Невидимите щитове: 20 защитни механизма, които използваме
Защитните механизми са способи, по които мозъкът ни се пробва да ни защищити при тревога или риск за самочувствието, както и от неща, за които не желаеме да мислим. Някои от най-познатите защитни механизми са отказване, угнетяване и проекция. Има и положителни защитни механизми - такива са алтруизмът и хуморът.
Приносът на Зигмунд Фройд
Защитните механизми са разказани за първи път от Зигмунд Фройд, като част от неговата психоаналитична доктрина. Според него тези механизми пазят съзнателния разум от несъгласия сред животинската ни същина и идеалистичното суперего, с цел да се резервира психическото равновесие сред вътрешна непоклатимост и външни фактори.
Приносът на Ана Фройд
Ана Фройд е дъщерята на Зигмунд Фройд уголемява, добавя и систематизира теорията на татко си. Тя разказва 10 съществени защитни механизма в своята книга " Аз-ът и защитните механизми ", оповестена през 1936 година
10-те защитни механизма съгласно Ана Фройд1. Изместване
Представете си по какъв начин сте имали противен ден на работа, прибирате се и си изливате негативизма върху фамилията. Изместването е изливането на разочарования, импулси и страсти върху хора или предмети, които чувствате по-малко заплашителни. Вместо да се скарате с шефа си, което може да има пагубни последствия за вас, вие крещите на половинката си, тъй като знаете, че не съставлява опасност.
2. Отричане
Най-познатият предпазен механизъм е отричането. Представлява отвод да се признае нещо, което се е случило или се случва сега. Отричането на съществуването на даден проблем евентуално се е случвало на всички. Макар да ви пази от болежка, отричането лишава доста от силата ви. При отказване индивидът не е податлив да признае нещо даже при неоспорими доказателства.
3. Изтласкване
Изтласкването неумишлено държи информация надалеч от съзнанието. Пример може да са мемоари за обещано събитие - изтласкани са обратно от съзнанието и до избран миг е допустимо да мислите, че нещо не ви се е случило. Макар да нямате ясна визия за тях, те не престават да живеят в подсъзнанието ви и да въздействат на държанието ви. Например децата, претърпели принуждение, може да не го помнят, само че то да се отразява на връзките им с останалите.
4. Супресия/ угнетяване
При потискането имате спомен за обещано събитие, само че избирате да не мислите за него - избутвате го обратно. Избирате да държите информацията надалеч от съзнанието си. Психолозите обаче считат, че потискането на тези мемоари може да се случи и неумишлено.
5. Сублимация
Фройд счита, че сублимацията демонстрира зрялост на индивида и му разрешава да работи обикновено и задоволително в обществото. Сублимацията ни разрешава да показваме неприемливи импулси по допустим метод. Например: имате проблеми с гнева и решавате да контролирате нервните прояви като спортувате бокс, който ви разрешава да изпускате парата в залата.
6. Проекция
Проекцията е доста забавен предпазен механизъм, при който приписвате личните си мисли и усеща на различен човек. Най-простият и постоянно срещан образец е: Изпитвате яд и ненавист към някого и считате, че той мисли по същия метод за вас.
7. Интелектуализация
При интелектуализацията намалявате тревогата, като мислите за събитията по леден и разумен метод. Изключвате напълно страстите от уравнението. Спирате да мислите за възприятията и се фокусирате върху интелектуалния съставен елемент. Това не ви разрешава да гледате изцяло на казуса. Например: Човек получава вест за неприятна диагноза и се концентрира върху това да изучи всичко за заболяването, с цел да избегне стрес.
Приносът на Зигмунд Фройд
Защитните механизми са разказани за първи път от Зигмунд Фройд, като част от неговата психоаналитична доктрина. Според него тези механизми пазят съзнателния разум от несъгласия сред животинската ни същина и идеалистичното суперего, с цел да се резервира психическото равновесие сред вътрешна непоклатимост и външни фактори.
Приносът на Ана Фройд
Ана Фройд е дъщерята на Зигмунд Фройд уголемява, добавя и систематизира теорията на татко си. Тя разказва 10 съществени защитни механизма в своята книга " Аз-ът и защитните механизми ", оповестена през 1936 година
10-те защитни механизма съгласно Ана Фройд1. Изместване
Представете си по какъв начин сте имали противен ден на работа, прибирате се и си изливате негативизма върху фамилията. Изместването е изливането на разочарования, импулси и страсти върху хора или предмети, които чувствате по-малко заплашителни. Вместо да се скарате с шефа си, което може да има пагубни последствия за вас, вие крещите на половинката си, тъй като знаете, че не съставлява опасност.
2. Отричане
Най-познатият предпазен механизъм е отричането. Представлява отвод да се признае нещо, което се е случило или се случва сега. Отричането на съществуването на даден проблем евентуално се е случвало на всички. Макар да ви пази от болежка, отричането лишава доста от силата ви. При отказване индивидът не е податлив да признае нещо даже при неоспорими доказателства.
3. Изтласкване
Изтласкването неумишлено държи информация надалеч от съзнанието. Пример може да са мемоари за обещано събитие - изтласкани са обратно от съзнанието и до избран миг е допустимо да мислите, че нещо не ви се е случило. Макар да нямате ясна визия за тях, те не престават да живеят в подсъзнанието ви и да въздействат на държанието ви. Например децата, претърпели принуждение, може да не го помнят, само че то да се отразява на връзките им с останалите.
4. Супресия/ угнетяване
При потискането имате спомен за обещано събитие, само че избирате да не мислите за него - избутвате го обратно. Избирате да държите информацията надалеч от съзнанието си. Психолозите обаче считат, че потискането на тези мемоари може да се случи и неумишлено.
5. Сублимация
Фройд счита, че сублимацията демонстрира зрялост на индивида и му разрешава да работи обикновено и задоволително в обществото. Сублимацията ни разрешава да показваме неприемливи импулси по допустим метод. Например: имате проблеми с гнева и решавате да контролирате нервните прояви като спортувате бокс, който ви разрешава да изпускате парата в залата.
6. Проекция
Проекцията е доста забавен предпазен механизъм, при който приписвате личните си мисли и усеща на различен човек. Най-простият и постоянно срещан образец е: Изпитвате яд и ненавист към някого и считате, че той мисли по същия метод за вас.
7. Интелектуализация
При интелектуализацията намалявате тревогата, като мислите за събитията по леден и разумен метод. Изключвате напълно страстите от уравнението. Спирате да мислите за възприятията и се фокусирате върху интелектуалния съставен елемент. Това не ви разрешава да гледате изцяло на казуса. Например: Човек получава вест за неприятна диагноза и се концентрира върху това да изучи всичко за заболяването, с цел да избегне стрес.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ