Велики понеделник е! Започва Страстната седмица
Започва Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията). Това е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. Започва с тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим и приключва с неговото възкресение (Великден). Всеки ден от тази седмица се назовава популярен – Велики понеделник, Велики вторник... Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се правят специфични служби от църквата. Според православния календар тази седмица приключва с Великден.
Седмица на страданията
На старобългарски " пристрастеност " значи страдалчество. По тази причина дните на Христовите премеждия от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до гибелта му са наречени буйна седмица. Приближавайки се към кулминационната точка на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наименуван популярен.
Според еврейските вярвания денят приключва със залеза на Слънцето и тогава стартира идващият ден.
Велики понеделник
Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира цялостен с търговци. Божият Син изгонва търговците, тъй като храмът е дом за молитва, а не продавалник. В Евангелието се приказва за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – знак на човешката душа, която не разрешава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Българска традиция
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по необикновен метод.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за почистването на къщата, двора и стопанските постройки, за миене и къпане на децата, като на тази рутинна активност се придава алегорично пречистващ темперамент – прави се за здраве. На Велика сряда децата в Родопите берат в горите здравец и го вършат на китки, които подаряват на идващия ден на близки и съседи за здраве.
На Велики четвъртък се съблюдава строга възбрана за работа, боядисват се великденските яйца. Боядисването на яйцата се прави от най-възрастната жена в дома, а с първото боядисано яйце се правят разнообразни обреди. Това е първият от седемте Велики четвъртъци (последният е Спасовден). Според националните вярвания неспазването на възбраната за работа ще провокира градушки и гръмотевици.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) се върви на черква и се минава под масата с плащаницата. Категорично са неразрешени женските занятия (предене, тъкане и т.н.), публикувано е половото табу. В Западна България се украсяват боядисаните яйца с разнообразни претекстове.
На Велика събота нормално се месят и пекат обредните великденски хлябове (но може и в петък или четвъртък). Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, палят свещи, раздават боядисани яйца, варено жито и самун за душите на мъртвите.
Седмица на страданията
На старобългарски " пристрастеност " значи страдалчество. По тази причина дните на Христовите премеждия от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до гибелта му са наречени буйна седмица. Приближавайки се към кулминационната точка на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наименуван популярен.
Според еврейските вярвания денят приключва със залеза на Слънцето и тогава стартира идващият ден.
Велики понеделник
Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира цялостен с търговци. Божият Син изгонва търговците, тъй като храмът е дом за молитва, а не продавалник. В Евангелието се приказва за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – знак на човешката душа, която не разрешава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Българска традиция
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по необикновен метод.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за почистването на къщата, двора и стопанските постройки, за миене и къпане на децата, като на тази рутинна активност се придава алегорично пречистващ темперамент – прави се за здраве. На Велика сряда децата в Родопите берат в горите здравец и го вършат на китки, които подаряват на идващия ден на близки и съседи за здраве.
На Велики четвъртък се съблюдава строга възбрана за работа, боядисват се великденските яйца. Боядисването на яйцата се прави от най-възрастната жена в дома, а с първото боядисано яйце се правят разнообразни обреди. Това е първият от седемте Велики четвъртъци (последният е Спасовден). Според националните вярвания неспазването на възбраната за работа ще провокира градушки и гръмотевици.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) се върви на черква и се минава под масата с плащаницата. Категорично са неразрешени женските занятия (предене, тъкане и т.н.), публикувано е половото табу. В Западна България се украсяват боядисаните яйца с разнообразни претекстове.
На Велика събота нормално се месят и пекат обредните великденски хлябове (но може и в петък или четвъртък). Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, палят свещи, раздават боядисани яйца, варено жито и самун за душите на мъртвите.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ