Защо е по-лесно за един собственик на недвижима културна ценност

Защо е по-лесно за един притежател на недвижима културна полезност да я събори и да си заплати санкциите за това, в сравнение с да тръгне по сложния път на координиране на планове? При актуалните правила за запазване на наследството практиката демонстрира, че това е един от многото парадокси.

Пловдив

Повишеното публично внимание към проблемите на недвижимото културно завещание не съумява да отбрани от похищения скъпи здания. Типичен образец от Пловдив в последните години е в съседство с проблематичната зона на тютюневия град - жилищна сграда с скъпа архитектура на улица " Цар Асен ". Единична недвижима културна полезност. Съборена напълно, като се изключи малко парче от фасадата.
Арх. Красимир Тодоров, и.д. шеф на Националния институт за недвижимо културно завещание: Няма подобен план, в който да се унищожава постройката. Има план, който е за реституция, само че заради една или друга причина притежателят е подхванал други дейности.Арх. Слави Славов, специалист в Инспектората към Министерството на културата: Съгласно Закона за културното завещание министърът издаде наказателно разпореждане, с което притежателят беше санкциониран за осъщественото нарушаване.
Комисията задължава притежателя още да възвърне фасадите с истинските им размери и орнаменти, само че не е ясно дали и тази мярка ще е задоволителен претекст за правилни дейности.
Арх. Христо Колев: Глобата е прекомерно ниска, с цел да се преценява човек с нея. Но постоянно има и момента индивидът с каква просвета е, за какво не му е обяснено каква е полезността. Това е отношението, което страната подхожда към такива обекти. Това е отношението, което основава у хората.
Според проектант Колев, взел участие в подготвянето на нови режими за запазване на здания в центъра на Пловдив, не е задоволителна мярка оставянето единствено на фасадите на един монумент на културата. Така страната сама основава чувството, че тези здания не са толкоз значими и не стимулира опазването им.