Foreign Affairs: Западът трябва да принуди Русия да продава нефт за жълти стотинки
Западните наказания стартират да удрят Русия там, където за нея е най-болезнено: износът на сила. През последните няколко седмици Европейският съюз, най-големият покупател на съветски нефт, разработваше проект за възбрана на вноса на енергийни носители, който би трябвало да влезе в действие до края на тази година, макар че процесът беше занимателен от възраженията на унгарския министър председател Виктор Орбан.
Въпреки това, с цел да работят енергийните наказания, те би трябвало да бъдат деликатно направени, с цел да навредят повече на Русия, в сравнение с Запада. Основната им цел не би трябвало да бъде понижаване на размера на изнасяния от Русия нефт и газ, което в допълнение ще увеличи международните цени на силата и ще бъде изпълнено с вътрешнополитически последствия, а понижаване на притока на американски и европейски валути към Русия.
За да успее, Европейски Съюз би трябвало да концентрира груповите си старания върху по-амбициозен метод: партньорство със Съединени американски щати и други съдружници за определяне на световен режим за ограничение на цените на съветския нефт и понижаване на приходите на Кремъл. И този режим би трябвало да бъде подсилен от наказания, пишат Едуард Фишман и Крис Милър в публикация, оповестена на 17 май във Foreign Affairs.
Предишните наказания против Москва ограничиха вложенията и технологиите, предопределени за съветския енергиен бранш. Целта им бяха рафинериите в страната и построяването на инфраструктура за полутечен природен газ. Канада, Обединеното кралство и Съединени американски щати също не разрешиха вноса на съветски сила, само че този ход имаше единствено лимитирано влияние, защото и трите страни напълно не са съществени консуматори на съветски петрол и газ.
Доскоро най-големият покупател на съветска сила, Европейски Съюз, освен отхвърляше да наложи наказания върху износа на енергоносители, само че и проектираше финансовите си наказания по подобен метод, че категорично да позволява доставките на съветско гориво.
Но в този момент руско-европейските енергийни връзки се разпадат. В допълнение към разискването на последователното прекъсване на вноса на съветски нефт, Европейски Съюз също по този начин разгласи проекти за цялостно преустановяване на вноса на съветски природен газ през идващите години. Европейски Съюз купува малко над половината от целия съветски експорт на необработен нефт и петролни артикули като бензин, дизелово гориво и реактивно гориво.
Междувременно налозите върху този експорт сега обезпечават към една четвърт от бюджета на Русия. По този метод напъните на Европейски Съюз да спре да купува съветски нефт съставляват трагична и добре пристигнала смяна в световния отговор на съветската специфична интервенция за денацификация на Украйна.
Но проектите на Европейски Съюз идват и с провокации за Вашингтон. Досега Съединени американски щати отхвърлят да наложат най-строгите наказания на съветската енергетика, в това число тези вторични наказания, които са били употребявани против Иран за ограничение на продажбите на нефт към трети страни.
Това отвращение произтича от уважението на администрацията на Байдън към Европейски Съюз по въпроси, засягащи енергийната сигурност на Европейски Съюз, и опасенията, че понижените световни доставки на нефт ще доведат до внезапно повишаване на цените на бензина и затова до инфлация.
Но в този момент, когато доста страни от Европейски Съюз алармират, че са съществено настроени за прекъсване на вноса на сила от Русия, Съединените щати и техните съдружници се нуждаят от координирана тактика. Заедно те би трябвало да измислят по какъв начин да понижат енергийните доходи на Русия без да нанесат ненужни вреди на международната стопанска система.
Намаляване на съветските доходи
Ако Вашингтон и неговите съдружници би трябвало дейно да наложат наказания на съветската енергетика, те ще бъдат изправени пред сложна алтернатива. Руските данъчни доходи от нефт зависят освен от броя на продадените барели, само че и от цената им. Съединени американски щати и Европейски Съюз разполагат с доста принадлежности за ограничение на размера на петрола, продаван от Русия, само че цената се дефинира на международните пазари.
Поради риска, който глобите крият за евентуалните купувачи, съветските компании към този момент би трябвало да продават петрола си с отстъпка от над 30 $ за барел от настоящите международни цени. Но защото цената на петрола се е повишила доста през последните 12 месеца, Русия печели почти същото за всеки барел, както преди година.
С други думи, глобите имат комплицирано и спорно влияние върху втория по величина експортьор на нефт в света. Колкото повече съумяват да спрат съветските доставки, толкоз по-високо ще се повишават международните цени на петрола.
Това е изключително правилно, когато на международния пазар има малко различни източници, които да са подготвени неотложно да стартират съществени размери на доставки за заменяне на изгубените съветски размери и това е обективно днешната настояща обстановка.
Ембаргото на Европейски Съюз ще изостри тази динамичност, като доста понижи количеството съветски нефт, навлизащ на международните пазари. По-голямата част от изнасяния от Русия нефт се изпраща в чужбина по море, тъй че на доктрина може да се продава на всички места. На процедура обаче, защото към половината от съветския експорт на необработен нефт и петролни артикули отива за Европа, по-голямата част от морската търговия се прави от европейски търговци, спедитори и застрахователи.
Санкциите на Европейски Съюз заплашват да забранят на Москва да употребява част от тази инфраструктура, ограничавайки способността на Русия да доставя нефт на други евентуални купувачи.
Въпреки че има известна неустановеност по отношение на въздействието, прогнозите демонстрират, че съветският експорт ще спадне с към 2 милиона $ барела нефт и петролни артикули дневно, в случай че Европейски Съюз спре всички покупки. Руските държавни чиновници направиха сходни прогнози, предвиждайки 17% спад в производството на нефт в Русия тази година.
Като се има поради, че преди специфичната интервенция Русия изнасяше малко по-малко от осем милиона барела нефт и петролни артикули дневно, това е сериозен удар и доста понижаване на международните доставки на нефт. За Кремъл обаче сходен спад е забележителен, само че надалеч не е пагубен, защото намаляването на производството неизбежно ще докара до повишение на цените на петрола.
За да могат енергийните наказания да окажат действителен напън върху държавния бюджет на Русия, те би трябвало да бъдат по-дълбоки. През април, съгласно съветското министерство на финансите, страната е печелела към половин милиард $ дневно от петролни налози, към една четвърт от приходите на съветската страна. Спад от 17 % в тази цифра би бил мъчителен, само че търпим.
Освен това, защото цените на петрола се котират в долари, в случай че съветското държавно управление разреши леко поевтиняване на рублата, това би могло да понижи въздействието на намаляването на налога върху петрола върху държавния бюджет, защото за всеки $ доходи от нефт могат да се купуват повече рубли. С други думи, макар че ембаргото на Европейски Съюз би било мъчително за Русия, то може да бъде преодоляно. Ето за какво западните страни се нуждаят от нова световна система
ОПЕК наопъки
Понижаването на цената на съветския нефт, като в същото време разрешава на Москва да продава обилни количества от него в чужбина, може да понижи приходите на съветското държавно управление, без да покачва международните цени на петрола. Намаляването на цените ще удари директно Москва, като бързо ще ограничи притока на твърда валута в хазната на Кремъл. И в случай че тази система е построена вярно, ценовите тавани също биха послужили като тласък за всички, в това число Китай, Индия и даже самата Русия, да съблюдават основаните условия.
За да разберете по какъв начин да извършите това, е значимо да вземете поради голямото въздействие на Съединени американски щати, Европейски Съюз и други съдружници в съветския петролен бранш. В момента на Европейския съюз се падат към половината от продажбите на нефт и петролни артикули от Русия. Извън Европа си коства да посочим Япония и Южна Корея, страни, които и двете са подкрепили глобите против Русия и затова би трябвало да се съгласят с ограничения, които лимитират приходите на Кремъл.
Ключът към сполучливото ограничение на цените на съветския нефт е тези съюзни страни да се обединят и да диктуват своите условия. Моделът тук може да бъде ОПЕК в противоположен ред: вместо да управляват доставките, с цел да дефинират цените, съдружниците могат да употребяват контрола си върху търсенето, с цел да създадат същото.
Силата на ОПЕК се корени във обстоятелството, че нейните членове създават към 40% от международния нефт. Европа, Япония, Южна Корея и други членове на обединението за наказания заемат още по-голям дял от продажбите на съветски нефт - почти 60-70%.
Освен това членовете на организацията играят значима поддържаща роля в износа на нефт от Русия по море, от пристанищата до корабоплаването и морското обезпечаване. Чрез тези връзки те ще имат спомагателен ливъридж, в допълнение към тяхната покупателна дарба.
Тези страни биха могли да образуват клуб на купувачите, който обществено да разгласи оптималната цена за съветския нефт. Може да има спор за това коя е вярната цена: тя би трябвало да е задоволително висока, с цел да може Русия да продължи да продава.
Петролният търговец Пиер Андуран предлага 50 $ за барел, до момента в който финансистът и енергиен специалист Крейг Кенеди предлага единствено $20. Докато цената е малко над пределните индустриални разноски, Русия има всички учредения да продължи доставките. В предходни интервали на ниски цени, като 2014 и 2020 година, Русия продължи да изнася като цяло непрекъснати количества нефт.
Докато на доктрина Русия може да спре износа, нейните складови пространства към този момент са значително цялостни. Единствената опция на Кремъл да продава на ниска цена е да спре производството и да следи внезапното заледяване на най-важната му промишленост и рухването на данъчните доходи.
Ще се съгласят ли другите купувачи с ограничаване на цената? Освен санкционната коалиция, най-големият покупател на съветски нефт е Китай, който нормално употребява към 15% от съветския експорт, най-вече посредством тръбопроводи. Както се случва, Индия не е главен покупател на съветски нефт, само че усили покупките си повече от два пъти през последните месеци, с цел да се възползва от преференциалните цени. Русия също продава нефт на доста други страни, като Ливан и Тунис, само че те са дребни купувачи и могат да купуват петрола, от който се нуждаят, от различни източници.
За да завоюват тези други страни на своя страна, Съединените щати, Европа и съдружниците от Източна Азия могат да подсигуряват, че всички ще се придържат към разпоредбите, като употребяват наказания, с цел да спрат Москва да препродава нефт. Те биха могли да стартират с налагане на цялостни наказания за блокиране на жизненоважни съветски центрове за продажба на нефт, в това число съветския държавен петролен колос Роснефт, Газпромбанк, главната банка, обслужваща енергийния бранш на Русия, и Совкомфлот, най-голямата съветска корабна компания.
В същото време Съединените щати и други страни биха могли да дават изключения за доставките на нефт, които дават отговор на тавана на цените. Поради подобен режим покупко-продажбите с тези институции биха станали прекалено рискови за интернационалните банки и компании, в случай че такава транзакция е в сходство с горната граница на цената.
Опасността от нарушение на глобите ще принуди компаниите, участващи в сходни покупко-продажби, да упорстват за ясна документи, доказваща, че петролните товари дават отговор на условията.
Освен това съюзническите страни могат да бъдат изправени пред опасността от вторични наказания против неруски компании, участващи в неразрешената продажба на нефт. Например, в случай че китайска или индийска компания закупи пратка съветски нефт на цена над пределната цена, западните страни могат да заплашат да наложат наказания на корабната компания, която транспортира петрола, на застрахователната компания, която застрахова товара, на всеки пристанищен оператор, който дава услуги за танкерите и на банките, които обработват свързани заплащания.
Същите държавни управления може също по този начин да създадат нелегално за фирмите от Съединени американски щати и Европейски Съюз да дават някоя от тези услуги, което затруднява продължаването на такава продажба. Свързаният риск ще принуди Русия да продава с още по-големи отстъпки, в сравнение с има сега, което на процедура ще докара до таван на цената.
Съединените щати използваха сходен режим за ограничение на износа на нефт от Иран, като понижиха продажбите на нефт за Техеран с повече от 60% и замразиха десетки милиарди долари доходи в ескроу сметки. Ограничаването на цената на съветския нефт би било по-трудно, защото Русия е по-голям снабдител на нефт и има по-сложни интернационалните търговски и финансови връзки. Спазването обаче няма да зависи само от опасността от наказания.
Най-важното е, че ще има и позитивен тласък за спазването на условията на глобите: купувачите на съветски нефт ще се възползват доста, защото спазването на ценовия таван ще понижи цената на личния им импорт.
Оспорването на ограничаването би довело до финансови опасности и няма да донесе икономическа полза - това би било щедрост за Кремъл. С най-трудния енергиен пазар в света през последните години, няма доста аргументи да се счита, че съветските консуматори на нефт ще бъдат филантропски настроени.
В момента единствено трима огромни вносители на съветски нефт са отвън санкционната коалиция: Китай, Индия и Турция. Китай може да продължи да внася съветски нефт по водопровод, който е на практика ваксиниран против наказания.
Този водопровод обаче съставлява единствено дребна част от износа на съветски нефт. Тъй като тръбопроводът работи с цялостен потенциал, в случай че Китай желае доста да усили вноса си на съветски нефт, ще би трябвало да го направи по море, което към този момент съставлява повече от половината от китайския импорт на съветски нефт.
Нещо повече, защото междинната цена на съветския нефт пада, Китай евентуално ще контракти по-строга договорка за тръбопроводния нефт, което в допълнение ще понижи облагите на Москва. Индия и Турция, въпреки това, внасят по-голямата част от петрола си от Русия по морски пътища, обект на западни наказания. И двете страни също са стопански уязвими от високите цени на петрола и биха спечелили доста от по-ниските цени. Макар че е малко евентуално нито един от тях да приветства обществено ограничаването на цената, евентуално и двамата ще го съблюдават.
Ограничаването на цената би било значима иновация при потреблението на финансови наказания. Предвид проблемите, свързани с налагането на наказания върху износа на сила от Русия, обичайното ембарго, прилагано по целия свят, би било мъчно за осъществяване, а даже и да беше допустимо, цените на силата щяха да скочат до небесата.
Съединените щати и техните съдружници би било по-добре да се съсредоточат върху намаляването на приходите на Русия, като в същото време поддържат съветския нефт задоволително, с цел да избегнат скок на цените. Обръщането на ОПЕК и налагането на ограничаване на цените на доставките на съветски нефт, подкрепено от западните наказания, ще бъде от изгода за потребителите по целия свят и ще концентрира натиска върху петродоларите, вливащи се в хазната на Кремъл.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Въпреки това, с цел да работят енергийните наказания, те би трябвало да бъдат деликатно направени, с цел да навредят повече на Русия, в сравнение с Запада. Основната им цел не би трябвало да бъде понижаване на размера на изнасяния от Русия нефт и газ, което в допълнение ще увеличи международните цени на силата и ще бъде изпълнено с вътрешнополитически последствия, а понижаване на притока на американски и европейски валути към Русия.
За да успее, Европейски Съюз би трябвало да концентрира груповите си старания върху по-амбициозен метод: партньорство със Съединени американски щати и други съдружници за определяне на световен режим за ограничение на цените на съветския нефт и понижаване на приходите на Кремъл. И този режим би трябвало да бъде подсилен от наказания, пишат Едуард Фишман и Крис Милър в публикация, оповестена на 17 май във Foreign Affairs.
Предишните наказания против Москва ограничиха вложенията и технологиите, предопределени за съветския енергиен бранш. Целта им бяха рафинериите в страната и построяването на инфраструктура за полутечен природен газ. Канада, Обединеното кралство и Съединени американски щати също не разрешиха вноса на съветски сила, само че този ход имаше единствено лимитирано влияние, защото и трите страни напълно не са съществени консуматори на съветски петрол и газ.
Доскоро най-големият покупател на съветска сила, Европейски Съюз, освен отхвърляше да наложи наказания върху износа на енергоносители, само че и проектираше финансовите си наказания по подобен метод, че категорично да позволява доставките на съветско гориво.
Но в този момент руско-европейските енергийни връзки се разпадат. В допълнение към разискването на последователното прекъсване на вноса на съветски нефт, Европейски Съюз също по този начин разгласи проекти за цялостно преустановяване на вноса на съветски природен газ през идващите години. Европейски Съюз купува малко над половината от целия съветски експорт на необработен нефт и петролни артикули като бензин, дизелово гориво и реактивно гориво.
Междувременно налозите върху този експорт сега обезпечават към една четвърт от бюджета на Русия. По този метод напъните на Европейски Съюз да спре да купува съветски нефт съставляват трагична и добре пристигнала смяна в световния отговор на съветската специфична интервенция за денацификация на Украйна.
Но проектите на Европейски Съюз идват и с провокации за Вашингтон. Досега Съединени американски щати отхвърлят да наложат най-строгите наказания на съветската енергетика, в това число тези вторични наказания, които са били употребявани против Иран за ограничение на продажбите на нефт към трети страни.
Това отвращение произтича от уважението на администрацията на Байдън към Европейски Съюз по въпроси, засягащи енергийната сигурност на Европейски Съюз, и опасенията, че понижените световни доставки на нефт ще доведат до внезапно повишаване на цените на бензина и затова до инфлация.
Но в този момент, когато доста страни от Европейски Съюз алармират, че са съществено настроени за прекъсване на вноса на сила от Русия, Съединените щати и техните съдружници се нуждаят от координирана тактика. Заедно те би трябвало да измислят по какъв начин да понижат енергийните доходи на Русия без да нанесат ненужни вреди на международната стопанска система.
Намаляване на съветските доходи
Ако Вашингтон и неговите съдружници би трябвало дейно да наложат наказания на съветската енергетика, те ще бъдат изправени пред сложна алтернатива. Руските данъчни доходи от нефт зависят освен от броя на продадените барели, само че и от цената им. Съединени американски щати и Европейски Съюз разполагат с доста принадлежности за ограничение на размера на петрола, продаван от Русия, само че цената се дефинира на международните пазари.
Поради риска, който глобите крият за евентуалните купувачи, съветските компании към този момент би трябвало да продават петрола си с отстъпка от над 30 $ за барел от настоящите международни цени. Но защото цената на петрола се е повишила доста през последните 12 месеца, Русия печели почти същото за всеки барел, както преди година.
С други думи, глобите имат комплицирано и спорно влияние върху втория по величина експортьор на нефт в света. Колкото повече съумяват да спрат съветските доставки, толкоз по-високо ще се повишават международните цени на петрола.
Това е изключително правилно, когато на международния пазар има малко различни източници, които да са подготвени неотложно да стартират съществени размери на доставки за заменяне на изгубените съветски размери и това е обективно днешната настояща обстановка.
Ембаргото на Европейски Съюз ще изостри тази динамичност, като доста понижи количеството съветски нефт, навлизащ на международните пазари. По-голямата част от изнасяния от Русия нефт се изпраща в чужбина по море, тъй че на доктрина може да се продава на всички места. На процедура обаче, защото към половината от съветския експорт на необработен нефт и петролни артикули отива за Европа, по-голямата част от морската търговия се прави от европейски търговци, спедитори и застрахователи.
Санкциите на Европейски Съюз заплашват да забранят на Москва да употребява част от тази инфраструктура, ограничавайки способността на Русия да доставя нефт на други евентуални купувачи.
Въпреки че има известна неустановеност по отношение на въздействието, прогнозите демонстрират, че съветският експорт ще спадне с към 2 милиона $ барела нефт и петролни артикули дневно, в случай че Европейски Съюз спре всички покупки. Руските държавни чиновници направиха сходни прогнози, предвиждайки 17% спад в производството на нефт в Русия тази година.
Като се има поради, че преди специфичната интервенция Русия изнасяше малко по-малко от осем милиона барела нефт и петролни артикули дневно, това е сериозен удар и доста понижаване на международните доставки на нефт. За Кремъл обаче сходен спад е забележителен, само че надалеч не е пагубен, защото намаляването на производството неизбежно ще докара до повишение на цените на петрола.
За да могат енергийните наказания да окажат действителен напън върху държавния бюджет на Русия, те би трябвало да бъдат по-дълбоки. През април, съгласно съветското министерство на финансите, страната е печелела към половин милиард $ дневно от петролни налози, към една четвърт от приходите на съветската страна. Спад от 17 % в тази цифра би бил мъчителен, само че търпим.
Освен това, защото цените на петрола се котират в долари, в случай че съветското държавно управление разреши леко поевтиняване на рублата, това би могло да понижи въздействието на намаляването на налога върху петрола върху държавния бюджет, защото за всеки $ доходи от нефт могат да се купуват повече рубли. С други думи, макар че ембаргото на Европейски Съюз би било мъчително за Русия, то може да бъде преодоляно. Ето за какво западните страни се нуждаят от нова световна система
ОПЕК наопъки
Понижаването на цената на съветския нефт, като в същото време разрешава на Москва да продава обилни количества от него в чужбина, може да понижи приходите на съветското държавно управление, без да покачва международните цени на петрола. Намаляването на цените ще удари директно Москва, като бързо ще ограничи притока на твърда валута в хазната на Кремъл. И в случай че тази система е построена вярно, ценовите тавани също биха послужили като тласък за всички, в това число Китай, Индия и даже самата Русия, да съблюдават основаните условия.
За да разберете по какъв начин да извършите това, е значимо да вземете поради голямото въздействие на Съединени американски щати, Европейски Съюз и други съдружници в съветския петролен бранш. В момента на Европейския съюз се падат към половината от продажбите на нефт и петролни артикули от Русия. Извън Европа си коства да посочим Япония и Южна Корея, страни, които и двете са подкрепили глобите против Русия и затова би трябвало да се съгласят с ограничения, които лимитират приходите на Кремъл.
Ключът към сполучливото ограничение на цените на съветския нефт е тези съюзни страни да се обединят и да диктуват своите условия. Моделът тук може да бъде ОПЕК в противоположен ред: вместо да управляват доставките, с цел да дефинират цените, съдружниците могат да употребяват контрола си върху търсенето, с цел да създадат същото.
Силата на ОПЕК се корени във обстоятелството, че нейните членове създават към 40% от международния нефт. Европа, Япония, Южна Корея и други членове на обединението за наказания заемат още по-голям дял от продажбите на съветски нефт - почти 60-70%.
Освен това членовете на организацията играят значима поддържаща роля в износа на нефт от Русия по море, от пристанищата до корабоплаването и морското обезпечаване. Чрез тези връзки те ще имат спомагателен ливъридж, в допълнение към тяхната покупателна дарба.
Тези страни биха могли да образуват клуб на купувачите, който обществено да разгласи оптималната цена за съветския нефт. Може да има спор за това коя е вярната цена: тя би трябвало да е задоволително висока, с цел да може Русия да продължи да продава.
Петролният търговец Пиер Андуран предлага 50 $ за барел, до момента в който финансистът и енергиен специалист Крейг Кенеди предлага единствено $20. Докато цената е малко над пределните индустриални разноски, Русия има всички учредения да продължи доставките. В предходни интервали на ниски цени, като 2014 и 2020 година, Русия продължи да изнася като цяло непрекъснати количества нефт.
Докато на доктрина Русия може да спре износа, нейните складови пространства към този момент са значително цялостни. Единствената опция на Кремъл да продава на ниска цена е да спре производството и да следи внезапното заледяване на най-важната му промишленост и рухването на данъчните доходи.
Ще се съгласят ли другите купувачи с ограничаване на цената? Освен санкционната коалиция, най-големият покупател на съветски нефт е Китай, който нормално употребява към 15% от съветския експорт, най-вече посредством тръбопроводи. Както се случва, Индия не е главен покупател на съветски нефт, само че усили покупките си повече от два пъти през последните месеци, с цел да се възползва от преференциалните цени. Русия също продава нефт на доста други страни, като Ливан и Тунис, само че те са дребни купувачи и могат да купуват петрола, от който се нуждаят, от различни източници.
За да завоюват тези други страни на своя страна, Съединените щати, Европа и съдружниците от Източна Азия могат да подсигуряват, че всички ще се придържат към разпоредбите, като употребяват наказания, с цел да спрат Москва да препродава нефт. Те биха могли да стартират с налагане на цялостни наказания за блокиране на жизненоважни съветски центрове за продажба на нефт, в това число съветския държавен петролен колос Роснефт, Газпромбанк, главната банка, обслужваща енергийния бранш на Русия, и Совкомфлот, най-голямата съветска корабна компания.
В същото време Съединените щати и други страни биха могли да дават изключения за доставките на нефт, които дават отговор на тавана на цените. Поради подобен режим покупко-продажбите с тези институции биха станали прекалено рискови за интернационалните банки и компании, в случай че такава транзакция е в сходство с горната граница на цената.
Опасността от нарушение на глобите ще принуди компаниите, участващи в сходни покупко-продажби, да упорстват за ясна документи, доказваща, че петролните товари дават отговор на условията.
Освен това съюзническите страни могат да бъдат изправени пред опасността от вторични наказания против неруски компании, участващи в неразрешената продажба на нефт. Например, в случай че китайска или индийска компания закупи пратка съветски нефт на цена над пределната цена, западните страни могат да заплашат да наложат наказания на корабната компания, която транспортира петрола, на застрахователната компания, която застрахова товара, на всеки пристанищен оператор, който дава услуги за танкерите и на банките, които обработват свързани заплащания.
Същите държавни управления може също по този начин да създадат нелегално за фирмите от Съединени американски щати и Европейски Съюз да дават някоя от тези услуги, което затруднява продължаването на такава продажба. Свързаният риск ще принуди Русия да продава с още по-големи отстъпки, в сравнение с има сега, което на процедура ще докара до таван на цената.
Съединените щати използваха сходен режим за ограничение на износа на нефт от Иран, като понижиха продажбите на нефт за Техеран с повече от 60% и замразиха десетки милиарди долари доходи в ескроу сметки. Ограничаването на цената на съветския нефт би било по-трудно, защото Русия е по-голям снабдител на нефт и има по-сложни интернационалните търговски и финансови връзки. Спазването обаче няма да зависи само от опасността от наказания.
Най-важното е, че ще има и позитивен тласък за спазването на условията на глобите: купувачите на съветски нефт ще се възползват доста, защото спазването на ценовия таван ще понижи цената на личния им импорт.
Оспорването на ограничаването би довело до финансови опасности и няма да донесе икономическа полза - това би било щедрост за Кремъл. С най-трудния енергиен пазар в света през последните години, няма доста аргументи да се счита, че съветските консуматори на нефт ще бъдат филантропски настроени.
В момента единствено трима огромни вносители на съветски нефт са отвън санкционната коалиция: Китай, Индия и Турция. Китай може да продължи да внася съветски нефт по водопровод, който е на практика ваксиниран против наказания.
Този водопровод обаче съставлява единствено дребна част от износа на съветски нефт. Тъй като тръбопроводът работи с цялостен потенциал, в случай че Китай желае доста да усили вноса си на съветски нефт, ще би трябвало да го направи по море, което към този момент съставлява повече от половината от китайския импорт на съветски нефт.
Нещо повече, защото междинната цена на съветския нефт пада, Китай евентуално ще контракти по-строга договорка за тръбопроводния нефт, което в допълнение ще понижи облагите на Москва. Индия и Турция, въпреки това, внасят по-голямата част от петрола си от Русия по морски пътища, обект на западни наказания. И двете страни също са стопански уязвими от високите цени на петрола и биха спечелили доста от по-ниските цени. Макар че е малко евентуално нито един от тях да приветства обществено ограничаването на цената, евентуално и двамата ще го съблюдават.
Ограничаването на цената би било значима иновация при потреблението на финансови наказания. Предвид проблемите, свързани с налагането на наказания върху износа на сила от Русия, обичайното ембарго, прилагано по целия свят, би било мъчно за осъществяване, а даже и да беше допустимо, цените на силата щяха да скочат до небесата.
Съединените щати и техните съдружници би било по-добре да се съсредоточат върху намаляването на приходите на Русия, като в същото време поддържат съветския нефт задоволително, с цел да избегнат скок на цените. Обръщането на ОПЕК и налагането на ограничаване на цените на доставките на съветски нефт, подкрепено от западните наказания, ще бъде от изгода за потребителите по целия свят и ще концентрира натиска върху петродоларите, вливащи се в хазната на Кремъл.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ