се изпълва нашият блян за полезност и смисъл в живота. В тази връзка изключително значим е въпросът за нашата полезност. Колко скъпи сме ние и какво в действителност ни придава стойност?В пазарното стопанство цената на индивида се пресмята съгласно неговата продуктивност и неговите притежания. Допълнителна стойност в границите на обществото се получава от особените неща, които е претърпял. Например почивка на Малдивите, някое ексцентрично занимание или престояване в чужбина вършат индивида да наподобява по-интересен и по-ценен. Такива неща го открояват от другите и го вършат извънреден. Но всичко това си има и противоположна страна на медала.Ако индивидът се прави оценка съгласно неговата продуктивност, притежания и прекарвания, тогава цената му непреклонно спада с времето. При тази сметка старите, заболели, умиращи, повредени, безработни или небогати хора нямат стойност. Те не способстват с нищо за произвеждащото общество, не претърпяват нищо, което бихме счели за забавно, а постоянно нямат даже и благосъстоятелност (която може да се наследи).
След тези разсъждения Хохмут стига до извода, че всеки субект естествено се движи към към цялостна загуба на цената си. Ако оценката се прави съгласно горните критерии, животът се трансформира в тривиално изчисление на съотношението сред изгода и разноски. Без по-дълбок, повсеместен смисъл, без Бог, нашата полезност стремглаво спада.Хохмут счита, че в случай че търсим пълностоен живот, първо би трябвало да си зададем въпроса за неговия смисъл. Какво придава смисъл на нашия живот? Под „ смисъл на живота “ разбираме нещо, което слага нашето битие в по-широк ценностен подтекст, който надвишава рамката на ежедневния живот. Иначе въпросът за смисъла би бил неуместен и би могъл да се взема решение единствено съответно за даден интервал от живота. Например, задачата на моя живот е да изучавам, споделя създателят. За какво изучавам? За да си намеря работа! А защо работя? За да мога да пребивавам и да осигуря обучение на децата си. За какво би трябвало децата ми да учат? За да си намерят един ден работа. Така смисълът на живота наподобява като въртележка на хамстер, която се движи неуморно и поддържа еднакъв кръговрат.
Достатъчно ли е това? По тази причина доста хора не виждат необикновен смисъл в своя живот. В положителни времена животът ни е задоволителен и ние го одобряваме за логичен. Но какъв брой е трайно това? Какъв е смисълът на любовта, другарството и триумфа, когато към този момент отминат? Не копнеем ли за по-дълбок, по-траен смисъл?Нашият блян за полезност и смисъл в последна сметка се насочва към Бога. Бог придава на нашия живот и двете. Той ни прави пълноценни. Библията ни показва индивида като неповторимо Божие създание. Бог е желал индивида, с цел да поддържа връзка с него, с цел да му бъде сътрудник, който му подхожда. За задачата той ни е дал интелектуални, естетически, креативен и морални качества. В очите на Бога всеки обособен човек има изключителна стойност, тъй като тя произтича от него, Твореца. За един любящ татко неговото дете е извънредно скъпо и тази му стойност не зависи от това, по какъв начин външният свят възприема детето, написа Хохмут в своето произведение - справочник към духовния свят.
Бог ни е сложил в един смислов подтекст. Той е първоизточникът и задачата на живота и той има проект за нас. Според създателя на „ Вертикален свят ” Бог ни е основал с несъмнено предопределение. В Библията се споделя, че ние сме основани, с цел да поддържаме връзка с Бога във вечността. Самият той е задачата, за която сме замислени. Който има вяра в Бога, знае, че Бог го обича персонално, и вижда, че Бог има особено място за него. Вакуумът в сърцето му е напълнен. Още в този живот той има връзка с Бога. Но може би някой ще попита: „ Добре, а какво ще стане с мен, в случай че съм надалеч от Бога? “
Превод: Димитър Константинов
Ние чезнем – а копнежът по живота остава. Този същностен, най-дълбок блян е ориентиран към безконечното и непреходното. Той е ориентиран към нашия първоизточник, към Бога. Ние носим у себе си инстинктивния нюх за своя Творец. И не можем трайно да изместим този блян посредством движимости, прекарвания или скъпи за нас хора. В някои моменти от живота копнежът ни превзема. Блез Паскал, великият математик и физик, дефинира този блян като вакуум, който единствено Бог може да запълни, вакуум, който Бог е вложил в сърцата ни, с цел да ни притегли към себе си. Бог е далнината, за която сме основани, и всичко друго ни е тясно.Той е хубостта, към която се стремим, Той е пълнотата на щастието, истината, Вечният.
Августин написа:„ За себе си си ни основал и сърцето ни няма по-кой, до момента в който в теб не откри покой. “(Августин, „ Изповеди “, книга първа)
Ние не намираме цялост в нещата, тъй като не сме основани за нещата, а за Твореца на всички неща. Бог е ключът към същинското задоволство, ключът към безконечния живот. В него се изпълва нашият блян за полезност и смисъл в живота. В тази връзка изключително значим е въпросът за нашата полезност. Колко скъпи сме ние и какво в действителност ни придава стойност?В пазарното стопанство цената на индивида се пресмята съгласно неговата продуктивност и неговите притежания. Допълнителна стойност в границите на обществото се получава от особените неща, които е претърпял. Например почивка на Малдивите, някое ексцентрично занимание или престояване в чужбина вършат индивида да наподобява по-интересен и по-ценен. Такива неща го открояват от другите и го вършат извънреден. Но всичко това си има и противоположна страна на медала.Ако индивидът се прави оценка съгласно неговата продуктивност, притежания и прекарвания, тогава цената му непреклонно спада с времето. При тази сметка старите, заболели, умиращи, повредени, безработни или небогати хора нямат стойност. Те не способстват с нищо за произвеждащото общество, не претърпяват нищо, което бихме счели за забавно, а постоянно нямат даже и благосъстоятелност (която може да се наследи).
След тези разсъждения Хохмут стига до извода, че всеки субект естествено се движи към към цялостна загуба на цената си. Ако оценката се прави съгласно горните критерии, животът се трансформира в тривиално изчисление на съотношението сред изгода и разноски. Без по-дълбок, повсеместен смисъл, без Бог, нашата полезност стремглаво спада.Хохмут счита, че в случай че търсим пълностоен живот, първо би трябвало да си зададем въпроса за неговия смисъл. Какво придава смисъл на нашия живот? Под „ смисъл на живота “ разбираме нещо, което слага нашето битие в по-широк ценностен подтекст, който надвишава рамката на ежедневния живот. Иначе въпросът за смисъла би бил неуместен и би могъл да се взема решение единствено съответно за даден интервал от живота. Например, задачата на моя живот е да изучавам, споделя създателят. За какво изучавам? За да си намеря работа! А защо работя? За да мога да пребивавам и да осигуря обучение на децата си. За какво би трябвало децата ми да учат? За да си намерят един ден работа. Така смисълът на живота наподобява като въртележка на хамстер, която се движи неуморно и поддържа еднакъв кръговрат.
Достатъчно ли е това? По тази причина доста хора не виждат необикновен смисъл в своя живот. В положителни времена животът ни е задоволителен и ние го одобряваме за логичен. Но какъв брой е трайно това? Какъв е смисълът на любовта, другарството и триумфа, когато към този момент отминат? Не копнеем ли за по-дълбок, по-траен смисъл?Нашият блян за полезност и смисъл в последна сметка се насочва към Бога. Бог придава на нашия живот и двете. Той ни прави пълноценни. Библията ни показва индивида като неповторимо Божие създание. Бог е желал индивида, с цел да поддържа връзка с него, с цел да му бъде сътрудник, който му подхожда. За задачата той ни е дал интелектуални, естетически, креативен и морални качества. В очите на Бога всеки обособен човек има изключителна стойност, тъй като тя произтича от него, Твореца. За един любящ татко неговото дете е извънредно скъпо и тази му стойност не зависи от това, по какъв начин външният свят възприема детето, написа Хохмут в своето произведение - справочник към духовния свят.
Бог ни е сложил в един смислов подтекст. Той е първоизточникът и задачата на живота и той има проект за нас. Според създателя на „ Вертикален свят ” Бог ни е основал с несъмнено предопределение. В Библията се споделя, че ние сме основани, с цел да поддържаме връзка с Бога във вечността. Самият той е задачата, за която сме замислени. Който има вяра в Бога, знае, че Бог го обича персонално, и вижда, че Бог има особено място за него. Вакуумът в сърцето му е напълнен. Още в този живот той има връзка с Бога. Но може би някой ще попита: „ Добре, а какво ще стане с мен, в случай че съм надалеч от Бога? “
Превод: Димитър Константинов
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ