Страстните италианци заживяха виртуално, наживо само поне на метър един от друг
Заради ковид учебни заведения, съдилища и държавни служби работят по интернет
Вече си мия ръцете и откакто съм си измил ръцете, гласи един от известните тези дни в италианските обществени мрежи афоризми за ковид. И с добре измити ръце обаче в Италия сега не би трябвало да се здрависвате, да се прегръщате, да се потупвате по рамото, още по-малко пък да се целувате.
Директно поддържате връзка единствено в случай че сте на 1-2 метра разстояние от събеседника си, с цел да не се болестите от прехвърчащи слюнки. В заведенията в алената и жълтата зона в Италия, където обстановката с епидемията е най-критична,
към този момент не може
да си пиете
кафето на бара, а единствено на маса с обслужващ личен състав, който ви го сервира от разстояние. Всички музеи, кина, концертни зали, галерии към този момент са затворени и културата е в насилствена почивка. Това са единствено част от новите разпоредби от държавния декрет, който прочете за всички министър председателят Джузепе Конте.
Те са годни за цяла Италия, а освен за алената зона, където заплахата от болест дебне на всеки ъгъл.
Разбира се, няма да видите държавни чиновници, които да глобяват тези, които се целуват по улиците. За Италия обаче, която живее от пристрастености и обятия, този скандинавски жанр на другарство, при който не можеш да пипнеш или да потупаш по рамото събеседника си, е като удар с влажен парцал. Изглежда по този начин, като че ли сега всеки е като артист във филм за апокалипсиса. Неща, които в други времена наподобяваха черен комизъм, през днешния ден са естествени по италианските улици. В Рим може да се видят даже реклами на погребална организация, която
предлага “24 часа
в денонощието
заравяне
за 1200 евро
ол инклузив,
а ковчегът
е от нас ”
В цяла Италия обаче сега са неразрешени и погребенията, и сватбите.
Из интернет могат да се видят духовити разгласи за жилища чартърен, гласящи “Не даваме чартърен на северняци ”- единствено допреди седмици сходни “ограничения ”, само че ориентирани против хората от Юга, съществуваха в действителност.
Специален епизод от сериала на парадоксите, който тече сега, са съдилищата. В Южна Италия съдии не позволяват на юристи от Милано да се доближават на повече от 2 метра до масите им. Вече не е необичайност съдии в Северна Италия да организират съвещания с юристи от Южна Италия по скайп. Съдът в Милано спря неспешните наказателни и цивилен каузи, откакто негови съдии се заразиха с ковид. Съдът в Рим пък избра по-мека линия – подсигурява активността си, осигурявайки съществуването на всички места на дезинфектанти – те са закачени с пластир на разнообразни места в постройката. Така, както се предлага течен сапун в тоалетните, сега
във всички
публични
здания е
наложително
предлагането и
на дезинфектант
за посетителите – това е по предписание на Министерството на здравеопазването.
Неотдавна папа Франциск прикани в дните на великите пости вярващите да се откъснат от малкия екран и телефоните и вместо това да се “свържат ” с Евангелието, отдавайки се на “здравословна екология на сърцето ”.
Италианските управляващи и специалисти приканиха италианците на тъкмо противоположното - да поддържат връзка, работят и учат колкото се може повече по интернет и да не помнят за връзките онлайн.
Никога както в този момент виртуалното другарство не е било издигано в фетиш от специалистите, които доскоро се чудеха по какъв начин да откъснат вторачения в мрежата италианец. Интернет в този момент е царят на живота в Италия, който все пак продължава да си тече. Училищата и университетите сега са затворени в цялата страна до 15 март, само че не е изключено ограниченията да се удължат до началото на април. Но още от началото на епидемията доста от учебните заведения в Северна Италия продължиха образованието на учениците у дома посредством цифрови платформи. Настъпи и златна епоха за т.нар.smart working, или телеработа, при която служителят от държавната компания или частна компания продължава работата си, само че по пантофи пред компютъра у дома.
По закон smart working трябваше да обхване още от години 10 на 100 от обществената администрация, само че планът все не тръгваше, тъй като се смяташе, че подтиква най-много лентяите. След разразяването на епидемията от ковид обаче той потегли стремително - в този момент всички зоват всички, в случай че могат да си работят от у дома. Област Емилия Романя, която е една от най-засегнатите от епидемията, е и една от най-напредналите в Италия в използването на smart working. Същевременно “Майкрософт ” и “Гугъл ” взеха решение да отворят гратис при тази изключителна обстановка платформите си за еластичен труд, тъй че към този момент всички могат да се чуват и гледат, само че без да се пипат.
Дори църквата се приспособява към сегашната обстановка и
доста енории
оферират
служби по
интернет
Кината и театрите в този момент са затворени. От всичко това печелят “Нетфликс ” и италианските малките екрани, пред които жителите на Ботуша са приковани у дома. Вече е обред всяка вечер италианецът да сяда пред тв приемника в очакване на най-новия бюлетин по новините за броя инфектирани, умряли и излекувани през миналия ден.
Няма суматоха
по улиците, само че
страхът е забележим
с просто око на всички места. Дори Рим, който е обиден по-слабо от епидемията, наподобява като нереален град в някои зони. Хотелиери плачат, тъй като през март са анулирани сред 90 и 100 на 100 от туристическите резервации. Много заведения в центъра са затворени, тъй като работят извънредно с туристи, а такива в този момент няма. Може да видите само японски или китайски туристи с маски.
Истинска хубост обаче са римските площади, църкви и археологически паркове. Това е моментът на Бернини, Боромини, Микеланджело и Рафаело, тъй като шедьоврите им се открояват в цялата си хубост по безлюдните площади. Фонтаните и статуите наподобяват още по-величествени, тъй като по тях няма накачулени туристи.
Зоната на фонтана “Треви ”, която прелива и в среднощ от туристи, в този момент е неестествено празна. Такива са и стълбищата на Испанския площад. Площад “Навона ” е като пустинята Сахара. Улиците в историческия център на Рим в един безоблачен мартенски следобяд са безлюдни, само че наподобяват като в очакване на нещо, което би трябвало да се случи. Над всичко това
се стели тишина,
която е
безусловно
неприсъща
за Рим,
където постоянно свистят коли, сирени и човешки викове. Единственият позитивен аспект от този апокалиптичен филм е, че може да се разноските сами из Древния Рим, наслаждавайки се на хилядолетните забележителности.
Коронавирусът върна Рим на римляните. Един ден епидемията ще мине. Никога повече в бъдеще обаче римлянинът няма да може да има извънредно за себе си Римския конгрес или Колизея.
Вечният град е по-красив, само че и по-призрачен от всеки път без туристите си. Римляните обаче не са се отказали към момента изцяло от навиците си. В тези заведения за хранене, които по принцип се посещават от локални, а не от туристи, може и в този момент да се видят хора. Големият проблем в Италия са обаче мачовете. Играенето им единствено при закрити врата до 3 април е същинско страдалчество за тифозите.
Колко ще продължи всичко това? Експертите приказват за най-малко 3-4 месеца време. Истинският вирус обаче ще пристигна след това, когато настъпи рецесията. Проблемът е, че се чака рецесия на предлагането, а не на търсенето. В момента затварят доста от фабриките на Северна Италия, които стопират произвеждане, не работят и доста публични служби, анулирани са всички вероятни събития, свързани с бизнес, просвета и туризъм.
Според някои проучвания, в случай че област Ломбардия понесе вреди от 10% за своя Брутният вътрешен продукт, и то единствено за месец, а останалата част на Северна Италия – от 5%, това ще докара до 0,3% спад в годишния стопански напредък на Италия. Но това дори са оптимистични прогнози съгласно Кенет Рогоф, учител в “Харвард ” и някогашен икономист от Международния валутен фонд.
В Италия
се чака
даже спад в
производството
на вино и
аграрни
артикули,
откакто работната ръка от Изтока – румънци, поляци и българи, се разбягаха поради епидемията от ковид и поради защитните ограничения на личните си страни във връзка с Италия. Над 11 000 българи са заети в земеделието в Италия.
Що се отнася до самите италианци – не се съмнявайте, те ще преодолеят и тази рецесия. През последните години се нагледахме на трусове, наводнения, рухвания на мостове и виадукти. Извънредните обстановки тук станаха ежедневие. И все пак жителят на Ботуша съумява да изплува постоянно, опровергавайки и най-песимистичните Касандри. /БТА
Вече си мия ръцете и откакто съм си измил ръцете, гласи един от известните тези дни в италианските обществени мрежи афоризми за ковид. И с добре измити ръце обаче в Италия сега не би трябвало да се здрависвате, да се прегръщате, да се потупвате по рамото, още по-малко пък да се целувате.
Директно поддържате връзка единствено в случай че сте на 1-2 метра разстояние от събеседника си, с цел да не се болестите от прехвърчащи слюнки. В заведенията в алената и жълтата зона в Италия, където обстановката с епидемията е най-критична,
към този момент не може
да си пиете
кафето на бара, а единствено на маса с обслужващ личен състав, който ви го сервира от разстояние. Всички музеи, кина, концертни зали, галерии към този момент са затворени и културата е в насилствена почивка. Това са единствено част от новите разпоредби от държавния декрет, който прочете за всички министър председателят Джузепе Конте.
Те са годни за цяла Италия, а освен за алената зона, където заплахата от болест дебне на всеки ъгъл.
Разбира се, няма да видите държавни чиновници, които да глобяват тези, които се целуват по улиците. За Италия обаче, която живее от пристрастености и обятия, този скандинавски жанр на другарство, при който не можеш да пипнеш или да потупаш по рамото събеседника си, е като удар с влажен парцал. Изглежда по този начин, като че ли сега всеки е като артист във филм за апокалипсиса. Неща, които в други времена наподобяваха черен комизъм, през днешния ден са естествени по италианските улици. В Рим може да се видят даже реклами на погребална организация, която
предлага “24 часа
в денонощието
заравяне
за 1200 евро
ол инклузив,
а ковчегът
е от нас ”
В цяла Италия обаче сега са неразрешени и погребенията, и сватбите.
Из интернет могат да се видят духовити разгласи за жилища чартърен, гласящи “Не даваме чартърен на северняци ”- единствено допреди седмици сходни “ограничения ”, само че ориентирани против хората от Юга, съществуваха в действителност.
Специален епизод от сериала на парадоксите, който тече сега, са съдилищата. В Южна Италия съдии не позволяват на юристи от Милано да се доближават на повече от 2 метра до масите им. Вече не е необичайност съдии в Северна Италия да организират съвещания с юристи от Южна Италия по скайп. Съдът в Милано спря неспешните наказателни и цивилен каузи, откакто негови съдии се заразиха с ковид. Съдът в Рим пък избра по-мека линия – подсигурява активността си, осигурявайки съществуването на всички места на дезинфектанти – те са закачени с пластир на разнообразни места в постройката. Така, както се предлага течен сапун в тоалетните, сега
във всички
публични
здания е
наложително
предлагането и
на дезинфектант
за посетителите – това е по предписание на Министерството на здравеопазването.
Неотдавна папа Франциск прикани в дните на великите пости вярващите да се откъснат от малкия екран и телефоните и вместо това да се “свържат ” с Евангелието, отдавайки се на “здравословна екология на сърцето ”.
Италианските управляващи и специалисти приканиха италианците на тъкмо противоположното - да поддържат връзка, работят и учат колкото се може повече по интернет и да не помнят за връзките онлайн.
Никога както в този момент виртуалното другарство не е било издигано в фетиш от специалистите, които доскоро се чудеха по какъв начин да откъснат вторачения в мрежата италианец. Интернет в този момент е царят на живота в Италия, който все пак продължава да си тече. Училищата и университетите сега са затворени в цялата страна до 15 март, само че не е изключено ограниченията да се удължат до началото на април. Но още от началото на епидемията доста от учебните заведения в Северна Италия продължиха образованието на учениците у дома посредством цифрови платформи. Настъпи и златна епоха за т.нар.smart working, или телеработа, при която служителят от държавната компания или частна компания продължава работата си, само че по пантофи пред компютъра у дома.
По закон smart working трябваше да обхване още от години 10 на 100 от обществената администрация, само че планът все не тръгваше, тъй като се смяташе, че подтиква най-много лентяите. След разразяването на епидемията от ковид обаче той потегли стремително - в този момент всички зоват всички, в случай че могат да си работят от у дома. Област Емилия Романя, която е една от най-засегнатите от епидемията, е и една от най-напредналите в Италия в използването на smart working. Същевременно “Майкрософт ” и “Гугъл ” взеха решение да отворят гратис при тази изключителна обстановка платформите си за еластичен труд, тъй че към този момент всички могат да се чуват и гледат, само че без да се пипат.
Дори църквата се приспособява към сегашната обстановка и
доста енории
оферират
служби по
интернет
Кината и театрите в този момент са затворени. От всичко това печелят “Нетфликс ” и италианските малките екрани, пред които жителите на Ботуша са приковани у дома. Вече е обред всяка вечер италианецът да сяда пред тв приемника в очакване на най-новия бюлетин по новините за броя инфектирани, умряли и излекувани през миналия ден.
Няма суматоха
по улиците, само че
страхът е забележим
с просто око на всички места. Дори Рим, който е обиден по-слабо от епидемията, наподобява като нереален град в някои зони. Хотелиери плачат, тъй като през март са анулирани сред 90 и 100 на 100 от туристическите резервации. Много заведения в центъра са затворени, тъй като работят извънредно с туристи, а такива в този момент няма. Може да видите само японски или китайски туристи с маски.
Истинска хубост обаче са римските площади, църкви и археологически паркове. Това е моментът на Бернини, Боромини, Микеланджело и Рафаело, тъй като шедьоврите им се открояват в цялата си хубост по безлюдните площади. Фонтаните и статуите наподобяват още по-величествени, тъй като по тях няма накачулени туристи.
Зоната на фонтана “Треви ”, която прелива и в среднощ от туристи, в този момент е неестествено празна. Такива са и стълбищата на Испанския площад. Площад “Навона ” е като пустинята Сахара. Улиците в историческия център на Рим в един безоблачен мартенски следобяд са безлюдни, само че наподобяват като в очакване на нещо, което би трябвало да се случи. Над всичко това
се стели тишина,
която е
безусловно
неприсъща
за Рим,
където постоянно свистят коли, сирени и човешки викове. Единственият позитивен аспект от този апокалиптичен филм е, че може да се разноските сами из Древния Рим, наслаждавайки се на хилядолетните забележителности.
Коронавирусът върна Рим на римляните. Един ден епидемията ще мине. Никога повече в бъдеще обаче римлянинът няма да може да има извънредно за себе си Римския конгрес или Колизея.
Вечният град е по-красив, само че и по-призрачен от всеки път без туристите си. Римляните обаче не са се отказали към момента изцяло от навиците си. В тези заведения за хранене, които по принцип се посещават от локални, а не от туристи, може и в този момент да се видят хора. Големият проблем в Италия са обаче мачовете. Играенето им единствено при закрити врата до 3 април е същинско страдалчество за тифозите.
Колко ще продължи всичко това? Експертите приказват за най-малко 3-4 месеца време. Истинският вирус обаче ще пристигна след това, когато настъпи рецесията. Проблемът е, че се чака рецесия на предлагането, а не на търсенето. В момента затварят доста от фабриките на Северна Италия, които стопират произвеждане, не работят и доста публични служби, анулирани са всички вероятни събития, свързани с бизнес, просвета и туризъм.
Според някои проучвания, в случай че област Ломбардия понесе вреди от 10% за своя Брутният вътрешен продукт, и то единствено за месец, а останалата част на Северна Италия – от 5%, това ще докара до 0,3% спад в годишния стопански напредък на Италия. Но това дори са оптимистични прогнози съгласно Кенет Рогоф, учител в “Харвард ” и някогашен икономист от Международния валутен фонд.
В Италия
се чака
даже спад в
производството
на вино и
аграрни
артикули,
откакто работната ръка от Изтока – румънци, поляци и българи, се разбягаха поради епидемията от ковид и поради защитните ограничения на личните си страни във връзка с Италия. Над 11 000 българи са заети в земеделието в Италия.
Що се отнася до самите италианци – не се съмнявайте, те ще преодолеят и тази рецесия. През последните години се нагледахме на трусове, наводнения, рухвания на мостове и виадукти. Извънредните обстановки тук станаха ежедневие. И все пак жителят на Ботуша съумява да изплува постоянно, опровергавайки и най-песимистичните Касандри. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ