В градовете с най много онкоболници никой не се занимава с умиращите
Заради нископлатената клинична пътека едвам 12% от раково болните у нас получават палиативни грижи
У нас онкоболните в терминален етап не престават да не получават съответни грижи, а плахите опити на институциите това да се промени бележат цялостен неуспех. През 2017 година по пътеката на здравната каса за палиативни грижи са регистрирани едвам 2181 случая, като по-голямата част от тях са онкоболни. По последните данни на Националния раков указател умрелите за годината от рак у нас са били съвсем 18 000. Което значи, че 16 000 заболели са умряли у дома, макар че нормално пациентите в терминален етап имат потребност от профилирани грижи в приют, написа в. Сега.
През 2017 година у нас има цели 40 онкоклиники и диспансери, сочат данните на здравната каса, оповестени от clinica.bg. Едва 16 от клиниките са приели пациенти по пътеката за палиативни грижи. Антирекорд слагат най-големите градове с най-вече онкоболници. При 15 онкоболници и отделения в София грижа по тази пътека са получили едвам 17 пациенти, умиращи от рак, при над 10 000 души, минали химиотерапия в същите тези лечебни заведения. Други 8 души са признати за палиативни грижи в Пета градска болница в столицата, макар че там няма онкоотделение. В Пловдив, където има цели 5 онкоболници, в това число и общински диспансер, палиативни грижи не е получил никой при над 5000 пациенти за химиотерапия. В Плевен също няма нито един, получил профилирани грижи в последните си дни. Пациентите, които въпреки всичко са получили палиативни грижи, са във Варна и по-малките регионални градове.
По закон у нас би трябвало да се дава сложна грижа при лекуването на ракови болести. Затова клиниките, които правят интензивно лекуване на пациенти с онкологични болести - химио- и лъчетерапия, са длъжни да дават и диспансерно наблюдаване, и палиативни грижи, а в случай че нямат лични конструкция за това - да сключат контракт за реализирането й с друго лечебно заведение. Изискването беше залегнало преди време и като наложително за подписване на контракт със здравната каса. Промяната беше въведена при предходния кабинет " Борисов " точно поради обстоятелството, че лечебните заведения избират да се занимават единствено с химиотерапия, само че по-късно оставят пациентите си да се оправят сами. Очевидно макар закона смяна няма.
Причината лечебните заведения да отхвърлят да се занимават с палиативни грижи са по-ниските цени на клиничната пътека. За пациент с потребност от палиативни грижи НЗОК заплаща по 51 лева дневно. Според някои клиники обаче тази сума не покрива разноските им, по тази причина отхвърлят да се занимават с грижи за умиращи. От друга страна, химиотерапевтичното лекуване е добре платено, което докара до взрив на появяването на нови лечебни заведения и отделения в тази област.
Палиативната грижа обаче очевидно се оказва тежко финансово задължение най-вече за лечебните заведения в София и Пловдив. В диспансера във Враца да вземем за пример през м.г. са регистрирани 972 пациенти на химиотерапия и 404 души на палиативни грижи при същата цена на клиничната пътека. В " Св. Марина " във Варна химиотерапия са получили 1906 души, а 336 са регистрираните случаи за палиативни грижи. По почти подобен метод стоят и нещата в онкодиспансерите в Благоевград, Русе, Бургас и Шумен.
През 2017 година пациентите на химиотерапия у нас са били 31 878, за което НЗОК е платила 327 млн. лева В същото време броят на диспансерните прегледи, които са осъществени на хора с онкологични болести в страната, са едвам 11 005, т.е. лечебните заведения не демонстрират необикновен интерес и към следенето на болестта на пациентите си.
ПРИХОДИ
Лидер по доходи от химиотерапия е КОЦ-Пловдив - 26.7 млн. лева за 2292 регистрирани пациенти. Следва " Св. Марина " във Варна с 22 млн. лева и 1906 пациенти. В София обичайно най-вече пари са изплатени по това перо на частната " Сердика " - 19 млн. лева, освен това за 1115 заболели, т.е. там приблизително на пациент за медикаменти НЗОК заплаща над 17 000 лева, което прави болничното заведение водач по изписване на скъпо лекуване. 18 млн. за 1229 пациенти са платени на болничното заведение по хематология в София, по 14 млн. лева са получили " Аджъбадем сити клиник " и " Надежда " с тази разлика, че първата е отчела 1122 пациенти, а втората - 945. За 1131 пациенти Раковата болница е изписала медикаменти за 11 млн. лева
Заради годишните преразходи за химиотерапия от здравната каса обмислят дали да не се наложат предели и освен това лекуване, както е с останалата активност на всички лечебни заведения.
У нас онкоболните в терминален етап не престават да не получават съответни грижи, а плахите опити на институциите това да се промени бележат цялостен неуспех. През 2017 година по пътеката на здравната каса за палиативни грижи са регистрирани едвам 2181 случая, като по-голямата част от тях са онкоболни. По последните данни на Националния раков указател умрелите за годината от рак у нас са били съвсем 18 000. Което значи, че 16 000 заболели са умряли у дома, макар че нормално пациентите в терминален етап имат потребност от профилирани грижи в приют, написа в. Сега.
През 2017 година у нас има цели 40 онкоклиники и диспансери, сочат данните на здравната каса, оповестени от clinica.bg. Едва 16 от клиниките са приели пациенти по пътеката за палиативни грижи. Антирекорд слагат най-големите градове с най-вече онкоболници. При 15 онкоболници и отделения в София грижа по тази пътека са получили едвам 17 пациенти, умиращи от рак, при над 10 000 души, минали химиотерапия в същите тези лечебни заведения. Други 8 души са признати за палиативни грижи в Пета градска болница в столицата, макар че там няма онкоотделение. В Пловдив, където има цели 5 онкоболници, в това число и общински диспансер, палиативни грижи не е получил никой при над 5000 пациенти за химиотерапия. В Плевен също няма нито един, получил профилирани грижи в последните си дни. Пациентите, които въпреки всичко са получили палиативни грижи, са във Варна и по-малките регионални градове.
По закон у нас би трябвало да се дава сложна грижа при лекуването на ракови болести. Затова клиниките, които правят интензивно лекуване на пациенти с онкологични болести - химио- и лъчетерапия, са длъжни да дават и диспансерно наблюдаване, и палиативни грижи, а в случай че нямат лични конструкция за това - да сключат контракт за реализирането й с друго лечебно заведение. Изискването беше залегнало преди време и като наложително за подписване на контракт със здравната каса. Промяната беше въведена при предходния кабинет " Борисов " точно поради обстоятелството, че лечебните заведения избират да се занимават единствено с химиотерапия, само че по-късно оставят пациентите си да се оправят сами. Очевидно макар закона смяна няма.
Причината лечебните заведения да отхвърлят да се занимават с палиативни грижи са по-ниските цени на клиничната пътека. За пациент с потребност от палиативни грижи НЗОК заплаща по 51 лева дневно. Според някои клиники обаче тази сума не покрива разноските им, по тази причина отхвърлят да се занимават с грижи за умиращи. От друга страна, химиотерапевтичното лекуване е добре платено, което докара до взрив на появяването на нови лечебни заведения и отделения в тази област.
Палиативната грижа обаче очевидно се оказва тежко финансово задължение най-вече за лечебните заведения в София и Пловдив. В диспансера във Враца да вземем за пример през м.г. са регистрирани 972 пациенти на химиотерапия и 404 души на палиативни грижи при същата цена на клиничната пътека. В " Св. Марина " във Варна химиотерапия са получили 1906 души, а 336 са регистрираните случаи за палиативни грижи. По почти подобен метод стоят и нещата в онкодиспансерите в Благоевград, Русе, Бургас и Шумен.
През 2017 година пациентите на химиотерапия у нас са били 31 878, за което НЗОК е платила 327 млн. лева В същото време броят на диспансерните прегледи, които са осъществени на хора с онкологични болести в страната, са едвам 11 005, т.е. лечебните заведения не демонстрират необикновен интерес и към следенето на болестта на пациентите си.
ПРИХОДИ
Лидер по доходи от химиотерапия е КОЦ-Пловдив - 26.7 млн. лева за 2292 регистрирани пациенти. Следва " Св. Марина " във Варна с 22 млн. лева и 1906 пациенти. В София обичайно най-вече пари са изплатени по това перо на частната " Сердика " - 19 млн. лева, освен това за 1115 заболели, т.е. там приблизително на пациент за медикаменти НЗОК заплаща над 17 000 лева, което прави болничното заведение водач по изписване на скъпо лекуване. 18 млн. за 1229 пациенти са платени на болничното заведение по хематология в София, по 14 млн. лева са получили " Аджъбадем сити клиник " и " Надежда " с тази разлика, че първата е отчела 1122 пациенти, а втората - 945. За 1131 пациенти Раковата болница е изписала медикаменти за 11 млн. лева
Заради годишните преразходи за химиотерапия от здравната каса обмислят дали да не се наложат предели и освен това лекуване, както е с останалата активност на всички лечебни заведения.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ