Над 10 млрд. лева влизат в здравеопазването, но пациентите продължават

Над 10 милиарда лв. влизат в опазването на здравето, само че пациентите не престават да чакат, да доплащат и да се питат дали системата въобще работи в техен интерес. Според някогашния здравен министър доктор Стойчо Кацаров казусът не е единствено в размера на бюджета, а в метода, по който средствата се ръководят и разходват.

" Засега караме постарому. Такова е качеството на услугите поради неприятната успеваемост на разноските. Доплащаме най-вече, качеството се задържа на едно равнище в опазването на здравето ", съобщи той в предаването " Денят ON AIR " по Bulgaria ON AIR.

По думите му е доста по-лесно парите да изтичат, в сравнение с да бъдат ориентирани към действителна смяна, тъй като тя изисква познания, управнически потенциал и воля.

" Трябва да знаеш по какъв начин и да го искаш да го направиш ", акцентира доктор Кацаров.

Половината бюджет към този момент е изхарчен
Бившият министър прикани упованията за промени през актуалната година да бъдат реалистични, защото тя към този момент е преполовена, а дружно с нея е изразходвана и забележителна част от бюджета.

" Не би трябвало да бъдем толкоз претенциозни, само че няма да има сходни оправдания, когато одобряват идващия бюджет ", уточни той.

Според него тогава ръководещите към този момент ще би трябвало ясно да покажат дали ще продължат със остарелия модел, или ще обвържат по-голямото финансиране с съответни резултати за пациентите.

България остава изключение при смъртността от рак
Сред най-тревожните проблеми доктор Кацаров открои онкологичните болести. По думите му България е единствената страна в Европейския съюз, в която смъртността от рак се усилва, до момента в който във всички останали страни понижава.

Като една от аргументите той уточни обстоятелството, че Националната здравноосигурителна каса не заплаща част от нужните проучвания на пациентите.

Бившият министър насочи съществени рецензии и към лекарствената политика.

" Имаме доста неприятна лекарствена политика, тенденциозна е. Дефектите са известни. Едни и същи медикаменти се купуват на разнообразни цени. Необходима е корекция в Закона за лекарствените артикули. Щетата за Здравната каса е полза за някой различен ", съобщи той.

Кой би трябвало да следи къде отиват парите?
Кацаров настоя, че когато има подозрения за злоупотреби, отговорността не може да бъде прехвърляна само върху здравните институции. По думите му България отделя най-вече средства в Европейски Съюз за правосъдната система и вътрешната сигурност, по тази причина обществото има право да чака резултати от прокуратурата, Министерство на вътрешните работи и ДАНС.

" България е преди всичко в Европейски Съюз по разноски за правосъдна система и вътрешна сигурност. Това са хората, за които нашето общество заплаща най-вече. Обществото се нуждае от отговори. Тези, които могат да дадат отговорите, са част от хранителната верига. Плащаме най-високите заплати на прокурорите, Министерство на вътрешните работи и ДАНС да свършат тази работа. Ако някъде се краде, да го откриват и да предявят обвиняване ", разяснява той.

По-малко администрация и завършек на монопола на НЗОК
Друг проблем съгласно доктор Кацаров е непрекъснатото разгръщане на администрацията, в това число в здравния бранш, без това да води до по-добра услуга за хората.

Той счита, че една от основните стъпки към смяна е премахването на монопола на Здравната каса.

" Това касае и здравната администрация. Демонополизация на Здравната каса уверено ще усъвършенства и здравната система ", безапелационен беше някогашният министър.