Петър Чолаков: Защо „Няма смисъл да гласувам“ не е вярно? frognews.bg
Защо да гласоподавам на 2 октомври, когато и идващият парламент ще бъде " безплоден "? Този реторичен въпрос, зареден с скептицизъм и подправен с обезсърчение, слушам все по-често в последно време.
Основателен скептицизъм
Умората от честите разходки до изборните секции е реалност: това ще са четвъртите парламентарни избори за последната година и половина в България, считано от вота на 4 април 2021.
Има и друго: социологическите прогнози, а и самите политици, които през последните месеци начертаха от ден на ден разграничителни линии между тях, приказват, че главната задача на 48-то Народно заседание – да образува постоянно държавно управление – ще е още по-сизифовска.
Социологическите сондажи обаче са моментни фотоси. Изненади и обрати са изцяло вероятни. Такива имаше, в това число на последните избори през 2021, във връзка с планувания и действителния победител.
Българският случай е необикновен заради огромната диаспора, която е към 2 милиона души. Принципно проучванията, които се цитират в медиите, мерят температурата единствено на настройките вътре в страната.
В Турция позитивният тренд за Движение за права и свободи – след премахването на ограничаването от 35 секции в страните отвън Европейски Съюз от 45-то Народно събрание – евентуално ще се резервира. Ала какви са електоралните настройки измежду стотиците хиляди българи в Германия, Испания и Съединени американски щати, да вземем за пример? Какво се готви на „ електоралния котлон ” в „ Ориндж каунти ” (в „ квартала на богатите ” „ Възраждане ” да вземем за пример сервираха изненада, която никой не прогнозира); какво ще ни каже този път шареният брюкселски „ Скаарбек ”? Ами гласовете в Австралия, в Далечния изток – Япония, Китай и така нататък?
Настроенията в късчетата от другата България, пръсната на всички места по света, мъчно могат да бъдат уловени. Гласовете от чужбина – изключително за партиите, на които вотът в страната би дал близки резултати, а и за тези, които се мъчат да прескочат електоралния предел – могат да влязат в ролята на кавалерията, появила се изведнъж, с цел да реши изхода от сражението.
„ Спиралата на мълчанието ”, нежеланието да споделиш политическите си настроения заради разнообразни аргументи (защото изборът ти може да не е „ влиятелен ”, с цел да не си навредиш, или просто тъй като още не си решил окончателно), е феномен, присъщ освен за България, който има капацитет да направи тектонични разбърквания в изборните резултати.
Всеки трети гласоподавател още не е решил по какъв начин ще гласоподава
Изследване на учени от Института по философия и социология при Българска академия на науките демонстрира, че преди вота не са ясни желанията на към 1/3 от гласоподавателите, т.е. на към 1 млн. души. Отдавна е известно, че самите социологически сондажи влияят върху гласоподавателите, „ моделират ” желанията им. И още: 54% се въздействат директно от картините, нарисувани от данните на социологическите агенции; 30% биха се преориентирали към друга партия, в случай че социологически сондаж – освен това изработен седмици, даже месеци преди изборите – предвижда, че техните любимци няма да преминат електоралния предел, демонстрират още резултатите от цитираното проучване.
В световен проект пандемията от Ковид-19 също оказва отрицателно влияние върху интензивността на вота. Сега в България страхът от заразяване надали ще бъде толкоз важен фактор за интензивността, какъвто беше да вземем за пример през 2021 година. Изглежда, че паниката от ковид е намаляла. Все отново 38% считат пандемията за опасност, а също толкоз са на противоположното мнение, по данни на „ Галъп ”.
Негласуването работи в интерес на статуквото
Универсалното право на глас е постижение, реализирано с цената на революции и пролята кръв, на което модерните демокрации се радват неотдавна. Анархисткият девиз „ щяха да ги забранят, в случай че изборите можеха нещо да трансформират ”, в действителност работи в интерес на статуквото и партийните елити.
При близо 130 партии у нас, от които 22 обединения и 6 обединения ще вземат участие на вота на 2 октомври, е малко мъчно да приемем аргумента: „ няма за кого да гласоподавам ”. Тези, които не гласоподават, тъй като „ нямало смисъл ”, малодушно бягат от бремето на свободата и персоналната отговорност: урок, който по този начин и не научихме добре през трите десетилетия след колапса на тоталитарната машина.
Безплодните парламенти, рецесията на партийната система в последна сметка извират от апатията на Негово величество гласоподавателя. Докато мързеливо се излежава в удобната сянка на дървото на свободата, израсло с толкоз тъга, той мърмори, заловен в клопката на нереалистични упования, екзистенциални страхове и искания. И все по-често не помни, че спасението е в личните му ръце.
Основателен скептицизъм
Умората от честите разходки до изборните секции е реалност: това ще са четвъртите парламентарни избори за последната година и половина в България, считано от вота на 4 април 2021.
Има и друго: социологическите прогнози, а и самите политици, които през последните месеци начертаха от ден на ден разграничителни линии между тях, приказват, че главната задача на 48-то Народно заседание – да образува постоянно държавно управление – ще е още по-сизифовска.
Социологическите сондажи обаче са моментни фотоси. Изненади и обрати са изцяло вероятни. Такива имаше, в това число на последните избори през 2021, във връзка с планувания и действителния победител.
Българският случай е необикновен заради огромната диаспора, която е към 2 милиона души. Принципно проучванията, които се цитират в медиите, мерят температурата единствено на настройките вътре в страната.
В Турция позитивният тренд за Движение за права и свободи – след премахването на ограничаването от 35 секции в страните отвън Европейски Съюз от 45-то Народно събрание – евентуално ще се резервира. Ала какви са електоралните настройки измежду стотиците хиляди българи в Германия, Испания и Съединени американски щати, да вземем за пример? Какво се готви на „ електоралния котлон ” в „ Ориндж каунти ” (в „ квартала на богатите ” „ Възраждане ” да вземем за пример сервираха изненада, която никой не прогнозира); какво ще ни каже този път шареният брюкселски „ Скаарбек ”? Ами гласовете в Австралия, в Далечния изток – Япония, Китай и така нататък?
Настроенията в късчетата от другата България, пръсната на всички места по света, мъчно могат да бъдат уловени. Гласовете от чужбина – изключително за партиите, на които вотът в страната би дал близки резултати, а и за тези, които се мъчат да прескочат електоралния предел – могат да влязат в ролята на кавалерията, появила се изведнъж, с цел да реши изхода от сражението.
„ Спиралата на мълчанието ”, нежеланието да споделиш политическите си настроения заради разнообразни аргументи (защото изборът ти може да не е „ влиятелен ”, с цел да не си навредиш, или просто тъй като още не си решил окончателно), е феномен, присъщ освен за България, който има капацитет да направи тектонични разбърквания в изборните резултати.
Всеки трети гласоподавател още не е решил по какъв начин ще гласоподава
Изследване на учени от Института по философия и социология при Българска академия на науките демонстрира, че преди вота не са ясни желанията на към 1/3 от гласоподавателите, т.е. на към 1 млн. души. Отдавна е известно, че самите социологически сондажи влияят върху гласоподавателите, „ моделират ” желанията им. И още: 54% се въздействат директно от картините, нарисувани от данните на социологическите агенции; 30% биха се преориентирали към друга партия, в случай че социологически сондаж – освен това изработен седмици, даже месеци преди изборите – предвижда, че техните любимци няма да преминат електоралния предел, демонстрират още резултатите от цитираното проучване.
В световен проект пандемията от Ковид-19 също оказва отрицателно влияние върху интензивността на вота. Сега в България страхът от заразяване надали ще бъде толкоз важен фактор за интензивността, какъвто беше да вземем за пример през 2021 година. Изглежда, че паниката от ковид е намаляла. Все отново 38% считат пандемията за опасност, а също толкоз са на противоположното мнение, по данни на „ Галъп ”.
Негласуването работи в интерес на статуквото
Универсалното право на глас е постижение, реализирано с цената на революции и пролята кръв, на което модерните демокрации се радват неотдавна. Анархисткият девиз „ щяха да ги забранят, в случай че изборите можеха нещо да трансформират ”, в действителност работи в интерес на статуквото и партийните елити.
При близо 130 партии у нас, от които 22 обединения и 6 обединения ще вземат участие на вота на 2 октомври, е малко мъчно да приемем аргумента: „ няма за кого да гласоподавам ”. Тези, които не гласоподават, тъй като „ нямало смисъл ”, малодушно бягат от бремето на свободата и персоналната отговорност: урок, който по този начин и не научихме добре през трите десетилетия след колапса на тоталитарната машина.
Безплодните парламенти, рецесията на партийната система в последна сметка извират от апатията на Негово величество гласоподавателя. Докато мързеливо се излежава в удобната сянка на дървото на свободата, израсло с толкоз тъга, той мърмори, заловен в клопката на нереалистични упования, екзистенциални страхове и искания. И все по-често не помни, че спасението е в личните му ръце.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ