Демонизацията на Путин се обърна срещу Запада
Западът не схваща какво желае Владимир Путин: нито логиката на дейностите му, нито неговата тактичност. За какво и за какво тъкмо преди три месеца президентът на Русия изиска гаранции за неразширяване на НАТО на изток? Защо той посочи въпроса за недопустимостта на атлантизацията на Украйна?
Англосаксонците нямат явен отговор на този въпрос, тъй че позволяват всичко допустимо - в това число и до съветската " инвазия " в Украйна. Още повече, че шумът към идната „ съветска агресия” стана преобладаващ – почнал предходната пролет като чиста агитация, до края на тази зима закупи характера на нервност.
Стана видимо, че англосаксонците частично имат вяра в личните си изобретения, само че това не им оказа помощ да схванат Путин. Междувременно логиката и тактиката на Путин в актуалната рецесия са изцяло разбираеми – това са способи от обичаното му джудо.
Путин реши да употребява личните оръжия на Запада против него, с цел да прихване силата и силата на атлантистите, насочвайки ги против себе си. Западът измисли и постанова от доста години облика на този " ужасяващ деспот и агресор Путин " - и същинският Путин просто реши да играе на това. Години наред англосаксонците демонизираха Путин поради личните си ползи.
Има няколко аргументи за демонизиране. Тук има и същински боязън от „ съветските варвари “, и безконечното недоумение на Русия, и нежеланието да се преценяват с нея, и политиката на въздържане на страната ни, и съзнателното заплашване на личните им спътници, и даже методите на вътрешнополитическата битка.
Но пропорциите, съотношението на разнообразни аргументи към този момент не са значими: англосаксонците сътвориха за Путин облика на най-опасния човек на нашето време. Да, това е агитационен облик – само че този, който го сътвори и го експлоатира толкоз безмилостно (припомнете си единствено, че „ Путин избра Тръмп “) към този момент не може да управлява реакцията към него. Не единствено западната общност (а точно тя е главната цел на антипутинската пропаганда), само че и западната политическа класа.
Тоест забележителна част от самия западен истаблишмънт стартира да има вяра в инферналността на Путин. Всичко може да се чака от него! В тази обстановка би било грях Путин да не се възползва от слабостта на врага – да прихване личните му страхове, да удари по слабото място.
Русия желае да принуди Запада да се отдръпна от Украйна, т.е. да накара англосаксонците да признаят, че е невероятно да се преразгледат границите на съветския свят и Запада. Да, към този момент Украйна е в областта на западното въздействие, само че тази краткотрайна дислокация на историята ще бъде поправена от двете елементи на единия народ независимо, никаква атлантизация на Украйна по принцип не е невъзможна.
Англосаксонците няма да форсират формалното присъединение на Украйна към Западния блок. Освен това те схващат, че провокирайки Русия, може да се сблъскат с пълностоен спор. Но в това време те не желаят да дават никакви гаранции, даже лимитирани във времето, че Украйна няма да се причисли към НАТО - тъй като това би било мощен удар освен за тях, само че и за настоящия украински хайлайф, който заложи всичко на прехода на страната към западния лагер.
При тези условия Русия може да чака с години промени във вътрешнополитическите връзки в Украйна, само че в същото време осъзнавайки, че атлантистите постоянно имат съвършен инструмент за напън върху страната ни.
Украинската карта се употребява интензивно за закъснение и ограничение както на руско-европейските връзки като цяло, по този начин и на връзките на Русия с обособени европейски страни. Англосаксонците безусловно не са заинтересувани от облекчение на украинската рецесия - и бяха сигурни, че ще могат да я употребяват в политиката за въздържане на Русия за дълго време напред.
И в тази обстановка Путин прави безусловно печеливш ход: той стартира да играе дружно с англосаксонците. От пролетта той им основава илюзията, че в действителност може и да нанесе удар по Украйна, оправдавайки най-лошите упования на атлантистите.
През август изтеглянето на американците от Афганистан се трансформира в злополука, репутацията на Съединени американски щати е съществено повредена, а страните-клиенти стартират да се изнервят. Особено Украйна - в случай че не друго, стана ясно, че американците няма да се ангажират с нея.
През есента Путин продължава тактиката си - и в този момент Западът в действителност позволява, че Русия може да превземе Украйна тъкмо в този момент. Започва всеобщо осведомително нагнетяване на тематиката за „ съветската опасност “ – в това време англосаксонците към момента не желаят да се движат по някакъв метод в украинското направление.
През ноември Путин прави идващия си ход. Той декларира, че на Запад е зародило известно напрежение и то би трябвало да се поддържа. И насочва претенции за гаранции за сигурността на Русия в западната посока, ключът от които е отводът да одобри Украйна в НАТО. В средата на декември този „ ултиматум на Путин “ се формализира под формата на планове за съглашения.
В отговор англосаксонците стартират да убеждават всички, че в този момент Путин най-сетне е подготвен за война. Въпреки това обаче, не може просто да седят и да чакат съветската експанзия - но какво да вършат?
Да разгласят обществено, че Путин блъфира? Но това значи да занулят цялата си работа по демонизирането му. И по-лошото освен това е, че те към този момент нямат никаква убеденост, че това е просто блъф.
Просто да изчакат нападението? Но тогава ще би трябвало по някакъв метод да се изясни предаването на Украйна на " новия Хитлер " - и следствията от „ завладяването “ на Украйна ще бъдат извънредно мъчителни за самия Байдън на вътрешнополитическо равнище. Да не приказваме за следствията за репутацията на Съединени американски щати на световния фронт.
И какво въпреки всичко да се прави? Превантивното въвеждане на „ пъклен наказания “ против Русия няма да работи – освен тъй като Европа няма да се съгласи с това, само че и тъй като в действителност ще се трансформира в заплашителен удар върху цялата международна финансова система, която към момента е под англосаксонския надзор.
Остава единствено едно – да се отиде на договаряния с Путин. На първо място, по украинския въпрос, давайки някои действителни гаранции, че Украйна няма да се причисли към НАТО. Те обаче в действителност ли са нужни на Путин?
В последна сметка той не има вяра на нито една дума, която те споделят. Не, той се нуждае от разкол вътре в Запада и от това, което към този момент прозвуча от страна на атлантистите: ние няма да водиме война с Русия за Украйна. Няма значение, че ние и нямахме желание да нападаме личния си народ, значимото е, че Западът потегли да отстъпва.
Това и по този начин беше ясно, само че беше доста значимо да се зафиксира обществено. Това е значим стадий, от който ще продължим нашата тактика за връщане на Украйна. Мирно, само че употребявайки за това всички вероятни пътища, в това число и наличните западни легенди и страхове.
Превод: ЕС
Англосаксонците нямат явен отговор на този въпрос, тъй че позволяват всичко допустимо - в това число и до съветската " инвазия " в Украйна. Още повече, че шумът към идната „ съветска агресия” стана преобладаващ – почнал предходната пролет като чиста агитация, до края на тази зима закупи характера на нервност.
Стана видимо, че англосаксонците частично имат вяра в личните си изобретения, само че това не им оказа помощ да схванат Путин. Междувременно логиката и тактиката на Путин в актуалната рецесия са изцяло разбираеми – това са способи от обичаното му джудо.
Путин реши да употребява личните оръжия на Запада против него, с цел да прихване силата и силата на атлантистите, насочвайки ги против себе си. Западът измисли и постанова от доста години облика на този " ужасяващ деспот и агресор Путин " - и същинският Путин просто реши да играе на това. Години наред англосаксонците демонизираха Путин поради личните си ползи.
Има няколко аргументи за демонизиране. Тук има и същински боязън от „ съветските варвари “, и безконечното недоумение на Русия, и нежеланието да се преценяват с нея, и политиката на въздържане на страната ни, и съзнателното заплашване на личните им спътници, и даже методите на вътрешнополитическата битка.
Но пропорциите, съотношението на разнообразни аргументи към този момент не са значими: англосаксонците сътвориха за Путин облика на най-опасния човек на нашето време. Да, това е агитационен облик – само че този, който го сътвори и го експлоатира толкоз безмилостно (припомнете си единствено, че „ Путин избра Тръмп “) към този момент не може да управлява реакцията към него. Не единствено западната общност (а точно тя е главната цел на антипутинската пропаганда), само че и западната политическа класа.
Тоест забележителна част от самия западен истаблишмънт стартира да има вяра в инферналността на Путин. Всичко може да се чака от него! В тази обстановка би било грях Путин да не се възползва от слабостта на врага – да прихване личните му страхове, да удари по слабото място.
Русия желае да принуди Запада да се отдръпна от Украйна, т.е. да накара англосаксонците да признаят, че е невероятно да се преразгледат границите на съветския свят и Запада. Да, към този момент Украйна е в областта на западното въздействие, само че тази краткотрайна дислокация на историята ще бъде поправена от двете елементи на единия народ независимо, никаква атлантизация на Украйна по принцип не е невъзможна.
Англосаксонците няма да форсират формалното присъединение на Украйна към Западния блок. Освен това те схващат, че провокирайки Русия, може да се сблъскат с пълностоен спор. Но в това време те не желаят да дават никакви гаранции, даже лимитирани във времето, че Украйна няма да се причисли към НАТО - тъй като това би било мощен удар освен за тях, само че и за настоящия украински хайлайф, който заложи всичко на прехода на страната към западния лагер.
При тези условия Русия може да чака с години промени във вътрешнополитическите връзки в Украйна, само че в същото време осъзнавайки, че атлантистите постоянно имат съвършен инструмент за напън върху страната ни.
Украинската карта се употребява интензивно за закъснение и ограничение както на руско-европейските връзки като цяло, по този начин и на връзките на Русия с обособени европейски страни. Англосаксонците безусловно не са заинтересувани от облекчение на украинската рецесия - и бяха сигурни, че ще могат да я употребяват в политиката за въздържане на Русия за дълго време напред.
И в тази обстановка Путин прави безусловно печеливш ход: той стартира да играе дружно с англосаксонците. От пролетта той им основава илюзията, че в действителност може и да нанесе удар по Украйна, оправдавайки най-лошите упования на атлантистите.
През август изтеглянето на американците от Афганистан се трансформира в злополука, репутацията на Съединени американски щати е съществено повредена, а страните-клиенти стартират да се изнервят. Особено Украйна - в случай че не друго, стана ясно, че американците няма да се ангажират с нея.
През есента Путин продължава тактиката си - и в този момент Западът в действителност позволява, че Русия може да превземе Украйна тъкмо в този момент. Започва всеобщо осведомително нагнетяване на тематиката за „ съветската опасност “ – в това време англосаксонците към момента не желаят да се движат по някакъв метод в украинското направление.
През ноември Путин прави идващия си ход. Той декларира, че на Запад е зародило известно напрежение и то би трябвало да се поддържа. И насочва претенции за гаранции за сигурността на Русия в западната посока, ключът от които е отводът да одобри Украйна в НАТО. В средата на декември този „ ултиматум на Путин “ се формализира под формата на планове за съглашения.
В отговор англосаксонците стартират да убеждават всички, че в този момент Путин най-сетне е подготвен за война. Въпреки това обаче, не може просто да седят и да чакат съветската експанзия - но какво да вършат?
Да разгласят обществено, че Путин блъфира? Но това значи да занулят цялата си работа по демонизирането му. И по-лошото освен това е, че те към този момент нямат никаква убеденост, че това е просто блъф.
Просто да изчакат нападението? Но тогава ще би трябвало по някакъв метод да се изясни предаването на Украйна на " новия Хитлер " - и следствията от „ завладяването “ на Украйна ще бъдат извънредно мъчителни за самия Байдън на вътрешнополитическо равнище. Да не приказваме за следствията за репутацията на Съединени американски щати на световния фронт.
И какво въпреки всичко да се прави? Превантивното въвеждане на „ пъклен наказания “ против Русия няма да работи – освен тъй като Европа няма да се съгласи с това, само че и тъй като в действителност ще се трансформира в заплашителен удар върху цялата международна финансова система, която към момента е под англосаксонския надзор.
Остава единствено едно – да се отиде на договаряния с Путин. На първо място, по украинския въпрос, давайки някои действителни гаранции, че Украйна няма да се причисли към НАТО. Те обаче в действителност ли са нужни на Путин?
В последна сметка той не има вяра на нито една дума, която те споделят. Не, той се нуждае от разкол вътре в Запада и от това, което към този момент прозвуча от страна на атлантистите: ние няма да водиме война с Русия за Украйна. Няма значение, че ние и нямахме желание да нападаме личния си народ, значимото е, че Западът потегли да отстъпва.
Това и по този начин беше ясно, само че беше доста значимо да се зафиксира обществено. Това е значим стадий, от който ще продължим нашата тактика за връщане на Украйна. Мирно, само че употребявайки за това всички вероятни пътища, в това число и наличните западни легенди и страхове.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ