САЩ ликвидират Тайван – засега енергийно
Западната преса има две обичани чудовища, чиито облици неуморно демонизира, съвсем до обезличаване. На Русия се натоварват какви ли не грехове, а Китай е разгласен за агресор против Тайван. Непознаващата съвест и благосклонност западна пропагандна машина неуморно плаши островитяните, а с тях и останалия „ свободен свят “ с китайска военна инвазия, която се показва като надали не свършено събитие.
Ръководството на Тайван, което няма право на лично мнение, е насила да реагира и да измисля способи за превантивна отбрана.
Онзи ден претендентът за президент на Демократическата прогресивна партия Лай Цзин-те направи изказване, което в границите на западната демократична екологична стратегия може да се преглежда като демарш и съвсем осквернение. Лай Цзин-те сподели, че възобновимите енергийни източници, несъмнено, са положителни и красиви, само че държавното управление би трябвало незабавно и съществено да намерения за възобновяване на личната си нуклеарна енергийна промишленост, а точно възобновяване на два и модернизацията на една от АЕЦ нае острова. Според претендента за основния пост на страната единствено това ще разреши на страната да оцелее, в случай че Китай наложи морска обсада.
Трябва да се отдаде заслуженото на тайванския политик. Въпреки опасността да бъде раздран поради потъпкване на главните правила – свещената крава на декарбонизацията, той си разреши лукса на свободомислието.
Поради световното владичество на всевъзможен тип персонална и индустриална електроника, създавана в Азиатско-Тихоокеанския район, Тайван се възприема в всеобщото схващане като страна на най-прогресивните и даже напреднали технологии. В доста връзки това мнение е справедливо.
Островната нация от едвам 23 милиона души управлява 65% от международния пазар на полупроводници и повече от 90% от производството на микрочипове, като де факто е монополист. За съпоставяне, Съединени американски щати създават към 10 на 100 от международните полупроводникови решения, а Китай, с 1,5 милиарда население, по-малко от пет. Но в случай че Вашингтон, който има почти същото въздействие върху Тайпе, както и върху Киев, е изцяло удовлетворен от това състояние, то Пекин изрично не. Докато платените западни драскачи обличат континентален Китай в камуфлажа на агресор, той е вложил повече от 50 милиарда $ в личното си произвеждане на чипове и микросхеми през последните години без доста реклама и възторг. Според проектите на китайското държавно управление тези вложения би трябвало да се трансформират в лична промишленост до 2025 година, покривайки най-малко 70% от вътрешното търсене на електроника.
Но назад към острова.
Докато господства на пазара за съвременни технологии, Тайван въпреки всичко има стар и мощно нестабилен енергиен бранш. Почти половината (45%) от електрическата енергия, лъвският дял от която се употребява от производството на микрочипове, идва от въглища. Основните експортьори са Виетнам и същите Съединени американски щати, които в действителност трансформират най-непопулярното гориво в света за авангардни електронни решения.
Други 36% се обезпечават от природен газ, само че тогава всичко е доста по-интересно.
В Тайван при започване на 70-те и 80-те години на предишния век бяха издигнати и интензивно експлоатирани три атомни електроцентрали: АЕЦ “Джиншан ” с два реактора БВР-4 с обща мощ 630 мегавата; АЕЦ „ Гошенг “, където има и два реактора БВР-6 с мощ 985 мегавата, " Маншан " с реактори от вида ПВР с мощ 950 мегавата.
Две неща съставляват интерес тук. Първата е, че всички тайвански реактори се създават в Съединени американски щати, първите две централи употребяват машини на “Уестингхаус ”, а третата употребява реактор на “Дженерал Електрик ”. Вторият (много ироничен) факт е, че “Джиншан ” и „ Гошенг “ бяха затворени и изведени от употреба преди няколко години по незабавно искане на Съединените щати, които в това време насърчаваха зелена стратегия и изхвърлиха от ден на ден и повече лични въглища в Тайпе.
АЕЦ “Маншан ”, която остана в употреба, с искрено остарелите си реактори с вода под налягане, съумява да създаде цели 10% от целия ток на острова. Като се има поради, че Лай Цзин-те стартира да приказва за възобновяване на гражданския нуклеарен капацитет и че потребностите на популацията от електрическа енергия са много скромни, можем да предположим, че става дума за опазване на основното произвеждане на Тайван. Украйна непрестанно моли Вашингтон за оръжие, до момента в който Тайван нежно загатва, че с цел да отбрани американските ползи в района и на международния пазар, е доста желателно да помогне за възобновяване на две атомни електроцентрали, които са спрени, само че демонтирането им към момента не е почнало.
Проблемът за Тайван е, че се обръщат към тези, които не могат да им оказват помощ чисто физически. Американците извършиха последния нуклеарен план в страната си през лятото на 2016 година, когато в мрежата беше включен втори реактор на АЕЦ “Уоц Бар ” в Тенеси. А най-младият му предходник беше пуснат през 1996 година и това - просто не се смейте - беше първият реактор на към този момент упоменатата станция. В момента Съединени американски щати строят единствено два нуклеарни реактора в АЕЦ “Вогтъл ”, само че " строителство " е доста гръмка дума. Почти седем години притежателите ѝ не могат да получат позволение от Сената.
Само за съпоставяне, дано прибавим, че сега в света се строят 53 нуклеарни реактора, 19 от които са строени от Китай. Ако Тайван в действителност залага на нуклеарната сила като ключ към сполучливо бъдеще, той явно търси на неверното място.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ръководството на Тайван, което няма право на лично мнение, е насила да реагира и да измисля способи за превантивна отбрана.
Онзи ден претендентът за президент на Демократическата прогресивна партия Лай Цзин-те направи изказване, което в границите на западната демократична екологична стратегия може да се преглежда като демарш и съвсем осквернение. Лай Цзин-те сподели, че възобновимите енергийни източници, несъмнено, са положителни и красиви, само че държавното управление би трябвало незабавно и съществено да намерения за възобновяване на личната си нуклеарна енергийна промишленост, а точно възобновяване на два и модернизацията на една от АЕЦ нае острова. Според претендента за основния пост на страната единствено това ще разреши на страната да оцелее, в случай че Китай наложи морска обсада.
Трябва да се отдаде заслуженото на тайванския политик. Въпреки опасността да бъде раздран поради потъпкване на главните правила – свещената крава на декарбонизацията, той си разреши лукса на свободомислието.
Поради световното владичество на всевъзможен тип персонална и индустриална електроника, създавана в Азиатско-Тихоокеанския район, Тайван се възприема в всеобщото схващане като страна на най-прогресивните и даже напреднали технологии. В доста връзки това мнение е справедливо.
Островната нация от едвам 23 милиона души управлява 65% от международния пазар на полупроводници и повече от 90% от производството на микрочипове, като де факто е монополист. За съпоставяне, Съединени американски щати създават към 10 на 100 от международните полупроводникови решения, а Китай, с 1,5 милиарда население, по-малко от пет. Но в случай че Вашингтон, който има почти същото въздействие върху Тайпе, както и върху Киев, е изцяло удовлетворен от това състояние, то Пекин изрично не. Докато платените западни драскачи обличат континентален Китай в камуфлажа на агресор, той е вложил повече от 50 милиарда $ в личното си произвеждане на чипове и микросхеми през последните години без доста реклама и възторг. Според проектите на китайското държавно управление тези вложения би трябвало да се трансформират в лична промишленост до 2025 година, покривайки най-малко 70% от вътрешното търсене на електроника.
Но назад към острова.
Докато господства на пазара за съвременни технологии, Тайван въпреки всичко има стар и мощно нестабилен енергиен бранш. Почти половината (45%) от електрическата енергия, лъвският дял от която се употребява от производството на микрочипове, идва от въглища. Основните експортьори са Виетнам и същите Съединени американски щати, които в действителност трансформират най-непопулярното гориво в света за авангардни електронни решения.
Други 36% се обезпечават от природен газ, само че тогава всичко е доста по-интересно.
В Тайван при започване на 70-те и 80-те години на предишния век бяха издигнати и интензивно експлоатирани три атомни електроцентрали: АЕЦ “Джиншан ” с два реактора БВР-4 с обща мощ 630 мегавата; АЕЦ „ Гошенг “, където има и два реактора БВР-6 с мощ 985 мегавата, " Маншан " с реактори от вида ПВР с мощ 950 мегавата.
Две неща съставляват интерес тук. Първата е, че всички тайвански реактори се създават в Съединени американски щати, първите две централи употребяват машини на “Уестингхаус ”, а третата употребява реактор на “Дженерал Електрик ”. Вторият (много ироничен) факт е, че “Джиншан ” и „ Гошенг “ бяха затворени и изведени от употреба преди няколко години по незабавно искане на Съединените щати, които в това време насърчаваха зелена стратегия и изхвърлиха от ден на ден и повече лични въглища в Тайпе.
АЕЦ “Маншан ”, която остана в употреба, с искрено остарелите си реактори с вода под налягане, съумява да създаде цели 10% от целия ток на острова. Като се има поради, че Лай Цзин-те стартира да приказва за възобновяване на гражданския нуклеарен капацитет и че потребностите на популацията от електрическа енергия са много скромни, можем да предположим, че става дума за опазване на основното произвеждане на Тайван. Украйна непрестанно моли Вашингтон за оръжие, до момента в който Тайван нежно загатва, че с цел да отбрани американските ползи в района и на международния пазар, е доста желателно да помогне за възобновяване на две атомни електроцентрали, които са спрени, само че демонтирането им към момента не е почнало.
Проблемът за Тайван е, че се обръщат към тези, които не могат да им оказват помощ чисто физически. Американците извършиха последния нуклеарен план в страната си през лятото на 2016 година, когато в мрежата беше включен втори реактор на АЕЦ “Уоц Бар ” в Тенеси. А най-младият му предходник беше пуснат през 1996 година и това - просто не се смейте - беше първият реактор на към този момент упоменатата станция. В момента Съединени американски щати строят единствено два нуклеарни реактора в АЕЦ “Вогтъл ”, само че " строителство " е доста гръмка дума. Почти седем години притежателите ѝ не могат да получат позволение от Сената.
Само за съпоставяне, дано прибавим, че сега в света се строят 53 нуклеарни реактора, 19 от които са строени от Китай. Ако Тайван в действителност залага на нуклеарната сила като ключ към сполучливо бъдеще, той явно търси на неверното място.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ