Започвам с това, че винаги ме е било страх от

Започвам с това, че постоянно ме е било боязън от козунаците. Не, че не ги обичам – в противен случай, само че месенето им е обвързвано с толкоз доста тънкости, че съм се отказвала и още преди да ми хрумне да опитвам.

Тази година се снабдих с машина за самун и взех решение да опитам - в якото месене щеше да ми оказва помощ тя, а другото – от мен. Прерових всевъзможни предписания от блогове, уеб сайтове, тънкости от тук и от там, изследвах опциите на машината, въпреки всичко тя щеше да свърши съвсем цялата работа и самоуверено напазарувах главните съставки. И каквото да ви убеждават етикетите на купешките козунаци – те са единствено 6 – мляко, яйца, масло, захар, брашно и квас. Всички останали добавки – лимонени кори, ванилия, ядки, стафиди, какао, локум единствено придават характерност на козунака.

И по този начин взех решение аз да направя генерална подготовка за Великден. Тъй като в Hera.bg има рецепта за, аз направя мъфини. И изцяло изненадващо за мен, мъфинките освен станаха – 24 броя общо, само че и излезе и един значителен козунак. Бухнаха, изпекоха се добре и имаха най-важното - вътрешност " на конци ".

Два типа козуначени мъфини за Великден



Приготовление:

Всички съставки се оставят на стайна температура да се стоплят изцяло. В купа разрушавам 4 яйца+1 белтък със захарта да усили размера два пъти и да побелее. Ако има пяна, махам с лъжица. Там поставям и ванилията.

В купа изсипвам топлото мляко с една лъжица захар и една лъжица брашно, разбърниквам да се смесят добре и поставям маята. Ако желаете малко да забързате втасването на маята, би трябвало да сложите тази купа в по-голяма с гореща вода до половината.

Пресявам три пъти брашното с щипката сол. Това е от огромно значение за козунака по принцип и трите пресявания по никакъв начин не са непотребни.

Половината от маслото и маста комплицирам на мека еднородна каша и в случай че маята е втасала (сместа се е надигнала и пуска балончета с леко шуптене), можем да започваме.



В хлебопекарната изсипвам яйчената примес, млякото с маята, мазнината и деликатно с лъжица или шпатула брашното.

Всяка машина за самун има стратегия за 15 минути, в моя случай това е програмата за паста. Настройвам я за цикъл от 15 минути. Това е стратегия, която единствено обърква съставките в меко тесто, без да се загрява машината и да стартира втасване.



През останалото време разбърквам канелата и захарта и изстисквам настрана от тях стафидите от рома.

В друга купичка разбърквам добре какаото, захарта, начуканите орехи и малко мляко до приемане на каша. Включвам фурната на 50 градуса.



Минала е програмата през това време и след това я включвам още веднъж. След втория път деля тестото на две. При едната част, която остава в машината, изсипвам отцедените добре стафиди. Включвам това тесто на още един цикъл 15 минути, с цел да се объркат стафидите добре в тестото.

Другото тесто поставям в намазнена купа и затрупвам с фолио. Слагам в топлата фурна да втаса. Трябва да усили размера си към 3 пъти.



Докато това шупва и откакто мине последният 15-минутен цикъл, включих машината на стратегия за 1,20 часа – месене+втасване. На моята машина това е супер бърз сладостен самун.

През това време тестото във фурната би трябвало да е втасало. Изсипвам го на постеля за месене или на плота и с намазнени ръце с масло стартирам да го меся. Когато стартира да лепне – отново намазнявам, до момента в който не стане безпрепятствено и плътно тесто.

Късам дребни топки, които оформям на фитили, поставям малко от шоколадовата примес, загъвам на охлювче и поставям във формичката – едната тава ми е с хартиени, другата със силиконови форми. И с двата типа стават.





Като направя 12-те мъфинки, ги връщам във фурната за второто втасване. Като се надигнат и те, включвам фурната на 170 градуса. Вече втасалите мъфинки намазвам с разрушения жълтък и посипвам със захар. Връщам да се доизпекат.



Междувременно второто тесто е втасало към този момент и върша същото с него - фитили, ръсене със сместа захар и канела, завиване на охлювче и слагане във формичка. Понеже се оказа, че е повече от първото отделено и щяха да излязат повече от 12 мъфина, отделих една част в купа и го завих. А от това направих след това огромния козунак.



Втората порция втаса в банята, където е най-топло вкъщи. Вие, несъмнено, можете да не си играете като мен и да вършиме два типа мъфини и да си следвате общоприетата процедура – второ втасване, мазане с жълтък, ръсене със захар, печене.

Пекат се към 30-40 минути на 170 градуса.

А като изстинат и се осмелих с боязън, усетих прелестно удовлетворение - вътрешността беше мека, въздушна и на прелестни влакна, които се усетиха още по-добре при огромния козунак.