Китай и Турция впрягат сили за мир между Русия и Украйна
Започна европейската обиколка на китайския специфичен представител за Евразия Ли Хуей в опит да сондира мненията по отношение на евентуални мерни договаряния сред Русия и Украйна. Същеврменно и Турция пробва да предложи поле за нови диалози сред двето воюващи страни, написа Investor.bg.
В първата точка от пътуването си - Москва, Хуей разговаря с зам.-министъра на външните работи Михаил Галузин.
" Имаше забавен и обстоен продан на отзиви по тематиката за украинската рецесия ", се споделя в известие на съветското Министерство на външните работи след срещата. От ведомството допълват, че " политико-дипломатичното " контролиране на спора е невероятно без присъединяване на Русия и отчитането на нейните ползи в областта на сигурността.
Поставените от Украйна и Запада " ултиматуми " единствено времят и не могат да бъдат основа за слагането на завършек на спора.
Едно от условията на Украйна за начало на договаряния за мир е пълното евакуиране на съветските войски от нейната територия в интернационално приетите, в това число и от Русия тогава, граници от 1991 година. Киев също по този начин упорства за следствие на престъпни закононарушения, репарации, гаранции за нуклеарна и екологична сигурност, връщането на депортираните украински жители, измежду които и към 20 хиляди деца.
Русия от своя страна от месеци декларира подготвеност за договаряния, само че " отчитайки новите географски действителности ", т.е. анексирането на четири украински области - Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка, както и Крим, който Русия призна като своя територия през 2014 година. Тъй като Украйна отхвърля да взе участие в такива диалози, Москва упреква Киев и Западът, който поддържа украинските управляващи, в отвод от спокойно решение на военния спор.
Платформа за договаряния преди дни предложи и Турция, само че съветският външен министър Сергей Лавров отхвърли подобен формат по време на конгрес в Анталия на 1 март. Турският външен министър Хакан Фидан написа в обществената мрежа Х (Twitter), че към този момент пристигнало времето за завършек на бойните дейности, защото и двете страни са стигнали " лимита " и не могат да решат спора по боен път. " Това не значи признаването на окупираните територии ", добави още той.
Много анализатори разясняват, че Русия единствено на думи наподобява подготвена на мирни договаряния, а действително упорства за капитулацията на Украйна. Реално Москва резервира своите първични цели и оповестени документи демонстрират, че още преди две години е очаквала Украйна да се трансформира във васална страна, разчитаща на милостта на Москва.
The Wall Street Journal разгласява още детайлности от съглашението, върху което двете воюнащи страни работеха напролет на 2022 година в Турция. Освен ясните до момента точки, свъразни с ограничавания за броя на украинската войска (до 85 хиляди души, по отношение на днешните към 1 млн.), възбраната за присъединяване във военни блокове и в съюзи, както и признаването на съветския език за формален, документът съдържа още и условието Украйна да се откаже да търси отговорност за военни закононарушения при нахлуването на нейна територия през февруари 2022 година. Киев би трябвало да одобри и задължението съветският език да бъде формален в държавното управление и в съда.
Според украински наблюдаващи това е явен сигнал, че Москва е възнамерявала да разчита на свои " представители " във властта.
Американското издание разяснява, че е получило достъп до екземплярите на съглашението и от съветска, и от украинска страна. В тях измежду най-скандалните точки са вписаните гаранции за сигурността на Киев. Москва планува страни гаранти за Украйна да бъдат Съединени американски щати, Англия, Франция, Китай и Русия, а при положение на опасност за териториалната целокупност на страната, тяхната реакция би трябвало да бъде координирана и утвърдена от всички страни.
Реално това са страни - гаранти и в меморандума от Будапеща, когато Украйна предава своя нуклеарен боеприпас от руско време на Русия. Тогава, през 1994 година, Москва се задължава да съблюдава териториалната целокупност и суверенитета на Украйна, само че през 2014 година анексира едностранно Крим, определяйки го като изконна съветска територия. През 2022 година се оказа, че съглашението тогава, няма особена стойност за сигурността на Украйна.
В хода на договарянията през април 2022 година Русия е предложила поръчител да бъде и Беларус, а Украйна - Турция.
Сега Англия, Франция, Германия, Италия, Дания, Канада и Нидерландия станаха гаранти за сигурността на Украйна, с което се ангажират да застанат зад страната при възможна нова опасност от страна на Русия, до момента в който Украйна не стане член на НАТО.
В съглашение, което Украйна и Русия са обсъждали напролет на 2022 година, е планувано още Крим да бъде признат за съветска територия, а ориста на Донбас е трябвало да бъде решена на среща сред президентите Володимир Зеленски и Владимир Путин, която по този начин и не се състоя, макар че Киев неведнъж настояваше за диалози в подобен формат преди диалозите да се провалят. Украйна не е подписала нито една от противоречивите точки в съглашението, споделя WSJ.
Сега китайският представител ще се насочи към Киев, а по-късно следват диалози и в други европейски столици - Варшава, Париж, Брюксел и Берлин, като Китай отбелязва, че спорът не дава отговор на ползите на интернационалната общественост. В Киев се притесняват, че Русия ще опита широкомащабна дезинформационна акция против украинския президент Володимир Зеленски, който е уязвим след към този момент повече от две години война и със скоро изтичащ мандат. Информационните офанзиви са ориентирани както към съдружниците, по този начин и към вътрешната аудитория и ще бъдат ориентирани към напън Украйна да се съгласи да постави завършек на спора, сочат данни на военното разузнаване на Украйна.
ТЕМА преди 5 часа 768 преди 5 часа 1196 преди 8 часа 2224
В първата точка от пътуването си - Москва, Хуей разговаря с зам.-министъра на външните работи Михаил Галузин.
" Имаше забавен и обстоен продан на отзиви по тематиката за украинската рецесия ", се споделя в известие на съветското Министерство на външните работи след срещата. От ведомството допълват, че " политико-дипломатичното " контролиране на спора е невероятно без присъединяване на Русия и отчитането на нейните ползи в областта на сигурността.
Поставените от Украйна и Запада " ултиматуми " единствено времят и не могат да бъдат основа за слагането на завършек на спора.
Едно от условията на Украйна за начало на договаряния за мир е пълното евакуиране на съветските войски от нейната територия в интернационално приетите, в това число и от Русия тогава, граници от 1991 година. Киев също по този начин упорства за следствие на престъпни закононарушения, репарации, гаранции за нуклеарна и екологична сигурност, връщането на депортираните украински жители, измежду които и към 20 хиляди деца.
Русия от своя страна от месеци декларира подготвеност за договаряния, само че " отчитайки новите географски действителности ", т.е. анексирането на четири украински области - Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка, както и Крим, който Русия призна като своя територия през 2014 година. Тъй като Украйна отхвърля да взе участие в такива диалози, Москва упреква Киев и Западът, който поддържа украинските управляващи, в отвод от спокойно решение на военния спор.
Платформа за договаряния преди дни предложи и Турция, само че съветският външен министър Сергей Лавров отхвърли подобен формат по време на конгрес в Анталия на 1 март. Турският външен министър Хакан Фидан написа в обществената мрежа Х (Twitter), че към този момент пристигнало времето за завършек на бойните дейности, защото и двете страни са стигнали " лимита " и не могат да решат спора по боен път. " Това не значи признаването на окупираните територии ", добави още той.
Много анализатори разясняват, че Русия единствено на думи наподобява подготвена на мирни договаряния, а действително упорства за капитулацията на Украйна. Реално Москва резервира своите първични цели и оповестени документи демонстрират, че още преди две години е очаквала Украйна да се трансформира във васална страна, разчитаща на милостта на Москва.
The Wall Street Journal разгласява още детайлности от съглашението, върху което двете воюнащи страни работеха напролет на 2022 година в Турция. Освен ясните до момента точки, свъразни с ограничавания за броя на украинската войска (до 85 хиляди души, по отношение на днешните към 1 млн.), възбраната за присъединяване във военни блокове и в съюзи, както и признаването на съветския език за формален, документът съдържа още и условието Украйна да се откаже да търси отговорност за военни закононарушения при нахлуването на нейна територия през февруари 2022 година. Киев би трябвало да одобри и задължението съветският език да бъде формален в държавното управление и в съда.
Според украински наблюдаващи това е явен сигнал, че Москва е възнамерявала да разчита на свои " представители " във властта.
Американското издание разяснява, че е получило достъп до екземплярите на съглашението и от съветска, и от украинска страна. В тях измежду най-скандалните точки са вписаните гаранции за сигурността на Киев. Москва планува страни гаранти за Украйна да бъдат Съединени американски щати, Англия, Франция, Китай и Русия, а при положение на опасност за териториалната целокупност на страната, тяхната реакция би трябвало да бъде координирана и утвърдена от всички страни.
Реално това са страни - гаранти и в меморандума от Будапеща, когато Украйна предава своя нуклеарен боеприпас от руско време на Русия. Тогава, през 1994 година, Москва се задължава да съблюдава териториалната целокупност и суверенитета на Украйна, само че през 2014 година анексира едностранно Крим, определяйки го като изконна съветска територия. През 2022 година се оказа, че съглашението тогава, няма особена стойност за сигурността на Украйна.
В хода на договарянията през април 2022 година Русия е предложила поръчител да бъде и Беларус, а Украйна - Турция.
Сега Англия, Франция, Германия, Италия, Дания, Канада и Нидерландия станаха гаранти за сигурността на Украйна, с което се ангажират да застанат зад страната при възможна нова опасност от страна на Русия, до момента в който Украйна не стане член на НАТО.
В съглашение, което Украйна и Русия са обсъждали напролет на 2022 година, е планувано още Крим да бъде признат за съветска територия, а ориста на Донбас е трябвало да бъде решена на среща сред президентите Володимир Зеленски и Владимир Путин, която по този начин и не се състоя, макар че Киев неведнъж настояваше за диалози в подобен формат преди диалозите да се провалят. Украйна не е подписала нито една от противоречивите точки в съглашението, споделя WSJ.
Сега китайският представител ще се насочи към Киев, а по-късно следват диалози и в други европейски столици - Варшава, Париж, Брюксел и Берлин, като Китай отбелязва, че спорът не дава отговор на ползите на интернационалната общественост. В Киев се притесняват, че Русия ще опита широкомащабна дезинформационна акция против украинския президент Володимир Зеленски, който е уязвим след към този момент повече от две години война и със скоро изтичащ мандат. Информационните офанзиви са ориентирани както към съдружниците, по този начин и към вътрешната аудитория и ще бъдат ориентирани към напън Украйна да се съгласи да постави завършек на спора, сочат данни на военното разузнаване на Украйна.
ТЕМА преди 5 часа 768 преди 5 часа 1196 преди 8 часа 2224
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ