Защо държавата уби Сияна? И продължава да убива. Измина почти

„ Защо страната умъртви Сияна? И продължава да убива. Измина съвсем месец без никакви ясни резултати.!!! Искам да бъда свестен кристално ясно. С цената на повторения и неуместни истини, ще го кажа напряко — страната е съизвършител в убийството на щерка ми Сияна. Както и в гибелта на още десетки почтени българи. “

Така стартира последната на Николай Попов – татко на 12-годишната Сияна Попова, която почина на 31 март на пътя сред селата Радомирци и Телиш, област Плевен. Колата, в която тя пътуваше с баба си и дядо си, беше блъсната от камион . Постът на опечаления родител продължава по следния метод:

„ Сияна не е просто жертва. Тя стана знаме. Болезнено, несъзнателно, само че ясно — знак на националната опозиция против бездушието, беззаконието и разпада на държавността по българските пътища.

На моето семейство се падна този тежък чоп. Вие ми дадохте мощ да приказвам. Да викам. Да диря отговорност. Други родители към този момент го вършиха — в сълзи, в яд, в обезсърчение. Но какъв брой още деца би трябвало да бъдат убити, с цел да бъде чут този зов?

През 2024 година към АПИ валят сигнали за смъртоносната права Радомирци–Телиш от път I-3. Път, по който се стига от София до Букурещ — само че и път, по който българите стигат до гроба. Сигналите не идват единствено от деятели. /с част от тях разполагам/ Идват от Министерство на вътрешните работи. Да, от страната към страната – с претенции за ограничаване на скоростта, за знаци, за предварителна защита.

Какво направи АПИ? Отговорът е незаконно къс: нищо. Отговорността има име и фамилия. Десислава Паунова. Директор „ Пътна сигурност и обмисляне на дейностите по РПМ “ получила десетки сигнали. Натоварена със задачата да реагира. Вместо това – мълчи. Бездейства. Потулва.

Също като Иваничков – другият знак на чекмеджето, в което потъват документи за 140 милиона. Също като всички, които знаят, мълчат и си получават заплатите.

И какво се случи? На 31 март 2025 година, в проливен дъжд, камион претрупан с 20 тона хартия, се движи по тази права с 84 км/ч. Законно, само че смъртоносно. На пътя е Сияна — на 12 години, в колата с баба си и дядо си.

Камионът губи надзор. Ударът е съдбовен. Детето ми умира! А дядо ѝ може в никакъв случай повече да не има ясно схващане. Най-вероятно ще остане неработоспособен.

Всичко това можеше да бъде избегнато с няколко пътни знака на стойност под една минимална заплата. Но АПИ „ прави оценка “, че пътят бил в „ положително положение “.

Когато институцията спи, децата умират будни.

Ако ограничаването беше 60 км/ч, както предлага Министерство на вътрешните работи, този удар нямаше да се случи. /това ограничаване е въведено след смърта на Сияна/ Разликата сред живот и гибел беше 24 км/ч. По-точно 19 км/ч. С тази скорост пробвайки се да спре камиона размазва детето ми във към този момент спрелия автомобил на дядо й.

И тази разлика е отговорност на Десислава Паунова и на всеки, който ѝ е разрешил да остане на поста си. Незабавна оставка! Един Иваничков не стига!

Какво още би трябвало да стане, с цел да бъде уволнена тази жена? Колко още деца ще погребем, с цел да получим оставка? Или в тази страна наглостта е по-ценена от човешкия живот?

Списъкът на злополуките, свързани с името ѝ, е отблъскващ — Автомагистрала „ Струма “, Крън, Габрово… Сега и Радомирци–Телиш. И никой не поема отговорност. Поне 50 жертви!

Затова, когато ме питат къде ще бъде идващият митинг, отговорът е: Може би пред дома на Десислава Паунова. “

Присъединете се към нашия 

Земетресение в морето – по-силно ли е или водата „ обира “ силата?