Екранната зависимост при децата: Феноменът „пуканков мозък“ и дигиталната самота
Проблемът с телефонната взаимозависимост в учебно заведение е единствено забележимата част от голям айсберг. Лекари и психолози сигнализират за съществени последствия върху детската памет и внимание. Дигиталната самотност основава генерации, които изпитват интелектуална ленивост. Родителите постоянно предават този модел неумишлено още в домашна среда.
Един младеж разкрива дълбочината на казуса със своята досетливост. На въпрос какво ще прави при възбрана на телефоните, той дава отговор чистосърдечно:
Ще си купя някакъв на ниска цена телефон втора употреба, ще го поставям в кутията, а моя – в джоба.
Тази подготвеност за „ контрабанда “ демонстрира, че цифровият свят е неделима част от битието на подрастващите. Анкета измежду 100 седмокласници от 119-о СУ в София разкрива мащабите на явлението. Резултатите сочат, че 92% от децата влизат в интернет най-вече през телефон. **55% от седмокласниците прекарват над 3 часа на ден във виртуалния свят.** Значителна част от тях надвишават даже 5 часа на ден. Около 22% стоят пред екрана повече от 6 часа.
Проф. доктор Димитър Масларов от фондация „ Съвет за мозъчно здраве “ отбелязва забавна наклонност. Децата постоянно минимизират данните за своето ползване. Те се пробват да дават „ влиятелни “ отговори пред обществото. Истината обаче лъсва при неналичието на предпочитание за информация по отношение на вредите за здравето.
Разбира се, на отговорите въздейства чувството на седмокласниците за влиятелни и непрестижни отговори и може да се позволява, че са минимизирали данните за ползване заради съзнанието за обществена среда, която показва слаба приемливост към това
Технологиите трансформират архитектурата на развиващия се детски мозък. Психиатърът проф. Георги Ончев изяснява, че обществените мрежи подтикват единствено пасивното внимание. Активното внимание, належащо за фокус върху една задача, последователно закърнява. Епидемията от мързел при децата е директно обвързвана с тези биологични промени. Когато мозъкът свикне с бързи тласъци, той отхвърля да поставя изпитание за четене на книги.
Учените разказват положението като „ допаминова въртележка “. Постоянното привличане на вниманието залива мозъка с допамин. Прекомерните равнища обаче отключват мощна тревога. След привършване на допамина настава цялостна незаинтересованост. Децата стават психически неустойчиви и се затварят в себе си. Проф. доктор Димитър Масларов загатва японския феномен „ хикикомори “. Това са младежи, които отхвърлят да излизат и поддържат връзка действително.
Здравният икономист Аркади Шарков вкарва термина „ popcorn brain “ или пуканков мозък. Мислите на децата скачат безредно като пуканки в микровълнова фурна. Фрагментацията на вниманието убива сериозния инстикт и дълбокото мислене. Шарков споделя персонален опит от университета:
За повече от 30 минути не мога да задържа вниманието. Накрая, тъкмо като госпожа в учебно заведение, им групирам телефоните начело
Друг обезпокоителен термин е „ brain rot “ или мозъчно изгниване. Изследванията потвърждават връзка сред гледането на къси видеа и ниските оценки. Аркади Шарков акцентира разликата в наличието:
техният ТикТок е централизиран и 60 – 70% от наличието там е просветително.
Доказано е, че колкото повече гледаш глупави неща, толкоз повече ти пада академичното показване
Икономическата цена на казуса е голяма. **Психичните разстройства от цифровия метод на живот костват на Европейски Съюз 76 милиарда евро годишно.** В световен мащаб загубите гонят 1 трилион $. **Рискът от меланхолия скача три пъти при младежи с над 5 часа екранно време.**
Клиничният психолог Велислава Донкина предизвестява, че механичните забрани не са задоволителни. Дигиталната самотност постоянно се предава като модел от родителите. Децата отразяват отчуждението на възрастните.
Затова отговорът на тази рецесия не е в закъснелите забрани в класната стая, а в ранната предварителна защита, която в България към момента си проправя път мъчно.
Експертите означават, че ранната профилактика би трябвало да стартира още от първата година. Важно е образованието на учителите и развиването на медийна просветеност. Проблемното държание включва загуба на надзор и неспокойствие при лишаване на устройството.
Клиничният психолог Стефания Габровска предлага ясни времеви граници. **До 2-годишна възраст децата се нуждаят само от жив контакт за вярно развиване.** Между 2 и 5 години е позволен до 1 час качествено наличие с възрастен. Над 5 години развлекателното време би трябвало да е към 2 часа.
Много страни към този момент вкарват законови ограничавания. Над 800 учебни заведения в България към този момент не разрешиха телефоните напълно или в часовете. Франция, Нидерландия, Финландия и Италия също ползват строги ограничения. Швеция даже връща хартиените учебници и писането на ръка. Целта е да се отбрани бъдещата работна ръка и сериозното мислене на нацията.
