И все пак НАСА заслужава съчуствие, защото прави най-доброто, на което е способна
Защо през днешния ден НАСА не реализира напредък? Или по-точно казано, за какво организацията не напредва по същия метод, по който е напредвала през 60-те години на предишния век, когато е пращала хора на Луната? Отговорът би следвало да е явен. НАСА е напредвала тогава, тъй като е работила по друга метода.
В началото на 60-те години в Съюз на съветските социалистически републики се е работило по Корольовата метода. В Съединени американски щати също, тъй като американците са били принудени да догонват Съветския съюз в изискванията на галактическата конкуренция. Но каква е била тази Корольова метода? Представено най-общо: именитият руски академик Сергей Корольов и неговите екипи са създавали голям брой ракети и галактически апарати. Не всички са успявали, само че това е водило до напредък. Една ракета гърми, следва разбор на грешките, използване на научените уроци, друга ракета лети, отново гърми, отново разбор на грешките, отново използване на научените уроци и по този начин до момента в който се стигне до възможен триумф.
Съвременната космонавтика дължи съвсем всичко на Корольовата метода – “Союз ”, орбиталните станции, междупланетните задачи. Но по-късно както в Съединени американски щати, по този начин и в Русия методата била зарязана за десетилетия напред. И по този начин, до момента в който се появил Илон Мъск. Днес Мъск работи по Корольовата метода – факт, който се признава от най-опитния съветски космонавт Генадий Падалка.
И към този момент не е единствено Мъск. Другата компания в Съединени американски щати, който най-вече се приближава до Корольовата метода след СпейсЕкс, е Астра. През миналата година нейните шефове обявиха: неуспехите са допустими, те са част от стъпките ни към триумфа. Какво се случи? През март ракетата на Астра се провали, през септември също. А през декември триумфът най-сетне пристигна и частната компания за пръв път доближи до галактическото пространство.
Но СпейсЕкс, Астра, Рокет Лаб, Вържин Орбит и така нататък биха могли да си разрешат да работят съгласно Корольовата метода, защото съставляват компании и в по-малка степен зависят от страната. НАСА, за жалост, не може.
След приключването на галактическата конкуренция, НАСА се е трансформирала в следващата държавна организация, която би трябвало да се бори за личното си финансово оцеляване – т.е. да усвоява държавни пари. Но за тези държавни пари дължи доклад. Представете си какво би се случило, в случай че НАСА почне да строи “Спейс Лонч Систъм ” и “Орион ” съгласно метода, по който Мъск прави “Старшип ” – посредством прототипи, които гърмят до мига, в който структурата се стабилизира. В подобен случай организацията би се изложила на гневна рецензия от нейните съперници, а политиците, дебнещи всеки комфортен случай да орежат бюджета за космос, са доста. Да изстрелва прототипи, които гърмят? Абсурд! В очите на данъкоплатците това е все едно да гориш долари в дословния смисъл!
Това обяснява държанието на американската галактическа организация. Специалистите дълги години провеждат симулации и компютърно моделиране, деликатно изпипват всичко, преди да пристъпят към рязането на метал, с цел да усъвършенстват галактическите апарати още преди да полетят. Но както се вижда от несполуките със “Спейс Лонч Систъм ”, “Орион ” и даже “Старлайнър ”, това не е допустимо. До момента, в който не почнеш да режеш метал, да запалваш мотори, да изстрелваш ракетата, ти не можеш да предвидиш всеки един сюжет. Компютърните симулации се базират на догатки, само че от кое място си сигурен, че тези догатки са верни? Години минават, експертите се мъчат да познаят всички вероятности за повреда и се стремят да ги отстраняват преди полета, а през това време ракетата въобще не лети. Но резултатът е, че парите се усвояват, прогрес се регистрира и най-важното: организацията не търпи рецензия, че прахосва средства.
До момента, в който най-накрая не се стигне до действителното изстрелване и не лъсне истината, че методата на Корольов е незаменима и действително видяно единствената работеща. Тогава, макар множеството симулации и компютърно моделирани, излиза наяве, че нещо въпреки всичко е пропуснато… и НАСА се принуждава да оправя грешките си още веднъж и още веднъж и още веднъж.
НАСА не е отговорна. Поне не напълно. Американската галактическа агенция не може да поеме опасности, тъй като като държавна организация е лимитирана от зависимостта си по отношение на данъкоплатците и би трябвало да се регистрира пред тях. Данъкоплатците желаят триумфи, само че не желаят да толерират неуспехите по пътя напред. Въпреки че след всеки неуспех админите на НАСА се мъчат да припомнят, че без несполучливи тествания не може да се мине, това не остава разбрано от необятната общност.
Вероятно проблемите със “Спейс Лонч Систъм ” и “Орион ” ще бъдат поправени и те ще полетят, само че след години. Същевременно към този момент не може да се оплакваме – космонавтиката, популярност Богу, е влезнала в 21-ви век и не зависи единствено от НАСА. СпейсЕкс, Астра и останалите компании ще чертаят пътя към бъдещето. Американската организация ще би трябвало или да се приспособява, да излезе изцяло от сферата на ракетостроенето, тъй като не може да се оправи в конкурентните условия на сателитния пазар, или да изчезне. Други благоприятни условия няма.
Искате ли да имате навременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Facebook, присъединете се към канала на уеб страницата в Телеграм – линк тук.
