Дилемата пред Запада след смъртта на Путин
Западът ще е изправен пред алтернатива след гибелта на Владимир Путин – дали да се намеси в Русия или не. Съединени американски щати и нейните съдружници обаче би трябвало да устоят на това прелъщение най-малко по три аргументи. Това написа Сам Грийн за Центъра за разбор на европейските политики (CEPA).
Путин трансформира войната в Украйна в крайъгълен камък на своята политическа легитимност. В това, уви, той не се разграничава от безбройните деспоти и войнолюбци по света. По-голямото закононарушение на Путин против страната, на която претендира да служи, се крие в опита му да трансформира завоеванието в задача на самата съветска страна.
Никой не е направил повече, с цел да подкопае териториалната целокупност на Русия, от индивида, който очевидно има намерение да я ръководи до края на дните си.
През 2014 година Русия анексира Крим, а след пълномащабната инвазия окупира още украински територии. Путин обвърза самата основа на съветската страна с една неистина и даже я записа в конституцията.
Путин знае, че всеки, който го наследи, ще бъде изправен пред тежък избор: или да одобри лъжата, а с нея и неизбежността на автокрацията и войната, или да я унищожи – а с нея и съветската конституция и евентуално самата Русия. И всичко това повдига въпроса – какво ще се случи с Русия след гибелта на Путин?
Във федерацията има доста етноси, само че разпадането на страната по етнически симптом не е толкоз просто. Западните държавни управления може да се изкушат и сигурно ще бъдат подтикнати да вземат страна. Вашингтон и неговите съдружници би трябвало да устоят на това прелъщение най-малко по три аргументи.
Първо, при неявяване на директно военно присъединяване, способността на Запада да повлияе на изхода от толкоз огромен и комплициран политически развой ще бъде минимална, до момента в който капацитетът да задълбочи враждебността и да се лиши от лостове за въздействие ще бъде голям.
Второ, самият Запад евентуално ще бъде разграничен по отношение на това по какъв начин и дали да се намеси, тъкмо във време, когато запазването на трансатлантическата взаимност в лицето на несигурността ще бъде от първостепенно значение.
И трето, опитът да се оформи бъдещето на Русия – евентуално на вятъра и евентуално на висока цена – единствено ще отвлече вниманието на Запада от фокусирането върху сериозните въпроси, върху които той има същински лост, като да вземем за пример обезпечаване на сигурност за Украйна и разширение на Европейския съюз.
Едните се опасяват от разпадането на Русия (и несигурността към това в чии ръце ще попаднат съветските нуклеарни оръжия), до момента в който други биха приветствали с удоволствие гибелта на Русия. Сякаш войната може да бъде извоювана по-лесно в Русия, в сравнение с в Украйна. И двата метода ще костват доста човешки животи, разяснява анализаторът, представен от
Путин трансформира войната в Украйна в крайъгълен камък на своята политическа легитимност. В това, уви, той не се разграничава от безбройните деспоти и войнолюбци по света. По-голямото закононарушение на Путин против страната, на която претендира да служи, се крие в опита му да трансформира завоеванието в задача на самата съветска страна.
Никой не е направил повече, с цел да подкопае териториалната целокупност на Русия, от индивида, който очевидно има намерение да я ръководи до края на дните си.
През 2014 година Русия анексира Крим, а след пълномащабната инвазия окупира още украински територии. Путин обвърза самата основа на съветската страна с една неистина и даже я записа в конституцията.
Путин знае, че всеки, който го наследи, ще бъде изправен пред тежък избор: или да одобри лъжата, а с нея и неизбежността на автокрацията и войната, или да я унищожи – а с нея и съветската конституция и евентуално самата Русия. И всичко това повдига въпроса – какво ще се случи с Русия след гибелта на Путин?
Във федерацията има доста етноси, само че разпадането на страната по етнически симптом не е толкоз просто. Западните държавни управления може да се изкушат и сигурно ще бъдат подтикнати да вземат страна. Вашингтон и неговите съдружници би трябвало да устоят на това прелъщение най-малко по три аргументи.
Първо, при неявяване на директно военно присъединяване, способността на Запада да повлияе на изхода от толкоз огромен и комплициран политически развой ще бъде минимална, до момента в който капацитетът да задълбочи враждебността и да се лиши от лостове за въздействие ще бъде голям.
Второ, самият Запад евентуално ще бъде разграничен по отношение на това по какъв начин и дали да се намеси, тъкмо във време, когато запазването на трансатлантическата взаимност в лицето на несигурността ще бъде от първостепенно значение.
И трето, опитът да се оформи бъдещето на Русия – евентуално на вятъра и евентуално на висока цена – единствено ще отвлече вниманието на Запада от фокусирането върху сериозните въпроси, върху които той има същински лост, като да вземем за пример обезпечаване на сигурност за Украйна и разширение на Европейския съюз.
Едните се опасяват от разпадането на Русия (и несигурността към това в чии ръце ще попаднат съветските нуклеарни оръжия), до момента в който други биха приветствали с удоволствие гибелта на Русия. Сякаш войната може да бъде извоювана по-лесно в Русия, в сравнение с в Украйна. И двата метода ще костват доста човешки животи, разяснява анализаторът, представен от
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ