Доброволното текучество връща темповете си отпреди пандемията
Заплатите в България са увеличени приблизително с към 10% от началото на годината. Ръстът обаче се дължи на инфлацията. Това сочи изследването на " Мърсър Марш Бенефитс " - изследователска и аналитична компания, която регулярно наблюдава трендовете в трудовите хонорари и изискванията на труд у нас и в Европа. Тази година изследването обгръща 493 български компании и 127 562 чиновници от 14 разнообразни стопански бранша. Най-големият брой участници в проучването са с профили " Производство " и " Високи технологии ".
Увеличението на заплатите на база кариерни групи е най-осезаемо при чиновниците, заемащи служба на оперативно равнище - 12,1 на 100, което се дължи на ниското възнаграждение в съответната група и потребността от финансово подучване на същата за справяне с инфлацията. Следва групата на експертите (11 на сто), мениджмънта (10,7 на сто) и топмениджмънта (9,6 на сто).
Тенденциите при брутните заплати по браншове сочат, че най-бързо и поредно нарастват възнагражденията в секторите " Високи технологии ", " Изнесени услуги " и " Фармация ".
Важно конкретизиране е, че изследването се концентрира не просто върху заплащането на чиновниците, а върху цялостния пакет от хонорари.
Увеличението на заплатите обаче при множеството хора е безусловно невидимо, тъй като инфлацията го е изяла авансово. По данни на Национален статистически институт формалната инфлация за м. август (последния обследван период) е 0.4% по отношение на юли, а годишната инфлация е 7.7%. Като се има поради, че у нас стартирахме 2023 година с годишна инфлация за януари от 16.7%, на доктрина наподобява, че би трябвало да разполагаме с повече пари. Усещането обаче е лъжливо и доста рядко може да се уточни цена на стока в магазина, която да е поевтиняла. Кучето е заровено и в методологията на Национален статистически институт, с която институтът обследва значимия индикатор. Това е Индексът на потребителските цени, който прави оценка общото релативно изменение на цените на стоките и услугите, употребявани от семействата за персонално (непроизводствено) ползване. Използват се междинни цени.
Да не приказваме, че съществува и понятието „ персонална инфлация “ и за доста хора тя се разграничава много от общата. Например горивата през лятото се бяха нормализирали на по-ниски цени, до момента в който в този момент стартират решително да гонят 3 лв. за литър.
Анализаторите регистрират, че промяната на работното място в България е все по-чест развой и доброволното текучество възстановява темповете си отпреди пандемията. Наблюдава се по-голяма податливост към взимане на решение за промяна на работното място по отношение на предходната година. Смяната на работодатели без терзания и сантимент е присъщо на новата генерация на пазара на труда. В търсене на по-добри приходи и по-комфортна работна среда доста от младежите са подготвени да сменят даже града, макар че към момента не са натрупали професионален опит.
Данните от изследването сочат, че 87 на 100 от фирмите имат скица за изменчиво заплащане, което се показва в бонуси и награди за чиновниците. Специалните придобивки най-често са здравна застраховка (84 на сто), мобилен телефон (80 на сто) и ваучери за храна (74 на сто). Последните заемат трето място (в съпоставяне с шесто през миналата 2022 г.), което се дължи на законовите промени, касаещи данъчните облекчения в сумата за ваучерите за храна, разясняват от " Мърсър Марш Бенефитс.
София е единственият район в България с по-високи заплати от междинните за страната - 6 на 100, до момента в който в Северозападна България възнагражденията са най-ниски с цели 35 на 100 под междинното за страната. Причините се коренят в бързоразвиващите се и високотехнологични браншове, които са разположени главно в столицата, за сметка на индустриалните, комерсиалните и финансовите браншове, чиито чиновници са основно в провинцията.
Така да вземем за пример междинната работна брутна заплата в София (столица) за август е била 2697 лв. при междинна 1957 лв.. За област Пловдив е 1676 лв., т.е. много под междинната. Във Видинска област пък се трудят приблизително едвам за 1288 лв. бруто.
Увеличението на заплатите на база кариерни групи е най-осезаемо при чиновниците, заемащи служба на оперативно равнище - 12,1 на 100, което се дължи на ниското възнаграждение в съответната група и потребността от финансово подучване на същата за справяне с инфлацията. Следва групата на експертите (11 на сто), мениджмънта (10,7 на сто) и топмениджмънта (9,6 на сто).
Тенденциите при брутните заплати по браншове сочат, че най-бързо и поредно нарастват възнагражденията в секторите " Високи технологии ", " Изнесени услуги " и " Фармация ".
Важно конкретизиране е, че изследването се концентрира не просто върху заплащането на чиновниците, а върху цялостния пакет от хонорари.
Увеличението на заплатите обаче при множеството хора е безусловно невидимо, тъй като инфлацията го е изяла авансово. По данни на Национален статистически институт формалната инфлация за м. август (последния обследван период) е 0.4% по отношение на юли, а годишната инфлация е 7.7%. Като се има поради, че у нас стартирахме 2023 година с годишна инфлация за януари от 16.7%, на доктрина наподобява, че би трябвало да разполагаме с повече пари. Усещането обаче е лъжливо и доста рядко може да се уточни цена на стока в магазина, която да е поевтиняла. Кучето е заровено и в методологията на Национален статистически институт, с която институтът обследва значимия индикатор. Това е Индексът на потребителските цени, който прави оценка общото релативно изменение на цените на стоките и услугите, употребявани от семействата за персонално (непроизводствено) ползване. Използват се междинни цени.
Да не приказваме, че съществува и понятието „ персонална инфлация “ и за доста хора тя се разграничава много от общата. Например горивата през лятото се бяха нормализирали на по-ниски цени, до момента в който в този момент стартират решително да гонят 3 лв. за литър.
Анализаторите регистрират, че промяната на работното място в България е все по-чест развой и доброволното текучество възстановява темповете си отпреди пандемията. Наблюдава се по-голяма податливост към взимане на решение за промяна на работното място по отношение на предходната година. Смяната на работодатели без терзания и сантимент е присъщо на новата генерация на пазара на труда. В търсене на по-добри приходи и по-комфортна работна среда доста от младежите са подготвени да сменят даже града, макар че към момента не са натрупали професионален опит.
Данните от изследването сочат, че 87 на 100 от фирмите имат скица за изменчиво заплащане, което се показва в бонуси и награди за чиновниците. Специалните придобивки най-често са здравна застраховка (84 на сто), мобилен телефон (80 на сто) и ваучери за храна (74 на сто). Последните заемат трето място (в съпоставяне с шесто през миналата 2022 г.), което се дължи на законовите промени, касаещи данъчните облекчения в сумата за ваучерите за храна, разясняват от " Мърсър Марш Бенефитс.
София е единственият район в България с по-високи заплати от междинните за страната - 6 на 100, до момента в който в Северозападна България възнагражденията са най-ниски с цели 35 на 100 под междинното за страната. Причините се коренят в бързоразвиващите се и високотехнологични браншове, които са разположени главно в столицата, за сметка на индустриалните, комерсиалните и финансовите браншове, чиито чиновници са основно в провинцията.
Така да вземем за пример междинната работна брутна заплата в София (столица) за август е била 2697 лв. при междинна 1957 лв.. За област Пловдив е 1676 лв., т.е. много под междинната. Във Видинска област пък се трудят приблизително едвам за 1288 лв. бруто.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ