Моделът на разпадането на Русия работи. Западът си избра страна - полигон
Западът вижда в Сърбия модел за Русия. Голямото предпочитание да я лишат от остатъците от самостоятелност и след това да я " разтворят " в Европейския съюз е отражение на не по-малкото предпочитание да се разбият Русия и руснаците. Единствената разлика е, че със Сърбия съвсем съумяха. Този опит би трябвало да бъде деликатно изследван.
Ужасното бъдеще на Русия към този момент е написано
Понякога е доста потребно да се чете какво пишат политическите емигранти от Русия. Особено що се отнася до това какво ще вършат със страната след неизбежната, както им се коства, победа на НАТО в Украйна и промяната на нашия „ политически режим “. Тези проекти би трябвало да се знаят и схващат. Особено при положение, че можете да видите по какъв начин се ползват в други страни, където Западът към този момент е победил.
Например Александър Шмелев, бивш основен редактор на вестник „ Взгляд “, политически бежанец. Царград към този момент писа по какъв начин той вижда бъдещето ни.
Първо, по негово мнение, Русия би трябвало да бъде разчленена, давайки на всяка част от страната нова еднаквост и нова версия на историята:
Твер и Рязан, Новгород и Псков, казаци и помори, уралци и сибиряци, татари, башкири, якути, карели - за съвсем всеки район на Русия можете да формулирате своя лична сантиментална (и допустима за всички) версия на историята, основният зложелател в която ще бъде този, който принудително ги е превзел - Москва.
Второ, в това, което остава от Русия, е належащо да се води извънредно цинична политика - да се направи от нея " европейска страна ", казвайки, че " само че ние почитаме нашите ветерани ". Тоест, би трябвало да излъжете хората, с цел да считат най-малко отчасти за патриотична политиката на държавното управление, което поредно се предава и пътьом предава страната.
Смятате, че всичко това не е нищо повече от русофобски мечти? Предполагате погрешно. На картата на Европа има страна, с която Западът към този момент е работил и продължава да работи по този метод. А краят - т.е. цялостното изгубване на страната и разтварянето на народа измежду " европейците " е към този момент близо. Тази страна се назовава Сърбия.
Разкъсайте на части и бомбардирайте
На нейния образец можете да видите в миниатюра какво направи Западът със Съюз на съветските социалистически републики и какво се пробва да направи с Русия по-нататък.
Първоначално Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина и Македония се отделиха от Федерална република Югославия през 1991–92 година Коства хиляди животи и кървава война.
Сърбия през днешния ден се трансформира в дребна балканска страна. Въпреки това, даже след разпадането на Югославия, тя можеше да бъде доста по-голяма. Населението на Сърбия, съгласно преброяването от 2011 година, е 7,4 милиона души. Но през 21 век можеше да доближи най-малко 10 милиона, в случай че Черна гора и Косово се запазят в страната.
Въпреки това Черна гора се отдели спокойно през 2006 година и евентуално всеки знае историята на Косово - в края на краищата, с цел да направи тази квазидържава квазинезависима, беше нужна директната интервенция на западните армии и варварските бомбардировки на Сърбия, в това число с муниции с обеднен уран.
Косово, както бързо стана ясно, беше належащо на Съединени американски щати, НАТО и Европейския съюз като " боклукчийска яма " на Европа - територия, през която е комфортно да се реализира трафик на опиати, територия, където се крият трафикантите на човешки органи. Косово се оказа належащо и като витрина за триумфа на дейностите на НАТО - взеха решение да го отделят от Сърбия и да признаят " независимостта " - и го направиха, никой не можеше да се намеси.
Но основния смисъл на отделянето от Сърбия на разнообразни елементи една след друга е последователното заличаване на православната страна, омразна на Запада и близка до Русия в културно и историческо отношение. Лишаване от нейната самостоятелност, превръщането й в част от обединена Европа, отнемане от всякаква национална специфичност и уникалност.
Не съм подписвал, само че ще го направя
Как наподобява тази политика на процедура? Онзи ден в Северна Македония (сякаш на неутрална територия) се организира следващ кръг от договаряния сред държавното управление на Сърбия, ръководено от президента Александър Вучич, и държавното управление на самопровъзгласилата се страна Косово. Страните разискаха по какъв начин ще се ползва постигнатото по-рано съглашение в Брюксел на 27 февруари. Ето по какъв начин разказва срещата " основният посланик на Европейския съюз " (в който нито Сърбия, нито Косово към момента не членуват) Жозеп Борел:
Самото съглашение беше реализирано в края на февруари. И през днешния ден имаше диалози по какъв начин да се осъществя.
Малък колорит е, че нито на 27 февруари, нито по-късно водачът на Сърбия Вучич не е подписвал нищо. Формално Сърбия не се контракти за нищо нито с Косово, нито с Борел във връзка с Косово. Тя не призна нищо, не се съгласи с нищо. Но фактът е, че в границите на политиката на Европа по отношение на Сърбия и политиката на самото държавно управление на Сърбия това е изцяло маловажно. Няма подписани документи. Ала има действителни сделки.
Малкото точки, по които се договорихме, ще станат рамката на проекта за осъществяване и за двете страни. Днес нищо не свършва, нищо не стартира преди малко, - това споделя Александър Вучич по въпроса.
Какво са се разбрали? Очевидно е, че Сърбия в действителност се отхвърля от претенциите към Косово.
Страните изхождат от обстоятелството, че никоя от тях не може да съставлява другата страна на интернационалната сцена или да приказва от нейно име. Сърбия няма да се опълчи на участието на Косово в която и да е интернационална организация.
- това се споделя в съглашението, което Вучич не е подписал, само че явно се готви да извърши. За какво тъкмо приказваме? Фактът, че Косово може да стане член на Организация на обединените нации или друга огромна интернационална организация - и Сърбия няма да възрази против това.
Това е признаването на независимостта на Косово. Това е изменничество към ползите на Сърбия като самостоятелна страна.
Освен това това е мярка, нужна за обезпечаване на присъединението на Сърбия към Европейския съюз, което е задачата на Вучич. Фактът, че преследва тази цел, Вучич не крие от никого:
Вече знаем, че нашият европейски път ще зависи от това какво ще създадем и по този въпрос. Тъй като имам цялостна картина, разбирам добре какво би трябвало да вършим, смятам за значимо да сме на европейския път.
Вучич е наясно, че болшинството от жителите не са съгласни с неговата политика на отвод от очакванията за връщане на Косово против присъединението към Европейски Съюз. Но той работи – към този момент съвсем намерено – срещу желанията на своите гласоподаватели.
Европейският път е пътят на измамата
Пак постепенно: политиката на сегашните сръбски управляващи е официално патриотична. Дотолкова, че президентът на Сърбия не подписва съглашения, които сръбският народ счита за подли. Когато настава следващата рецесия в Косово – т.е., когато албанските бандити още веднъж заплашват да избият всички сърби там, Вучич патетично възкликва, че това е най-тежкият ден за него като президент.
И даже желае от " интернационалните сили " позволение да изпрати войски в Косово, с цел да отбрани сърбите. Разбира се, той чудесно знае, че не може да получи такова позволение. Затова Вучич за следващ път приказва за „ недопустимостта на ескалация “, както и за това, че
за нас е значимо да призовем за опазване на мира и усмиряване на обстановката както на албанците, по този начин и на сърбите.
Тоест, той си изписва индулгенция от рода на " той направи всичко, което можа ", и по едно и също време не прави безусловно нищо, с цел да резервира страната и народа си.
Това, което се желае от него, е точно " европейският път " на страната. Реториката на Вучич и неговото държавно управление е заслон, зад която действителните дейности на държавното управление се крият не прекомерно деликатно. И тази активност е ориентирана към цялостното отнемане на страната от самостоятелност. А това значи бъдещето.
Какво от това?
Изострянето на споровете в Сърбия, непрекъснатите рецесии в Косово - с изключение на всичко друго, за Запада това е метод да компенсира неуспехите в битката с Русия. През декември 2022 година ръководителят на катедрата по политически науки и социология на Руския стопански университет „ Плеханов “ Андрей Кошкин вярно сподели:
Причината за следващото изостряне са сполучливите дейности на Русия в границите на специфичната военна интервенция. Сред западните политици и военни специалисти към този момент е налице разбирането, че Украйна няма да устои. Следователно ще има огромна промяна в Европа.
Те желаят авансово да се опълчват на тази промяна, демонстрирайки триумфа на своята политика и провалянето на страната, която Русия обичайно пази.
Но от наша позиция друго е по-важно в този момент. Съдбата на Сърбия е в миниатюра това, което Западът желае да направи с Русия. Александър Вучич със своите съучастници е модел на съветското ръководство след провалянето от Запада. Правителство, което поредно унищожава личната си страна и я лишава от нейната самостоятелност. В същото време продължава да лъже, че пази нейните ползи.
Гледайки Сърбия, елементарно е да си представим какво ще се случи с нас, в случай че не се съпротивляваме.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ужасното бъдеще на Русия към този момент е написано
Понякога е доста потребно да се чете какво пишат политическите емигранти от Русия. Особено що се отнася до това какво ще вършат със страната след неизбежната, както им се коства, победа на НАТО в Украйна и промяната на нашия „ политически режим “. Тези проекти би трябвало да се знаят и схващат. Особено при положение, че можете да видите по какъв начин се ползват в други страни, където Западът към този момент е победил.
Например Александър Шмелев, бивш основен редактор на вестник „ Взгляд “, политически бежанец. Царград към този момент писа по какъв начин той вижда бъдещето ни.
Първо, по негово мнение, Русия би трябвало да бъде разчленена, давайки на всяка част от страната нова еднаквост и нова версия на историята:
Твер и Рязан, Новгород и Псков, казаци и помори, уралци и сибиряци, татари, башкири, якути, карели - за съвсем всеки район на Русия можете да формулирате своя лична сантиментална (и допустима за всички) версия на историята, основният зложелател в която ще бъде този, който принудително ги е превзел - Москва.
Второ, в това, което остава от Русия, е належащо да се води извънредно цинична политика - да се направи от нея " европейска страна ", казвайки, че " само че ние почитаме нашите ветерани ". Тоест, би трябвало да излъжете хората, с цел да считат най-малко отчасти за патриотична политиката на държавното управление, което поредно се предава и пътьом предава страната.
Смятате, че всичко това не е нищо повече от русофобски мечти? Предполагате погрешно. На картата на Европа има страна, с която Западът към този момент е работил и продължава да работи по този метод. А краят - т.е. цялостното изгубване на страната и разтварянето на народа измежду " европейците " е към този момент близо. Тази страна се назовава Сърбия.
Разкъсайте на части и бомбардирайте
На нейния образец можете да видите в миниатюра какво направи Западът със Съюз на съветските социалистически републики и какво се пробва да направи с Русия по-нататък.
Първоначално Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина и Македония се отделиха от Федерална република Югославия през 1991–92 година Коства хиляди животи и кървава война.
Сърбия през днешния ден се трансформира в дребна балканска страна. Въпреки това, даже след разпадането на Югославия, тя можеше да бъде доста по-голяма. Населението на Сърбия, съгласно преброяването от 2011 година, е 7,4 милиона души. Но през 21 век можеше да доближи най-малко 10 милиона, в случай че Черна гора и Косово се запазят в страната.
Въпреки това Черна гора се отдели спокойно през 2006 година и евентуално всеки знае историята на Косово - в края на краищата, с цел да направи тази квазидържава квазинезависима, беше нужна директната интервенция на западните армии и варварските бомбардировки на Сърбия, в това число с муниции с обеднен уран.
Косово, както бързо стана ясно, беше належащо на Съединени американски щати, НАТО и Европейския съюз като " боклукчийска яма " на Европа - територия, през която е комфортно да се реализира трафик на опиати, територия, където се крият трафикантите на човешки органи. Косово се оказа належащо и като витрина за триумфа на дейностите на НАТО - взеха решение да го отделят от Сърбия и да признаят " независимостта " - и го направиха, никой не можеше да се намеси.
Но основния смисъл на отделянето от Сърбия на разнообразни елементи една след друга е последователното заличаване на православната страна, омразна на Запада и близка до Русия в културно и историческо отношение. Лишаване от нейната самостоятелност, превръщането й в част от обединена Европа, отнемане от всякаква национална специфичност и уникалност.
Не съм подписвал, само че ще го направя
Как наподобява тази политика на процедура? Онзи ден в Северна Македония (сякаш на неутрална територия) се организира следващ кръг от договаряния сред държавното управление на Сърбия, ръководено от президента Александър Вучич, и държавното управление на самопровъзгласилата се страна Косово. Страните разискаха по какъв начин ще се ползва постигнатото по-рано съглашение в Брюксел на 27 февруари. Ето по какъв начин разказва срещата " основният посланик на Европейския съюз " (в който нито Сърбия, нито Косово към момента не членуват) Жозеп Борел:
Самото съглашение беше реализирано в края на февруари. И през днешния ден имаше диалози по какъв начин да се осъществя.
Малък колорит е, че нито на 27 февруари, нито по-късно водачът на Сърбия Вучич не е подписвал нищо. Формално Сърбия не се контракти за нищо нито с Косово, нито с Борел във връзка с Косово. Тя не призна нищо, не се съгласи с нищо. Но фактът е, че в границите на политиката на Европа по отношение на Сърбия и политиката на самото държавно управление на Сърбия това е изцяло маловажно. Няма подписани документи. Ала има действителни сделки.
Малкото точки, по които се договорихме, ще станат рамката на проекта за осъществяване и за двете страни. Днес нищо не свършва, нищо не стартира преди малко, - това споделя Александър Вучич по въпроса.
Какво са се разбрали? Очевидно е, че Сърбия в действителност се отхвърля от претенциите към Косово.
Страните изхождат от обстоятелството, че никоя от тях не може да съставлява другата страна на интернационалната сцена или да приказва от нейно име. Сърбия няма да се опълчи на участието на Косово в която и да е интернационална организация.
- това се споделя в съглашението, което Вучич не е подписал, само че явно се готви да извърши. За какво тъкмо приказваме? Фактът, че Косово може да стане член на Организация на обединените нации или друга огромна интернационална организация - и Сърбия няма да възрази против това.
Това е признаването на независимостта на Косово. Това е изменничество към ползите на Сърбия като самостоятелна страна.
Освен това това е мярка, нужна за обезпечаване на присъединението на Сърбия към Европейския съюз, което е задачата на Вучич. Фактът, че преследва тази цел, Вучич не крие от никого:
Вече знаем, че нашият европейски път ще зависи от това какво ще създадем и по този въпрос. Тъй като имам цялостна картина, разбирам добре какво би трябвало да вършим, смятам за значимо да сме на европейския път.
Вучич е наясно, че болшинството от жителите не са съгласни с неговата политика на отвод от очакванията за връщане на Косово против присъединението към Европейски Съюз. Но той работи – към този момент съвсем намерено – срещу желанията на своите гласоподаватели.
Европейският път е пътят на измамата
Пак постепенно: политиката на сегашните сръбски управляващи е официално патриотична. Дотолкова, че президентът на Сърбия не подписва съглашения, които сръбският народ счита за подли. Когато настава следващата рецесия в Косово – т.е., когато албанските бандити още веднъж заплашват да избият всички сърби там, Вучич патетично възкликва, че това е най-тежкият ден за него като президент.
И даже желае от " интернационалните сили " позволение да изпрати войски в Косово, с цел да отбрани сърбите. Разбира се, той чудесно знае, че не може да получи такова позволение. Затова Вучич за следващ път приказва за „ недопустимостта на ескалация “, както и за това, че
за нас е значимо да призовем за опазване на мира и усмиряване на обстановката както на албанците, по този начин и на сърбите.
Тоест, той си изписва индулгенция от рода на " той направи всичко, което можа ", и по едно и също време не прави безусловно нищо, с цел да резервира страната и народа си.
Това, което се желае от него, е точно " европейският път " на страната. Реториката на Вучич и неговото държавно управление е заслон, зад която действителните дейности на държавното управление се крият не прекомерно деликатно. И тази активност е ориентирана към цялостното отнемане на страната от самостоятелност. А това значи бъдещето.
Какво от това?
Изострянето на споровете в Сърбия, непрекъснатите рецесии в Косово - с изключение на всичко друго, за Запада това е метод да компенсира неуспехите в битката с Русия. През декември 2022 година ръководителят на катедрата по политически науки и социология на Руския стопански университет „ Плеханов “ Андрей Кошкин вярно сподели:
Причината за следващото изостряне са сполучливите дейности на Русия в границите на специфичната военна интервенция. Сред западните политици и военни специалисти към този момент е налице разбирането, че Украйна няма да устои. Следователно ще има огромна промяна в Европа.
Те желаят авансово да се опълчват на тази промяна, демонстрирайки триумфа на своята политика и провалянето на страната, която Русия обичайно пази.
Но от наша позиция друго е по-важно в този момент. Съдбата на Сърбия е в миниатюра това, което Западът желае да направи с Русия. Александър Вучич със своите съучастници е модел на съветското ръководство след провалянето от Запада. Правителство, което поредно унищожава личната си страна и я лишава от нейната самостоятелност. В същото време продължава да лъже, че пази нейните ползи.
Гледайки Сърбия, елементарно е да си представим какво ще се случи с нас, в случай че не се съпротивляваме.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ